Сарийски: За да управлявате българския избирател не ви трябва нищо повече от един обикновен телевизор
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
За пръв път от 1989 година България влиза в поредност от избори. Политическият резултат всички го виждаме. Как обаче това ще се отрази на стопанската система и в частност на задграничните вложители? От чисто икономическа гл. т. факторът липса на работна ръка е надалеч по-определящ и значим за задграничните вложители, в сравнение с политическия. Защо? Отговор на този въпрос дава в изявление за ФАКТИ доцент доктор Григор Сарийски от Института за стопански проучвания към Българската академия на науките.
Господин Сарийски, последните месеци следим една миграция на задгранични бизнесмени към Румъния и Сърбия, без значение, че последната не е в Европейския съюз. Поредицата от избори са единствено повода за това? Де факто въпросите са два. Защо задграничните вложители напущат България и за какво избират точно Сърбия, в случай че тази страна е отвън Европейски Съюз и няма нищо общо с еврозоната. Отговорът е в демографията. Инвестициите по предписание избират страни с младо, грамотно и квалифицирано население, т. е. с по-добро предложение на пазара на труд.
Анализите на Световния стопански конгрес демонстрират, че един от индикаторите, по които България непрекъснато се „ влачи “ на опашката е способността на страната да притегля и задържа квалифицирани фрагменти. Страната ни заема едно от последните места измежду 147-те страни включени в международната Класация за конкурентоспособност. Сърбия е много по-напред и всеки бизнес, който желае да влага в действително произвеждане напълно естествено ще я избра като дестинация.
Лошата демография води и до втория проблем неприветлив вложителите, а точно ограничавания вътрешен пазар. Всеки бизнесмен желае да продава най-малко част от стоките които създава по опция още на изхода на предприятието. Въпросът е, че мъчно можете да продадете нещо в страна с все по-болно и застаряващо население. Дядото няма да си купи нова кола или тв приемник. На едно застаряващо население може да продавате …
… Лекарства и хранителни добавки…
Точно по този начин. В България тези артикули вървят най-добре. Както и бастуните, допускам. В този смисъл главното, за което би трябвало да се бори една стопанска система е демографията, а за жалост държавните управления на прехода са извънредно скарани с демографската политика.
Можете да се убедите в това, в случай че наблюдавате изменението на коефициента на възрастова взаимозависимост, или пък на така наречен демографско заменяне. Последният знак демонстрира какъв брой души заместват един, който излиза от пазара на труда. През 2004 година да вземем за пример коефициентът е над 1.2, т.е. всеки излизащ от пазара на труда беше напълно обезщетен (дори с дребен излишък) от тези, които влизат на този пазар. За последните 15 години индикаторът се утежнява съвсем двукратно, достигайки 0.65, което значи че на всеки трима излизащи влизат едвам двама. Трудно ще привлечете сериозен вложител в страна с намаляваща работна ръка.
Коя европейска страна може да посочите като образец за водене на добра демографска политика?
Унгария, въпреки да е подложена на критика за това. В тази страна от години се води целенасочена политика за ограничение на външната миграция и за стимулиране на раждаемостта измежду коренното население. Първите резултати са към този момент налице и напълно скоро ще забележим по какъв начин те преодоляват демографския си спад, освен това напълно за сметка на естествения приръст. Още по време на втория си мандат, Виктор Орбан ясно дефинира акцента на демографската си политика. В едно свое изявление пред Народното събрание той съобщи: „ За мен демографията не е въпрос на цифри, а въпрос на унгарци. Искам да знам какъв брой унгарци ще се родят и израснат тук “.
Но и ще се води политика да останат да работят…
Много вярно казахте. Това е вторият огромен проблем – какъв брой ще останат. Рядко си даваме сметка че страните, които през днешния ден вземаме за пример, като да вземем за пример Франция, Англия и въобще всички могъщи европейски стопански системи в недалечното си предишното са провеждали строга миграционна политика, ориентирана напълно в поддръжка на локалното произвеждане. В края на XVII в. във Франция да вземем за пример на квалифицираните манифактуристи е неразрешено да напущат страната, освен това – под боязън от смъртно наказване. Подобна е и политиката на Англия от това време, като и двете страни предизвикват привличането на „ фрагменти “ от чужбина.
