Иван-Асен Иванов за ФАКТИ: ИТН отново поемат по някаква своя неразбираема траектория
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
„ Когато контрастите сред хора, които се чака да работят дружно в Парламента, са толкоз огромни, е обикновено нещата да буксуват “.
Това сподели политологът Иван-Асен Иванов в изявление за ФАКТИ .
Той изясни този контрастност с желанието на Трифонов за „ нововъведения, които са меко казано радикални “, до момента в който останалите партии желаят да реализират смяна „ посредством положителната работа на институциите, посредством систематични и верни промени, които не да разрушават към този момент построените модели, а да ги поправят и напаснат в нов режим на работа, без да се включват съществени решения “.
Разговаряхме с господин Иванов по отношение на опциите за съставяне на постоянно държавно управление, за целите пред идващото ръководство и за вероятността за трети подред парламентарни избори тази година.
Целия диалог четете в идващите редове:
- Г-н Иванов, по какъв начин смятате – ще се откри ли метод за съставяне на държавно управление или ще вървим към нови парламентарни избори?
- За страдание, след първия опит за сформиране на държавно управление, след вторите избори, когато видяхме проектокабинета на Слави Трифонов, в този момент още веднъж виждаме сигнали, че нещата вървят в посока избори. Макар и желанието на множеството политически участници все още – на партиите на митинга, плюс Българска социалистическа партия, можем да включим даже Движение за права и свободи, да е съставяне на държавно управление, наподобява, че „ ИТН “ още веднъж поемат по някаква своя лична траектория, която за останалите участници в българския политически развой като че ли наподобява неразбираема. Тя е неразбираема и за множеството жители.
„ ИТН “ всъщност имат едно политическо волеизявление, което няма аналог в българската политика по своята антисистемност като присъща линия. Това, което знаем за Слави Трифонов, още години преди той да стартира да се занимава с политика в степен на интензивност да има лична партия, е, че той постоянно залагаше на решения, които да трансформират радикално политическата система. Още от референдума – въпросите за мажоритарната изборна система, за рестарта на политиката, такава, каквато я познаваме сега. Сега внезапно, когато той се намира в обстановка неговата партия да е първа политическа мощ и да би трябвало да образува държавно управление, виждаме, че той се усеща извънредно некомфортно в тези обичайни рамки за демократичността в България.
Когато си пристигнал в политиката с желанието да разбиеш системата и метода, по който тя действа, внезапно да седнеш в една зала с всички тези хора, които идентифицираш като политическо статукво – въпреки нови партии, въпреки партии на митинга, те са формирани и от хора, които ние към този момент доста добре познаваме, виждаме, че всичко, което Трифонов желае да направи, не съответствува с визиите на останалите политици, от които той чака поддръжка. Затова поражда и целият този дисонанс, който е проблематичен и пречи на едно по-адекватно действие на един възможен предстоящ кабинет.
- Това обаче е някакъв „ бъг “ в демокрацията ли или казусът по-скоро е в партията на Трифонов?
- Възможните разновидности за разбор са доста. Това, което Трифонов вкарва като модел на схващане е, че българската политика изначално е счупена, че тези 30 години Преход са вървели в една тотално неверна посока, която той желае да преформатира напълно, въвеждайки нововъведения, които са меко казано радикални. Когато разсъждаваш по този метод, това значи, че виждаш някакви невъзможни спънки пред това да се идентифицираш дружно с хора, които отъждествяваш с тази система и които твърдиш, че са основали тази система.
Въпросът е, че останалите партии на митинга, а даже и Българска социалистическа партия, които се пробват да се причислят към тях, желаят по-скоро смяна в страната ни, отвеждането ѝ оттатък това, което предходният модел на ръководство оферираше, цялостна опция на корупцията, на беззаконието, на злоупотребите, на преодоляването на страната, само че посредством потребление на способи, които към този момент са ни познати, посредством работа с инструментите, които демокрацията към този момент ни е дала. Те желаят това да стане посредством положителната работа на институциите, посредством систематични и верни промени, които не да разрушават към този момент построените модели, а да ги поправят и напаснат в нов режим на работа, без да се включват съществени решения. В „ ИТН “ виждаме някакъв ексцентричен метод, да вземем за пример с отчетността на основния прокурор.
