„112-тото място на мисирките, за което те сами са си виновни“
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Не е ясно в каква степен народопсихологията покрива представителни елементи от другите общества, за нас българите обаче е видно, че доста повече подхождаме прочувствено, в сравнение с с прагматизъм. Това го споделям единствено с положителни усеща. Инстинктът и подсъзнателното чувство от време на време фактически ни оказват помощ, само че несъмнено не постоянно.
Не ни оказват помощ, когато избираме народни представители прочувствено, не ни оказват помощ, когато прочувствено определените народни представители приказват и работят прочувствено, вместо да работят по съответни и поредни политики, и не ни оказват помощ, когато би трябвало да отсеем значимото и недотам значимото измежду протичащото се към нас.
Българинът обича да насища прочувствено разнообразни знаци, да трансформира съответни обстоятелства и събития в нарицателно, без необоримо насищането точно на тези съответни обстоятелства и събития да има някаква действителна стойност. 111-тото място съгласно Индекса за свободата на пресата на „ Репортери без граници “, което в класацията за 2021 година падна до 112-то, е тъкмо такова нарицателно, което се явява изключително проблематично, когато се цитира с мотив и без мотив, като най-много се прави без.
Защо се явява изключително проблематично – тъй като служи като нарицателно за качеството на публицистиката и качествата на публицистите. „ 111-тото място на мисирките, за което те сами са си отговорни “. А в действителност това са заключения след анкетно изследване, отбелязващи напълно познати характерности на българския обществен и политически живот, които въздействат на журналистическата конюнктура, само че не би следвало да се явяват нейна цялостна характерност.
„ 111-то място по независимост на словото “ стана стабилно фразеология (вeче ще го виждаме като „ 112-то място “), в което по-неясно от това какво е въпросното 111-то място, е единствено какво е независимост на словото.
По мотив „ свободата на словото “ чакаме някой вероятно да уреди медиите в един нов Закон за медиите, който фактически да ни изясни що е то независимост на словото. Дотогава ще търсим разнообразни тълкувания из европейските наставления и ще мислим по какъв начин да ги използван в нашата родна блага картинка. Най-вече несполучливо, само че въпреки всичко – маркирано като свършено в нечий лист със задания.
112-тото е кофти място, само че не споделя доста за качествата на публицистите и публицистиката. Реално Индексът за свободата на медиите в частта си за България единствено повтаря това, което ни сподели Европейският парламент с Резолюцията си за България от предходната година, това, което ни споделиха сенаторите на Съединени американски щати, това, което ни сподели отново Съединени американски щати с отчета на Държавния департамент за правата на индивида. А то е, че пипалата на корупцията са задушили всичко у нас и водят до напън, принуждение и неведнъж надвишаване на пълномощията на държавните чиновници. Последното е както от страна на елементарните чиновници на Министерство на вътрешните работи, които бият публицисти по митинги, по този начин и по продължение на стълбицата до най-високите етажи, които правят, каквото преценяват.
Не ни споделят обаче за какво, в случай, че наливат толкоз средства у нас, корупцията тук е към момента единствено “усещане”, а не от дълго време отминало черно леке, отмито от наказания, наказания, наказания.
Не е ясно в каква степен народопсихологията покрива представителни елементи от другите общества, за нас българите обаче е видно, че доста повече подхождаме прочувствено, в сравнение с с прагматизъм. Това го споделям единствено с положителни усеща. Инстинктът и подсъзнателното чувство от време на време фактически ни оказват помощ, само че несъмнено не постоянно.
Не ни оказват помощ, когато избираме народни представители прочувствено, не ни оказват помощ, когато прочувствено определените народни представители приказват и работят прочувствено, вместо да работят по съответни и поредни политики, и не ни оказват помощ, когато би трябвало да отсеем значимото и недотам значимото измежду протичащото се към нас.
Българинът обича да насища прочувствено разнообразни знаци, да трансформира съответни обстоятелства и събития в нарицателно, без необоримо насищането точно на тези съответни обстоятелства и събития да има някаква действителна стойност. 111-тото място съгласно Индекса за свободата на пресата на „ Репортери без граници “, което в класацията за 2021 година падна до 112-то, е тъкмо такова нарицателно, което се явява изключително проблематично, когато се цитира с мотив и без мотив, като най-много се прави без.
Защо се явява изключително проблематично – тъй като служи като нарицателно за качеството на публицистиката и качествата на публицистите. „ 111-тото място на мисирките, за което те сами са си отговорни “. А в действителност това са заключения след анкетно изследване, отбелязващи напълно познати характерности на българския обществен и политически живот, които въздействат на журналистическата конюнктура, само че не би следвало да се явяват нейна цялостна характерност.
„ 111-то място по независимост на словото “ стана стабилно фразеология (вeче ще го виждаме като „ 112-то място “), в което по-неясно от това какво е въпросното 111-то място, е единствено какво е независимост на словото.
По мотив „ свободата на словото “ чакаме някой вероятно да уреди медиите в един нов Закон за медиите, който фактически да ни изясни що е то независимост на словото. Дотогава ще търсим разнообразни тълкувания из европейските наставления и ще мислим по какъв начин да ги използван в нашата родна блага картинка. Най-вече несполучливо, само че въпреки всичко – маркирано като свършено в нечий лист със задания.
112-тото е кофти място, само че не споделя доста за качествата на публицистите и публицистиката. Реално Индексът за свободата на медиите в частта си за България единствено повтаря това, което ни сподели Европейският парламент с Резолюцията си за България от предходната година, това, което ни споделиха сенаторите на Съединени американски щати, това, което ни сподели отново Съединени американски щати с отчета на Държавния департамент за правата на индивида. А то е, че пипалата на корупцията са задушили всичко у нас и водят до напън, принуждение и неведнъж надвишаване на пълномощията на държавните чиновници. Последното е както от страна на елементарните чиновници на Министерство на вътрешните работи, които бият публицисти по митинги, по този начин и по продължение на стълбицата до най-високите етажи, които правят, каквото преценяват.
Не ни споделят обаче за какво, в случай, че наливат толкоз средства у нас, корупцията тук е към момента единствено “усещане”, а не от дълго време отминало черно леке, отмито от наказания, наказания, наказания.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