Приобщаващият капитализъм на Ротшилд и Ватикана, или социализмът с ново лице
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
На 11 ноември 2021 се навършват две години от появяването на Съвета за приобщаващ капитализъм на семейство Ротшилд и Ватикана. Негова основателка е основният редактор на списание “Икономист” Лин Форестър де Ротшилд, която е американка с юридическо обучение и сполучлива кариера в региона на телекомуникациите. Отличителни са качествата ѝ да ръководи компании, преди всичко измежду които е " Метромедия” на милиардера Джон Клуж, с който се среща инцидентно. След сполучливото ѝ ръководство, следва това на добитата и препродадена с триумф латиноамериканска TPI Communications International, както и на учредената от нея FirstMark Communications. След брака си през 2000 година с Евелин Робърт де Ротшилд, тя стартира да ръководи основания от двамата холдинг EL Rothschild, който държи активите на предприятия като The Economist Group и други в региона на медиите, недвижимите парцели, инфраструктурата, селското стопанство, производството на потребителски артикули и други
Евелин Робърт де Ротшилд от своя страна е бележит английски финансист и член на банкерската фамилия Ротшилд. През годините той заема редица виновни длъжности, измежду които ръководител и основен изпълнителен шеф на интернационалната капиталова банка NM Rothschild and Sons Ltd (от 1976 до 2003 г.), ръководител на фирмите Merchant Banking & Securities House Association (от 1985 до 1989 г.) и Milton Keynes Development Corporation (от 1971 до 1984 г.), основен изпълнителен шеф на De Beers Consolidated Mines (от 1977 до 1994 г.) и IBM United Kingdom Holdings Limited (от 1972 до 1995 г.) и други
През 2012 година Лин де Ротшилд поема в свои ръце ръководството на следващата от “компаниите” си – тази на интелектуалния концерн “Хенри Джаксън”, чиято не изключително известна “Инициатива за приобщаващ капитализъм” оглавява за малко като действен съпредседател. Използвайки единствено името ѝ, през 2015 година тя първо основава своя лична, сходна самодейност, наречена “Коалиция за приобщаващ капитализъм”, в която тръста “Хенри Джаксън” не взе участие даже с име, нито се загатва на страниците на формалния ѝ уеб страница. Той от своя страна, не я загатва на своя уебсайт.
Тази нова Коалиция е основана в тясно съдействие с фондациите “Рокфелер”, “Форд” и още 10 други (общо 12), най-вече просветителни организации и както е записано на уеб страницата ѝ, е световна организация, поставяща си за цел “да накара капитализмът да работи за всеки”! Тя предизвиква възникването на придвижване, което би трябвало да направи икономическите системи “по-приобщаващи, устойчиви, мощни и надеждни”, преодолявайки “днешните финансови неравенства и предоставяйки по-добри стопански благоприятни условия на всички, без значение от техните обществени, национални, расови и други различия”. Сред концепциите ѝ са и основаването на такава капиталистическа система, която е “по-справедлива, по-устойчива и щадяща околната среда”, както и провеждаща бизнес и капиталови практики, разширяващи опциите и изгодите за всички, а освен на обособените човеци, монополизирали международното благосъстояние през днешния ден (имена не се споменават). Това щяло да докара до превъзмогването на днешното парично неравноправие, стагнациятата на заплатите, изчезващата междинна класа, приоритизирането на краткосрочните облаги, загубата на богатство на обществото, нанасянето на щета на околната среда и климата, и други В резултат щяло да възникне подобен обективен и резистентен напредък, който “дава мощ на другите и дава отговор на потребностите на обществото”.
Всеки щял да има виновен дял в тази икономическа система и щял да получи заслужено заплащане за напъните си. Това с гаранциите, че “нито едно потомство няма да осъществя краткосрочни облаги за сметка на бъдещите, както и че никой няма да генерира облаги незаслужено за сметка на другите”.
Тези, както и други сходни хрумвания на Коалицията на Ротшилд, несъмнено припомнят на лозунгите от социалистическото време, цялостни със смътни обещания за ярко бъдеще. Те обаче съставляват по-скоро теоретическата част на един по-мощен и огромен план, какъвто е оповестеният от Лин де Ротшилд в края на 2020 година Съвет за приобщаващ капитализъм в партньорство с Римокатолическата черква. В борда на шефовете му влизат президентът и изпълнителен шеф на Мастъркард Айаи Банга, Оливър Бете - ръководител на борда на “Алианц”, Марк Бениоф - ръководител, основен изпълнителен шеф и създател на “Сейлсфорс”, Едуард Брин - изпълнителен ръководител на “Дюпон”, Шарън Бароу - общоприет секретар на Международния търговски съюз-федерация, Марк Кърни - шеф на Банката на Канада от 2008 до 2013 година и на Банката на Англия от 2013 до 2020 година, президентът на фондация " Форд " Дарън Уокър, президентът на фондация " Рокфелер " Раджив Шах, Кенет Фрейзър - ръководител и основен изпълнителен шеф на “Мерк”, Брайън Мойнихан - ръководител и основен изпълнителен шеф на “Банката на Америка”, Дина Мълиган - президент и основен изпълнителен шеф на американската застрахователна компания “Гардиън”, Роналд П. О'Ханли - президент и основен изпълнителен шеф на “Стейт Стийл Корпорейшън” и други.
Освен изброените компании, Съветът приобщава и други, в началото общо 160 международни световни корпорации, измежду които са също “Юниливър”, “Джонсън и Джонсън”, “Нестле”, “Пепси”, “Бритиш петролиум”, “Моторола”, “Есте Лаудер”, Байер, Билийп, AIG, Aiala Corporation, M&T Bank, Visa и други с общ капитал от към 10, 5 трилиона щатски $. Всички те споделят общата задача за основаване на “по-приобщаваща, устойчива и надеждна икономическа система” и обществено се ангажират да развиват новия капитализъм в и отвън своите компании посредством безплатни средства, които предизвикват разнообразни въпроси, в това число резистентност на околната среда и тъждество сред половете.
