Срамно и безотговорно: стана ясно защо България едва крета
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Четвъртък, 21 октомври. В мощ влиза цялостен локдаун. Работят единствено магазините за артикули от първа нужда, налични са единствено най-необходимите услуги. Полицейски час от 20:00 до 05:00. Присъствена работа е позволена единствено в институции, които са нужни за непрекъснатото действие на стопанската система и обществото. Забранени са всевъзможни обществени прояви, както и частните събирания, с изключение на в границите на едно домакинство. Полицията следи за съблюдаване на рестриктивните мерки. Високи санкции заплашват нарушителите.
Грандиозно вайкане и митинги
Не, това не е предполагаем сюжет, а изложение на напълно действителни събития - локдаунът в Латвия. Описание, което ясно демонстрира какво можеше да се случи и в България. Още повече, че тук обстановката с вируса и имунизациите е не по-малко отчайваща - хиляди инфектирани, претрупани лечебни заведения, стотици умряли. И под 25% имунизирани, при над 50% в Латвия. На нас обаче най-малко към този момент всичко това ни се размина - въведеното тук на същия ден (21 октомври) условие за зелен документ на процедура не затваря нищо за никого. Но все пак последваха грандиозно вайкане, митинги и протести. Мимоходом да отбележим шокиращия факт, че у нас всекидневната гибел на 120, 150 или даже над 200 души не провокира безусловно нищо. За разлика от даже частичните усложнения при достъпа до ресторант или мол.
Българската специфичност
По отношение на митингите България не е изключение. Подобна (а някъде и още по-строга) мярка бе въведена на доста места в Европа и съвсем на всички места тя бе придружена от по-малки или по-масови митинги. Някъде епизодично се стигна даже до конфликти с полицията и прояви на принуждение. Българската специфичност е в друго. Може тук-таме да е имало и някои изключения, само че като цяло на никое място в Европа главните партии - тези, които претендират, че са годни да ръководят, че са съществени и виновни пред гласоподавателите - не са подкрепяли, вдъхновявали и заставали зад тези митинги и не са бойкотирали ограниченията против разпространяването на болестта. За разлика от България. Тук съвсем всички партии, претендиращи за място в бъдещия парламент, на процедура се разграничиха от новите ограничения, поддържаха, а някои дори показаха подготвеност да оглавят съпротивата против тях. А тези една-две партии, които не го направиха намерено, изобретателно го увъртаха, с цел да не разбере никой дали са „ за” или „ против”.
Срамна безнаказаност
Първи и най-категорично срещу ограниченията в един глас се оповестиха двете най-големи „ системни” партии, които ръководят страната през по-голямата част от последните десетилетия - ГЕРБ и Българска социалистическа партия. Те поддържаха „ вярната реакция на българските граждани”, желаеха незабавна оставка на здравния министър и анулация на ограниченията, които съгласно тях били нарушаване на „ конституционни права и на свободната воля за избор”. Едните дефинираха здравния министър като „ измамник и измамник”, а другите оповестиха, че всеки час, в който той остава на поста си, бил „ жестоко тъпчене на избора на всеки българин да живее в свободна и демократична държава”, както и " груба корист с доверието на хората ". Същевременно никой от тях не споделя какво би трябвало да се направи. Ясно е единствено, че са и срещу „ латвийския вариант” на цялостен локдаун. На процедура излиза, че единствената опция, която поддържат с дейностите и настояванията си, е цялостен блокаж на здравната система: който оцелее - оцелее, който не - не.
Защо България е такава
Обяснението за това държание е ясно - предизборната обстановка. Тя дава опция още по-ясно да се види неистовата алчност за власт, жертва на която стават здравият разсъдък и елементарната човечност. В днешната трагична здравна рецесия това държание на партиите е срамно, безконтролно и граничи с закононарушение. И доста ясно изяснява за какво под ръководството на такива партии в продължение на десетилетия страната едвам крета, влачейки едни и същи постоянно нерешими проблеми.
Автор: Ясен Бояджиев
Бел.ред.
Уважаеми читателю,
14 ноември 2021 година ще е неповторим ден, когато ти ще гласуваш по едно и също време за съответен човек (мажоритарен избор на президент) и за лист от хора (подбрани от и правилни на задкулисието нови депутати).
