Европейската прокуратура проверява казуса да излъжем Европа, за да не спре парите - Николай Марченко пред ФАКТИ
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
На 1 ноември т.г. сайтът за разследваща журналистика “Биволъ” съобщи, че Европейската прокуратура е започнала проверка по видеозаписа с участието на бившия министър на земеделието и храните Десислава Танева от ГЕРБ, в който тя предупреждава зеленчукопроизводител да не повдига темата с корупцията.
Става дума за видео, което “Биволъ” публикува на 8 юни миналата година. “Аз ви предлагам да се придържаме, че нямаме такива измами и всичко е наред, защото иначе и това [финансиране] ще ни спрат. В крайна сметка ние изпълнихме това, което браншът искаше. Но сега да се хвалим какви измамници сме? Утре нали ще кажат “значи не трябва да получавате тази помощ”, казва Танева във видеозаписа, като той е направен най-вероятно по време на Консултативния съвет по овощарство и зеленчукопроизводство, провел се на 27 март 2020 година.
Какви са фактите около проверката, съществуват ли и съответните съмнения около начина на провеждането ѝ - относно това от ФАКТИ разговаряхме с журналиста от “Биволъ” Николай Марченко.
“По този казус се води разследване не само от Европейската прокуратурата, но и от Специализираната прокуратура, и от Главна дирекция “Национална полиция”, и от ВКП - различни институции. Главна дирекция “Национална полиция” например искаше информация по какъв начин е направен този запис, на което ние отговорихме това, което съобщихме и в нашия сайт - че “Биволъ” получи този запис анонимно от читател, тоест от източник, който не се е представил, че ние сме проверили, че записът не е манипулиран и тогава сме го публикували.
Впоследствие в предаването “ЕвроДикоФ” един от участниците в тази среща - агробизнесменът г-н Георги Василев призна, че е правил такъв запис. Тоест въпросът за произхода на този запис не е толкова към нас.
Когато обаче един министър казва такива неща, няма как това да не е за проверка. Става дума за милиарди левове, за най-големите европейски субсидии, които се дават в една държава - субсидиите за земеделие”, разказа журналистът.
Марченко уточни, че това не първият казус от България, който Европейската прокуратура разследва. “Със сигурност обаче това е първият казус, който е по разследване на “Биволъ”, допълни той.
“Ние нямаме подробности по този казус. Европейската прокуратура през говорителката на г-жа Лаура Кьовеши отговори в традиционния за тях стил - че те нямат право да коментират текущите разследвания. Тоест те не отричат, че може да има такова разследване, но нямат право да коментират. Това, което научихме е, че наистина има такива преписки, в това число и от Върховна касационна прокуратура, и от Главна дирекция “Национална полиция” - тоест върви сериозна проверка. Тези проверки се превъзлагат - от прокуратурата на ГДНП и т.н. Очевидно от Европейската прокуратура са възложили проверка на българската прокуратура. Казусът наистина е сериозен”, каза още той.
“Доколко разследващите са добре запознати, вече е отделен въпрос. Не знаем дали лицата, които са свързани със записа, са призовавани, както и дали е призовавана самата Десислава Танева. Напълно възможно е да бъдат призовани, защото наблюдаващият прокурор вече е делегиран прокурор от Европейската прокуратура. На ГДНП е възложено да провери допълнително”, коментира журналистът.
Предвид начина, по който бяха избрани делегираните прокурори от българската страна - със съответните съмнения в процедурите за избор, на въпроса дали проверката според него би могла да завърши с наказателно производство, Марченко отговори: “Не можем да кажем дали ще има резултат. Да, за част от прокурорите, които са били делегирани, имаше съмнение дали отговарят на изискванията или са посочени от задкулисието в правосъдната система. Не знаем на кой прокурор е възложено и дали този прокурор наистина има за цел да прави проверка или само да бюрократизира, да замотае и да смачка този казус и тази проверка. Надяваме се да се отнесат сериозно”.
Освен разследването на “Биволъ” по казуса, журналистът посочи, че след разследването, сигнал по случая е подаден в прокуратурата, в ОЛАФ и в Европейската комисия от гражданско сдружение “БОЕЦ”. “Възможно е проверката да е превъзложена също и по тази линия. Обикновено при един сигнал - дали до главния прокурор, дали до европейския прокурор, впоследствие проверките пак се превъзлагат или на полицията, или на една от прокуратурите и т.н. В този процес всичко се повтаря като проверяващи институции”, обясни той.
