Инициатива на ФАКТИ: Гласът на българите в чужбина
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
ФАКТИ продължаваме своята самодейност, почнала през 2019 година, да Ви представяме гледната точка на представители на български диаспори в чужбина. Със своята обич към Родината и фантазия българската страна най-сетне да се реализира като правова, интелигентна и сполучлива такава, със своя насъбран опит в чужбина, българите, живеещи отвън България, могат да бъдат извънредно потребни за отечеството ни. Още повече, в миг като настоящия, в който България е на значим кръстопът (предстоят парламентарни избори), мнението им е доста потребно да бъде чувано, тъй като е допустимо най-искрено и обективно.
Днес медията ни Ви показва изявление с доктор Мартин Николов, който от години живее и работи в Сидни, Австралия.
Д-р Мартин Николов, фотография: Личен списък
Повече можете да прочетете в идващите редове:
- Г-н Николов, по кое време и за какво напуснахте нашата обща Родина България?
- Причината беше ширещата се корупция, безвластие, неналичието на работа и вероятности по време на дълбоката политическа и икономическа рецесия, в която беше страната при започване на 90-те години. Много хора използваха последните си спестявания, с цел да изоставен страната по това време. Имах сътрудници, които караха такси или имаха дребен бизнес, до момента в който следваха, единствено с цел да могат да оцелеят финансово. България през 90-те не беше положително място за никого, изключително за младежите. И до през днешния ден в България няма разумно пояснение за дълбоката политическа и икономическа рецесия, нито вдишване на отговорност за събитията тогава. И до в този момент банкрутират банки и изчезват национални пари без последици.
- С какво се занимавате в Австралия?
- Лекар съм и работя като анестезиолог и реаниматор.
- Предполагам, че сте взели участие в митингите на българската общественост на локална почва. Ако - да, то удовлетворен ли сте от извършените събирания и въобще какво можете да ни разкажете за самодейностите Ви там?
- Да, участвах, несъмнено. Бях покъртен след разкритията за корупция по високите ешелони на властта, разкритията за плажа на Росенец, последвалия импровизиран цивилен митинг там и фрагментите от жестокото му потушаване от полицията. Тук живеем в спокойна и демократична конюнктура, стандартът е много висок спрямо България и контрастът сред страните е осезателен на доста равнища. Това, което се случва в България сега а и по време на митингите, е шокиращо. Най-шокиращото е, че 30 години след оповестяването на страната за демократична, в България няма демократични институции, които да защитят страната ни от нарушавания на закона от някогашни и сегашни политици и предприемачи с “връзки”. Беше ясно демонстрирано със случая „ Росенец “, че законът не важи за някогашни и сегашни политици и жителите, осмелили се да стачкуват против явната неправда, бяха бити и задържани от полицията по най-жесток метод.
- С какво чувство останахте най-после - някъде в късната есен, когато нещата започнаха да утихват? Успех или неуспех? Или пък за един обективен митинг не могат да се дават еднопосочни оценки?
- Аз бих споделил моите персонални изводи, наблюдавайки събитията. От това, което видях и прочетох през последните няколко месеца, няма да се учудя, в случай че безсмисленото щурмуване на президентството по разпореждане на основния прокурор Гешев, единствено ден и половина след фрагментите от плажа в Росенец, бе оркестрирано, с цел да се реалокира фокусът на внимание от „ Росенец “ върху президента и да се даде сила на госпожа Манолова и нейното трио за идния тогава митинг. За мен обаче, митингът е триумф, без значение от това, че бе воднист и похитен от хората на статуквото като Манолова и сие, тъй като сподели, че към момента в България има хора, които са подготвени да отстояват гражданските си позиции и да пазят справедливостта. Много ми беше тежко да виждам по какъв начин протестиращите жители, публицисти, в това число и публицисти от непознати медии, бяха третирани от полицията по време на митингите. Потресаващо бе и непоемането на отговорност от полицията и държавното управление за осъществените закононарушения против жителите по-късно. Надявам се в никакъв случай повече това да не се случва в България.
- Вие наблюдавате процесите в България от отдалеченост. Защо стигнахме до това дъно - умираща, застаряваща и търпяща всевъзможни унижения от ръководещата върхушка нация?
- Според мен аргументите са доста, аз зададох сходен въпрос на група дейни български жители и родолюбци, живеещи сега в разнообразни страни и ще ви споделя отговорите ни.
