Адв. Екимджиев за ФАКТИ - за защитата на политическо слово и протестния Дядо Мраз
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
„ Първо, нямаме културно-историческа традиция на ценене правата на индивида. Второ, това е повода те да не се учат задоволително задълбочено от студентите адвокати. Трето, Конституционният съд не се занимава задоволително с правата на индивида за сметка на институциите и тяхното взаимоотношение. В резултат на това в елементарни, тривиални проблеми като този на Калоян Ханджийски, редовите съдии от районни, окръжни, административни съдилища, които би трябвало да са първите стожери на нашите права, се оказват безусловно неподготвени даже да ги разпознаят, камо ли да отсъдят посредством търсене на рационален и обективен баланс сред права, които се конкурират . Правото е изкуството точно на салдото. Неслучайно Темида е изобразявана с везни.
От едната страна в този проблем е самостоятелното право, в тази ситуация правото на политическо слово по настоящи за времето и мястото тематики на Калоян Ханджийски, а въпреки това, публичният интерес от съблюдаване на реда, на закона, на възприятията на тези, които хранят почитание към Димитър Благоев, социалистическата и социалдемократическата концепция. Националните съдилища обаче просто не се допират до тази тема. Те вършат най-лесното – ползват една норма от един остарял Указ за битка с дребното безчинство от 1963 година, от времето преди зрелия социализъм, без да изследват в елементи какъв е политическият подтекст и задачите на жалбоподателя, каква символика носи неговото действие “.
Това сподели юрист Михаил Екимджиев в изявление за ФАКТИ . Повод за диалога ни беше излязлото през вчерашния ден - 6 април 2021 година, Решение на Европейския съд по правата на индивида в Страсбург по делото „ Ханджийски против България “.
Припомняме случая: Калоян Ханджийски беше задържан на 25 декември 2013 година. В рамките на една седмица беше наказан на две инстанции, като му беше наложена санкция в размер на 100 лв.. Ханджийски беше наказан за безчинство, тъй като постави алена шапка на главата на паметника на Димитър Благоев в Благоевград и остави до него чувал с надпис „ Оставка”. По времето на задържането си, той беше водач на конструкция на „ Демократи за мощна България “ (ДСБ) в Благоевград, а събитията бяха в подтекста на митингите против държавното управление на Орешарски през 2013 година. Последва тъжба към Европейския съд по правата на индивида в Страсбург от страна на Калоян Ханджийски. В основата на въпроса стои правото на изложение на политическо мнение и отбраната на това право.
През 2013 година Хаджийски остави до към този момент боядисаната скулптура чувал с надпис "Оставка! ";Снимка: БГНЕС/Архив
От ФАКТИ се свързахме с юрист Михаил Екимджиев, от една страна, с цел да приказваме за делото „ Хаджийски против България “, защото точно юрист Екимджиев съставлява Калоян Ханджийски в Страсбург. Другият мотив за диалога ни е тематиката за правата на индивида и в конкретика – правото на изложение. За „ Ханджийски против България “ и за традициите във връзка с практикуването на правото на изложение у нас, четете в идващите редове.
„ Повече от 30 години ние официално, по Конституция, се водим правова страна и със съответните контракти сме заявили своята принадлежност към Европейски Съюз, към НАТО. За страдание даже това да е правилно политически, то на ценностно равнище ние към момента се намираме в някакъв посттоталитарен преход . Имаме Конституция, която споделя, че България е правова страна с разделяне на управляващите и така нататък В тази Конституция главните права и свободи са почти същите като Европейската спогодба за отбрана правата на индивида, по която работи Съдът в Страсбург.