Примерите са доста и надалеч не се изчерпват единствено с тези – на остарелия континент. На процедура всяка стопанска система, която в този момент създава артикули с висока добавена стойност е постигнала това с помощта на отбраната на локалното произвеждане под най-различни форми. Сега тези страни се намират на високите равнища в световните вериги на добавена стойност, могат да предложат по-добри заплати от останалите и надлежно - да притеглят квалифицирана работна ръка от целия свят, в това число и от България.
Как ще коментирате процесите, които се случват сега у нас?
Те ни обезкървяват. Една от стратегиите с най-голямо нарастване на финансирането в последния програмен интервал е „ Еразъм+ “, чийто главен резултат е усилването на склонността към миграция. Анализ на резултатите от „ Еразъм “ отпреди 3-4 година сподели, че след прекосяване през тази стратегия участниците в нея са доста по-склонни да мигрират в чужбина. С други думи наред с останалите фактори, утежняването на демографската картина в България се подтиква и по линия на европейския бюджет. Не е елементарно да осъзнаете мащаба на тези проблеми. Те са като хроничните болести и мъчно бихте доловили смяна в границите на няколко месеца, само че в случай че наблюдавате процеса с години, ще можете да усетите устойчивата деградация и безнадеждността на цялата обстановка.
Друг фактор, който отблъсква вложителите е слабата предсказуемост на средата. Преди да се насочи към една страна, всеки огромен бизнес търси опция за реализиране на някакъв фаворизиран статут – търси гаранции, преференции (в т. ч. данъчни) и т. н. При състояние че имате държавно управление с неразбираем състав и незнаен небосвод, е изцяло естествено да се въздържите да инвестирате. Предсказуемостта и сигурността са основни предпоставки за всяко съществено начинание, а у нас човек не може да бъде сигурен даже в правото на благосъстоятелност. В последната ранглиста на Световния стопански конгрес по този индикатор България заема непривлекателното 105 място от общо 147 страни. Трудно ще се решите да извършите влагане, в случай че не знаете какъв брой време ще задържите правата върху новата си облага.
Според мен, сериозните вложители ще изчакат до момента в който се сформира държавно управление с ясно обрисувана политическа линия, което няма да е елементарно. Виждаме че съвсем всички предизборни платформи страдат от тежък недостиг на ясни послания, в случай че не броим „ изчегъртването “ на ГЕРБ и (поредната) промяна на настоящия модел на ръководство. Какви са задачите на сякаш новите партии, с изключение на „ долу корупцията “? Не виждаме ясна позиция във връзка с наслоявани с години пороци, като да вземем за пример застаряването на популацията, неприятното обучение, обидно ниските пенсии и т. н. Политическата платформа не е рекламна листовка и с изключение на положителни пожелания, тя би трябвало да съдържа съответни стъпки за решение на тези проблеми. Как ще се задържат младежите в страната? Как ще се покачат пенсиите и ще се решат затлачваните с десетилетия проблеми в опазването на здравето и образованието и най-много – за чия сметка?
Смятам, че фундаменталният проблем на опазването на здравето и образованието е слагането им на пазарна основа. Основният приоритет на едно комерсиално сдружение е облагата. Не образованието и не здравето на хората. В началото на прословутите пазарни промени българите непрекъснато бяха облъчвани с послания за това, по какъв начин конкуренцията сред лечебните заведения и частните учебни заведения ще ги стимулират да оферират все по-качествени услуги на все по-ниска цена. Разбира се, това не се случи. Човешкото здраве не е плод и зарзават и няма по какъв начин да го пресметнете в левове за кг, нито пък можете да вършиме съпоставяне сред количествата, които се оферират на разнообразни сергии и да изберете по-доброто. Да не приказваме че в доста обитаеми места сергията е една, или даже нито една. Така достигнахме до сегашната обстановка, с неприятно, скъпо и мъчно налично опазване на здравето и несъмнено – до следващата порция от хрумвания за „ промени “. А кой ще понесе отговорността за неуспеха на предходните?