Съветът на Ротшилд разполага със доста по-голям брой участници от Коалицията със същото име, само че насоките му напълно съответстват с нейните. Сред тях са и лозунги като стремежът за обезпечаване на равни благоприятни условия за реализиране на разцвет и качество на живот, без значение от критерии като социално-икономически генезис, пол, етническа принадлежност, вяра или възраст; обективни резултати за всички, които имат идентични благоприятни условия, употребяващи ги по подобен начин; почтеност сред поколенията, тъй че едно потомство да не претрупва планетата и да не получава краткосрочни изгоди, които водят до дълготрайни разноски за сметка на бъдещите поколения; правдивост по отношение на тези членове на обществото, чиито условия не им разрешават да вземат участие пълноценно в стопанската система, и други
Сред поставените цели са (по болшевишки звучащите):
1. Без бедност;
2. Добро здраве и здравно благополучие;
3. Качествено образование;
4. Равенство на половете;
5. Снижаване на неравенствата;
6. Достойнство и равенство;
7. Умения за бъдещето и други
Никъде на уеб страницата не е казано по какъв начин тъкмо ще се реализиран тези цели и задания. Те просто са сложени! Въпросът е за приобщаването на от ден на ден световни участници, които с влизането в Съвета поемат известни отговорности (commitments). До момента общо те са 452, измежду които има такива като намаляването на употребяваните нерециклируеми материали, понижаване на бедността и несправедливостта, укрепването на демократичните полезности, насърчаването на интернационалното съдействие и човешките достижения, проектирането на въглеродна индиферентност, придържането към висок стандарт на ръководство на климата, постигането на стандарт от 25-процентна претовареност на дами в управителните препоръки, насърчаването на развиването на умения, работни места и финансовото и общественото включване на хора с аутизъм, насърчаването на устойчивото ръководство на горите, отбрана на биологичното многообразие посредством политика за нулево обезлесяване и други Поетите отговорности са с наклонността да станат част от общата политика на организацията.
История и същина на Съвета за приобщаващ капитализъм
Появата му става по безизходен метод, като първо той е разгласен на страниците на ватиканския уеб страница на 11 ноември 2019 година, което е денят на св. Мартин. Обявата със заглавие “Папа Франциск: нужна е обективна икономическа система” гласи:
“На визита със Съвета за инклузивния капитализъм папа Франциск прикани към надълбоко обновяване на сърцата и разсъдъка, с цел да се сложи човек в центъра на икономическия живот, тъй като – сподели той – не става въпрос „ да притежаваме повече, а да бъдем освен това. В свят, в който равнищата на беднотия в международен мащаб се усилват и доминира неравенството, е неотложно да се стремим към обективна икономическа система, способна да отговори на най-радикалните провокации пред човечеството и планетата. Това напомни папа Франциск на визита с членовете на Съвета за инклузивен капитализъм. Съветът е поощрен от Ватиканското ведомство за цялостното човешко развиване и е един от резултатите на провелия се през 2016 Fortune – Time Global Forum. Сред неговите насърчители е също семейство Ротшилд: известна банкерска династия от европейски евреи, опериращи в Европа от края на XVIII век до през днешния ден. Представителите на семейството са изявени меценати, общественици и филантропи.”
Както се вижда, тук също се приказва за “справедлива” икономическа система, само че също и за необходимост от нейното определяне. За отбелязване е това, че съгласно това известие, в самодейността взе участие “семейство Ротшилд: известна банкерска династия от европейски евреи, опериращи в Европа от края на XVIII век до днес”, а освен лондонския клон на Лин и Евелин Ротшилд. То (цялото) е несъмнено като насърчител, което е друго от създател, какъвто е Лин де Ротшилд. Това значи, че и други негови членове вземат участие в самодейността.
Комюникето внушава също, че концепцията за сформирането на Съвета, надали не, е на Ватикана, а не на Ротшилд, което не дава отговор на истината. Нейният генезис е ясно деклариран в много подробната публикация със заглавие “Съветът за приобщаващ капитализъм: Фарс или субстанция?” на различен непосредствен до Ватикана уеб страница “Inside the Vatican” Той назовава Съвета “сестринска (на Коалицията - бел. авт.) организация с нестопанска цел”, както и, че “Коалицията и Съветът в действителност са едно и също образувание, като второто е единствено името, употребявано за работа с Ватикана. Всъщност уебсайтовете на двете организации са толкоз преплетени, че от време на време е мъчно да се разбере, без поглеждане на уебадреса, дали става въпрос за едната или другата.”
Съществуването на Съвета първо е оповестено през ноември 2019 година от Ватикана, което единствено основава усещането, че е иницииран от него. Едва след една година на мъртвило той е разгласен и от другата страна - на 8 декември 2020 година в непосредствено включване в предаване по телевизия CNBC Лин де Ротшилд оповестява в действителност оповестения преди година от Ватикана неин Съвет. Това остава в сянката на в това време разгорялата се ковидкриза и еуфорията от одеве завършилите президентски избори в Съединени американски щати. Но въпреки всичко присъщото за късото телевизионно изявление на Лин де Ротшилд е това, че тя слага своя Съвет напълно според от папата, заявявайки, че не различен, а “Ватиканът изиска съответни дейности, които да са от изгода за всички хора, и в своето енциклично писмо “Фратели Тути” от 2020 година приказва за примиряването на света на финансите и света на труда. И това е, което ние вършим! Папа Франциск не сочи обвиняващо с пръст към основаването на богатства при капитализма, а това, което желае, е основаването на богатства да подкрепя, а не да унищожава планетата и хората на нея. Така, че ние отговаряме на неговия апел за реформиране на капитализма, с цел да стане той включващ, резистентен, благонадежден, както и динамичен.”
Без да се стопира в детайлности на същността на личната си самодейност, в това послание Лин де Ротшилд насочва извънредно вниманието към папата, спирайки се и на апела му в книгата “Laudato Si” (2015 г.), за “вслушване в рева на Земята и в рева на бедните”. Тази заръка не била религиозна, а морална, с което тя свързва и своята самодейност. Лозунгът ѝ, че облагите от новия тип капитализъм ще бъдат в работа на хората и планетата, а няма да се лишават от тях, тя непосредствено свързва с издадения през 2020 година ватикански документ “Journeying Towards Care for Our Common Home”, в който се приказва за “създаване на богатства, които оказват помощ на планетата и света, а не им вредят.”