Общото мнение бе, че страхът, медийната агитация, лишаване на опцията да бъдем жители, неналичието на лустрация и незаинтересоваността играят значима роля в неналичието на напредък за последните 30 години. Липсата на гражданско общество, гражданско съзнание, посредствеността. Липса на политическа просвета, липса на промени. Липсата на опит на жителите в работеща народна власт също оказва въздействие. Липса на климат за използване и развиване на постигнатото в света. Неинформираност, политизация, конспирации, порочни практики в ежедневния живот, корупция. Липсата на бистрота в работата на държавното управление и институциите. Беззаконието, подтикващо към безвластие или изземане функционалностите на полицията от индивида. Бягането от отговорност. Липсата на световно, публично мислене и поддръжка за способните, инициативните и дейните сред нас. Липсата на водачество, персонален образец, престиж, почит към водачите. Чувството, че всеки способства за богатството на обществото. Липса на уроци по народна власт с български привкус. Липса на шерване на опит и практики от страни с одобрени демократични правила, правейки тези правила атрактивни и мечтани. Липсата на съответно обучение измежду необятните пластове на обществото - езици, компютърна просветеност, основаване на необятен светоглед, сериозно мислене, непрекъснато личностно обогатяване и развиване, храброст. Липсата на гражданска независимост, самостоятелност, приемливост, усърдие, продуктивност, отговорност. Липсата на позитивни образци, демонстриращи демокрацията в деяние. Липсата на религия в личните сили, религия в хората към нас и институциите, насърчаване за съблюдаване на разпоредбите и поддържане на положителния звук. Поемане на отговорност. Изграждане на фундаментална, сплотяваща ценностна система. Липса на осведоменост за стъпките, подхванати за разрешаване на проблемите и демонстриране на резултати. Извършване на публично потребна активност като фактор за образуване на ценностна система за положително и неприятно. Работа на доброволни начала.
Това са някои от нещата, с които ние сме заобиколени в нашия всекидневен живот и които за жалост към момента не виждам в България.
- Оптимист ли сте, че посредством идните парламентарни избори, или по-скоро посредством резултата от тях, в България най-сетне ще започва дълго чаканата съдържателна в положителен аспект смяна?
- Да, оптимист съм. Хората на България са нашият капитал. Досега бяха манипулирани и третирани като незначителни и маловажни. Ясно се откроява в последно време, че от ден на ден хора виждат истината за прехода зад димните пердета и операциите в подвластните медии и осъждат съществуването на фасадна народна власт, където се приказва едно, само че се прави друго. България е още веднъж на изправителен изпит по народна власт и в задачата няма незнайни за тези, които наблюдават развиването на страната. У нас политиците не се разделят на сини или червени, българи, турци или арменци, жители или селяни, националисти или прогресивни, а на подвластни и самостоятелни от задкулисието на някогашната власт, чиито представители са Борисов, Пеевски, Доган и техните лакеи в Народното събрание, в медиитте, в държавния уред и огромния бизнес. Единственият въпрос остава дали българския гласоподавател ще покаже волята си за смяна и ще се яви на изпита по народна власт на 4/4/21 или не?!
Гласуването е право, привилегия и цивилен дълг. Гласуването е правото, привилегията и гражданският дълг, неща които Ботев, Левски и стотици хиляди други, за които толкоз доста приказваме, са нямали и за които са се борили и са дали живота си. Гласуването е методът да се отблагодарим на обществото за образованието, здравето и културата си. Гласуването е единственият метод, посредством който жителите вземат участие непосредствено в ръководството на страната. Гласуването е проектът ни за бъдещето. Патриотичните, честните, интелигентните, работливите, знаещите и можещите гласоподават! Гласуването не е мъчно, само че от него непосредствено и индиректно зависят орисите на всички хора, в това число и нашите, тези на роднините и децата ни. Искрено се надявам сънародниците ни да осъзнаят силата си и да я употребяват на 4/4/21, в интерес освен на себе си, само че и в полза на обществото.
- Как Ви се коства датата 4-ти април персонално на Вас? Много хора показаха отрицателни съображения за това, че тя съответствува с католическия Великден.
- Обективно, за мен като българин, гласуващ от чужбина, това е следващото доказателство, че президентът работи като част и в синхрон с фасадната народна власт, където се споделя едно, само че се прави друго. Изборът на дата като католическия Великден, който съответствува с началото на двуседмична ваканцията за учениците и е формален празник, продължаващ четири дни, цели ограничение на вота от чужбина, който обичайно е напредничав избор, не за избрана партия, а за политика на промени и смяна. Много от българите, с които беседвам тук, са напуснали точно поради липса на промени, липса на господство на закона и опция за прехранване с почтен труд. Датата е и формален неработен ден, което в нашия случай значи, че цената за наемане на зала за гласоподаване в публичен обект като хотел, магазин или комплекс от магазини, е двойна.