“Напълно е възможно да се отнесат сериозно към този казус. Въпросът е дали ще извикат съответната бивша министърка Десислава Танева и дали ще я разпитат какво е имала предвид и какво е искала да каже. Да викат “Биволъ” за проверка и да ни искат оригинала на записа, записан на компактдиск, ми изглежда не много сериозно. Ние няма как да имаме оригинала на запис, който ни е изпратен от читател, който впоследствие вече не крие, че е записал това нещо като участник в тази дискусия. Всичко е въпрос на това как наблюдаващият прокурор и съответните следователи и полицаи ще се отнесат към този казус и дали наистина всички лица, които са замесени, ще бъдат разпитани по същество, а не само журналистите.
Ние научаваме за нещата впоследствие. Всичко, което ние като журналисти публикуваме, обикновено е само върха на айсберга. Ние публикуваме това, което сме научили. Това много рядко е всичко, което се случва около един казус. Нямаме представа дали в този случай не е имало много по-сериозни измами, отколкото се споменава в записа и то като за някаква много дребна грешка”, смята още той.
“Ние сами не сме запознати към момента с всичко. Нямаме достъп до преписките на Европейската прокуратура. Доколкото разбрахме, те нямат практика да ги предоставят или да информират за тях. За това и говореше г-жа Кьовеши по време на посещението си в София - че максимално странят от публичност при разследване или проверяване на някакви казуси”, допълни журналистът от “Биволъ”.
В края на разговора, на въпроса дали този подход на Европейската прокуратура му се струва подходящ от гледна точка публичността на процесите, Николай Марченко отговори: “Надяваме се да е за добро. Българската прокуратура и по принцип компетентните органи в Източна Европа имат навика да се хвалят с някакви казуси преди въобще да са приключили и преди да имат някакви реални успехи. Ако Европейската прокуратура действа по обратен начин, надяваме се наистина да работят сериозно. Ако наистина разследват сериозно всеки казус и предпочитат да не коментират и да не се хвалят, това може би е по-добре от гледна точка краен резултат, отколкото големите, гръмки случаи да падат в съда. Ще видим дали ще има резултати по този казус”.
На 1 ноември т.г. сайтът за разследваща журналистика “Биволъ” съобщи, че Европейската прокуратура е започнала проверка по видеозаписа с участието на бившия министър на земеделието и храните Десислава Танева от ГЕРБ, в който тя предупреждава зеленчукопроизводител да не повдига темата с корупцията.
Става дума за видео, което “Биволъ” публикува на 8 юни миналата година. “Аз ви предлагам да се придържаме, че нямаме такива измами и всичко е наред, защото иначе и това [финансиране] ще ни спрат. В крайна сметка ние изпълнихме това, което браншът искаше. Но сега да се хвалим какви измамници сме? Утре нали ще кажат “значи не трябва да получавате тази помощ”, казва Танева във видеозаписа, като той е направен най-вероятно по време на Консултативния съвет по овощарство и зеленчукопроизводство, провел се на 27 март 2020 година.
Какви са фактите около проверката, съществуват ли и съответните съмнения около начина на провеждането ѝ - относно това от ФАКТИ разговаряхме с журналиста от “Биволъ” Николай Марченко.
“По този казус се води разследване не само от Европейската прокуратурата, но и от Специализираната прокуратура, и от Главна дирекция “Национална полиция”, и от ВКП - различни институции. Главна дирекция “Национална полиция” например искаше информация по какъв начин е направен този запис, на което ние отговорихме това, което съобщихме и в нашия сайт - че “Биволъ” получи този запис анонимно от читател, тоест от източник, който не се е представил, че ние сме проверили, че записът не е манипулиран и тогава сме го публикували.
Впоследствие в предаването “ЕвроДикоФ” един от участниците в тази среща - агробизнесменът г-н Георги Василев призна, че е правил такъв запис. Тоест въпросът за произхода на този запис не е толкова към нас.
Когато обаче един министър казва такива неща, няма как това да не е за проверка. Става дума за милиарди левове, за най-големите европейски субсидии, които се дават в една държава - субсидиите за земеделие”, разказа журналистът.
Марченко уточни, че това не първият казус от България, който Европейската прокуратура разследва. “Със сигурност обаче това е първият казус, който е по разследване на “Биволъ”, допълни той.
