Нови избори с драматични последици: вината е на Има такъв народ
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар от Даниел Смилов:
През есента България най-вероятно ще гласоподава за трети път на парламентарни избори в границите на по-малко от година. Това е един неправилен връх, за който няма премия. При това този връх е освен неправилен, само че и като цяло нездравословен, тъй като подрива доверието в парламентарната народна власт.
Вината е на " ИТН "
Вината за този връх е главно на “Има подобен народ”, чиито дейности доведоха до нужда от нов избор след изборите от 11 юли. От Има Такъв Народ си бяха наумили, че с 65 депутати могат да накарат три други партии да им гласоподават кабинет, в който:
- Има Такъв Народ сами избират министрите и не разрешават на другите даже да оферират или да имат възражения към избора им. На всичко от горната страна се оказа, че този избор е проблематичен - голям брой анонимници, някои от които по своему симпатични, а други - отблъскващо нахални и агресивни;
- Има Такъв Народ не предложи управническа стратегия, а “приоритети”, които сякаш се “припокривали” с тези на други партии. “Припокриването” - дали го има или няма - го реши още веднъж Има Такъв Народ. Но какво тъкмо държавното управление щеше да прави - това си остана до края неразбираемо. Което в действителност си беше опит да се получи цялостна независимост на деяние, отговорността за която да се споделя с други;
- И най-важното: Има Такъв Народ държеше Демократична България и ИБНИ да им гласоподават държавното управление, само че по-късно да ръководят с " плаващи мнозинства”. Тоест, Има Такъв Народ да има цялостна независимост да си гласоподава мажоритарна система с ГЕРБ, комисия за “Буджака” с Движение за права и свободи, избор на регулаторни органи с ГЕРБ и Движение за права и свободи и така нататък Защо Има Такъв Народ искаше това, не стана изключително ясно, откакто задачата сякаш беше да се промени моделът “Борисов”. Една такава “промяна” по-скоро би репликирала този модел.
Всъщност Има Такъв Народ си бяха решили да постъпят по този метод още преди 11 юли. Затова “тръснаха” свое държавно управление - без съвещания с който и да било - дори още преди да излязат окончателните резултати от парламентарните избори. Неприятната изненада за обществото обаче ги стресна и накара да отдръпват кабинета “Николай Василев”. След това предложиха по същия метод нов състав, който се оказа доста по-лош от първия. Междувременно бяха извършени някакви диалози с всички партии без ГЕРБ, на които другите трябваше да чуят кои ще са министрите и какво счита Има Такъв Народ като “общи приоритети”. От кумова срама най-после се появиха и някакви предложения за писмени съглашения, само че в миг, в който претендентът за вътрешен министър и вицепремиер беше скандализирал горе-долу всички с едно свое злополучно изявление.
Това е историята, която към този момент води до нови избори. И тя е значима, тъй като подсказва какъв ще е главният въпрос на новия избор. На 4 април българите взеха решение, че скъсват с ръководството на Борисов и го пращат в съпротива. На 11 юли те на процедура потвърдиха това решение, като дадоха на “партиите на промяната” общо 112 места: задоволително за гръбнак на едно мощно, реформистко държавно управление, с контрактувана поддръжка от Българска социалистическа партия. Има Такъв Народ отхвърлиха тази опция за сметка на лично “правителство на малцинството” (с 65 депутати), което номинално би било подкрепено от Демократична България и ИБНИ, само че би било свободно да ръководи с “плаващи мнозинства”. Именно този вид бе отритнат от всички други партии.
На този декор главният въпрос, на който българите ще дават отговор на парламентарните избори през есента (които все още наподобяват неизбежни), гласи: каква би трябвало да бъде смяната. Обществото утвърждава като цяло отхвърлянето на недъзите на Борисовото ръководство, само че би трябвало (отново) да се произнесе по формата на тяхното премахване.
Защо изборите ще са комплицирани
Изборите ще са комплицирани, тъй като ще съставляват политически конфликт в две разнообразни измерения. Първото измерение е институционално и то е за метода на парламентарно ръководство. Тук изборът ще е сред две визии:
“Управление на една партия”: За да има такова ръководство, Има Такъв Народ би трябвало да завоюват близо 120 места на изборите наесен (което е малко вероятно). Тогава те биха имали правото да наложат своите възгледи за държавно управление и смяна, без да чакат основна поддръжка от останалите. Едно такова ръководство би довело и до систематични промени в българската парламентарна народна власт, доколкото Има Такъв Народ желаят мажоритарна система, директни избори на доста длъжности и така нататък Заедно с конфронтационния им политически жанр, едно такова развиване би тласнало България към политика от рода на тази на Тръмп в Съединени американски щати или на Орбан в Унгария. Вече стана ясно, че Има Такъв Народ са склонни да се заиграват с участието в еврозоната. Не би било изненада, в случай че възприемат и други политики, които са противоречиви от позиция на евроинтеграцията на България.