- Какви компликации на българите в чужбина създаваха българските управляващи преди и какви компликации през днешния ден не престават да Ви основават те, що се касае до гласуването на български избори?
- Организирането и провеждането на избори в Австралия зависи напълно от доброволци, хора към момента обичащи България и милеещи за ориста на сънародниците си в Родината, измежду които са и всички техни близки и родственици. Българските управляващи освен, че не оказват помощ, само че обратно на всичките им изявления пречат на гласуващите отвън страната. За да гласоподават, българите в Австралия преди 7 години трябваше да пътуват стотици километри до столицата Канбера, където се намира постройката на посолството, до момента в който доброволци не се събраха и проведоха секции в по-големите градове. За страдание и тази година не е друго, държавното управление и Народното събрание на фасадната народна власт взеха решение да трансформират Изборния кодекс тъкмо преди избори и след многомесечни митинги с гледище за оставка на корумпираното държавно управление на ГЕРБ и коалиция и против политическото предопределение на основния прокурор Гешев, както вършат единствено диктатори и тирани от страните в Третия свят. През 21 век и в страна като Австралия, където всичко - от издаване на паспорт до заплащане на сметки и гласоподаване се прави по електронен път или по пощата, имаме държавно управление и парламент в България, страна членка на Европейския Съюз, които отхвърлиха електронно гласоподаване и гласоподаване по пощата във време на пандемия. Да не приказваме за автоматизираното отписване на гласоподаватели, живеещи в чужбина от изборните описи при негласуване, без значение, че правото им на глас е обезпечено от Конституцията, автоматизирано включване на членовете на комисии в системата на здравното обезпечаване в България, без значение, че те се обезпечават тук и лишава месеци да се отпишат още веднъж - с главоболия и бумащина, и то освен за тях, само че и за роднините им в България. Има и доста други дребни на пръв взор недомислия.
- Виждате ли на политическия терен индивид - партия или обединяване от няколко, който смятате, че може да позволи посочените от Вас проблеми, както и като цяло тези, които има нашата Родина?
- Заобиколени сме от забележима корупция, безхаберие и безвластие. Промяната обаче стартира от нас. Ако желаеме в държавното управление и Народното събрание да има хора, които да спрат беззаконието и корупцията, заляла страната посредством метастазите на комунизма и техните лакеи, би трябвало да гласуваме. Това какво вършат останалите не е значимо, тъй като отговорността за нашия глас е наша.
Гласуването е избор на чиновници, които ще ни служат - като основават закони, грижат се за спазването им и сами ги ползват. Гласуваме за бистрота и неприкритост във всеки аспект на политическия живот и ръководството, гласуваме за промени, които ще изкарат страната ни от дъното на Европейския Съюз по приходи, гласуваме, с цел да спрем ограбването на държавната хазна посредством банкрутирали банки, заеми, студени запаси, автомагистрали на вълнички и всевъзможни други схеми, за които държавното управление, Народното събрание и едрият бизнес не поемат отговорност.
Гласуваме за господство на закона, един закон за всички. Няма нито едно разкрито поръчково ликвидиране от прехода, нито един обвинен. Министри купуват жилища на смешни цени пред очите на прокуратурата, банкери банкрутират банки за милиарди, мафиози със златни ритони и лични сбирки от исторически артефакти в задния си двор, телевизионни водещи със сметки в офшорки, телохранители и черни джипки. Това не е България, за която мечтаехме преди 30 години.
За да променим това би трябвало да гласуваме. И да гласуваме не за кого да е, а за хора, които с държанието си са посочили, че не зависят от задкулисието и едрия бизнес. Според мен това са хората на Демократична България. Хора като мен и вас, които желаят същинска, а не фасадна народна власт, хората, които сами започнаха митингите, хората, които ни отвориха очите за кражбите на българска земя на Росенец и Алепу, за кражбите посредством Топлоелектрическа централа „ Варна “ и Руски поток, хора, които вършат каквото споделят и споделят каквото вършат. Хора, като тези от Демократична България и подкрепящите ги, които да работят за възтържествуването на справедливостта и равноправното систематизиране на средствата на обществото, от което ние сме неразделна част.
- Кои промени виждате като най-належащи за българската страна и общество?
