Казусът с бизнесмена Веселин Денков: в какво е обвинен и каква е ролята на консултантите?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
" Антикорупционният фонд " (АКФ) е неправителствена организация, която работи за изобличаването на корупцията в България. Тя нашумя с журналистически следствия като " Апартаментгейт ", " Осемте джуджета ", редица случаи на нарушавания по Закона за публичните поръчки и други. Сега във фокуса на публичното внимание е тяхното следствие, наречено " Списък за бърз надзор ", чийто предмет е историята на предприемача Веселин Денков, арестуван за повече от 10 месеца, към който се появяват " консултанти " с предложение да го освободят при избрани условия. Те водят телефонни диалози с Ивайла Бакалова, с която Денков живее на фамилни начала, само че тя отхвърля да извърши изискванията им, записва диалозите си с тях и дава гласност на записите. В резултат Денков е пуснат в домакински арест. По този мотив DW потърси създателя на следствието - журналиста Николай Стайков.
Господин Стайков, по какъв начин и с какво Ви заинтересува въпросът на Денков - на фона на не дребното и не по-кратки арести на предприемачи в последно време?
Николай Стайков: Ключовите думи в тази ситуация са " митинги " и " прокуратура " - към този момент знаех за няколко инспекции по такава линия през предходната година, инспирирани от страната. Иначе авансово не познавах Веселин Денков. Колеги ми подсказаха, че въпросът му може да е забавен за мен, защото има сходства с " Осемте джуджета ".
Споменавате митинги, само че дано тогава изясним в какво тъкмо е упрекнат Денков. Според една от версиите, предприемачът е упрекнат в това, че е плащал на протестиращите по поръчка на Васил Божков. Но съгласно друга, той е упрекнат в лихварство.
Николай Стайков: Точно по този начин, само че двете версии са омесени и това се вижда от документите по делото, до които получих достъп с помощта на юристите. Там се приказва и за едното, и за другото без нищо да излиза наяве. Обвиненията са основно на основата на свидетелски показания, освен това много еднотипни, взети през предишния август и в огромната си част от анонимни, секрети очевидци. Като значимо е и това, че те не са директни очевидци, а се базират на различен - чух, че…, приказва се, че… и така нататък Шансът на сходни свидетелства да устоят като доказателства в съда, изключително на по-висока инстанция, е минимален…
Тогава излиза, че въпросът не е обвиненият да бъде наказан, а да бъде държан в ареста, с цел да може едни - да ги назовем бенефициенти към прокуратурата, да се възползват като уредят освобождението му, накъдето води вашето следствие. Как това се съотнася към съмненията, показали се в други журналистически следствия, че прокуратурата може да бъде употребена за политически или стопански разправи, които обаче ще реализиран задачата си, в случай че обвиненият бъде наказан?
Николай Стайков: Добре разбирам въпроса ви. И трите хипотези са годни в друга съразмерност в другите случаи. Попадал съм на случаи, когато профилираната прокуратура се е намесвала на едната страна в спорове и с бизнес съперници, и с политически съперници. А най-интересни за мен са случаите, когато сътворяваме проблем, с цел да продадем решаването му.
За случая с Денков безспорно е годна третата догадка, както демонстрират предоставените от Ивайла Бакалова записи. Но и хипотезата за политическа кавга не трябва да бъде изключена, поради обвиняването, че Денков е финансирал митингите. Още повече, че за него нито има доказателства, нито е ясно за какво това да е закононарушение, с изключение на вероятно за данъчните. Засега наподобява сякаш обвиняването за финансирането на митингите е забравено, само че това може да е типичен трик на прокуратурата, при който някои от обвиняванията се вкарват в обособени досъдебни производства и се слагат " на трупчета ", с цел да се употребяват в нужния миг.
Влязлото в правосъдната зала обвиняване, че Денков е участник в проведена незаконна група за лихварство също е дотолкоз голословно, че юристите на отбраната сами молиха да им посочат някакви обстоятелства, които го потвърждават, с цел да могат да ги оборят.
А Вие имате ли насрещни доказателства, че обвиняванията против Денков са голословни?
Николай Стайков: Те са на първо място в разминаванията и искрено погрешните изказвания на очевидците, върху които главно се градят обвиняванията. Например, Веселин Денков или е метър и седемдесет, или е метър и осемдесет и шест, или си го виждал, или не си го виждал, или е бил в Дубай на избрана дата, или не е бил… И по този начин нататък, няма по какъв начин да е правилно и едното и другото. Нека да го кажа непосредствено - и аз, и мои сътрудници имаме от ден на ден подозрения, че се фабрикуват очевидци за задачите на обвиняването, че то е скалъпено. Един от типичните знаци за това е обвиняването в образуване на незаконна група сред хора, които в никакъв случай не са се виждали.
Сега да отдадем дължимото на консултантите - те имат ли присъединяване в набелязването на жертвите? По какви критерии става то - първо, би трябвало да си задоволително богат, както при отвличанията ли?
