Кои са германските партизани от Югославия, сражавали се срещу нацистите
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Владо Юрич събира късчета мрамор, пръснати по земята към Паметника на партизаните в село Слатински Дреновац. Той, сходно на доста други антифашистки монументи в Славония и в цяла Хръватия, последователно се разрушава. Юрич, който е ръководител на Сдружението на антифашистите и антифашистките борци, бърше с забрадка частите мрамор. " Тук почиват 42 бойци от 18 бригада ", написа на паметника. Тази сцена се повтаря всяка година в средата на август - точно тогава през 1943 година към югославската партизанска войска е учредена бригадата " Ернст Телман " - единствената военна част, формирана единствено от германци, която през Втората международна война се бие на страната на Съюзниците против хитлеристка Германия. Партизаните в нея били наричани " телмановци ".
През 1941 в Югославия: половин милион германци
Телмановците произхождали най-вече от " немски " села в района, както и от села с хърватско-германско или сръбско-германско население, изяснява Юрич. Според него, в бригадата имало и дезертьори от Вермахта. Общо в партизанските бригади под командването на Йосип Броз Тито се биели над 2000 германци. " Когато през 1941 година германците навлизат в Югославия, тук живеят към половин милион германци, 100 000 от които в Хърватия ", изяснява историкът Карл Бетке. Той напомня, че Културното съдружие, насърчавано от нацистите, имало огромен триумф измежду германците в Югославия, само че в това време германците изиграли значима роля и за възникването на работническото придвижване - изключително в Хърватия. " В Славония е имало обитаеми места, които по традиция се считали за червени ", споделя за Дъждовни води експертът по Югоизточна Европа от Университета в Лайпциг.
Телмановците зародили най-много, с цел да бъдат стимулирани югославските германци да се съпротивляват против окупаторите. Бригадата била кръстена на генералния секретар на Германската комунистическа партия Ернст Телман, който през 1933 бил хвърлен в пандиза, а през 1944 година - погубен. За емблема на бригадата избрали черно-червено-златното знаме на Ваймарската република, към което в средата била добавена петолъчка. Командите се издавали единствено на немски език. Главното командване на партизаните отпуснало една пишеща и една дребна печатарска машина, с които телмановците изготвяли позиви, призоваващи бойците от Вермахта да се причислят към партизаните.
Първата акция на бригадата " Ернст Телман " почнала на 18 август 1943 година. Началото било неблагополучно: немските партизани били нападнати от други партизани, които ги чули да приказват немски и ги взели за поделение на Вермахта. За шанс, нощният случай приключил без жертви. " В бригадата членували още двете медицински сестри Емилия и Ирма Майер, както и 15-годишният Карло от Елзас, който бил назначен за пощальон ", споделя локалният историк Петер Кавгич. Към бригадата последователно се присъединявали какви ли не хора: един немец от Нидерландия, един беглец от Вермахта, който наричали " дребния Карл ", както и Вилхелм Юнг от Вуковар, който се укрил откакто получил призовка за записване в SS.
Краят на телмановците
Телмановците провеждали сполучливи партизански интервенции до края на ноември 1943 година, когато партизаните от Славония влезнали в борба с танкови подразделения на Вермахта. По време на тежките сражения множеството телмановци били убити. Сред тях били двамата сина на политкомисаря Йохан " Иван " Мукер. Близо половината убити били заровени в две гробища - едно католическо и едно православно. Къде са заровени останалите телмановци – това не се знае и до през днешния ден. Малкото оживели немски партизани се включили към други подразделения на Югославската национална освободителна войска.
След успеха над хитлеристка Германия останалите в Югославия германци били интернирани в лагери. " Когато лагерите били разтурени в интервала 1946-1948 година, множеството от тях емигрирали в Западна Германия ", споделя Карл Бетке. И хората бързо не запомнили, че измежду югославските партизани е имало и германци. Чак през 1984 година Наил Реджич разгласява военно-историческата си книга по тематиката, озаглавена " Телмановци ". През 1997 и в Германия излиза друга историческа книга за бригадата, озаглавена " Германци при партизаните на Тито ". А още по времето на Германска демократична република е оповестен и романът " Нека бъда просто гълъб ", който споделя историята на брат и сестра от Славония - той постъпва в SS, тя се причислява към телмановците. Днес антифашистите от Слатина желаят да опишат на колкото е допустимо повече хора за битката на телмановците против Хитлер. Те даже изпратиха писмо до канцлерката Ангела Меркел, в което пишат: " Смятаме, че Вие би трябвало да сте осведомена за това удивително събитие през Втората международна война, тъй като те заслужават делото им да се знае и да се учи в елементи и отсега нататък от историците. Ние желаеме да изнамерим имената на всички телмановци и да открием гробищата, където са заровени. "
Автори: Горан Гаждек, Рюдигер Росих
Владо Юрич събира късчета мрамор, пръснати по земята към Паметника на партизаните в село Слатински Дреновац. Той, сходно на доста други антифашистки монументи в Славония и в цяла Хръватия, последователно се разрушава. Юрич, който е ръководител на Сдружението на антифашистите и антифашистките борци, бърше с забрадка частите мрамор. " Тук почиват 42 бойци от 18 бригада ", написа на паметника. Тази сцена се повтаря всяка година в средата на август - точно тогава през 1943 година към югославската партизанска войска е учредена бригадата " Ернст Телман " - единствената военна част, формирана единствено от германци, която през Втората международна война се бие на страната на Съюзниците против хитлеристка Германия. Партизаните в нея били наричани " телмановци ".