Така оповестеният на 8 декември 2020 година в Ню Йорк от Лин де Ротшилд Съвет за приобщаващ капитализъм в действителност е роден на 11 ноември 2019 година във Ватикана. Зачеването му обаче става пет години по-рано по време на конференцията за приобщаващ капитализъм, проведена от Лондонското Сити и холдинга EL Rothschild в Лондон през 2014 година с откриваща тирада на принц Чарлз. Тя е в основата на всички други начинания в тази посока, последвано от втора такава конференция на идната година в Лондон, на която към този момент вземат участие представители на Ватикана. Тя, от своя страна, води до Форума Fortune – Time Global във Ватикана, последвано от срещата във Ватикана на 11 ноември 2019 година Точно този път на развиване е проследен и от уеб страницата “Inside the Vatican”:
“Независимо от новините, че Съветът „ стартира партньорство с Ватикана “ на 8 декември 2020 година, в действителност формалното присъединяване на Ватикана в Съвета наподобява стартира на 11 ноември 2019 година, когато папа Франциск се срещна с членовете му. В обръщението си по този мотив Франсис означи, че през 2016 година е приказвал пред участниците в Fortune – Time Global Forum за „ нуждата от по-приобщаващи и обективни стопански модели, които да разрешат на всеки да споделя ресурсите на света “. Съветът, декларира той, „ е един от резултатите от форума през 2016 година “. Въпреки това, съгласно публикация от 2014 година в британския вестник The Guardian, Съветът в реалност е резултат от събиране, извършено в Лондон, „ проведено от лондонското Сити и капиталовия фонд EL Rothschild през май 2014 година То, от своя страна, е “отроче на Обществото на Хенри Джаксън - едва прочут, само че авторитетен английски мозъчен концерн. “
Хронологията на събитията е тъкмо такава. Въпросният конгрес Fortune – Time Global във Ватикана под надпис „ Предизвикателството на 21-ви век: Изграждане на нов обществен контракт “, извършен на 2 - 4 декември 2016 година е предварителен за присъединението на Ватикана към Съвета. На него, в духа на към този момент съществуващата Коалиция за приобщаващ капитализъм, той декларира желанието си за смяна на актуалните обществени условия с “по-приобщаващи и обективни стопански модели.” Участващите са повече от 500 световни бизнес и други водачи, измежду които ръководителите на IBM, Johnson & Johnson, Monsanto, McKinsey, Siemens, Virgin Group, WPP и други, както и водачи на организации с нестопанска цел като тази на Евелин и Лин де Ротшилд, които са измежду присъстващите, както и тези на Rockefeller, Ford, Mo Ibrahim Foundation и други В своето заключително слово, изнесено на 3 декември, папа Франциск споделя:
“Избраната от вас тематика „ Предизвикателството на 21-ви век: Изграждане на нов обществен контракт “ е доста подобаваща и показва незабавната потребност от по-приобщаващи и обективни стопански модели. Прекараното дружно време разреши значителния продан на хрумвания и информация. Колкото и да са значими те, това което се изисква в този момент, не е нов нереален обществен контракт, а съответни хрумвания и решителни дейности, които ще бъдат от изгода за всички хора и които ще стартират да дават отговор на неотложните проблеми на нашето време. … Това фундаментално обновяване може да не бъде обвързвано единствено с пазарната стопанска система, салдото на бюджети, развиването на суровините и подобряването на инфраструктурите. Не, това, за което приказваме, е общото богатство на човечеството, правото на всеки човек да споделя ресурсите на този свят и да има равни благоприятни условия за реализация на своя капацитет, капацитет, който в последна сметка се основава на достолепието на Божиите деца, основани по негов облик и сходство.”
Никъде в словото си папа Франциск не приказва съответно за приобщаващ капитализъм, нито се стопира на произхода му, само че от наличието в залата на Лин и Евелин Ротшилд, както и от апела за “по-приобщаващ и обективен стопански модел”, термини, употребявани още веднъж от папата при оповестяването на Съвета през 2019 година, излиза наяве, че има поради точно него.
С това слово папа Франциск прави поклон към самодейността за приобщаващ капитализъм на сем. Ротшилд и дава поръчка за включването си в нея, което и става три години по-късно във Ватикана!
Такава е мъглявата и хлъзгава организационна основа, на която е сложена самодейността за приобщаващ капитализъм на сем. Ротшилд! В звук с “чувството за комунизъм” на принц Чарлз, споделено на конференцията в Лондон през 2014 година, нейна цел е предотвратяването на завръщането на комунизма, за което Лин де Ротшилд приказва в едно изявление, когато на въпроса на журналистка, за какво през днешния ден се приказва толкоз доста за приобщаващ капитализъм, дава отговор:
“Мисля, че се приказва толкоз доста, тъй като за първи път в моя живот визията за социализъм е станала привлекателна за хората.”
Доколкото излиза наяве от този отговор, става дума за избавление на света от комунизма, което би трябвало да стане посредством приобщаващия капитализъм, който обаче извънредно доста припомня на остарелия комунизъм. Колкото замъглен и хлъзгав е методът на основаването на въпросния Съвет, толкоз мъгляво и хлъзгаво е и неговото наличие. “Въоръжен” с папата и името на тръста “Хенри Джаксън”, които служат единствено за прикритие, той предлага обикновено поднесени хрумвания в комунистически дух, в действителност подготвящи пътя за въвеждането на англоамериканска центрирана система от болшевишки вид. С ясно изразения си елитарен англоамерикански и набожен римокатолически темперамент тя не може да бъде приобщаваща, а в противен случай - изключваща, и в това е нейният смисъл. Ефектът от нея ще бъде “изключващ” във връзка с всички останали народи и религии, които ще останат отвън сферата на нейния плануван бизнес. Явявайки се “еретици”, в течение на времето и с повишаването на броя на световните участници, които сега към този момент са 172, е напълно естествено те да бъдат “изключени” от планувания международен бизнес. Подобен “обратен” процес може да се получи, в случай че стане това, за което приказва госпожа Ротшилд в едно телевизионно изявление:
“Като вложители ние би трябвало да застанем зад фирмите, които вършат верните неща за всички консуматори. Веднъж това станало, другите компании ще ги последват.”