Проблемът е, че з аради историческите и политическите специфики на нашето развиване, в България нямаме тази ценностна и юридическа традиция за различаване, за дефиниране на главните права и свободи и за тяхната ефикасна отбрана . За страдание това не се учи задоволително пълноценно и задълбочено в юридическите факултети. За страдание работата на Конституционния ни съд, който така и така е със мощно лимитирани пълномощия поради това, че може да бъде сезиран единствено от обществени институции, само че не и от жители, този съд, който би трябвало да пази тези права и свободи, се занимава главно с инструменталния аспект на Конституцията – с разделянето на управляващите, с мандати, с кворуми, с болшинства, само че не и със сърцевината на конституционализма, която е отбраната на главните права и свободи. Цялата тази машинария от институции, наречена страна, не е самоцелна. Тя съществува, с цел да брани сърцевината на Конституцията, която са точно човешките права и свободи – ценностният пиедестал на всяко демократично общество и на правовата страна.
В България това не се схваща. Следейки даже мненията по този съответен случай – случая на Калоян Ханджийски, който е емблематичен за незачитането на свободата на изложение - става дума за мнения на адвокати, виждаме едно еднопланово схващане. Разбиране на равнище нарушение на публичен ред, „ опозоряване “ на монумент, без да се задава въпросът каква е символиката, дали слагането на една шапка и една торбичка на паметника на една спорна от историческа и политическа позиция персона съставлява опозоряване. Не се проучва дали това държание на Калоян Ханджийски цели просто да покаже пренебрежение към обществото, към нормите за държание, към публичния морал, или цели да предизвика един политически спор по настоящи тематики . Действията му се случват в подтекста на разгара на митингите против ръководството на Пламен Орешарски, митингът му е против един от знаците на Българска социалистическа партия. Тогава Българска социалистическа партия крепеше това държавно управление, за което по-голямата част от българското общество няма положителни мемоари. Всичко това не се регистрира “, разяснява юрист Екимджиев.
След това диалогът мина към правозащитните стандарти на Европейския съд по правата на индивида по повод свободата на словото. „ В голям брой свои решения Европейски съд по правата на човека отбелязва, че свободата на изложение е честен пиедестал на демократичните общества , защото самите демократични общества са основани на абстрактен плурализъм, на свободата да избираме. Политическото гласоподаване за една или друга партия да вземем за пример е глас за избрани идейни платформи. Самото гласоподаване е форма на изложение на мнение по съответен политически въпрос. Свободата на словото не е просто правото да крещиш в медиите, а правото да взимаш отношение по основни политически, стопански проблеми, от които зависи ръководството на страната “, сподели юрист Екимджиев.
„ Именно тъй като демократичните общества и правовите страни са основани на плурализма на мненията и на опцията тези отзиви да бъдат обществено изразявани и отстоявани, е толкоз значимо да не се стига до цензура и до този вцепеняващ резултат, който внезапните държавни намеси под формата на неоправдателни присъди, на досъдебни производства, на санкции, наказания, могат да окажат върху ценностния пиедестал на правовата страна. Не са надалеч времената, когато поради политически вицове, отзиви и карикатури, хора биваха изпращани в затвори и в лагери . Знаейки този исторически опит, Европейски съд по правата на човека дава извънредно интензивна отбрана навръх политическото мнение “, сподели още той.
Адвокат Екимджиев изясни и разликите в отбраната, която получават другите типове слово. „ Свободата на изложение на мнение е защитимо право, само че не с идентична степен на отбрана. С най-голям интензитет на отбрана се употребява точно правото на политическо мнение. То не е просто едно артистично изложение, както са мненията в региона на изкуствата, литературата и така нататък Ако политическите отзиви бъдат съответно изразени, в случай че завоюват поддръжници, могат да образуват публични настройки, да трансформират и да въздействат върху институционалните и държавните политики. Политическото слово е част от демократичния развой и от метода, по който се ръководи демократичната страна. Затова то е предпазено в най-голяма степен от Конвенцията “, изясни юрист Екимджиев.