Усещаш ли разликата?
Четвъртък, 21 октомври. В мощ влиза цялостен локдаун. Работят единствено магазините за артикули от първа нужда, налични са единствено най-необходимите услуги. Полицейски час от 20:00 до 05:00. Присъствена работа е позволена единствено в институции, които са нужни за непрекъснатото действие на стопанската система и обществото. Забранени са всевъзможни обществени прояви, както и частните събирания, с изключение на в границите на едно домакинство. Полицията следи за съблюдаване на рестриктивните мерки. Високи санкции заплашват нарушителите.
Грандиозно вайкане и митинги
Не, това не е предполагаем сюжет, а изложение на напълно действителни събития - локдаунът в Латвия. Описание, което ясно демонстрира какво можеше да се случи и в България. Още повече, че тук обстановката с вируса и имунизациите е не по-малко отчайваща - хиляди инфектирани, претрупани лечебни заведения, стотици умряли. И под 25% имунизирани, при над 50% в Латвия. На нас обаче най-малко към този момент всичко това ни се размина - въведеното тук на същия ден (21 октомври) условие за зелен документ на процедура не затваря нищо за никого. Но все пак последваха грандиозно вайкане, митинги и протести. Мимоходом да отбележим шокиращия факт, че у нас всекидневната гибел на 120, 150 или даже над 200 души не провокира безусловно нищо. За разлика от даже частичните усложнения при достъпа до ресторант или мол.
Българската специфичност
По отношение на митингите България не е изключение. Подобна (а някъде и още по-строга) мярка бе въведена на доста места в Европа и съвсем на всички места тя бе придружена от по-малки или по-масови митинги. Някъде епизодично се стигна даже до конфликти с полицията и прояви на принуждение. Българската специфичност е в друго. Може тук-таме да е имало и някои изключения, само че като цяло на никое място в Европа главните партии - тези, които претендират, че са годни да ръководят, че са съществени и виновни пред гласоподавателите - не са подкрепяли, вдъхновявали и заставали зад тези митинги и не са бойкотирали ограниченията против разпространяването на болестта. За разлика от България. Тук съвсем всички партии, претендиращи за място в бъдещия парламент, на процедура се разграничиха от новите ограничения, поддържаха, а някои дори показаха подготвеност да оглавят съпротивата против тях. А тези една-две партии, които не го направиха намерено, изобретателно го увъртаха, с цел да не разбере никой дали са „ за” или „ против”.
Срамна безнаказаност
Първи и най-категорично срещу ограниченията в един глас се оповестиха двете най-големи „ системни” партии, които ръководят страната през по-голямата част от последните десетилетия - ГЕРБ и Българска социалистическа партия. Те поддържаха „ вярната реакция на българските граждани”, желаеха незабавна оставка на здравния министър и анулация на ограниченията, които съгласно тях били нарушаване на „ конституционни права и на свободната воля за избор”. Едните дефинираха здравния министър като „ измамник и измамник”, а другите оповестиха, че всеки час, в който той остава на поста си, бил „ жестоко тъпчене на избора на всеки българин да живее в свободна и демократична държава”, както и " груба корист с доверието на хората ". Същевременно никой от тях не споделя какво би трябвало да се направи. Ясно е единствено, че са и срещу „ латвийския вариант” на цялостен локдаун. На процедура излиза, че единствената опция, която поддържат с дейностите и настояванията си, е цялостен блокаж на здравната система: който оцелее - оцелее, който не - не.
Защо България е такава
Обяснението за това държание е ясно - предизборната обстановка. Тя дава опция още по-ясно да се види неистовата алчност за власт, жертва на която стават здравият разсъдък и елементарната човечност. В днешната трагична здравна рецесия това държание на партиите е срамно, безконтролно и граничи с закононарушение. И доста ясно изяснява за какво под ръководството на такива партии в продължение на десетилетия страната едвам крета, влачейки едни и същи постоянно нерешими проблеми.
Автор: Ясен Бояджиев
Бел.ред.
Уважаеми читателю,
14 ноември 2021 година ще е неповторим ден, когато ти ще гласуваш по едно и също време за съответен човек (мажоритарен избор на президент) и за лист от хора (подбрани от и правилни на задкулисието нови депутати).
Усещаш ли разликата?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