Г-жа де Ротшилд обаче не помисля или не споделя нищо за другите компании, които заради разлики няма да желаят или няма да могат да “последват” останалите! В подобен случай тях ще ги чака ориста да отпаднат от световния бизнес, който ще се развие без тях и в последна сметка ще докара до възникването на нова международна англоватиканска икономическа система с характера на тирания. Ударната мощ на това обучение е точно Съвета на Ротшилд и Ватикана!
За тази наклонност работят огромен брой световни начинания:
1. Излезлият в последно време на напред във времето план за “зелена сделка”, с който се отслабва цялата европейска стопанска система. Показателно е, че той стана вероятен едвам след консолидирането на Европейски Съюз и излизането от него на Англия, с което тя не може да бъде наранена.
2. Проектът за “Голям рестарт” на президента на Световния стопански конгрес Клаус Шваб, в който е заложено внезапното понижаване на броя на икономическите субекти. Той планува оставането единствено на огромните компании, опериращи в стопанската система, до момента в който дребните и междинните би трябвало да отпаднат. Това Шваб назовава прекосяване от сегашния капитализъм на акционерите към капитализъм на всички заинтригувани страни или, с други думи, към приобщаващ капитализъм, без значение от отпадането на дребния и междинния бизнес - несъгласие, на което Шваб обръща малко внимание.
3. Дейността на Римския клуб, в отчетите на който постоянно участва рекомендацията за деиндустриализация и спад в мащаба на промишлеността. Това се оправдава с промени в биосферата, която сякаш не била в положение да устои на софтуерния напън.
4. Злоупотребата с въпроса за опазването на околната среда, признат на въоръжение от Лин де Ротшилд и нейния Съвет за приобщаващ капитализъм. Същият е “приватизиран” от британската кралска фамилия, както и от семейството Ротшилд като цяло, членовете на които всеобщо - като че ли “оторизирани” от самата Природа - се занимават с нейното запазване!
5. Всевъзможните “еко” планове като този на Грета Тунберг. Независимо от нежната ѝ възраст и душевната ѝ болест, тя се употребява за повдигане на звук по екологични въпроси. Случайно или не, тя бе превозена до Ню Йорк за срещата на най-високо ниво по въпросите на климата в границите на 74-ата постоянна сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации с яхта, издигната по поръчка на Бенджамин де Ротшилд.
Във връзка с днешния капитализъм, госпожа Ротшилд декларира също, че днешната коронакриза го трансформира “завинаги”. Това извънредно заявление от 1 май 2020 година по телевизия CNBC, изпреварва даже това на Клаус Шваб, твърдящ същото в своята книга-манифест „ Ковид-19: Големият рестарт”. Мнозина обаче с опит със социализма (болшевизма) в предишното виждат в това, което в общ проект се случва през днешния ден на Запад, възраждащ се болшевизъм. Пример за това от най-високо равнище е съветският президент Владимир Путин, който в речта си по време на пленарната сесия на Международния спорен клуб «Валдай» през есента на 2021 година във връзка на това декларира:
“След революцията през 1917 год. болшевиките, опирайки се на догмите на Маркс и Енгелс, също афишират, че ще сменят напълно нормалния метод на живот, освен политически и стопански, само че и самата визия за това какво съставлява човешкият морал, основите на здравото битие на обществото. Разрушаването на вековните полезности, на вярата, на връзките сред хората, даже се стига до цялостно отказване от фамилията – и това го е имало – насаждането и поощряването на доносничеството против близки – всичко това е обявявано за стъпки по пътя на напредъка и, апропо, по света необятно е подкрепяно и е било съвременно също както в този момент. Между другото болшевиките са проявявали безспорна непоносимост към всяко друго мнение. Ето това, съгласно мен, би трябвало да ни припомня нещо за нещата, които виждаме в този момент. Гледайки протичащото се в редица западни страни, ние с удивление разпознаваме отечествените практики, които сами, за благополучие, сме оставили, уповавам се, в далечното минало.”
И откакто се стопира на други “актуални” “западни” въпроси като този за „ противоположната дискриминация “, “агресивното изтриване на цели страници от личната история”, феноменът „ родители номер едно и две”, положението на киноиндустрията в Съединени американски щати, нетърпимостта към инакомислещите и други Путин заключава:
“Излиза по-строго, в сравнение с в отдела за пропаганда и агитация на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския Cъюз.”
В единодушие с тези трендове и наблюденията на Владимир Путин е и следното сведение от доктор Рудолф Щайнер, който в една своя лекция от 1 декември 1918 година споделя, че задачата на западните окултни братства е “установяването на прослойка от господари на Запад и прослойка от стопански плебеи на изток от Рейн към Азия. Това не значи прослойка от плебеи в древногръцкия смисъл на думата, а прослойка от стопански плебеи, проведени по социалистически метод по този начин, че да подхващат всевъзможни невъзможности в обществената конструкция, каквато тогава не би трябвало да бъде прилагана измежду англоговорящите нации. Същността е в това, англоговорящите нации да се трансфорат в популация от господари на света.”
Оставяйки настрани указаното, повече от необикновено, кастово разделяне, прави усещане предсказаната за Европа система от социалистически вид, която може да настъпи в бъдеще. Съдейки по формата, както и по наличието на прегледания нов, приобщаващ тип капитализъм на Ротшилд и Ватикана, можем да помислим, че точно той ще служи за нейното създаване в стопански проект. Тя, от своя страна, както проличава по случаи като тези с Полша и Унгария в последно време, към този момент се осъществя в лицето на центрирания в Брюксел Европейски съюз, задвижван от оста Вашингтон - Лондон.
В същата лекция Щайнер предизвестява, че описаното ще стане, в случай че Изтокът не окаже опозиция, като под “Изток” има поради “цялата област на изток от Рейн към Азия”. Това предсказване през днешния ден навлиза в своя съдбоносен стадий на сбъдване!