В нормите на правотворчеството съществуват хиляди разновидности, по които да се направи правосъдна промяна, тъй че основният прокурор да предстои на отчетност, а дефектите, които виждаме сега, да бъдат изчистени. „ ИТН “ от своя страна предлагаха нещо напълно коренно, което е основният прокурор да бъде избиран от цялата нация на едни мажоритарни избори. Не зная това да се прави където и да е другаде по света.
Когато контрастите сред хора, които се чака да работят дружно в Парламента, са толкоз огромни, е обикновено нещата да буксуват.
- Доста уравновесен звучи анализът Ви, само че какво е Вашето персонално мнение за „ ИТН “?
- „ ИТН “, мечтано или не, е единствената партия, която сега разполага с демократичната легитимност да бъде първа политическа мощ и да промени модела на ГЕРБ и Движение за права и свободи, който познаваме от последните 12 години. Намираме се в обстановка, в която гражданското общество, което протестираше и е най-бурният мотор за промени и промени у нас, в огромната си част се разочарова от това, което „ ИТН “ съставлява. Те, въпреки и единствена опция за опция, която има мандат за сформиране на нов кабинет, който да промени политиката в България през последното десетилетие, имат своите лични недостатъци.
Точно тук е това раздвоение. От една страна, извънредно доста се желае една смяна, една опция, един нов модел, само че в това време това, което идва, предлага промени, които не се знае накъде ще отведат страната ни.
В момента страната ни има потребност от доста систематизирани, доста точни, доста ясни промени, които би трябвало да се случат. Това са измененията, които ни показва и Венецианската комисия, и Европейската комисия с всеки един собствен отчет. Това е пътят на консолидиране на демокрацията ни, който ние би трябвало да извървим. През последните 30 години, до каква степен по-бавно, по-бързо, по-вярно или по-грешно, в последна сметка се върви по този път. Ако внезапно решим, преди да сме извървели този път, да променяме метода, по който сме се развивали тотално, с концепцията, че това, което се случва досега не ни харесва и несъмнено не е задоволително, съгласно мен не е верният метод.
Искрено се надявам, че когато „ ИТН “ влязат в една действителна политическа среда, последователно ще видят, че такива решения като смяна към мажоритарна система и мажоритарен избор на основен прокурор са екстравагантни политически решения, които, въпреки да звучат забавно, няма да имат толкоз огромна добавена стойност. Когато се опитваш да изменяш проблеми в системи, които са проблематични радикално, с някакви ексцентрични съществени решения, които не са тествани и нямат действително приложение, си жертван на неуспех. Ако у нас се опитаме да създадем правосъдна промяна, ограничавайки се в това да избираме основният прокурор мажоритарно или да поправяме дефекта на политическата ни система като въведем мажоритарен избор, това е обречено на неуспех. Не са това дефектите, които би трябвало да поправяме.
- В хипотезата на мажоритарен избор е доста е значимо да се вземе поради и равнището на гражданското общество, въпреки всичко ние имахме една доста ниска изборна интензивност на изборите на 11 юли.
- От политологична позиция мажоритарни избори в два тура при парламентарни избори в България са безспорна неточност. Това значи, че представителността на българската народна власт ще се понижи извънредно доста. В тази парламентарна система, която ние имаме, въвеждането на сходен вид гласоподаване е нелогично, тъй като всички останали детайли от тази система водят към едни избори от различен вид - не мажоритарни. Мажоритарното гласоподаване няма по какъв начин да се впише в тази идея за народна власт, която ние градим.
Доколкото гражданското общество и неговата интензивност, то беше задоволително интензивно, когато трябваше да изяви своите ясни стремежи за смяна - за оставка на държавното управление на Бойко Борисов, за оставката на Гешев от поста на основен прокурор. Гражданското общество продължава да стои зад тези свои претенции, само че в това време е обикновено да има отмалялост поради тази свръхполитизация на всичко, което се случва в обществото ни. Виждаме обаче, че колкото и да е огромен зарядът на хората да гласоподават, да работят в една по-различна различна посока, да избират на първа позиция нова партия, да обезпечат съвсем цялостно болшинство на новите партии, въпреки всичко от политическа позиция нещата не се развиват толкоз бързо. Например сега сформирането на държавно управление е прекомерно постепенно, допустимо е да се стигне и до трети избори и това отегчава хората. Този непрекъснат диалог за политика, без да се реализира нещо същинско, изморява и ще изморява, до момента в който не се сформира едно държавно управление, въпреки и да е мъчно, въпреки и партиите на митинга да нямат цялостно болшинство.