“Управление на коалиция на промяната”: Демократична България, ИБНИ и Българска социалистическа партия упорстват за съдружно ръководство, при което голям брой партии работят въз основата на ясно съглашение за управническа стратегия. Правителството може да е технократско, с присъединяване на сполучливи министри от служебния кабинет или на хора с сходен профил. Вероятно е още преди изборите тези три партии да разгласят подготвеност да водят съдружни договаряния след изборите. Тъй като вотът несъмнено още веднъж ще създаде фрагментиран парламент без ясно изразен водач, една такава политика би била и реалистична, и привлекателна за гласоподавателите. Още повече, че служебният кабинет е известен и хората могат да си показват образно по какъв начин би изглеждало едно съдружно ръководство.
Изборите ще имат обаче и второ, не по-малко значимо измерение. И то ще визира дълбочината на промените, които всяка една от партиите предлага.
Дълбока промяна: В “дълбокия” завършек на спектъра по това измерение е " Демократична България ", която систематично желае гаранции за разграждането на “пленената държава”. Освен промени в правосъдната система, това би изисквало цялостна промяна най-малко на състава на регулаторите и обзор на тяхната активност, проверка на служби и организации - от специфичните служби до КПКОНПИ, както и продължение на политиките на служебния кабинет по ограничение на раздаването на обществени средства на близки компании без конкурс. От тази позиция ИБНИ е със сходни позиции с Демократична България.
Плитка промяна: На “най-плиткия” завършек на спектъра на промените са ГЕРБ и Движение за права и свободи. За тях промяна би означавало всичко, което би запазило въздействието и мощните им позиции в правосъдна власт, медии и регулатори. По забавен метод Има Такъв Народ се разположиха по този въпрос по-скоро в центъра сред Демократична България и ГЕРБ (даже по-близо до ГЕРБ). Има Такъв Народ сякаш ще " изчегъртват " ГЕРБ, само че не харесват министрите, които най-вече лимитират държавните разходи, захранващи към този момент повече от десетилетие модела “Борисов-ДПС”. А в последно време Има Такъв Народ възприеха и реториката на Движение за права и свободи (присъдружните им медии) за “соросоиди”, “джендъри”, “олигарси като Пеевски” и така нататък С тези мисловни схеми доста дълбока смяна няма по какъв начин да се реализира.
Големият риск
Когато изборите са двуизмерни, вероятността гласоподавателите да се объркат е доста огромна. Затова би било неточност, в случай че партиите - изключително такива като Демократична България и ИБНИ - не подходят съществено към новата обстановка и разчитат просто на инерцията от предходния избор. Вярно е, че Демократична България е във възходяща наклонност, само че на новите избори групировката ще би трябвало да води борба на два фронта: с ГЕРБ и Движение за права и свободи (а частично и с ИТН) за дълбочината на промените и с Има Такъв Народ за формата на ръководство (коалиционно или еднопартийно на малцинството).
Големият риск е за българската парламентарна народна власт. Има Такъв Народ към този момент ясно демонстрираха лицето си - те ще се пробват да постановат “мажоритарен” модел на ръководство, в което спечелилите няколко гласа повече от идващите получават цялата власт и могат да вземат решение еднолично всичко. Такива модели (като във Англия например) работят добре, единствено в случай че в обществото има необятен консенсус по всички основни въпроси. Проблемът на Има Такъв Народ е, че те по едно и също време желаят мажоритарно ръководство и разрушават всевъзможен действителен, пък бил той и нежен консенсус - като този, че хората в България желаеха и желаят смяна. Съчетанието на конфронтационна политика и мажоритарни институции и практики е рецепта за социална поляризация и скрита революция - по модела на президентството на Тръмп или Брекзит.
От тази позиция едни безсмислени избори, каквито са възможните трети парламентарни избори през есента, може да имат трагични последствия.
Бел.ред.
Има Такъв Народ влезе в политиката на крилете на с обещанието за мажоритарни избори в два тура.
Предадоха ли концепцията в два поредни Народното събрание?