Автор: Мартин АТАНАСОВ
На 11 ноември 2021 се навършват две години от появяването на Съвета за приобщаващ капитализъм на семейство Ротшилд и Ватикана. Негова основателка е основният редактор на списание “Икономист” Лин Форестър де Ротшилд, която е американка с юридическо обучение и сполучлива кариера в региона на телекомуникациите. Отличителни са качествата ѝ да ръководи компании, преди всичко измежду които е " Метромедия” на милиардера Джон Клуж, с който се среща инцидентно. След сполучливото ѝ ръководство, следва това на добитата и препродадена с триумф латиноамериканска TPI Communications International, както и на учредената от нея FirstMark Communications. След брака си през 2000 година с Евелин Робърт де Ротшилд, тя стартира да ръководи основания от двамата холдинг EL Rothschild, който държи активите на предприятия като The Economist Group и други в региона на медиите, недвижимите парцели, инфраструктурата, селското стопанство, производството на потребителски артикули и други
Евелин Робърт де Ротшилд от своя страна е бележит английски финансист и член на банкерската фамилия Ротшилд. През годините той заема редица виновни длъжности, измежду които ръководител и основен изпълнителен шеф на интернационалната капиталова банка NM Rothschild and Sons Ltd (от 1976 до 2003 г.), ръководител на фирмите Merchant Banking & Securities House Association (от 1985 до 1989 г.) и Milton Keynes Development Corporation (от 1971 до 1984 г.), основен изпълнителен шеф на De Beers Consolidated Mines (от 1977 до 1994 г.) и IBM United Kingdom Holdings Limited (от 1972 до 1995 г.) и други
През 2012 година Лин де Ротшилд поема в свои ръце ръководството на следващата от “компаниите” си – тази на интелектуалния концерн “Хенри Джаксън”, чиято не изключително известна “Инициатива за приобщаващ капитализъм” оглавява за малко като действен съпредседател. Използвайки единствено името ѝ, през 2015 година тя първо основава своя лична, сходна самодейност, наречена “Коалиция за приобщаващ капитализъм”, в която тръста “Хенри Джаксън” не взе участие даже с име, нито се загатва на страниците на формалния ѝ уеб страница. Той от своя страна, не я загатва на своя уебсайт.
Тази нова Коалиция е основана в тясно съдействие с фондациите “Рокфелер”, “Форд” и още 10 други (общо 12), най-вече просветителни организации и както е записано на уеб страницата ѝ, е световна организация, поставяща си за цел “да накара капитализмът да работи за всеки”! Тя предизвиква възникването на придвижване, което би трябвало да направи икономическите системи “по-приобщаващи, устойчиви, мощни и надеждни”, преодолявайки “днешните финансови неравенства и предоставяйки по-добри стопански благоприятни условия на всички, без значение от техните обществени, национални, расови и други различия”. Сред концепциите ѝ са и основаването на такава капиталистическа система, която е “по-справедлива, по-устойчива и щадяща околната среда”, както и провеждаща бизнес и капиталови практики, разширяващи опциите и изгодите за всички, а освен на обособените човеци, монополизирали международното благосъстояние през днешния ден (имена не се споменават). Това щяло да докара до превъзмогването на днешното парично неравноправие, стагнациятата на заплатите, изчезващата междинна класа, приоритизирането на краткосрочните облаги, загубата на богатство на обществото, нанасянето на щета на околната среда и климата, и други В резултат щяло да възникне подобен обективен и резистентен напредък, който “дава мощ на другите и дава отговор на потребностите на обществото”.
Всеки щял да има виновен дял в тази икономическа система и щял да получи заслужено заплащане за напъните си. Това с гаранциите, че “нито едно потомство няма да осъществя краткосрочни облаги за сметка на бъдещите, както и че никой няма да генерира облаги незаслужено за сметка на другите”.
Тези, както и други сходни хрумвания на Коалицията на Ротшилд, несъмнено припомнят на лозунгите от социалистическото време, цялостни със смътни обещания за ярко бъдеще. Те обаче съставляват по-скоро теоретическата част на един по-мощен и огромен план, какъвто е оповестеният от Лин де Ротшилд в края на 2020 година Съвет за приобщаващ капитализъм в партньорство с Римокатолическата черква. В борда на шефовете му влизат президентът и изпълнителен шеф на Мастъркард Айаи Банга, Оливър Бете - ръководител на борда на “Алианц”, Марк Бениоф - ръководител, основен изпълнителен шеф и създател на “Сейлсфорс”, Едуард Брин - изпълнителен ръководител на “Дюпон”, Шарън Бароу - общоприет секретар на Международния търговски съюз-федерация, Марк Кърни - шеф на Банката на Канада от 2008 до 2013 година и на Банката на Англия от 2013 до 2020 година, президентът на фондация " Форд " Дарън Уокър, президентът на фондация " Рокфелер " Раджив Шах, Кенет Фрейзър - ръководител и основен изпълнителен шеф на “Мерк”, Брайън Мойнихан - ръководител и основен изпълнителен шеф на “Банката на Америка”, Дина Мълиган - президент и основен изпълнителен шеф на американската застрахователна компания “Гардиън”, Роналд П. О'Ханли - президент и основен изпълнителен шеф на “Стейт Стийл Корпорейшън” и други.
Освен изброените компании, Съветът приобщава и други, в началото общо 160 международни световни корпорации, измежду които са също “Юниливър”, “Джонсън и Джонсън”, “Нестле”, “Пепси”, “Бритиш петролиум”, “Моторола”, “Есте Лаудер”, Байер, Билийп, AIG, Aiala Corporation, M&T Bank, Visa и други с общ капитал от към 10, 5 трилиона щатски $. Всички те споделят общата задача за основаване на “по-приобщаваща, устойчива и надеждна икономическа система” и обществено се ангажират да развиват новия капитализъм в и отвън своите компании посредством безплатни средства, които предизвикват разнообразни въпроси, в това число резистентност на околната среда и тъждество сред половете.