Част от мъдростта на жителите да слагат тези партии в обстановка, в която взаимно да се управляват. Това е система на надзор и баланс, при която никой няма висшо ръководство. Според може би това е едно от нещата, които са провокирани от предходното ръководство, което пък имаше толкоз твърди парламентарни болшинства, че виждахме по какъв начин Парламентът беше премахнат и на процедура имахме диктат на изпълнителната власт.
В момента като че ли желанието на жителите е друго - да има повече плурализъм, да има повече многопластовост. Това не е безусловно неприятно, тъй като значи, че всички тези политически фигури ще би трябвало още по-енергично и безапелационно да декларират своите политически планове и да ги изпълнят с консенсус с всички останали, което сигурно ще докара до повече изгоди.
Тук поражда казусът, че когато толкоз доста хора би трябвало да сформират държавно управление, то се случва постепенно и отегчава хората. До момента ние не виждаме смяна. Виждаме предпочитание за смяна, опция за смяна, само че не и действителен развой на смяна. Докато не се задействат някакви действителни механизми, жителите ще не престават да бъдат отегчени от цялата обстановка. Ако желаеме да ги въвлечем във всичко и те да бъдат дейни, би трябвало да им предоставим нещо действително.
Ако към сегашния миг се сформира едно държавно управление, то организира някои от най-важните промени, задържи се на власт в продължение на 1 или 2 години и въвлече жителите в един действителен развой на смяна, чак тогава - при нова обстановка в страната, при едни нови избори, би имало заряд. Това би могло да предизвика гражданското общество да бъде все по-активно, а не нови избори през месец, които в действителност не водят до нищо ново.
- Виждате ли някакъв вид или настройка тази линия от промени, които споменахте - следване на рекомендациите на Венецианската комисия и така нататък, да се случи в последна сметка?
- Това е вярата. Когато няколко партии - „ Демократична България “, „ ИТН “, „ Изправи се.БГ! Ние идваме! “, които имат изначално реформаторска устременост, предпочитание да стабилизират българската народна власт, да трансформират дефектните системи и това, което толкоз години трови българската народна власт и пречи на същинското ни европейско развиване, това е залогът. Ако те не съумеят да създадат това, ще значи, че те в действителност нямат място в Парламента. В момента България се нуждае точно от това - от едно скоростно европейско развиване в най-базовите рамки на напредък в този съюз.
Ако ние продължаваме да бъдем на дъното по медийна независимост и на върха по равнище на корупция, по равнища на беднотия, по назадничавост във всички стратегически браншове като зелена сила, цифровизация, тогава на практика България увисва от ден на ден и в никакъв случай няма да може да се интегрира изцяло в Европейския съюз. Това е голям проблем. Ще ни пречи от ден на ден отсега нататък и ще бъде препъни камък за модернизацията на страна, която в действителност е витално нужна.
Залогът за тези нови участници е дали те ще бъдат освен това от гневна опозиция и съпротива на това, което е било досега в лицето на държавното управление на ГЕРБ. До момента видяхме сякаш, че това го умеят. Оттук нататък от тях се желае да продължат напред и да изпълнят същинската роля, която им е сложена от жителите.
- Очертахте цели - смятате ли обаче, че случването им е допустимо?
- Политиката е изкуство на вероятното. Ако тази медийно декларирана воля - декларирана както от „ ИТН “, „ Демократична България “ и „ Изправи се.БГ! Ние идваме! “, по този начин и от Българска социалистическа партия, даже и от Движение за права и свободи, даже и от ГЕРБ, които по принцип са Граждани за европейско развиване на България, в действителност е действителното предпочитание на всички тези политически сили, би трябвало да се случи.