„ Преди няколко години излезе едно решение на Европейски съд по правата на човека по делото „ Чолаков против България “, което шокира доста адвокати у нас. Тогава жалбоподателят, отново в избирателен интервал, се беше оковал с железна верига на скамейка в центъра на Враца, беше викал през мегафон и беше привлякъл вниманието на стотици хора, че локалният кмет е подкупен, че прокурорът е подкупен. Отчитайки подтекста, че този човек не е получил отбрана от локалните институции, когато преди този момент е имал потребност, а също и това, че правата му са били неглижирани, той е изразил политическо слово, въпреки и официално да е нарушил публичното успокоение “, напомни той.
След това диалогът мина към съотношението сред свободата на изложение на мнение и правото на персонален живот или с други думи - по кое време правото на изложение на персонално мнение не нарушава непознатото право на персонален живот. „ Това са конкуриращи се самостоятелни полезности – до каква степен ти можеш да изразиш мнение, в случай че то визира достойнството и достолепието на различен. Заради значимостта на политическия спор е признато, че когато изразяваш мнение във връзка с персоналните професионални качества на един политик да вземем за пример, свободата ти да изразяваш това мнение и да даваш оценки е доста по-висока, в сравнение с във връзка с един магистрат да вземем за пример. Както се споделя в делото „ Лингенс против Австрия “ от 80-те години, политикът самичък се е сложил във фокуса на публичното внимание и самичък е направил избора персоналният му живот да бъде уязвим в по-голяма степен от социална рецензия, от отрицателни оценки, от любознанието на медиите и на папараците даже. Ако рецензията е ориентирана към обществена персона, изключително в случай че това е персона, изпълняваща съответни политически функционалности, тогава рецензията – навлизането в правото на персонален живот, е най-защитима от Европейски съд по правата на човека “, сподели юрист Екимджиев.
На въпроса дали това важи и в случаи като този на Ханджийски, където става дума за изложение на мнение посредством историческа персона, той отговори: „ Няма повсеместен стандарт, основан на този аршин дали става въпрос за монумент и историческа персона . В Решението по делото има и едно изключително мнение на съдията от Босна и Херцеговина, който споделя, че не е склонен с решението на болшинството, защото при подобен съгласно него проблем по дело против Украйна, съдът в Страсбург е приел, че няма нарушаване.
Казусът от Украйна е, че в мемориал на починалите във Втората международна война, където горял безконечен огън, локални облици с не толкоз ярка политическа обагреност като Калоян Ханджийски, отишли и изпържили яйца, създали са някакво шоу в подтекста на това за какво в Украйна, където природният газ е липсващ, на този мемориал се поддържа безконечен огън. Въпросните хора са осъдени, освен това много по-сурово от Калоян Ханджийски, държали са ги три месеца в ареста, издали са присъди. В това дело обаче се приема, че подтекстът е по-различен.
При Ханджийски се приема, че дейностите му са в подтекста на няколкомесечни митинги, на разделянето на обществеността сред поддръжка и неподкрепа към митингите . Разделяне има и по въпроса за Димитър Благоев – дали той е положителна или отрицателна политическа персона, дали би трябвало Благоевград да носи неговото име или не. Всичко това е в подтекста на един политически спор, който тлее и отвреме-навреме избухва с нова мощ. Позицията на Ханджийски е съответна – на торбичката написа „ Оставка! “, до момента в който в Украйна се визира паметта на бойци, убити във война. Няма подозрение, че те са се били за свободата на Украйна, на Русия във Втората международна война. И в двата случая става въпрос за монумент, виждате обаче по какъв начин детайлите от подтекста могат да трансформират решението. Всичко се регистрира – по какъв начин задачата на Ханджийски е непосредствено да покаже негативизъм към ръководството посредством искане за оставка. В Решението се цитират социологически изследвания по какъв начин над 40% от хората тогава са подкрепяли митингите и са желали оставката на Орешарски, до момента в който в Украйна това е било самоцелна акция на артистични ексцентрици, които са желали да предизвикат внимание към себе си “.
