Ходът с чуждите посланици: когато Ердоган е притиснат до стената
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Винаги, когато турската стопанска система още веднъж закъса, постоянно, когато за турската политика се появят негативни заглавия, въпрос на дни е турският президент Ердоган да реагира по напълно неразбираем метод. Така той постъпи и в този момент със известието, че е наредил на външното министерството да изгони десетима посланици, които се застъпват за освобождението на филантропа Осман Кавала.
С просто око се вижда, че Ердоган освен обича конфликтите със Запада – той се нуждае от тях. Та белким другояче би се конфронтирал с най-важните си сътрудници в НАТО: Съединени американски щати, Франция и Германия? В случая с Германия конфликтът разкрива и едно в допълнение, трагично измерение: единствено преди седмица в границите на последното си посещаване в Турция канцлерката Ангела Меркел изговори съвсем само хубави неща за германско-турските връзки. Всички тези похвали, към които се причисли и Ердоган, в този момент отидоха напразно.
И постоянно отговорен е Западът
Накратко: сега турският президент употребява едно добре изпитано средство. Последните допитвания демонстрират, че Ердогановата Партия на справедливостта и развиването стремглаво губи поддръжка. Едва 30% от хората сега биха дали своят вот за президента. На което Ердоган дава отговор с невъздържани хули против опозиционните партии.
Миналата седмица публично беше обявено, че интернационалният екип за битка против прането на пари слага Анкара под особено наблюдаване. В отговор Истанбулската борса реагира с леки съмнения. После обаче Централната банка най-неочаквано (и за следващ път) смъкна водещата рента – и валутните курсове полудяха. Турската лира изгуби толкоз от цената си, колкото не беше губила десетилетия наред. Всичко това за следващ път демонстрира, че колкото по-силен е вътрешнополитическият напън върху Ердоган, толкоз по-бурна се оказва неговата реакция – постоянно против Запада. Така че за него апелът на десетимата посланици в поддръжка на Кавала пристигна като по поръчка.
Ердоган работи по този начин от обезсърчение
Да, Ердоган не за пръв път нападна Запада. Само че този път, съгласно мен, той в действителност прекали. Осман Кавала беше вкаран в пандиза преди повече от четири години по скалъпени обвинявания, след което със задна дата му приписаха и подстрекаване на митингите в парка „ Гези “ през 2013 година. Един правосъден състав го оправда по това обвиняване, само че единствено часове по-късно различен правосъден състав го осъди по друго обвиняване: че бил провел опита за прелом през 2016 година. А за всички е напряко очевадно, че и това обвиняване е изсмукано от пръстите.
Европейският съд по човешките права отсъди, че няма никакви аргументи Кавала да остане зад решетките и изиска незабавното му освобождение. Ердоган отхвърли това искане, в следствие от което и турските съдилища потвърдиха присъдата си – следващото доказателство, че работят под диктата на президента. Тъй че и дума не може да става за някакво без значение правораздаване, каквото Ердоган непрестанно популяризира. Многозначителен е фактът, че най-много младежите под 25-годишна възраст считат да не гласоподават за партията на Ердоган. Безработицата в Турция пораства, в страната обитават милиони бежанци, на които популацията все по-масово гледа като на опасност, а очевидно страдащият от разнообразни болести президент към този момент не наподобява като воин в очите на болшинството.
Много ще зависи от опозицията
В директно бъдеще Турция ще се изправи пред два значими въпроса. Първо – могат ли опозиционните партии да запазят единството си до президентските избори през 2023 година? Ако отговорът на този въпрос е позитивен, тогава за Ердоган ще бъде освен мъчно, само че съвсем невероятно да се добере до нов мандат. Но, второ, в случай че опозицията се разедини, Ердоган ще извлече от това огромна изгода. Независимо от това какво ще се случи в бъдеще, в сегашното Ердоган си има задоволително грижи и би трябвало да гледа да не ядосва още повече западните си съдружници.