Николай Стайков: Подозирам, че има такова набелязване, само че надали е систематично с бази данни и така нататък, по-скоро става последователно и инцидентно в една система, която разрешава това да се случи. Мисля обаче, че в тази ситуация със записаните от Ивайла Бакалова диалози попаднахме на двама същински експерти. Това си проличава от метода им на говорене - доста ошлайфано, както и по това, че откакто публикувахме първата част на следствието имахме голям брой позвънявания, над 10 - на хора, които са били тяхна жертва. Единият от тях е и някогашен чиновник на системата, който понастоящем живее с магистрат.
Ние постъпихме с тях съгласно стандартите на нашата специалност и ги потърсихме персонално, с цел да изложат своята позиция.
Те не се ли пробваха да се скрият от вас, вместо обществото да разбере, че става дума тъкмо за Емил Писков и Мартин Божанов, прочут като Марто Нотариуса. Не се ли боят от медийна гласност?
Николай Стайков: Не, по-скоро разчитат на медиите, с цел да се показват по този начин, както желаят да наподобяват в очите на обществото и да изложат защитната си теза: ние ви консултираме единствено по какъв начин да намерите верния юрист, което коства пари. Не е рекет, а консултантска услуга и не е закононарушение консултантът да вземе хонорар за нея, в това число и огромна сума. И те имат своите клиенти, които одобряват нещата по този метод, някои от тях са удовлетворени и ги предлагат на други.
Всяка една корумпирана система има потребност от такива медиатори, доколкото корупцията е съкровен акт. Трябва да има кой да реши дали едната страна е подготвена да даде, а другата да одобри.
Не би трябвало ли прокуратурата да се опита да смъкна корупционните съмнения от себе си като подведе под отговорност въпросните медиатори?
Николай Стайков: Смятам, че има задоволително данни за инспекция на активността на тези хора и контактите им с магистрати. И това дали прокуратурата ще стартира такава инспекция е същинският на практика тест за интегритет на системата.
Откъде отново изникна някогашният народен представител Яне Янев като съветник в тази история, който прочее беше и консултант на някогашния министър председател по въпросите на корупцията?
Николай Стайков: Категорично желая да кажа, че не бих го поставил в една група с другите консултанти. Най-малкото, тъй като не приказва за пари. До него води верига от човешки контакти, потърсен е за другарска помощ, което не значи, че не е подготвен да осребри непокътнатите си контакти в системата. Янев посредством юристите си ни забрани да публикуваме записите с него, само че ние го направихме в публичен интерес, пък той да предприеме против нас каквото желае. Защото за нас публичността, осветяването, светлината, даже единствено камерата в телефона, в случай че желаете, е най-голямата ни мощ в битката с корупцията.
Автор: Георги Лозанов
" Антикорупционният фонд " (АКФ) е неправителствена организация, която работи за изобличаването на корупцията в България. Тя нашумя с журналистически следствия като " Апартаментгейт ", " Осемте джуджета ", редица случаи на нарушавания по Закона за публичните поръчки и други. Сега във фокуса на публичното внимание е тяхното следствие, наречено " Списък за бърз надзор ", чийто предмет е историята на предприемача Веселин Денков, арестуван за повече от 10 месеца, към който се появяват " консултанти " с предложение да го освободят при избрани условия. Те водят телефонни диалози с Ивайла Бакалова, с която Денков живее на фамилни начала, само че тя отхвърля да извърши изискванията им, записва диалозите си с тях и дава гласност на записите. В резултат Денков е пуснат в домакински арест. По този мотив DW потърси създателя на следствието - журналиста Николай Стайков.
Господин Стайков, по какъв начин и с какво Ви заинтересува въпросът на Денков - на фона на не дребното и не по-кратки арести на предприемачи в последно време?
Николай Стайков: Ключовите думи в тази ситуация са " митинги " и " прокуратура " - към този момент знаех за няколко инспекции по такава линия през предходната година, инспирирани от страната. Иначе авансово не познавах Веселин Денков. Колеги ми подсказаха, че въпросът му може да е забавен за мен, защото има сходства с " Осемте джуджета ".
Споменавате митинги, само че дано тогава изясним в какво тъкмо е упрекнат Денков. Според една от версиите, предприемачът е упрекнат в това, че е плащал на протестиращите по поръчка на Васил Божков. Но съгласно друга, той е упрекнат в лихварство.
Николай Стайков: Точно по този начин, само че двете версии са омесени и това се вижда от документите по делото, до които получих достъп с помощта на юристите. Там се приказва и за едното, и за другото без нищо да излиза наяве. Обвиненията са основно на основата на свидетелски показания, освен това много еднотипни, взети през предишния август и в огромната си част от анонимни, секрети очевидци. Като значимо е и това, че те не са директни очевидци, а се базират на различен - чух, че…, приказва се, че… и така нататък Шансът на сходни свидетелства да устоят като доказателства в съда, изключително на по-висока инстанция, е минимален…
Тогава излиза, че въпросът не е обвиненият да бъде наказан, а да бъде държан в ареста, с цел да може едни - да ги назовем бенефициенти към прокуратурата, да се възползват като уредят освобождението му, накъдето води вашето следствие. Как това се съотнася към съмненията, показали се в други журналистически следствия, че прокуратурата може да бъде употребена за политически или стопански разправи, които обаче ще реализиран задачата си, в случай че обвиненият бъде наказан?