Аналогична е и обстановката с образованието. Реформаторските старания в тази сфера ни докараха до дъното на Европа. През 2020 година България е страната с максимален дял на учениците, които не покриват базисните компетентности по четене, математика и естествени науки, като за последните 5 година този дял нараства с над 1/8 (от 40% през 2015 година до 46% през 2020 г.). Управляващите си дават тип, че пробват да разрешат този проблем, само че оферират единствено по-голяма цифровизация и нови похвати, в които се губи най-важното – мотивацията на младежа да мисли. Няма изключително значение дали ще карате децата да зубрят един текст от страниците на книга, или от екрана на компютъра. Ако не развивате способността им да обработват получената информация и да даже да основават нова, цялото занятие е безусловно безпредметно.
Ако сравните проблемите, които вълнуват младежите пред 70-те години на предишния век и през днешния ден, ще получите визия за голямата бездна сред двете просветителни системи и продуктите на тези системи. С всичките си дефекти (и недостиг на компютри) онази система учеше децата да мислят и произвеждаше бунтари, до момента в който сегашната създава само конформисти. Бих предложил на всеки, който се съмнява в сходна констатация да направи съпоставяне сред броя на хората, които излязоха на площадите през 1989 година и броя на сегашните митинги.
Със страдание би трябвало да отбележа, че всички държавни управления на „ демократичния преход “ без изключение подтикват конформизма под една или друга форма. Само като образец може да се уточни последния кабинет на Бойко Борисов, в чиито цели внезапно попаднаха заплатите на учителите. Дали е инцидентно, че това се случва в годините, в които известността на партията му стартира да понижава, или просто някой си е дал сметка, че преподавателите образуват съзнанието и настройките на утрешните гласоподаватели и че за положителните резултати на утрешните избори би трябвало единствено да купи благоразположението на днешните учители?
Разбира се, медиите също играят своята роля. Можете да се убедите в това, в случай че сравните структурата на гласувалите през април и през юли. Между двете дати настъпиха голям брой събития, които би трябвало да окажат въздействие върху настройките в едно политически интензивно и осъзнато общество, само че у нас те останаха съвсем без последици. Нито изнесените данни за злоупотребите на ГЕРБ, нито внезапният завой на Има Такъв Народ към евроатлантизма можаха да отчуждят техните симпатизанти. Постоянното наличие на екрана явно има неизличимо хипнотично влияние върху необятните маси, или с други думи в България можете управлявате напълно умерено благодарение на елементарен тв приемник.
Какви са опциите на гласоподавателят да мисли?
Това е забавен въпрос. Предлагам на читателите да създадат един простоват опит и да попитат хората от близкото си обграждане дали са чели платформата на партията, за която са дали своят вот. Нямам поради преразкази от форумите и предизборни надпявания, а истинските стратегии във типа, в който са оповестени на уеб страниците на партийните централи. Мога да ви уверя, че в 9 от 10 случая отговорът ще бъде негативен и това значително дава визия за равнището на локалната политическа просвета.
Хората рядко си дават сметка че в множеството случаи гласоподават просто за лица, а не за хрумвания и този проблем не е характерен единствено за нашия забутан край. През 2008 година да вземем за пример списание „ Science “ разгласява резултатите от опит с 680 швейцарски деца, на които демонстрират колажи с транспортен съд и лица с въпроса кой от хората на фотографията би трябвало да бъде капитан на кораба. Децата не знаят, че лицата не са подбрани инцидентно, а са кандидати в последния кръг на президентските избори във Франция. Оказва се че 71% от децата са показали спечелилия в изборите, което води до някои неприятни заключения по отношение на модерната политическа просвета. По всичко наподобява, че с цел да спечелите избори в XXI век платформата няма никакво значение. Трябва ви единствено фотогенично лице и задоволително рекламно време.
Бел.ред.
И двете партии, и, дадоха обещание на гласоподавателите си мажоритарен избор и получиха общо 128 депутата. Сега ще изпълнят ли обещанието си?