Съветът на Ротшилд разполага със доста по-голям брой участници от Коалицията със същото име, само че насоките му напълно съответстват с нейните. Сред тях са и лозунги като стремежът за обезпечаване на равни благоприятни условия за реализиране на разцвет и качество на живот, без значение от критерии като социално-икономически генезис, пол, етническа принадлежност, вяра или възраст; обективни резултати за всички, които имат идентични благоприятни условия, употребяващи ги по подобен начин; почтеност сред поколенията, тъй че едно потомство да не претрупва планетата и да не получава краткосрочни изгоди, които водят до дълготрайни разноски за сметка на бъдещите поколения; правдивост по отношение на тези членове на обществото, чиито условия не им разрешават да вземат участие пълноценно в стопанската система, и други
Сред поставените цели са (по болшевишки звучащите):
1. Без бедност;
2. Добро здраве и здравно благополучие;
3. Качествено образование;
4. Равенство на половете;
5. Снижаване на неравенствата;
6. Достойнство и равенство;
7. Умения за бъдещето и други
Никъде на уеб страницата не е казано по какъв начин тъкмо ще се реализиран тези цели и задания. Те просто са сложени! Въпросът е за приобщаването на от ден на ден световни участници, които с влизането в Съвета поемат известни отговорности (commitments). До момента общо те са 452, измежду които има такива като намаляването на употребяваните нерециклируеми материали, понижаване на бедността и несправедливостта, укрепването на демократичните полезности, насърчаването на интернационалното съдействие и човешките достижения, проектирането на въглеродна индиферентност, придържането към висок стандарт на ръководство на климата, постигането на стандарт от 25-процентна претовареност на дами в управителните препоръки, насърчаването на развиването на умения, работни места и финансовото и общественото включване на хора с аутизъм, насърчаването на устойчивото ръководство на горите, отбрана на биологичното многообразие посредством политика за нулево обезлесяване и други Поетите отговорности са с наклонността да станат част от общата политика на организацията.
История и същина на Съвета за приобщаващ капитализъм
Появата му става по безизходен метод, като първо той е разгласен на страниците на ватиканския уеб страница на 11 ноември 2019 година, което е денят на св. Мартин. Обявата със заглавие “Папа Франциск: нужна е обективна икономическа система” гласи:
“На визита със Съвета за инклузивния капитализъм папа Франциск прикани към надълбоко обновяване на сърцата и разсъдъка, с цел да се сложи човек в центъра на икономическия живот, тъй като – сподели той – не става въпрос „ да притежаваме повече, а да бъдем освен това. В свят, в който равнищата на беднотия в международен мащаб се усилват и доминира неравенството, е неотложно да се стремим към обективна икономическа система, способна да отговори на най-радикалните провокации пред човечеството и планетата. Това напомни папа Франциск на визита с членовете на Съвета за инклузивен капитализъм. Съветът е поощрен от Ватиканското ведомство за цялостното човешко развиване и е един от резултатите на провелия се през 2016 Fortune – Time Global Forum. Сред неговите насърчители е също семейство Ротшилд: известна банкерска династия от европейски евреи, опериращи в Европа от края на XVIII век до през днешния ден. Представителите на семейството са изявени меценати, общественици и филантропи.”
Както се вижда, тук също се приказва за “справедлива” икономическа система, само че също и за необходимост от нейното определяне. За отбелязване е това, че съгласно това известие, в самодейността взе участие “семейство Ротшилд: известна банкерска династия от европейски евреи, опериращи в Европа от края на XVIII век до днес”, а освен лондонския клон на Лин и Евелин Ротшилд. То (цялото) е несъмнено като насърчител, което е друго от създател, какъвто е Лин де Ротшилд. Това значи, че и други негови членове вземат участие в самодейността.
Комюникето внушава също, че концепцията за сформирането на Съвета, надали не, е на Ватикана, а не на Ротшилд, което не дава отговор на истината. Нейният генезис е ясно деклариран в много подробната публикация със заглавие “Съветът за приобщаващ капитализъм: Фарс или субстанция?” на различен непосредствен до Ватикана уеб страница “Inside the Vatican” Той назовава Съвета “сестринска (на Коалицията - бел. авт.) организация с нестопанска цел”, както и, че “Коалицията и Съветът в действителност са едно и също образувание, като второто е единствено името, употребявано за работа с Ватикана. Всъщност уебсайтовете на двете организации са толкоз преплетени, че от време на време е мъчно да се разбере, без поглеждане на уебадреса, дали става въпрос за едната или другата.”
Съществуването на Съвета първо е оповестено през ноември 2019 година от Ватикана, което единствено основава усещането, че е иницииран от него. Едва след една година на мъртвило той е разгласен и от другата страна - на 8 декември 2020 година в непосредствено включване в предаване по телевизия CNBC Лин де Ротшилд оповестява в действителност оповестения преди година от Ватикана неин Съвет. Това остава в сянката на в това време разгорялата се ковидкриза и еуфорията от одеве завършилите президентски избори в Съединени американски щати. Но въпреки всичко присъщото за късото телевизионно изявление на Лин де Ротшилд е това, че тя слага своя Съвет напълно според от папата, заявявайки, че не различен, а “Ватиканът изиска съответни дейности, които да са от изгода за всички хора, и в своето енциклично писмо “Фратели Тути” от 2020 година приказва за примиряването на света на финансите и света на труда. И това е, което ние вършим! Папа Франциск не сочи обвиняващо с пръст към основаването на богатства при капитализма, а това, което желае, е основаването на богатства да подкрепя, а не да унищожава планетата и хората на нея. Така, че ние отговаряме на неговия апел за реформиране на капитализма, с цел да стане той включващ, резистентен, благонадежден, както и динамичен.”
Без да се стопира в детайлности на същността на личната си самодейност, в това послание Лин де Ротшилд насочва извънредно вниманието към папата, спирайки се и на апела му в книгата “Laudato Si” (2015 г.), за “вслушване в рева на Земята и в рева на бедните”. Тази заръка не била религиозна, а морална, с което тя свързва и своята самодейност. Лозунгът ѝ, че облагите от новия тип капитализъм ще бъдат в работа на хората и планетата, а няма да се лишават от тях, тя непосредствено свързва с издадения през 2020 година ватикански документ “Journeying Towards Care for Our Common Home”, в който се приказва за “създаване на богатства, които оказват помощ на планетата и света, а не им вредят.”