Николай Стайков: Добре разбирам въпроса ви. И трите хипотези са годни в друга съразмерност в другите случаи. Попадал съм на случаи, когато профилираната прокуратура се е намесвала на едната страна в спорове и с бизнес съперници, и с политически съперници. А най-интересни за мен са случаите, когато сътворяваме проблем, с цел да продадем решаването му.
За случая с Денков безспорно е годна третата догадка, както демонстрират предоставените от Ивайла Бакалова записи. Но и хипотезата за политическа кавга не трябва да бъде изключена, поради обвиняването, че Денков е финансирал митингите. Още повече, че за него нито има доказателства, нито е ясно за какво това да е закононарушение, с изключение на вероятно за данъчните. Засега наподобява сякаш обвиняването за финансирането на митингите е забравено, само че това може да е типичен трик на прокуратурата, при който някои от обвиняванията се вкарват в обособени досъдебни производства и се слагат " на трупчета ", с цел да се употребяват в нужния миг.
Влязлото в правосъдната зала обвиняване, че Денков е участник в проведена незаконна група за лихварство също е дотолкоз голословно, че юристите на отбраната сами молиха да им посочат някакви обстоятелства, които го потвърждават, с цел да могат да ги оборят.
А Вие имате ли насрещни доказателства, че обвиняванията против Денков са голословни?
Николай Стайков: Те са на първо място в разминаванията и искрено погрешните изказвания на очевидците, върху които главно се градят обвиняванията. Например, Веселин Денков или е метър и седемдесет, или е метър и осемдесет и шест, или си го виждал, или не си го виждал, или е бил в Дубай на избрана дата, или не е бил… И по този начин нататък, няма по какъв начин да е правилно и едното и другото. Нека да го кажа непосредствено - и аз, и мои сътрудници имаме от ден на ден подозрения, че се фабрикуват очевидци за задачите на обвиняването, че то е скалъпено. Един от типичните знаци за това е обвиняването в образуване на незаконна група сред хора, които в никакъв случай не са се виждали.
Сега да отдадем дължимото на консултантите - те имат ли присъединяване в набелязването на жертвите? По какви критерии става то - първо, би трябвало да си задоволително богат, както при отвличанията ли?
Николай Стайков: Подозирам, че има такова набелязване, само че надали е систематично с бази данни и така нататък, по-скоро става последователно и инцидентно в една система, която разрешава това да се случи. Мисля обаче, че в тази ситуация със записаните от Ивайла Бакалова диалози попаднахме на двама същински експерти. Това си проличава от метода им на говорене - доста ошлайфано, както и по това, че откакто публикувахме първата част на следствието имахме голям брой позвънявания, над 10 - на хора, които са били тяхна жертва. Единият от тях е и някогашен чиновник на системата, който понастоящем живее с магистрат.
Ние постъпихме с тях съгласно стандартите на нашата специалност и ги потърсихме персонално, с цел да изложат своята позиция.
Те не се ли пробваха да се скрият от вас, вместо обществото да разбере, че става дума тъкмо за Емил Писков и Мартин Божанов, прочут като Марто Нотариуса. Не се ли боят от медийна гласност?
Николай Стайков: Не, по-скоро разчитат на медиите, с цел да се показват по този начин, както желаят да наподобяват в очите на обществото и да изложат защитната си теза: ние ви консултираме единствено по какъв начин да намерите верния юрист, което коства пари. Не е рекет, а консултантска услуга и не е закононарушение консултантът да вземе хонорар за нея, в това число и огромна сума. И те имат своите клиенти, които одобряват нещата по този метод, някои от тях са удовлетворени и ги предлагат на други.
Всяка една корумпирана система има потребност от такива медиатори, доколкото корупцията е съкровен акт. Трябва да има кой да реши дали едната страна е подготвена да даде, а другата да одобри.
Не би трябвало ли прокуратурата да се опита да смъкна корупционните съмнения от себе си като подведе под отговорност въпросните медиатори?
Николай Стайков: Смятам, че има задоволително данни за инспекция на активността на тези хора и контактите им с магистрати. И това дали прокуратурата ще стартира такава инспекция е същинският на практика тест за интегритет на системата.
Откъде отново изникна някогашният народен представител Яне Янев като съветник в тази история, който прочее беше и консултант на някогашния министър председател по въпросите на корупцията?
Николай Стайков: Категорично желая да кажа, че не бих го поставил в една група с другите консултанти. Най-малкото, тъй като не приказва за пари. До него води верига от човешки контакти, потърсен е за другарска помощ, което не значи, че не е подготвен да осребри непокътнатите си контакти в системата. Янев посредством юристите си ни забрани да публикуваме записите с него, само че ние го направихме в публичен интерес, пък той да предприеме против нас каквото желае. Защото за нас публичността, осветяването, светлината, даже единствено камерата в телефона, в случай че желаете, е най-голямата ни мощ в битката с корупцията.
Автор: Георги Лозанов
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