За пръв път от 1989 година България влиза в поредност от избори. Политическият резултат всички го виждаме. Как обаче това ще се отрази на стопанската система и в частност на задграничните вложители? От чисто икономическа гл. т. факторът липса на работна ръка е надалеч по-определящ и значим за задграничните вложители, в сравнение с политическия. Защо? Отговор на този въпрос дава в изявление за ФАКТИ доцент доктор Григор Сарийски от Института за стопански проучвания към Българската академия на науките.
Господин Сарийски, последните месеци следим една миграция на задгранични бизнесмени към Румъния и Сърбия, без значение, че последната не е в Европейския съюз. Поредицата от избори са единствено повода за това? Де факто въпросите са два. Защо задграничните вложители напущат България и за какво избират точно Сърбия, в случай че тази страна е отвън Европейски Съюз и няма нищо общо с еврозоната. Отговорът е в демографията. Инвестициите по предписание избират страни с младо, грамотно и квалифицирано население, т. е. с по-добро предложение на пазара на труд.
Анализите на Световния стопански конгрес демонстрират, че един от индикаторите, по които България непрекъснато се „ влачи “ на опашката е способността на страната да притегля и задържа квалифицирани фрагменти. Страната ни заема едно от последните места измежду 147-те страни включени в международната Класация за конкурентоспособност. Сърбия е много по-напред и всеки бизнес, който желае да влага в действително произвеждане напълно естествено ще я избра като дестинация.
Лошата демография води и до втория проблем неприветлив вложителите, а точно ограничавания вътрешен пазар. Всеки бизнесмен желае да продава най-малко част от стоките които създава по опция още на изхода на предприятието. Въпросът е, че мъчно можете да продадете нещо в страна с все по-болно и застаряващо население. Дядото няма да си купи нова кола или тв приемник. На едно застаряващо население може да продавате …
… Лекарства и хранителни добавки…
Точно по този начин. В България тези артикули вървят най-добре. Както и бастуните, допускам. В този смисъл главното, за което би трябвало да се бори една стопанска система е демографията, а за жалост държавните управления на прехода са извънредно скарани с демографската политика.
Можете да се убедите в това, в случай че наблюдавате изменението на коефициента на възрастова взаимозависимост, или пък на така наречен демографско заменяне. Последният знак демонстрира какъв брой души заместват един, който излиза от пазара на труда. През 2004 година да вземем за пример коефициентът е над 1.2, т.е. всеки излизащ от пазара на труда беше напълно обезщетен (дори с дребен излишък) от тези, които влизат на този пазар. За последните 15 години индикаторът се утежнява съвсем двукратно, достигайки 0.65, което значи че на всеки трима излизащи влизат едвам двама. Трудно ще привлечете сериозен вложител в страна с намаляваща работна ръка.
Коя европейска страна може да посочите като образец за водене на добра демографска политика?
Унгария, въпреки да е подложена на критика за това. В тази страна от години се води целенасочена политика за ограничение на външната миграция и за стимулиране на раждаемостта измежду коренното население. Първите резултати са към този момент налице и напълно скоро ще забележим по какъв начин те преодоляват демографския си спад, освен това напълно за сметка на естествения приръст. Още по време на втория си мандат, Виктор Орбан ясно дефинира акцента на демографската си политика. В едно свое изявление пред Народното събрание той съобщи: „ За мен демографията не е въпрос на цифри, а въпрос на унгарци. Искам да знам какъв брой унгарци ще се родят и израснат тук “.
Но и ще се води политика да останат да работят…
Много вярно казахте. Това е вторият огромен проблем – какъв брой ще останат. Рядко си даваме сметка че страните, които през днешния ден вземаме за пример, като да вземем за пример Франция, Англия и въобще всички могъщи европейски стопански системи в недалечното си предишното са провеждали строга миграционна политика, ориентирана напълно в поддръжка на локалното произвеждане. В края на XVII в. във Франция да вземем за пример на квалифицираните манифактуристи е неразрешено да напущат страната, освен това – под боязън от смъртно наказване. Подобна е и политиката на Англия от това време, като и двете страни предизвикват привличането на „ фрагменти “ от чужбина.
