ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

Много се изписа тези дни по отношение на годишнината от подписването на Ньойския контракт. Учудвам се почтено казано на многочислените разсъждения по отношение на юридическата " незначителност " на този акт. Нямало към този момент Кралство на сърби, хървати и словенци, имало стогодишна отминалост...

Това разяснява във " Facebook " дипломатът Георги Димитров.

Споделям националния шок, чел съм доста за събитията към подписването на контракта, писал съм по този въпрос. Но като се абстрахирам от прочувствената превъзбуденост и погледна на нещата с очите на приключил интернационално право, не мога да не отбележа следното. Днешното устройство на Европа, включително територията на България, се дефинира от Парижките мирни контракти, подписани на 10 февруари 1947 година сред страните от антихитлеристката коалиция и България, Италия, Румъния, Унгария и Финландия.

Според контракта с България, нейните граници се възвръщат във типа, в който са съществували до 1 януари 1941 година, т.е. преди подписването на Тристранния пакт с страните от Оста, само че след Крайовската конвенция и присъединението на Южна Добруджа.

В Заключителния акт от Хелзинки на Конференцията за сигурност и съдействие в Европа (1975 г.) се удостоверяват политическите и териториални резултати от Втората международна война.

В това отношение, Ньойският контракт от дълго време не е използвано право. По този мотив си разрешавам да отбележа, че безпросветното патриотарство е не по-малко нездравословно от националния нихилизъм. Така не се пази и реализира национална идея.

Да, случилото се преди повече от 100 години е национална покруса.

Но покруса са не договорите (те постоянно се пишат от победителите), покруса са войните. Ньой е урок, който за жалост не беше теоретичен тогава. Научен ли е той през днешния ден?