- Според мен най-належащи са промените в правосъдната система и прокуратурата, които несъмнено не работят, откакто корупция от мащаба, посочена от свободните медии и опозиционните партии отвън Народното събрание, към момента съществува. Прокуратурата отхвърля да проверява министри и политици. Случаят “Осемте джуджета” и фотосите от къщата на Борисов са толкоз фрапантни, само че без значение от това бяха бързо потулени и никой не понесе отговорност. Нивото на корупция е сходно на това в Третия свят.
Аз съм оптимистично надъхан, тъй като в България към момента има хора като тези от Демократична България, които не се опасяват да изобличат задкулисието освен на думи, само че и с каузи. Те са най-адекватни за осъществяването на витално нужните промени и ще свършат работата, с която са се захванали. България има потребност от смяна, а не от следващата замяна!
- Има ли положителни политически практики, присъщи и практикуващи се в Австралия, които биха могли да се приложат и в България?
- Чудесен въпрос. Да, считам, че има и би било потребно едни самостоятелни от задкулисието държавно управление и парламент да предложат сходни практики на обществото в България. Една от тях е наложителното гласоподаване, което подсигурява опазване и насърчаване на политическата просветеност и гражданска самодейност в обществото, както и възприятието на съпричастност и непосредствено присъединяване на обществото в ръководството на страната. Друга е съществуването на самостоятелни, свободни институции, без политически назначения, гарантиращи спазването на законите, свободни медии с обезпечени от страната бюджети, без значение коя политическа мощ е на власт, и сериозна, безпристрастна, основана на обстоятелства, етична публицистика. Една от главните цели на държавните управления тук през последните 20 години, без значение коя политическа мощ е на власт, е поддръжката за науката, новаторството и откривателите. Прави се всичко допустимо Австралия да притегли най-знаещите и можещите от целия свят и да се обезпечи плодородна среда за развиването на науката и технологиите.
- И финално. Имате ли свое обръщение, което бихте желали да отправите до сънародниците ни из целия свят?
- Скъпи сънародници, има ли хора измежду нас, които биха подкрепили избора на безпринципни политици?
Изборът ни на чиновници на публичния интерес, наблягам - чиновници, зависи от тяхната дарба да правят това, за което са определени, а точно законодателна активност и грижа за равномерното систематизиране на ресурсите на страната в интерес на обществото, сред всички други виновни действия. От 30-годишен опит знаем към този момент, че нечестни хора, които сменят позициите си със промяната на сезоните, не са подобаващи да бъдат членове на законодателния орган на страната. Хора, които споделят едно, само че вършат друго, хора, които употребяват най-високия публичен пост за персонално облагодетелстване и ръководят на правилото „ разделяй и владей “.
За да се обединим като нация, първо би трябвало да се пречистим. Опитът ни демонстрира, че обединяването с метастазите на някогашния, гибелен за България режим, води само до замяна на едно болестно положение с друго. 30 години ни се приказва за това филтриране, само че с дребни изключения то не се случва.
Дерзайте, търсете хората самостоятелни от задкулисието, едрия бизнес и подвластните медии. Хора кардинални и виновни, хора, които споделят какво правят и правят каквото споделят. Хора, които работят неуморно в интерес на страната и обществото ни.
Гражданите в развитите общества гласоподават. Гласуването е извънредно потребно за развиването на почтено и заслужено гражданско общество. Време е за смяна! Демократична България към този момент са единствените посочили кардинална позиция през годините и самостоятелност от задкулисието. Това е главната причина за решението ми да гласоподавам за тях, направете го и вие. България в действителност може доста по-добре. Успех на България!
ФАКТИ продължаваме своята самодейност, почнала през 2019 година, да Ви представяме гледната точка на представители на български диаспори в чужбина. Със своята обич към Родината и фантазия българската страна най-сетне да се реализира като правова, интелигентна и сполучлива такава, със своя насъбран опит в чужбина, българите, живеещи отвън България, могат да бъдат извънредно потребни за отечеството ни. Още повече, в миг като настоящия, в който България е на значим кръстопът (предстоят парламентарни избори), мнението им е доста потребно да бъде чувано, тъй като е допустимо най-искрено и обективно.
Днес медията ни Ви показва изявление с доктор Мартин Николов, който от години живее и работи в Сидни, Австралия.
Д-р Мартин Николов, фотография: Личен списък
Повече можете да прочетете в идващите редове:
- Г-н Николов, по кое време и за какво напуснахте нашата обща Родина България?