Примерите са доста и надалеч не се изчерпват единствено с тези – на остарелия континент. На процедура всяка стопанска система, която в този момент създава артикули с висока добавена стойност е постигнала това с помощта на отбраната на локалното произвеждане под най-различни форми. Сега тези страни се намират на високите равнища в световните вериги на добавена стойност, могат да предложат по-добри заплати от останалите и надлежно - да притеглят квалифицирана работна ръка от целия свят, в това число и от България.
Как ще коментирате процесите, които се случват сега у нас?
Те ни обезкървяват. Една от стратегиите с най-голямо нарастване на финансирането в последния програмен интервал е „ Еразъм+ “, чийто главен резултат е усилването на склонността към миграция. Анализ на резултатите от „ Еразъм “ отпреди 3-4 година сподели, че след прекосяване през тази стратегия участниците в нея са доста по-склонни да мигрират в чужбина. С други думи наред с останалите фактори, утежняването на демографската картина в България се подтиква и по линия на европейския бюджет. Не е елементарно да осъзнаете мащаба на тези проблеми. Те са като хроничните болести и мъчно бихте доловили смяна в границите на няколко месеца, само че в случай че наблюдавате процеса с години, ще можете да усетите устойчивата деградация и безнадеждността на цялата обстановка.
Друг фактор, който отблъсква вложителите е слабата предсказуемост на средата. Преди да се насочи към една страна, всеки огромен бизнес търси опция за реализиране на някакъв фаворизиран статут – търси гаранции, преференции (в т. ч. данъчни) и т. н. При състояние че имате държавно управление с неразбираем състав и незнаен небосвод, е изцяло естествено да се въздържите да инвестирате. Предсказуемостта и сигурността са основни предпоставки за всяко съществено начинание, а у нас човек не може да бъде сигурен даже в правото на благосъстоятелност. В последната ранглиста на Световния стопански конгрес по този индикатор България заема непривлекателното 105 място от общо 147 страни. Трудно ще се решите да извършите влагане, в случай че не знаете какъв брой време ще задържите правата върху новата си облага.
Според мен, сериозните вложители ще изчакат до момента в който се сформира държавно управление с ясно обрисувана политическа линия, което няма да е елементарно. Виждаме че съвсем всички предизборни платформи страдат от тежък недостиг на ясни послания, в случай че не броим „ изчегъртването “ на ГЕРБ и (поредната) промяна на настоящия модел на ръководство. Какви са задачите на сякаш новите партии, с изключение на „ долу корупцията “? Не виждаме ясна позиция във връзка с наслоявани с години пороци, като да вземем за пример застаряването на популацията, неприятното обучение, обидно ниските пенсии и т. н. Политическата платформа не е рекламна листовка и с изключение на положителни пожелания, тя би трябвало да съдържа съответни стъпки за решение на тези проблеми. Как ще се задържат младежите в страната? Как ще се покачат пенсиите и ще се решат затлачваните с десетилетия проблеми в опазването на здравето и образованието и най-много – за чия сметка?
Смятам, че фундаменталният проблем на опазването на здравето и образованието е слагането им на пазарна основа. Основният приоритет на едно комерсиално сдружение е облагата. Не образованието и не здравето на хората. В началото на прословутите пазарни промени българите непрекъснато бяха облъчвани с послания за това, по какъв начин конкуренцията сред лечебните заведения и частните учебни заведения ще ги стимулират да оферират все по-качествени услуги на все по-ниска цена. Разбира се, това не се случи. Човешкото здраве не е плод и зарзават и няма по какъв начин да го пресметнете в левове за кг, нито пък можете да вършиме съпоставяне сред количествата, които се оферират на разнообразни сергии и да изберете по-доброто. Да не приказваме че в доста обитаеми места сергията е една, или даже нито една. Така достигнахме до сегашната обстановка, с неприятно, скъпо и мъчно налично опазване на здравето и несъмнено – до следващата порция от хрумвания за „ промени “. А кой ще понесе отговорността за неуспеха на предходните?