Дори да имаме едно болшинство, по-реформаторски, прогресивно и даже реваншистки ориентирано, както някои го дефинират, върху главните проблеми за България - които са както Планът за възобновяване, по този начин и последващите стадии от новото европейско финансиране по зелената договорка, процесът на цифровизация и всички детайли от бъдещите европейски политики, които следва да се развият, в Парламента би трябвало да има обединен консенсус за този път на България напред. В противоположен случай не виждам по какъв начин тези партии могат да оправдаят своите предварителни политически заявки. Доколкото на мен ми е ясно, всички те изричат точно това и се стремят тъкмо натам. Въпросът е до каква степен те ще могат да надмогнат политическите си разлики, политическото боричане за власт, и да погледнат визионерски за бъдещето на страната.
- Тоест съгласно Вас тук няма значение съответната партия или съответната политическа мощ, която би трябвало да организира въпросните промени и да обърне внимание на въпросните цели, а по-скоро е значим консенсусът върху тях?
- Консенсусът е изначално заложен при образуването на сегашния Парламент. Този консенсус е електорално спретнат. Всички тези партии би трябвало по някакъв метод да се договорят за всички тези цели, тъй като най-малкото са нужни най-малко 4 партии, с цел да може да се образува някакво болшинство, което да работи, без значение в каква посока. Останалите две, които по всяка възможност ще бъдат Движение за права и свободи и ГЕРБ - по този начин наподобява и по този начин би следвало да е, в случай че желаеме да имаме някаква действителна смяна, те също би следвало в някой съответен миг да обезпечат поддръжка за сходни стратегически за страната ни неща. Въпросът е дали те ще имат далновидността да го направя или по-скоро ще разчитат на някакви дребни сделки между тях.
Според мен обстановката е назряла дотам, че даже и политически съперници би трябвало да надмогнат тези несъгласия и да намерят консенсус. Дали това ще се случи, следва да забележим. Дали действително ще реализираме някаква нова епоха в българската политика, в която ще работим обединени за богатството на страната, или ще продължим по остарелия път и няма да има практическа смяна, а по-скоро смяна на препоръчаното наличие без смяна на същинското под никаква форма, също.
Бел.ред.
И двете партии, и, дадоха обещание на гласоподавателите си мажоритарен избор и получиха общо 128 депутата. Сега ще изпълнят ли обещанието си?
„ Когато контрастите сред хора, които се чака да работят дружно в Парламента, са толкоз огромни, е обикновено нещата да буксуват “.
Това сподели политологът Иван-Асен Иванов в изявление за ФАКТИ .
Той изясни този контрастност с желанието на Трифонов за „ нововъведения, които са меко казано радикални “, до момента в който останалите партии желаят да реализират смяна „ посредством положителната работа на институциите, посредством систематични и верни промени, които не да разрушават към този момент построените модели, а да ги поправят и напаснат в нов режим на работа, без да се включват съществени решения “.
Разговаряхме с господин Иванов по отношение на опциите за съставяне на постоянно държавно управление, за целите пред идващото ръководство и за вероятността за трети подред парламентарни избори тази година.
Целия диалог четете в идващите редове:
- Г-н Иванов, по какъв начин смятате – ще се откри ли метод за съставяне на държавно управление или ще вървим към нови парламентарни избори?
- За страдание, след първия опит за сформиране на държавно управление, след вторите избори, когато видяхме проектокабинета на Слави Трифонов, в този момент още веднъж виждаме сигнали, че нещата вървят в посока избори. Макар и желанието на множеството политически участници все още – на партиите на митинга, плюс Българска социалистическа партия, можем да включим даже Движение за права и свободи, да е съставяне на държавно управление, наподобява, че „ ИТН “ още веднъж поемат по някаква своя лична траектория, която за останалите участници в българския политически развой като че ли наподобява неразбираема. Тя е неразбираема и за множеството жители.
„ ИТН “ всъщност имат едно политическо волеизявление, което няма аналог в българската политика по своята антисистемност като присъща линия. Това, което знаем за Слави Трифонов, още години преди той да стартира да се занимава с политика в степен на интензивност да има лична партия, е, че той постоянно залагаше на решения, които да трансформират радикално политическата система. Още от референдума – въпросите за мажоритарната изборна система, за рестарта на политиката, такава, каквато я познаваме сега. Сега внезапно, когато той се намира в обстановка неговата партия да е първа политическа мощ и да би трябвало да образува държавно управление, виждаме, че той се усеща извънредно некомфортно в тези обичайни рамки за демократичността в България.