„ Именно тук е границата за политическата плътност и новост на символичното деяние на Калоян Ханджийски. В неговия случай то е предпазено от Европейски съд по правата на човека. В проблема от Украйна Съдът в Страсбург е приел, че няма нарушаване, макар че там наказванията са доста по-сурови. Тоест няма обединен стандарт, всичко зависи от подтекста. Решенията са гъвкави и регистрират всеки подробност от този подтекст. Мога да предположа, че в случай че въпросът на Ханджийски не се беше развил в подобен миг на политически пристрастености, то можеше и тук да се одобри, предвид на обстоятелството, че глобите са доста меки - той е санкциониран стотина лв., бил е арестуван, само че не е обжалвал задържането, че поради смущаването на публичния ред, осъждането му е било задоволително от позиция на допустимите ограничавания на самостоятелните права и свободи “, добави юрист Михаил Екимджиев.
След това диалогът мина към смисъла на Решението на Европейски съд по правата на човека по делото „ Ханджийски против България “. На въпроса по какъв начин то би могло да послужи, юрист Екимджиев отговори: „ Решението е извънредно потребно за българските съдии, тъй като в него има значително проблеми на друго отнасяне на политически митинги и изложение на политическо мнение по ексцентричен метод . Имаше няколко проблема против Николай Колев-Босия за това, че той беше хвърлял домати и яйца против обществени институции. Трябваше делата му да стигнат до Върховния административен съд, който, базирайки се точно на тези стандарти на Европейски съд по правата на човека, одобри, че когато става дума за политически митинг, когато той се показва в подобен обществен подтекст и когато средствата са такива, че не основават непосредствена заплаха за живота и здравето на други – въпреки всичко биват хвърляни домати и яйца, а не павета, това е допустима форма на изложение на политическо мнение “.
„ Държа да подчертая обаче, че освен политическото мнение е предпазено . Уместно е да прескочим за малко оттатък Тихия океан, тъй като там през 70-те години се водят паметни каузи против Лари Флинт, който е учредител на порноканала ‘Hustler’. Делата стигат до Върховния съд на Съединени американски щати, който е нещо като нашия Конституционен съд. Тогава – преди 50 години, Върховният съд на Съединени американски щати постановява, че даже порнографията – същинската порнография, не еротиката, попада в свободата на изложение на мнение. Постановява се, че единствено тогава, когато обект на порнография са деца и хора с душевен увреждания, които годно не могат да изразят единодушие, или пък има брутални подиуми с принуждение или оскърбление на дамата, въпреки че по отношение на унижението Съдът е неуверен, единствено тогава порнографията е неприемлива. Това са едни стандарти, които се възпроизвеждат и в практиката на Европейски съд по правата на човека. През дело за порнография могат да се реализиран извънредно скъпи правозащитни пробиви и да се зададе един извънредно висок стандарт за отбрана на свободата на изложение. Тоест щом свободата на изложение пази даже порнографията, то какво остава за останалите артистични изяви и за свободата на политическото слово “, сподели още той.
В края на диалога юрист Михаил Екимджиев разяснява журналистическия аспект на свободата на изложение. „ Важно е да се прави разграничаване дали това, което се написа и приказва, са обстоятелства или оценки. По принцип оценките са свободни, само че обстоятелствата би трябвало да са правилни . Свободата е доста по-голяма, когато журналистът дава оценъчни съждения, макар че те могат да бъдат обидни и шокиращи на пръв взор. Когато припишеш на някого съответно деяние или действие, което е проверимо и фактическо и то се окаже погрешно, тогава към този момент се дава приоритет на правото на персонален живот. Тук също има нюанси, тъй като това важи, когато си съзнавал, че то е погрешно. Ако обаче си имал задоволително учредения да смяташ, че това е правилно и то е в публичен интерес, се позволява опция – изключително за медия, да се каже нещо, за което има задоволително учредения. Когато да вземем за пример благонадежден, формален източник е споделил нещо и медията разгласява, не може поради това, че формалният източник е излъгал, медията или журналистът да бъдат наказани “, сподели юрист Екимджиев.