Коментар от Даниел Смилов:
През есента България най-вероятно ще гласоподава за трети път на парламентарни избори в границите на по-малко от година. Това е един неправилен връх, за който няма премия. При това този връх е освен неправилен, само че и като цяло нездравословен, тъй като подрива доверието в парламентарната народна власт.
Вината е на " ИТН "
Вината за този връх е главно на “Има подобен народ”, чиито дейности доведоха до нужда от нов избор след изборите от 11 юли. От Има Такъв Народ си бяха наумили, че с 65 депутати могат да накарат три други партии да им гласоподават кабинет, в който:
- Има Такъв Народ сами избират министрите и не разрешават на другите даже да оферират или да имат възражения към избора им. На всичко от горната страна се оказа, че този избор е проблематичен - голям брой анонимници, някои от които по своему симпатични, а други - отблъскващо нахални и агресивни;
- Има Такъв Народ не предложи управническа стратегия, а “приоритети”, които сякаш се “припокривали” с тези на други партии. “Припокриването” - дали го има или няма - го реши още веднъж Има Такъв Народ. Но какво тъкмо държавното управление щеше да прави - това си остана до края неразбираемо. Което в действителност си беше опит да се получи цялостна независимост на деяние, отговорността за която да се споделя с други;
- И най-важното: Има Такъв Народ държеше Демократична България и ИБНИ да им гласоподават държавното управление, само че по-късно да ръководят с " плаващи мнозинства”. Тоест, Има Такъв Народ да има цялостна независимост да си гласоподава мажоритарна система с ГЕРБ, комисия за “Буджака” с Движение за права и свободи, избор на регулаторни органи с ГЕРБ и Движение за права и свободи и така нататък Защо Има Такъв Народ искаше това, не стана изключително ясно, откакто задачата сякаш беше да се промени моделът “Борисов”. Една такава “промяна” по-скоро би репликирала този модел.
Всъщност Има Такъв Народ си бяха решили да постъпят по този метод още преди 11 юли. Затова “тръснаха” свое държавно управление - без съвещания с който и да било - дори още преди да излязат окончателните резултати от парламентарните избори. Неприятната изненада за обществото обаче ги стресна и накара да отдръпват кабинета “Николай Василев”. След това предложиха по същия метод нов състав, който се оказа доста по-лош от първия. Междувременно бяха извършени някакви диалози с всички партии без ГЕРБ, на които другите трябваше да чуят кои ще са министрите и какво счита Има Такъв Народ като “общи приоритети”. От кумова срама най-после се появиха и някакви предложения за писмени съглашения, само че в миг, в който претендентът за вътрешен министър и вицепремиер беше скандализирал горе-долу всички с едно свое злополучно изявление.
Това е историята, която към този момент води до нови избори. И тя е значима, тъй като подсказва какъв ще е главният въпрос на новия избор. На 4 април българите взеха решение, че скъсват с ръководството на Борисов и го пращат в съпротива. На 11 юли те на процедура потвърдиха това решение, като дадоха на “партиите на промяната” общо 112 места: задоволително за гръбнак на едно мощно, реформистко държавно управление, с контрактувана поддръжка от Българска социалистическа партия. Има Такъв Народ отхвърлиха тази опция за сметка на лично “правителство на малцинството” (с 65 депутати), което номинално би било подкрепено от Демократична България и ИБНИ, само че би било свободно да ръководи с “плаващи мнозинства”. Именно този вид бе отритнат от всички други партии.
На този декор главният въпрос, на който българите ще дават отговор на парламентарните избори през есента (които все още наподобяват неизбежни), гласи: каква би трябвало да бъде смяната. Обществото утвърждава като цяло отхвърлянето на недъзите на Борисовото ръководство, само че би трябвало (отново) да се произнесе по формата на тяхното премахване.
Защо изборите ще са комплицирани
Изборите ще са комплицирани, тъй като ще съставляват политически конфликт в две разнообразни измерения. Първото измерение е институционално и то е за метода на парламентарно ръководство. Тук изборът ще е сред две визии:
“Управление на една партия”: За да има такова ръководство, Има Такъв Народ би трябвало да завоюват близо 120 места на изборите наесен (което е малко вероятно). Тогава те биха имали правото да наложат своите възгледи за държавно управление и смяна, без да чакат основна поддръжка от останалите. Едно такова ръководство би довело и до систематични промени в българската парламентарна народна власт, доколкото Има Такъв Народ желаят мажоритарна система, директни избори на доста длъжности и така нататък Заедно с конфронтационния им политически жанр, едно такова развиване би тласнало България към политика от рода на тази на Тръмп в Съединени американски щати или на Орбан в Унгария. Вече стана ясно, че Има Такъв Народ са склонни да се заиграват с участието в еврозоната. Не би било изненада, в случай че възприемат и други политики, които са противоречиви от позиция на евроинтеграцията на България.