Аналогична е и обстановката с образованието. Реформаторските старания в тази сфера ни докараха до дъното на Европа. През 2020 година България е страната с максимален дял на учениците, които не покриват базисните компетентности по четене, математика и естествени науки, като за последните 5 година този дял нараства с над 1/8 (от 40% през 2015 година до 46% през 2020 г.). Управляващите си дават тип, че пробват да разрешат този проблем, само че оферират единствено по-голяма цифровизация и нови похвати, в които се губи най-важното – мотивацията на младежа да мисли. Няма изключително значение дали ще карате децата да зубрят един текст от страниците на книга, или от екрана на компютъра. Ако не развивате способността им да обработват получената информация и да даже да основават нова, цялото занятие е безусловно безпредметно.
Ако сравните проблемите, които вълнуват младежите пред 70-те години на предишния век и през днешния ден, ще получите визия за голямата бездна сред двете просветителни системи и продуктите на тези системи. С всичките си дефекти (и недостиг на компютри) онази система учеше децата да мислят и произвеждаше бунтари, до момента в който сегашната създава само конформисти. Бих предложил на всеки, който се съмнява в сходна констатация да направи съпоставяне сред броя на хората, които излязоха на площадите през 1989 година и броя на сегашните митинги.
Със страдание би трябвало да отбележа, че всички държавни управления на „ демократичния преход “ без изключение подтикват конформизма под една или друга форма. Само като образец може да се уточни последния кабинет на Бойко Борисов, в чиито цели внезапно попаднаха заплатите на учителите. Дали е инцидентно, че това се случва в годините, в които известността на партията му стартира да понижава, или просто някой си е дал сметка, че преподавателите образуват съзнанието и настройките на утрешните гласоподаватели и че за положителните резултати на утрешните избори би трябвало единствено да купи благоразположението на днешните учители?
Разбира се, медиите също играят своята роля. Можете да се убедите в това, в случай че сравните структурата на гласувалите през април и през юли. Между двете дати настъпиха голям брой събития, които би трябвало да окажат въздействие върху настройките в едно политически интензивно и осъзнато общество, само че у нас те останаха съвсем без последици. Нито изнесените данни за злоупотребите на ГЕРБ, нито внезапният завой на Има Такъв Народ към евроатлантизма можаха да отчуждят техните симпатизанти. Постоянното наличие на екрана явно има неизличимо хипнотично влияние върху необятните маси, или с други думи в България можете управлявате напълно умерено благодарение на елементарен тв приемник.
Какви са опциите на гласоподавателят да мисли?
Това е забавен въпрос. Предлагам на читателите да създадат един простоват опит и да попитат хората от близкото си обграждане дали са чели платформата на партията, за която са дали своят вот. Нямам поради преразкази от форумите и предизборни надпявания, а истинските стратегии във типа, в който са оповестени на уеб страниците на партийните централи. Мога да ви уверя, че в 9 от 10 случая отговорът ще бъде негативен и това значително дава визия за равнището на локалната политическа просвета.
Хората рядко си дават сметка че в множеството случаи гласоподават просто за лица, а не за хрумвания и този проблем не е характерен единствено за нашия забутан край. През 2008 година да вземем за пример списание „ Science “ разгласява резултатите от опит с 680 швейцарски деца, на които демонстрират колажи с транспортен съд и лица с въпроса кой от хората на фотографията би трябвало да бъде капитан на кораба. Децата не знаят, че лицата не са подбрани инцидентно, а са кандидати в последния кръг на президентските избори във Франция. Оказва се че 71% от децата са показали спечелилия в изборите, което води до някои неприятни заключения по отношение на модерната политическа просвета. По всичко наподобява, че с цел да спечелите избори в XXI век платформата няма никакво значение. Трябва ви единствено фотогенично лице и задоволително рекламно време.
Бел.ред.
И двете партии, и, дадоха обещание на гласоподавателите си мажоритарен избор и получиха общо 128 депутата. Сега ще изпълнят ли обещанието си?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