„ Първо, нямаме културно-историческа традиция на ценене правата на индивида. Второ, това е повода те да не се учат задоволително задълбочено от студентите адвокати. Трето, Конституционният съд не се занимава задоволително с правата на индивида за сметка на институциите и тяхното взаимоотношение. В резултат на това в елементарни, тривиални проблеми като този на Калоян Ханджийски, редовите съдии от районни, окръжни, административни съдилища, които би трябвало да са първите стожери на нашите права, се оказват безусловно неподготвени даже да ги разпознаят, камо ли да отсъдят посредством търсене на рационален и обективен баланс сред права, които се конкурират . Правото е изкуството точно на салдото. Неслучайно Темида е изобразявана с везни.
От едната страна в този проблем е самостоятелното право, в тази ситуация правото на политическо слово по настоящи за времето и мястото тематики на Калоян Ханджийски, а въпреки това, публичният интерес от съблюдаване на реда, на закона, на възприятията на тези, които хранят почитание към Димитър Благоев, социалистическата и социалдемократическата концепция. Националните съдилища обаче просто не се допират до тази тема. Те вършат най-лесното – ползват една норма от един остарял Указ за битка с дребното безчинство от 1963 година, от времето преди зрелия социализъм, без да изследват в елементи какъв е политическият подтекст и задачите на жалбоподателя, каква символика носи неговото действие “.
Това сподели юрист Михаил Екимджиев в изявление за ФАКТИ . Повод за диалога ни беше излязлото през вчерашния ден - 6 април 2021 година, Решение на Европейския съд по правата на индивида в Страсбург по делото „ Ханджийски против България “.
Припомняме случая: Калоян Ханджийски беше задържан на 25 декември 2013 година. В рамките на една седмица беше наказан на две инстанции, като му беше наложена санкция в размер на 100 лв.. Ханджийски беше наказан за безчинство, тъй като постави алена шапка на главата на паметника на Димитър Благоев в Благоевград и остави до него чувал с надпис „ Оставка”. По времето на задържането си, той беше водач на конструкция на „ Демократи за мощна България “ (ДСБ) в Благоевград, а събитията бяха в подтекста на митингите против държавното управление на Орешарски през 2013 година. Последва тъжба към Европейския съд по правата на индивида в Страсбург от страна на Калоян Ханджийски. В основата на въпроса стои правото на изложение на политическо мнение и отбраната на това право.
През 2013 година Хаджийски остави до към този момент боядисаната скулптура чувал с надпис "Оставка! ";Снимка: БГНЕС/Архив
От ФАКТИ се свързахме с юрист Михаил Екимджиев, от една страна, с цел да приказваме за делото „ Хаджийски против България “, защото точно юрист Екимджиев съставлява Калоян Ханджийски в Страсбург. Другият мотив за диалога ни е тематиката за правата на индивида и в конкретика – правото на изложение. За „ Ханджийски против България “ и за традициите във връзка с практикуването на правото на изложение у нас, четете в идващите редове.
„ Повече от 30 години ние официално, по Конституция, се водим правова страна и със съответните контракти сме заявили своята принадлежност към Европейски Съюз, към НАТО. За страдание даже това да е правилно политически, то на ценностно равнище ние към момента се намираме в някакъв посттоталитарен преход . Имаме Конституция, която споделя, че България е правова страна с разделяне на управляващите и така нататък В тази Конституция главните права и свободи са почти същите като Европейската спогодба за отбрана правата на индивида, по която работи Съдът в Страсбург.