“Ние нямаме подробности по този казус. Европейската прокуратура през говорителката на г-жа Лаура Кьовеши отговори в традиционния за тях стил - че те нямат право да коментират текущите разследвания. Тоест те не отричат, че може да има такова разследване, но нямат право да коментират. Това, което научихме е, че наистина има такива преписки, в това число и от Върховна касационна прокуратура, и от Главна дирекция “Национална полиция” - тоест върви сериозна проверка. Тези проверки се превъзлагат - от прокуратурата на ГДНП и т.н. Очевидно от Европейската прокуратура са възложили проверка на българската прокуратура. Казусът наистина е сериозен”, каза още той.
“Доколко разследващите са добре запознати, вече е отделен въпрос. Не знаем дали лицата, които са свързани със записа, са призовавани, както и дали е призовавана самата Десислава Танева. Напълно възможно е да бъдат призовани, защото наблюдаващият прокурор вече е делегиран прокурор от Европейската прокуратура. На ГДНП е възложено да провери допълнително”, коментира журналистът.
Предвид начина, по който бяха избрани делегираните прокурори от българската страна - със съответните съмнения в процедурите за избор, на въпроса дали проверката според него би могла да завърши с наказателно производство, Марченко отговори: “Не можем да кажем дали ще има резултат. Да, за част от прокурорите, които са били делегирани, имаше съмнение дали отговарят на изискванията или са посочени от задкулисието в правосъдната система. Не знаем на кой прокурор е възложено и дали този прокурор наистина има за цел да прави проверка или само да бюрократизира, да замотае и да смачка този казус и тази проверка. Надяваме се да се отнесат сериозно”.
Освен разследването на “Биволъ” по казуса, журналистът посочи, че след разследването, сигнал по случая е подаден в прокуратурата, в ОЛАФ и в Европейската комисия от гражданско сдружение “БОЕЦ”. “Възможно е проверката да е превъзложена също и по тази линия. Обикновено при един сигнал - дали до главния прокурор, дали до европейския прокурор, впоследствие проверките пак се превъзлагат или на полицията, или на една от прокуратурите и т.н. В този процес всичко се повтаря като проверяващи институции”, обясни той.
“Напълно е възможно да се отнесат сериозно към този казус. Въпросът е дали ще извикат съответната бивша министърка Десислава Танева и дали ще я разпитат какво е имала предвид и какво е искала да каже. Да викат “Биволъ” за проверка и да ни искат оригинала на записа, записан на компактдиск, ми изглежда не много сериозно. Ние няма как да имаме оригинала на запис, който ни е изпратен от читател, който впоследствие вече не крие, че е записал това нещо като участник в тази дискусия. Всичко е въпрос на това как наблюдаващият прокурор и съответните следователи и полицаи ще се отнесат към този казус и дали наистина всички лица, които са замесени, ще бъдат разпитани по същество, а не само журналистите.
Ние научаваме за нещата впоследствие. Всичко, което ние като журналисти публикуваме, обикновено е само върха на айсберга. Ние публикуваме това, което сме научили. Това много рядко е всичко, което се случва около един казус. Нямаме представа дали в този случай не е имало много по-сериозни измами, отколкото се споменава в записа и то като за някаква много дребна грешка”, смята още той.
“Ние сами не сме запознати към момента с всичко. Нямаме достъп до преписките на Европейската прокуратура. Доколкото разбрахме, те нямат практика да ги предоставят или да информират за тях. За това и говореше г-жа Кьовеши по време на посещението си в София - че максимално странят от публичност при разследване или проверяване на някакви казуси”, допълни журналистът от “Биволъ”.
В края на разговора, на въпроса дали този подход на Европейската прокуратура му се струва подходящ от гледна точка публичността на процесите, Николай Марченко отговори: “Надяваме се да е за добро. Българската прокуратура и по принцип компетентните органи в Източна Европа имат навика да се хвалят с някакви казуси преди въобще да са приключили и преди да имат някакви реални успехи. Ако Европейската прокуратура действа по обратен начин, надяваме се наистина да работят сериозно. Ако наистина разследват сериозно всеки казус и предпочитат да не коментират и да не се хвалят, това може би е по-добре от гледна точка краен резултат, отколкото големите, гръмки случаи да падат в съда. Ще видим дали ще има резултати по този казус”.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