Автор: Еркан Арикан
Винаги, когато турската стопанска система още веднъж закъса, постоянно, когато за турската политика се появят негативни заглавия, въпрос на дни е турският президент Ердоган да реагира по напълно неразбираем метод. Така той постъпи и в този момент със известието, че е наредил на външното министерството да изгони десетима посланици, които се застъпват за освобождението на филантропа Осман Кавала.
С просто око се вижда, че Ердоган освен обича конфликтите със Запада – той се нуждае от тях. Та белким другояче би се конфронтирал с най-важните си сътрудници в НАТО: Съединени американски щати, Франция и Германия? В случая с Германия конфликтът разкрива и едно в допълнение, трагично измерение: единствено преди седмица в границите на последното си посещаване в Турция канцлерката Ангела Меркел изговори съвсем само хубави неща за германско-турските връзки. Всички тези похвали, към които се причисли и Ердоган, в този момент отидоха напразно.
И постоянно отговорен е Западът
Накратко: сега турският президент употребява едно добре изпитано средство. Последните допитвания демонстрират, че Ердогановата Партия на справедливостта и развиването стремглаво губи поддръжка. Едва 30% от хората сега биха дали своят вот за президента. На което Ердоган дава отговор с невъздържани хули против опозиционните партии.
Миналата седмица публично беше обявено, че интернационалният екип за битка против прането на пари слага Анкара под особено наблюдаване. В отговор Истанбулската борса реагира с леки съмнения. После обаче Централната банка най-неочаквано (и за следващ път) смъкна водещата рента – и валутните курсове полудяха. Турската лира изгуби толкоз от цената си, колкото не беше губила десетилетия наред. Всичко това за следващ път демонстрира, че колкото по-силен е вътрешнополитическият напън върху Ердоган, толкоз по-бурна се оказва неговата реакция – постоянно против Запада. Така че за него апелът на десетимата посланици в поддръжка на Кавала пристигна като по поръчка.
Ердоган работи по този начин от обезсърчение
Да, Ердоган не за пръв път нападна Запада. Само че този път, съгласно мен, той в действителност прекали. Осман Кавала беше вкаран в пандиза преди повече от четири години по скалъпени обвинявания, след което със задна дата му приписаха и подстрекаване на митингите в парка „ Гези “ през 2013 година. Един правосъден състав го оправда по това обвиняване, само че единствено часове по-късно различен правосъден състав го осъди по друго обвиняване: че бил провел опита за прелом през 2016 година. А за всички е напряко очевадно, че и това обвиняване е изсмукано от пръстите.
Европейският съд по човешките права отсъди, че няма никакви аргументи Кавала да остане зад решетките и изиска незабавното му освобождение. Ердоган отхвърли това искане, в следствие от което и турските съдилища потвърдиха присъдата си – следващото доказателство, че работят под диктата на президента. Тъй че и дума не може да става за някакво без значение правораздаване, каквото Ердоган непрестанно популяризира. Многозначителен е фактът, че най-много младежите под 25-годишна възраст считат да не гласоподават за партията на Ердоган. Безработицата в Турция пораства, в страната обитават милиони бежанци, на които популацията все по-масово гледа като на опасност, а очевидно страдащият от разнообразни болести президент към този момент не наподобява като воин в очите на болшинството.
Много ще зависи от опозицията
В директно бъдеще Турция ще се изправи пред два значими въпроса. Първо – могат ли опозиционните партии да запазят единството си до президентските избори през 2023 година? Ако отговорът на този въпрос е позитивен, тогава за Ердоган ще бъде освен мъчно, само че съвсем невероятно да се добере до нов мандат. Но, второ, в случай че опозицията се разедини, Ердоган ще извлече от това огромна изгода. Независимо от това какво ще се случи в бъдеще, в сегашното Ердоган си има задоволително грижи и би трябвало да гледа да не ядосва още повече западните си съдружници.
Автор: Еркан Арикан
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