Проблемът е, че з аради историческите и политическите специфики на нашето развиване, в България нямаме тази ценностна и юридическа традиция за различаване, за дефиниране на главните права и свободи и за тяхната ефикасна отбрана . За страдание това не се учи задоволително пълноценно и задълбочено в юридическите факултети. За страдание работата на Конституционния ни съд, който така и така е със мощно лимитирани пълномощия поради това, че може да бъде сезиран единствено от обществени институции, само че не и от жители, този съд, който би трябвало да пази тези права и свободи, се занимава главно с инструменталния аспект на Конституцията – с разделянето на управляващите, с мандати, с кворуми, с болшинства, само че не и със сърцевината на конституционализма, която е отбраната на главните права и свободи. Цялата тази машинария от институции, наречена страна, не е самоцелна. Тя съществува, с цел да брани сърцевината на Конституцията, която са точно човешките права и свободи – ценностният пиедестал на всяко демократично общество и на правовата страна.
В България това не се схваща. Следейки даже мненията по този съответен случай – случая на Калоян Ханджийски, който е емблематичен за незачитането на свободата на изложение - става дума за мнения на адвокати, виждаме едно еднопланово схващане. Разбиране на равнище нарушение на публичен ред, „ опозоряване “ на монумент, без да се задава въпросът каква е символиката, дали слагането на една шапка и една торбичка на паметника на една спорна от историческа и политическа позиция персона съставлява опозоряване. Не се проучва дали това държание на Калоян Ханджийски цели просто да покаже пренебрежение към обществото, към нормите за държание, към публичния морал, или цели да предизвика един политически спор по настоящи тематики . Действията му се случват в подтекста на разгара на митингите против ръководството на Пламен Орешарски, митингът му е против един от знаците на Българска социалистическа партия. Тогава Българска социалистическа партия крепеше това държавно управление, за което по-голямата част от българското общество няма положителни мемоари. Всичко това не се регистрира “, разяснява юрист Екимджиев.
След това диалогът мина към правозащитните стандарти на Европейския съд по правата на индивида по повод свободата на словото. „ В голям брой свои решения Европейски съд по правата на човека отбелязва, че свободата на изложение е честен пиедестал на демократичните общества , защото самите демократични общества са основани на абстрактен плурализъм, на свободата да избираме. Политическото гласоподаване за една или друга партия да вземем за пример е глас за избрани идейни платформи. Самото гласоподаване е форма на изложение на мнение по съответен политически въпрос. Свободата на словото не е просто правото да крещиш в медиите, а правото да взимаш отношение по основни политически, стопански проблеми, от които зависи ръководството на страната “, сподели юрист Екимджиев.
„ Именно тъй като демократичните общества и правовите страни са основани на плурализма на мненията и на опцията тези отзиви да бъдат обществено изразявани и отстоявани, е толкоз значимо да не се стига до цензура и до този вцепеняващ резултат, който внезапните държавни намеси под формата на неоправдателни присъди, на досъдебни производства, на санкции, наказания, могат да окажат върху ценностния пиедестал на правовата страна. Не са надалеч времената, когато поради политически вицове, отзиви и карикатури, хора биваха изпращани в затвори и в лагери . Знаейки този исторически опит, Европейски съд по правата на човека дава извънредно интензивна отбрана навръх политическото мнение “, сподели още той.
Адвокат Екимджиев изясни и разликите в отбраната, която получават другите типове слово. „ Свободата на изложение на мнение е защитимо право, само че не с идентична степен на отбрана. С най-голям интензитет на отбрана се употребява точно правото на политическо мнение. То не е просто едно артистично изложение, както са мненията в региона на изкуствата, литературата и така нататък Ако политическите отзиви бъдат съответно изразени, в случай че завоюват поддръжници, могат да образуват публични настройки, да трансформират и да въздействат върху институционалните и държавните политики. Политическото слово е част от демократичния развой и от метода, по който се ръководи демократичната страна. Затова то е предпазено в най-голяма степен от Конвенцията “, изясни юрист Екимджиев.