Така оповестеният на 8 декември 2020 година в Ню Йорк от Лин де Ротшилд Съвет за приобщаващ капитализъм в действителност е роден на 11 ноември 2019 година във Ватикана. Зачеването му обаче става пет години по-рано по време на конференцията за приобщаващ капитализъм, проведена от Лондонското Сити и холдинга EL Rothschild в Лондон през 2014 година с откриваща тирада на принц Чарлз. Тя е в основата на всички други начинания в тази посока, последвано от втора такава конференция на идната година в Лондон, на която към този момент вземат участие представители на Ватикана. Тя, от своя страна, води до Форума Fortune – Time Global във Ватикана, последвано от срещата във Ватикана на 11 ноември 2019 година Точно този път на развиване е проследен и от уеб страницата “Inside the Vatican”:
“Независимо от новините, че Съветът „ стартира партньорство с Ватикана “ на 8 декември 2020 година, в действителност формалното присъединяване на Ватикана в Съвета наподобява стартира на 11 ноември 2019 година, когато папа Франциск се срещна с членовете му. В обръщението си по този мотив Франсис означи, че през 2016 година е приказвал пред участниците в Fortune – Time Global Forum за „ нуждата от по-приобщаващи и обективни стопански модели, които да разрешат на всеки да споделя ресурсите на света “. Съветът, декларира той, „ е един от резултатите от форума през 2016 година “. Въпреки това, съгласно публикация от 2014 година в британския вестник The Guardian, Съветът в реалност е резултат от събиране, извършено в Лондон, „ проведено от лондонското Сити и капиталовия фонд EL Rothschild през май 2014 година То, от своя страна, е “отроче на Обществото на Хенри Джаксън - едва прочут, само че авторитетен английски мозъчен концерн. “
Хронологията на събитията е тъкмо такава. Въпросният конгрес Fortune – Time Global във Ватикана под надпис „ Предизвикателството на 21-ви век: Изграждане на нов обществен контракт “, извършен на 2 - 4 декември 2016 година е предварителен за присъединението на Ватикана към Съвета. На него, в духа на към този момент съществуващата Коалиция за приобщаващ капитализъм, той декларира желанието си за смяна на актуалните обществени условия с “по-приобщаващи и обективни стопански модели.” Участващите са повече от 500 световни бизнес и други водачи, измежду които ръководителите на IBM, Johnson & Johnson, Monsanto, McKinsey, Siemens, Virgin Group, WPP и други, както и водачи на организации с нестопанска цел като тази на Евелин и Лин де Ротшилд, които са измежду присъстващите, както и тези на Rockefeller, Ford, Mo Ibrahim Foundation и други В своето заключително слово, изнесено на 3 декември, папа Франциск споделя:
“Избраната от вас тематика „ Предизвикателството на 21-ви век: Изграждане на нов обществен контракт “ е доста подобаваща и показва незабавната потребност от по-приобщаващи и обективни стопански модели. Прекараното дружно време разреши значителния продан на хрумвания и информация. Колкото и да са значими те, това което се изисква в този момент, не е нов нереален обществен контракт, а съответни хрумвания и решителни дейности, които ще бъдат от изгода за всички хора и които ще стартират да дават отговор на неотложните проблеми на нашето време. … Това фундаментално обновяване може да не бъде обвързвано единствено с пазарната стопанска система, салдото на бюджети, развиването на суровините и подобряването на инфраструктурите. Не, това, за което приказваме, е общото богатство на човечеството, правото на всеки човек да споделя ресурсите на този свят и да има равни благоприятни условия за реализация на своя капацитет, капацитет, който в последна сметка се основава на достолепието на Божиите деца, основани по негов облик и сходство.”
Никъде в словото си папа Франциск не приказва съответно за приобщаващ капитализъм, нито се стопира на произхода му, само че от наличието в залата на Лин и Евелин Ротшилд, както и от апела за “по-приобщаващ и обективен стопански модел”, термини, употребявани още веднъж от папата при оповестяването на Съвета през 2019 година, излиза наяве, че има поради точно него.
С това слово папа Франциск прави поклон към самодейността за приобщаващ капитализъм на сем. Ротшилд и дава поръчка за включването си в нея, което и става три години по-късно във Ватикана!
Такава е мъглявата и хлъзгава организационна основа, на която е сложена самодейността за приобщаващ капитализъм на сем. Ротшилд! В звук с “чувството за комунизъм” на принц Чарлз, споделено на конференцията в Лондон през 2014 година, нейна цел е предотвратяването на завръщането на комунизма, за което Лин де Ротшилд приказва в едно изявление, когато на въпроса на журналистка, за какво през днешния ден се приказва толкоз доста за приобщаващ капитализъм, дава отговор:
“Мисля, че се приказва толкоз доста, тъй като за първи път в моя живот визията за социализъм е станала привлекателна за хората.”
Доколкото излиза наяве от този отговор, става дума за избавление на света от комунизма, което би трябвало да стане посредством приобщаващия капитализъм, който обаче извънредно доста припомня на остарелия комунизъм. Колкото замъглен и хлъзгав е методът на основаването на въпросния Съвет, толкоз мъгляво и хлъзгаво е и неговото наличие. “Въоръжен” с папата и името на тръста “Хенри Джаксън”, които служат единствено за прикритие, той предлага обикновено поднесени хрумвания в комунистически дух, в действителност подготвящи пътя за въвеждането на англоамериканска центрирана система от болшевишки вид. С ясно изразения си елитарен англоамерикански и набожен римокатолически темперамент тя не може да бъде приобщаваща, а в противен случай - изключваща, и в това е нейният смисъл. Ефектът от нея ще бъде “изключващ” във връзка с всички останали народи и религии, които ще останат отвън сферата на нейния плануван бизнес. Явявайки се “еретици”, в течение на времето и с повишаването на броя на световните участници, които сега към този момент са 172, е напълно естествено те да бъдат “изключени” от планувания международен бизнес. Подобен “обратен” процес може да се получи, в случай че стане това, за което приказва госпожа Ротшилд в едно телевизионно изявление:
“Като вложители ние би трябвало да застанем зад фирмите, които вършат верните неща за всички консуматори. Веднъж това станало, другите компании ще ги последват.”