Когато си пристигнал в политиката с желанието да разбиеш системата и метода, по който тя действа, внезапно да седнеш в една зала с всички тези хора, които идентифицираш като политическо статукво – въпреки нови партии, въпреки партии на митинга, те са формирани и от хора, които ние към този момент доста добре познаваме, виждаме, че всичко, което Трифонов желае да направи, не съответствува с визиите на останалите политици, от които той чака поддръжка. Затова поражда и целият този дисонанс, който е проблематичен и пречи на едно по-адекватно действие на един възможен предстоящ кабинет.
- Това обаче е някакъв „ бъг “ в демокрацията ли или казусът по-скоро е в партията на Трифонов?
- Възможните разновидности за разбор са доста. Това, което Трифонов вкарва като модел на схващане е, че българската политика изначално е счупена, че тези 30 години Преход са вървели в една тотално неверна посока, която той желае да преформатира напълно, въвеждайки нововъведения, които са меко казано радикални. Когато разсъждаваш по този метод, това значи, че виждаш някакви невъзможни спънки пред това да се идентифицираш дружно с хора, които отъждествяваш с тази система и които твърдиш, че са основали тази система.
Въпросът е, че останалите партии на митинга, а даже и Българска социалистическа партия, които се пробват да се причислят към тях, желаят по-скоро смяна в страната ни, отвеждането ѝ оттатък това, което предходният модел на ръководство оферираше, цялостна опция на корупцията, на беззаконието, на злоупотребите, на преодоляването на страната, само че посредством потребление на способи, които към този момент са ни познати, посредством работа с инструментите, които демокрацията към този момент ни е дала. Те желаят това да стане посредством положителната работа на институциите, посредством систематични и верни промени, които не да разрушават към този момент построените модели, а да ги поправят и напаснат в нов режим на работа, без да се включват съществени решения. В „ ИТН “ виждаме някакъв ексцентричен метод, да вземем за пример с отчетността на основния прокурор.
В нормите на правотворчеството съществуват хиляди разновидности, по които да се направи правосъдна промяна, тъй че основният прокурор да предстои на отчетност, а дефектите, които виждаме сега, да бъдат изчистени. „ ИТН “ от своя страна предлагаха нещо напълно коренно, което е основният прокурор да бъде избиран от цялата нация на едни мажоритарни избори. Не зная това да се прави където и да е другаде по света.
Когато контрастите сред хора, които се чака да работят дружно в Парламента, са толкоз огромни, е обикновено нещата да буксуват.
- Доста уравновесен звучи анализът Ви, само че какво е Вашето персонално мнение за „ ИТН “?
- „ ИТН “, мечтано или не, е единствената партия, която сега разполага с демократичната легитимност да бъде първа политическа мощ и да промени модела на ГЕРБ и Движение за права и свободи, който познаваме от последните 12 години. Намираме се в обстановка, в която гражданското общество, което протестираше и е най-бурният мотор за промени и промени у нас, в огромната си част се разочарова от това, което „ ИТН “ съставлява. Те, въпреки и единствена опция за опция, която има мандат за сформиране на нов кабинет, който да промени политиката в България през последното десетилетие, имат своите лични недостатъци.
Точно тук е това раздвоение. От една страна, извънредно доста се желае една смяна, една опция, един нов модел, само че в това време това, което идва, предлага промени, които не се знае накъде ще отведат страната ни.
В момента страната ни има потребност от доста систематизирани, доста точни, доста ясни промени, които би трябвало да се случат. Това са измененията, които ни показва и Венецианската комисия, и Европейската комисия с всеки един собствен отчет. Това е пътят на консолидиране на демокрацията ни, който ние би трябвало да извървим. През последните 30 години, до каква степен по-бавно, по-бързо, по-вярно или по-грешно, в последна сметка се върви по този път. Ако внезапно решим, преди да сме извървели този път, да променяме метода, по който сме се развивали тотално, с концепцията, че това, което се случва досега не ни харесва и несъмнено не е задоволително, съгласно мен не е верният метод.