„ Преди няколко години излезе едно решение на Европейски съд по правата на човека по делото „ Чолаков против България “, което шокира доста адвокати у нас. Тогава жалбоподателят, отново в избирателен интервал, се беше оковал с железна верига на скамейка в центъра на Враца, беше викал през мегафон и беше привлякъл вниманието на стотици хора, че локалният кмет е подкупен, че прокурорът е подкупен. Отчитайки подтекста, че този човек не е получил отбрана от локалните институции, когато преди този момент е имал потребност, а също и това, че правата му са били неглижирани, той е изразил политическо слово, въпреки и официално да е нарушил публичното успокоение “, напомни той.
След това диалогът мина към съотношението сред свободата на изложение на мнение и правото на персонален живот или с други думи - по кое време правото на изложение на персонално мнение не нарушава непознатото право на персонален живот. „ Това са конкуриращи се самостоятелни полезности – до каква степен ти можеш да изразиш мнение, в случай че то визира достойнството и достолепието на различен. Заради значимостта на политическия спор е признато, че когато изразяваш мнение във връзка с персоналните професионални качества на един политик да вземем за пример, свободата ти да изразяваш това мнение и да даваш оценки е доста по-висока, в сравнение с във връзка с един магистрат да вземем за пример. Както се споделя в делото „ Лингенс против Австрия “ от 80-те години, политикът самичък се е сложил във фокуса на публичното внимание и самичък е направил избора персоналният му живот да бъде уязвим в по-голяма степен от социална рецензия, от отрицателни оценки, от любознанието на медиите и на папараците даже. Ако рецензията е ориентирана към обществена персона, изключително в случай че това е персона, изпълняваща съответни политически функционалности, тогава рецензията – навлизането в правото на персонален живот, е най-защитима от Европейски съд по правата на човека “, сподели юрист Екимджиев.
На въпроса дали това важи и в случаи като този на Ханджийски, където става дума за изложение на мнение посредством историческа персона, той отговори: „ Няма повсеместен стандарт, основан на този аршин дали става въпрос за монумент и историческа персона . В Решението по делото има и едно изключително мнение на съдията от Босна и Херцеговина, който споделя, че не е склонен с решението на болшинството, защото при подобен съгласно него проблем по дело против Украйна, съдът в Страсбург е приел, че няма нарушаване.
Казусът от Украйна е, че в мемориал на починалите във Втората международна война, където горял безконечен огън, локални облици с не толкоз ярка политическа обагреност като Калоян Ханджийски, отишли и изпържили яйца, създали са някакво шоу в подтекста на това за какво в Украйна, където природният газ е липсващ, на този мемориал се поддържа безконечен огън. Въпросните хора са осъдени, освен това много по-сурово от Калоян Ханджийски, държали са ги три месеца в ареста, издали са присъди. В това дело обаче се приема, че подтекстът е по-различен.
При Ханджийски се приема, че дейностите му са в подтекста на няколкомесечни митинги, на разделянето на обществеността сред поддръжка и неподкрепа към митингите . Разделяне има и по въпроса за Димитър Благоев – дали той е положителна или отрицателна политическа персона, дали би трябвало Благоевград да носи неговото име или не. Всичко това е в подтекста на един политически спор, който тлее и отвреме-навреме избухва с нова мощ. Позицията на Ханджийски е съответна – на торбичката написа „ Оставка! “, до момента в който в Украйна се визира паметта на бойци, убити във война. Няма подозрение, че те са се били за свободата на Украйна, на Русия във Втората международна война. И в двата случая става въпрос за монумент, виждате обаче по какъв начин детайлите от подтекста могат да трансформират решението. Всичко се регистрира – по какъв начин задачата на Ханджийски е непосредствено да покаже негативизъм към ръководството посредством искане за оставка. В Решението се цитират социологически изследвания по какъв начин над 40% от хората тогава са подкрепяли митингите и са желали оставката на Орешарски, до момента в който в Украйна това е било самоцелна акция на артистични ексцентрици, които са желали да предизвикат внимание към себе си “.