“Управление на коалиция на промяната”: Демократична България, ИБНИ и Българска социалистическа партия упорстват за съдружно ръководство, при което голям брой партии работят въз основата на ясно съглашение за управническа стратегия. Правителството може да е технократско, с присъединяване на сполучливи министри от служебния кабинет или на хора с сходен профил. Вероятно е още преди изборите тези три партии да разгласят подготвеност да водят съдружни договаряния след изборите. Тъй като вотът несъмнено още веднъж ще създаде фрагментиран парламент без ясно изразен водач, една такава политика би била и реалистична, и привлекателна за гласоподавателите. Още повече, че служебният кабинет е известен и хората могат да си показват образно по какъв начин би изглеждало едно съдружно ръководство.
Изборите ще имат обаче и второ, не по-малко значимо измерение. И то ще визира дълбочината на промените, които всяка една от партиите предлага.
Дълбока промяна: В “дълбокия” завършек на спектъра по това измерение е " Демократична България ", която систематично желае гаранции за разграждането на “пленената държава”. Освен промени в правосъдната система, това би изисквало цялостна промяна най-малко на състава на регулаторите и обзор на тяхната активност, проверка на служби и организации - от специфичните служби до КПКОНПИ, както и продължение на политиките на служебния кабинет по ограничение на раздаването на обществени средства на близки компании без конкурс. От тази позиция ИБНИ е със сходни позиции с Демократична България.
Плитка промяна: На “най-плиткия” завършек на спектъра на промените са ГЕРБ и Движение за права и свободи. За тях промяна би означавало всичко, което би запазило въздействието и мощните им позиции в правосъдна власт, медии и регулатори. По забавен метод Има Такъв Народ се разположиха по този въпрос по-скоро в центъра сред Демократична България и ГЕРБ (даже по-близо до ГЕРБ). Има Такъв Народ сякаш ще " изчегъртват " ГЕРБ, само че не харесват министрите, които най-вече лимитират държавните разходи, захранващи към този момент повече от десетилетие модела “Борисов-ДПС”. А в последно време Има Такъв Народ възприеха и реториката на Движение за права и свободи (присъдружните им медии) за “соросоиди”, “джендъри”, “олигарси като Пеевски” и така нататък С тези мисловни схеми доста дълбока смяна няма по какъв начин да се реализира.
Големият риск
Когато изборите са двуизмерни, вероятността гласоподавателите да се объркат е доста огромна. Затова би било неточност, в случай че партиите - изключително такива като Демократична България и ИБНИ - не подходят съществено към новата обстановка и разчитат просто на инерцията от предходния избор. Вярно е, че Демократична България е във възходяща наклонност, само че на новите избори групировката ще би трябвало да води борба на два фронта: с ГЕРБ и Движение за права и свободи (а частично и с ИТН) за дълбочината на промените и с Има Такъв Народ за формата на ръководство (коалиционно или еднопартийно на малцинството).
Големият риск е за българската парламентарна народна власт. Има Такъв Народ към този момент ясно демонстрираха лицето си - те ще се пробват да постановат “мажоритарен” модел на ръководство, в което спечелилите няколко гласа повече от идващите получават цялата власт и могат да вземат решение еднолично всичко. Такива модели (като във Англия например) работят добре, единствено в случай че в обществото има необятен консенсус по всички основни въпроси. Проблемът на Има Такъв Народ е, че те по едно и също време желаят мажоритарно ръководство и разрушават всевъзможен действителен, пък бил той и нежен консенсус - като този, че хората в България желаеха и желаят смяна. Съчетанието на конфронтационна политика и мажоритарни институции и практики е рецепта за социална поляризация и скрита революция - по модела на президентството на Тръмп или Брекзит.
От тази позиция едни безсмислени избори, каквито са възможните трети парламентарни избори през есента, може да имат трагични последствия.
Бел.ред.
Има Такъв Народ влезе в политиката на крилете на с обещанието за мажоритарни избори в два тура.
Предадоха ли концепцията в два поредни Народното събрание?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