Искрено се надявам, че когато „ ИТН “ влязат в една действителна политическа среда, последователно ще видят, че такива решения като смяна към мажоритарна система и мажоритарен избор на основен прокурор са екстравагантни политически решения, които, въпреки да звучат забавно, няма да имат толкоз огромна добавена стойност. Когато се опитваш да изменяш проблеми в системи, които са проблематични радикално, с някакви ексцентрични съществени решения, които не са тествани и нямат действително приложение, си жертван на неуспех. Ако у нас се опитаме да създадем правосъдна промяна, ограничавайки се в това да избираме основният прокурор мажоритарно или да поправяме дефекта на политическата ни система като въведем мажоритарен избор, това е обречено на неуспех. Не са това дефектите, които би трябвало да поправяме.
- В хипотезата на мажоритарен избор е доста е значимо да се вземе поради и равнището на гражданското общество, въпреки всичко ние имахме една доста ниска изборна интензивност на изборите на 11 юли.
- От политологична позиция мажоритарни избори в два тура при парламентарни избори в България са безспорна неточност. Това значи, че представителността на българската народна власт ще се понижи извънредно доста. В тази парламентарна система, която ние имаме, въвеждането на сходен вид гласоподаване е нелогично, тъй като всички останали детайли от тази система водят към едни избори от различен вид - не мажоритарни. Мажоритарното гласоподаване няма по какъв начин да се впише в тази идея за народна власт, която ние градим.
Доколкото гражданското общество и неговата интензивност, то беше задоволително интензивно, когато трябваше да изяви своите ясни стремежи за смяна - за оставка на държавното управление на Бойко Борисов, за оставката на Гешев от поста на основен прокурор. Гражданското общество продължава да стои зад тези свои претенции, само че в това време е обикновено да има отмалялост поради тази свръхполитизация на всичко, което се случва в обществото ни. Виждаме обаче, че колкото и да е огромен зарядът на хората да гласоподават, да работят в една по-различна различна посока, да избират на първа позиция нова партия, да обезпечат съвсем цялостно болшинство на новите партии, въпреки всичко от политическа позиция нещата не се развиват толкоз бързо. Например сега сформирането на държавно управление е прекомерно постепенно, допустимо е да се стигне и до трети избори и това отегчава хората. Този непрекъснат диалог за политика, без да се реализира нещо същинско, изморява и ще изморява, до момента в който не се сформира едно държавно управление, въпреки и да е мъчно, въпреки и партиите на митинга да нямат цялостно болшинство.
Част от мъдростта на жителите да слагат тези партии в обстановка, в която взаимно да се управляват. Това е система на надзор и баланс, при която никой няма висшо ръководство. Според може би това е едно от нещата, които са провокирани от предходното ръководство, което пък имаше толкоз твърди парламентарни болшинства, че виждахме по какъв начин Парламентът беше премахнат и на процедура имахме диктат на изпълнителната власт.
В момента като че ли желанието на жителите е друго - да има повече плурализъм, да има повече многопластовост. Това не е безусловно неприятно, тъй като значи, че всички тези политически фигури ще би трябвало още по-енергично и безапелационно да декларират своите политически планове и да ги изпълнят с консенсус с всички останали, което сигурно ще докара до повече изгоди.
Тук поражда казусът, че когато толкоз доста хора би трябвало да сформират държавно управление, то се случва постепенно и отегчава хората. До момента ние не виждаме смяна. Виждаме предпочитание за смяна, опция за смяна, само че не и действителен развой на смяна. Докато не се задействат някакви действителни механизми, жителите ще не престават да бъдат отегчени от цялата обстановка. Ако желаеме да ги въвлечем във всичко и те да бъдат дейни, би трябвало да им предоставим нещо действително.
Ако към сегашния миг се сформира едно държавно управление, то организира някои от най-важните промени, задържи се на власт в продължение на 1 или 2 години и въвлече жителите в един действителен развой на смяна, чак тогава - при нова обстановка в страната, при едни нови избори, би имало заряд. Това би могло да предизвика гражданското общество да бъде все по-активно, а не нови избори през месец, които в действителност не водят до нищо ново.
- Виждате ли някакъв вид или настройка тази линия от промени, които споменахте - следване на рекомендациите на Венецианската комисия и така нататък, да се случи в последна сметка?