„ Именно тук е границата за политическата плътност и новост на символичното деяние на Калоян Ханджийски. В неговия случай то е предпазено от Европейски съд по правата на човека. В проблема от Украйна Съдът в Страсбург е приел, че няма нарушаване, макар че там наказванията са доста по-сурови. Тоест няма обединен стандарт, всичко зависи от подтекста. Решенията са гъвкави и регистрират всеки подробност от този подтекст. Мога да предположа, че в случай че въпросът на Ханджийски не се беше развил в подобен миг на политически пристрастености, то можеше и тук да се одобри, предвид на обстоятелството, че глобите са доста меки - той е санкциониран стотина лв., бил е арестуван, само че не е обжалвал задържането, че поради смущаването на публичния ред, осъждането му е било задоволително от позиция на допустимите ограничавания на самостоятелните права и свободи “, добави юрист Михаил Екимджиев.
След това диалогът мина към смисъла на Решението на Европейски съд по правата на човека по делото „ Ханджийски против България “. На въпроса по какъв начин то би могло да послужи, юрист Екимджиев отговори: „ Решението е извънредно потребно за българските съдии, тъй като в него има значително проблеми на друго отнасяне на политически митинги и изложение на политическо мнение по ексцентричен метод . Имаше няколко проблема против Николай Колев-Босия за това, че той беше хвърлял домати и яйца против обществени институции. Трябваше делата му да стигнат до Върховния административен съд, който, базирайки се точно на тези стандарти на Европейски съд по правата на човека, одобри, че когато става дума за политически митинг, когато той се показва в подобен обществен подтекст и когато средствата са такива, че не основават непосредствена заплаха за живота и здравето на други – въпреки всичко биват хвърляни домати и яйца, а не павета, това е допустима форма на изложение на политическо мнение “.
„ Държа да подчертая обаче, че освен политическото мнение е предпазено . Уместно е да прескочим за малко оттатък Тихия океан, тъй като там през 70-те години се водят паметни каузи против Лари Флинт, който е учредител на порноканала ‘Hustler’. Делата стигат до Върховния съд на Съединени американски щати, който е нещо като нашия Конституционен съд. Тогава – преди 50 години, Върховният съд на Съединени американски щати постановява, че даже порнографията – същинската порнография, не еротиката, попада в свободата на изложение на мнение. Постановява се, че единствено тогава, когато обект на порнография са деца и хора с душевен увреждания, които годно не могат да изразят единодушие, или пък има брутални подиуми с принуждение или оскърбление на дамата, въпреки че по отношение на унижението Съдът е неуверен, единствено тогава порнографията е неприемлива. Това са едни стандарти, които се възпроизвеждат и в практиката на Европейски съд по правата на човека. През дело за порнография могат да се реализиран извънредно скъпи правозащитни пробиви и да се зададе един извънредно висок стандарт за отбрана на свободата на изложение. Тоест щом свободата на изложение пази даже порнографията, то какво остава за останалите артистични изяви и за свободата на политическото слово “, сподели още той.
В края на диалога юрист Михаил Екимджиев разяснява журналистическия аспект на свободата на изложение. „ Важно е да се прави разграничаване дали това, което се написа и приказва, са обстоятелства или оценки. По принцип оценките са свободни, само че обстоятелствата би трябвало да са правилни . Свободата е доста по-голяма, когато журналистът дава оценъчни съждения, макар че те могат да бъдат обидни и шокиращи на пръв взор. Когато припишеш на някого съответно деяние или действие, което е проверимо и фактическо и то се окаже погрешно, тогава към този момент се дава приоритет на правото на персонален живот. Тук също има нюанси, тъй като това важи, когато си съзнавал, че то е погрешно. Ако обаче си имал задоволително учредения да смяташ, че това е правилно и то е в публичен интерес, се позволява опция – изключително за медия, да се каже нещо, за което има задоволително учредения. Когато да вземем за пример благонадежден, формален източник е споделил нещо и медията разгласява, не може поради това, че формалният източник е излъгал, медията или журналистът да бъдат наказани “, сподели юрист Екимджиев.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