Г-жа де Ротшилд обаче не помисля или не споделя нищо за другите компании, които заради разлики няма да желаят или няма да могат да “последват” останалите! В подобен случай тях ще ги чака ориста да отпаднат от световния бизнес, който ще се развие без тях и в последна сметка ще докара до възникването на нова международна англоватиканска икономическа система с характера на тирания. Ударната мощ на това обучение е точно Съвета на Ротшилд и Ватикана!
За тази наклонност работят огромен брой световни начинания:
1. Излезлият в последно време на напред във времето план за “зелена сделка”, с който се отслабва цялата европейска стопанска система. Показателно е, че той стана вероятен едвам след консолидирането на Европейски Съюз и излизането от него на Англия, с което тя не може да бъде наранена.
2. Проектът за “Голям рестарт” на президента на Световния стопански конгрес Клаус Шваб, в който е заложено внезапното понижаване на броя на икономическите субекти. Той планува оставането единствено на огромните компании, опериращи в стопанската система, до момента в който дребните и междинните би трябвало да отпаднат. Това Шваб назовава прекосяване от сегашния капитализъм на акционерите към капитализъм на всички заинтригувани страни или, с други думи, към приобщаващ капитализъм, без значение от отпадането на дребния и междинния бизнес - несъгласие, на което Шваб обръща малко внимание.
3. Дейността на Римския клуб, в отчетите на който постоянно участва рекомендацията за деиндустриализация и спад в мащаба на промишлеността. Това се оправдава с промени в биосферата, която сякаш не била в положение да устои на софтуерния напън.
4. Злоупотребата с въпроса за опазването на околната среда, признат на въоръжение от Лин де Ротшилд и нейния Съвет за приобщаващ капитализъм. Същият е “приватизиран” от британската кралска фамилия, както и от семейството Ротшилд като цяло, членовете на които всеобщо - като че ли “оторизирани” от самата Природа - се занимават с нейното запазване!
5. Всевъзможните “еко” планове като този на Грета Тунберг. Независимо от нежната ѝ възраст и душевната ѝ болест, тя се употребява за повдигане на звук по екологични въпроси. Случайно или не, тя бе превозена до Ню Йорк за срещата на най-високо ниво по въпросите на климата в границите на 74-ата постоянна сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации с яхта, издигната по поръчка на Бенджамин де Ротшилд.
Във връзка с днешния капитализъм, госпожа Ротшилд декларира също, че днешната коронакриза го трансформира “завинаги”. Това извънредно заявление от 1 май 2020 година по телевизия CNBC, изпреварва даже това на Клаус Шваб, твърдящ същото в своята книга-манифест „ Ковид-19: Големият рестарт”. Мнозина обаче с опит със социализма (болшевизма) в предишното виждат в това, което в общ проект се случва през днешния ден на Запад, възраждащ се болшевизъм. Пример за това от най-високо равнище е съветският президент Владимир Путин, който в речта си по време на пленарната сесия на Международния спорен клуб «Валдай» през есента на 2021 година във връзка на това декларира:
“След революцията през 1917 год. болшевиките, опирайки се на догмите на Маркс и Енгелс, също афишират, че ще сменят напълно нормалния метод на живот, освен политически и стопански, само че и самата визия за това какво съставлява човешкият морал, основите на здравото битие на обществото. Разрушаването на вековните полезности, на вярата, на връзките сред хората, даже се стига до цялостно отказване от фамилията – и това го е имало – насаждането и поощряването на доносничеството против близки – всичко това е обявявано за стъпки по пътя на напредъка и, апропо, по света необятно е подкрепяно и е било съвременно също както в този момент. Между другото болшевиките са проявявали безспорна непоносимост към всяко друго мнение. Ето това, съгласно мен, би трябвало да ни припомня нещо за нещата, които виждаме в този момент. Гледайки протичащото се в редица западни страни, ние с удивление разпознаваме отечествените практики, които сами, за благополучие, сме оставили, уповавам се, в далечното минало.”
И откакто се стопира на други “актуални” “западни” въпроси като този за „ противоположната дискриминация “, “агресивното изтриване на цели страници от личната история”, феноменът „ родители номер едно и две”, положението на киноиндустрията в Съединени американски щати, нетърпимостта към инакомислещите и други Путин заключава:
“Излиза по-строго, в сравнение с в отдела за пропаганда и агитация на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския Cъюз.”
В единодушие с тези трендове и наблюденията на Владимир Путин е и следното сведение от доктор Рудолф Щайнер, който в една своя лекция от 1 декември 1918 година споделя, че задачата на западните окултни братства е “установяването на прослойка от господари на Запад и прослойка от стопански плебеи на изток от Рейн към Азия. Това не значи прослойка от плебеи в древногръцкия смисъл на думата, а прослойка от стопански плебеи, проведени по социалистически метод по този начин, че да подхващат всевъзможни невъзможности в обществената конструкция, каквато тогава не би трябвало да бъде прилагана измежду англоговорящите нации. Същността е в това, англоговорящите нации да се трансфорат в популация от господари на света.”
Оставяйки настрани указаното, повече от необикновено, кастово разделяне, прави усещане предсказаната за Европа система от социалистически вид, която може да настъпи в бъдеще. Съдейки по формата, както и по наличието на прегледания нов, приобщаващ тип капитализъм на Ротшилд и Ватикана, можем да помислим, че точно той ще служи за нейното създаване в стопански проект. Тя, от своя страна, както проличава по случаи като тези с Полша и Унгария в последно време, към този момент се осъществя в лицето на центрирания в Брюксел Европейски съюз, задвижван от оста Вашингтон - Лондон.
В същата лекция Щайнер предизвестява, че описаното ще стане, в случай че Изтокът не окаже опозиция, като под “Изток” има поради “цялата област на изток от Рейн към Азия”. Това предсказване през днешния ден навлиза в своя съдбоносен стадий на сбъдване!
Автор: Мартин АТАНАСОВ
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