- Това е вярата. Когато няколко партии - „ Демократична България “, „ ИТН “, „ Изправи се.БГ! Ние идваме! “, които имат изначално реформаторска устременост, предпочитание да стабилизират българската народна власт, да трансформират дефектните системи и това, което толкоз години трови българската народна власт и пречи на същинското ни европейско развиване, това е залогът. Ако те не съумеят да създадат това, ще значи, че те в действителност нямат място в Парламента. В момента България се нуждае точно от това - от едно скоростно европейско развиване в най-базовите рамки на напредък в този съюз.
Ако ние продължаваме да бъдем на дъното по медийна независимост и на върха по равнище на корупция, по равнища на беднотия, по назадничавост във всички стратегически браншове като зелена сила, цифровизация, тогава на практика България увисва от ден на ден и в никакъв случай няма да може да се интегрира изцяло в Европейския съюз. Това е голям проблем. Ще ни пречи от ден на ден отсега нататък и ще бъде препъни камък за модернизацията на страна, която в действителност е витално нужна.
Залогът за тези нови участници е дали те ще бъдат освен това от гневна опозиция и съпротива на това, което е било досега в лицето на държавното управление на ГЕРБ. До момента видяхме сякаш, че това го умеят. Оттук нататък от тях се желае да продължат напред и да изпълнят същинската роля, която им е сложена от жителите.
- Очертахте цели - смятате ли обаче, че случването им е допустимо?
- Политиката е изкуство на вероятното. Ако тази медийно декларирана воля - декларирана както от „ ИТН “, „ Демократична България “ и „ Изправи се.БГ! Ние идваме! “, по този начин и от Българска социалистическа партия, даже и от Движение за права и свободи, даже и от ГЕРБ, които по принцип са Граждани за европейско развиване на България, в действителност е действителното предпочитание на всички тези политически сили, би трябвало да се случи.
Дори да имаме едно болшинство, по-реформаторски, прогресивно и даже реваншистки ориентирано, както някои го дефинират, върху главните проблеми за България - които са както Планът за възобновяване, по този начин и последващите стадии от новото европейско финансиране по зелената договорка, процесът на цифровизация и всички детайли от бъдещите европейски политики, които следва да се развият, в Парламента би трябвало да има обединен консенсус за този път на България напред. В противоположен случай не виждам по какъв начин тези партии могат да оправдаят своите предварителни политически заявки. Доколкото на мен ми е ясно, всички те изричат точно това и се стремят тъкмо натам. Въпросът е до каква степен те ще могат да надмогнат политическите си разлики, политическото боричане за власт, и да погледнат визионерски за бъдещето на страната.
- Тоест съгласно Вас тук няма значение съответната партия или съответната политическа мощ, която би трябвало да организира въпросните промени и да обърне внимание на въпросните цели, а по-скоро е значим консенсусът върху тях?
- Консенсусът е изначално заложен при образуването на сегашния Парламент. Този консенсус е електорално спретнат. Всички тези партии би трябвало по някакъв метод да се договорят за всички тези цели, тъй като най-малкото са нужни най-малко 4 партии, с цел да може да се образува някакво болшинство, което да работи, без значение в каква посока. Останалите две, които по всяка възможност ще бъдат Движение за права и свободи и ГЕРБ - по този начин наподобява и по този начин би следвало да е, в случай че желаеме да имаме някаква действителна смяна, те също би следвало в някой съответен миг да обезпечат поддръжка за сходни стратегически за страната ни неща. Въпросът е дали те ще имат далновидността да го направя или по-скоро ще разчитат на някакви дребни сделки между тях.
Според мен обстановката е назряла дотам, че даже и политически съперници би трябвало да надмогнат тези несъгласия и да намерят консенсус. Дали това ще се случи, следва да забележим. Дали действително ще реализираме някаква нова епоха в българската политика, в която ще работим обединени за богатството на страната, или ще продължим по остарелия път и няма да има практическа смяна, а по-скоро смяна на препоръчаното наличие без смяна на същинското под никаква форма, също.
Бел.ред.
И двете партии, и, дадоха обещание на гласоподавателите си мажоритарен избор и получиха общо 128 депутата. Сега ще изпълнят ли обещанието си?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