През 1941 в Югославия: половин милион германци
Телмановците произхождали най-вече от " немски " села в района, както и от села с хърватско-германско или сръбско-германско население, изяснява Юрич. Според него, в бригадата имало и дезертьори от Вермахта. Общо в партизанските бригади под командването на Йосип Броз Тито се биели над 2000 германци. " Когато през 1941 година германците навлизат в Югославия, тук живеят към половин милион германци, 100 000 от които в Хърватия ", изяснява историкът Карл Бетке. Той напомня, че Културното съдружие, насърчавано от нацистите, имало огромен триумф измежду германците в Югославия, само че в това време германците изиграли значима роля и за възникването на работническото придвижване - изключително в Хърватия. " В Славония е имало обитаеми места, които по традиция се считали за червени ", споделя за Дъждовни води експертът по Югоизточна Европа от Университета в Лайпциг.
Телмановците зародили най-много, с цел да бъдат стимулирани югославските германци да се съпротивляват против окупаторите. Бригадата била кръстена на генералния секретар на Германската комунистическа партия Ернст Телман, който през 1933 бил хвърлен в пандиза, а през 1944 година - погубен. За емблема на бригадата избрали черно-червено-златното знаме на Ваймарската република, към което в средата била добавена петолъчка. Командите се издавали единствено на немски език. Главното командване на партизаните отпуснало една пишеща и една дребна печатарска машина, с които телмановците изготвяли позиви, призоваващи бойците от Вермахта да се причислят към партизаните.
Първата акция на бригадата " Ернст Телман " почнала на 18 август 1943 година. Началото било неблагополучно: немските партизани били нападнати от други партизани, които ги чули да приказват немски и ги взели за поделение на Вермахта. За шанс, нощният случай приключил без жертви. " В бригадата членували още двете медицински сестри Емилия и Ирма Майер, както и 15-годишният Карло от Елзас, който бил назначен за пощальон ", споделя локалният историк Петер Кавгич. Към бригадата последователно се присъединявали какви ли не хора: един немец от Нидерландия, един беглец от Вермахта, който наричали " дребния Карл ", както и Вилхелм Юнг от Вуковар, който се укрил откакто получил призовка за записване в SS.
Краят на телмановците
Телмановците провеждали сполучливи партизански интервенции до края на ноември 1943 година, когато партизаните от Славония влезнали в борба с танкови подразделения на Вермахта. По време на тежките сражения множеството телмановци били убити. Сред тях били двамата сина на политкомисаря Йохан " Иван " Мукер. Близо половината убити били заровени в две гробища - едно католическо и едно православно. Къде са заровени останалите телмановци – това не се знае и до през днешния ден. Малкото оживели немски партизани се включили към други подразделения на Югославската национална освободителна войска.
След успеха над хитлеристка Германия останалите в Югославия германци били интернирани в лагери. " Когато лагерите били разтурени в интервала 1946-1948 година, множеството от тях емигрирали в Западна Германия ", споделя Карл Бетке. И хората бързо не запомнили, че измежду югославските партизани е имало и германци. Чак през 1984 година Наил Реджич разгласява военно-историческата си книга по тематиката, озаглавена " Телмановци ". През 1997 и в Германия излиза друга историческа книга за бригадата, озаглавена " Германци при партизаните на Тито ". А още по времето на Германска демократична република е оповестен и романът " Нека бъда просто гълъб ", който споделя историята на брат и сестра от Славония - той постъпва в SS, тя се причислява към телмановците. Днес антифашистите от Слатина желаят да опишат на колкото е допустимо повече хора за битката на телмановците против Хитлер. Те даже изпратиха писмо до канцлерката Ангела Меркел, в което пишат: " Смятаме, че Вие би трябвало да сте осведомена за това удивително събитие през Втората международна война, тъй като те заслужават делото им да се знае и да се учи в елементи и отсега нататък от историците. Ние желаеме да изнамерим имената на всички телмановци и да открием гробищата, където са заровени. "
Автори: Горан Гаждек, Рюдигер Росих
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