- Причината беше ширещата се корупция, безвластие, неналичието на работа и вероятности по време на дълбоката политическа и икономическа рецесия, в която беше страната при започване на 90-те години. Много хора използваха последните си спестявания, с цел да изоставен страната по това време. Имах сътрудници, които караха такси или имаха дребен бизнес, до момента в който следваха, единствено с цел да могат да оцелеят финансово. България през 90-те не беше положително място за никого, изключително за младежите. И до през днешния ден в България няма разумно пояснение за дълбоката политическа и икономическа рецесия, нито вдишване на отговорност за събитията тогава. И до в този момент банкрутират банки и изчезват национални пари без последици.
- С какво се занимавате в Австралия?
- Лекар съм и работя като анестезиолог и реаниматор.
- Предполагам, че сте взели участие в митингите на българската общественост на локална почва. Ако - да, то удовлетворен ли сте от извършените събирания и въобще какво можете да ни разкажете за самодейностите Ви там?
- Да, участвах, несъмнено. Бях покъртен след разкритията за корупция по високите ешелони на властта, разкритията за плажа на Росенец, последвалия импровизиран цивилен митинг там и фрагментите от жестокото му потушаване от полицията. Тук живеем в спокойна и демократична конюнктура, стандартът е много висок спрямо България и контрастът сред страните е осезателен на доста равнища. Това, което се случва в България сега а и по време на митингите, е шокиращо. Най-шокиращото е, че 30 години след оповестяването на страната за демократична, в България няма демократични институции, които да защитят страната ни от нарушавания на закона от някогашни и сегашни политици и предприемачи с “връзки”. Беше ясно демонстрирано със случая „ Росенец “, че законът не важи за някогашни и сегашни политици и жителите, осмелили се да стачкуват против явната неправда, бяха бити и задържани от полицията по най-жесток метод.
- С какво чувство останахте най-после - някъде в късната есен, когато нещата започнаха да утихват? Успех или неуспех? Или пък за един обективен митинг не могат да се дават еднопосочни оценки?
- Аз бих споделил моите персонални изводи, наблюдавайки събитията. От това, което видях и прочетох през последните няколко месеца, няма да се учудя, в случай че безсмисленото щурмуване на президентството по разпореждане на основния прокурор Гешев, единствено ден и половина след фрагментите от плажа в Росенец, бе оркестрирано, с цел да се реалокира фокусът на внимание от „ Росенец “ върху президента и да се даде сила на госпожа Манолова и нейното трио за идния тогава митинг. За мен обаче, митингът е триумф, без значение от това, че бе воднист и похитен от хората на статуквото като Манолова и сие, тъй като сподели, че към момента в България има хора, които са подготвени да отстояват гражданските си позиции и да пазят справедливостта. Много ми беше тежко да виждам по какъв начин протестиращите жители, публицисти, в това число и публицисти от непознати медии, бяха третирани от полицията по време на митингите. Потресаващо бе и непоемането на отговорност от полицията и държавното управление за осъществените закононарушения против жителите по-късно. Надявам се в никакъв случай повече това да не се случва в България.
- Вие наблюдавате процесите в България от отдалеченост. Защо стигнахме до това дъно - умираща, застаряваща и търпяща всевъзможни унижения от ръководещата върхушка нация?
- Според мен аргументите са доста, аз зададох сходен въпрос на група дейни български жители и родолюбци, живеещи сега в разнообразни страни и ще ви споделя отговорите ни.
Общото мнение бе, че страхът, медийната агитация, лишаване на опцията да бъдем жители, неналичието на лустрация и незаинтересоваността играят значима роля в неналичието на напредък за последните 30 години. Липсата на гражданско общество, гражданско съзнание, посредствеността. Липса на политическа просвета, липса на промени. Липсата на опит на жителите в работеща народна власт също оказва въздействие. Липса на климат за използване и развиване на постигнатото в света. Неинформираност, политизация, конспирации, порочни практики в ежедневния живот, корупция. Липсата на бистрота в работата на държавното управление и институциите. Беззаконието, подтикващо към безвластие или изземане функционалностите на полицията от индивида. Бягането от отговорност. Липсата на световно, публично мислене и поддръжка за способните, инициативните и дейните сред нас. Липсата на водачество, персонален образец, престиж, почит към водачите. Чувството, че всеки способства за богатството на обществото. Липса на уроци по народна власт с български привкус. Липса на шерване на опит и практики от страни с одобрени демократични правила, правейки тези правила атрактивни и мечтани. Липсата на съответно обучение измежду необятните пластове на обществото - езици, компютърна просветеност, основаване на необятен светоглед, сериозно мислене, непрекъснато личностно обогатяване и развиване, храброст. Липсата на гражданска независимост, самостоятелност, приемливост, усърдие, продуктивност, отговорност. Липсата на позитивни образци, демонстриращи демокрацията в деяние. Липсата на религия в личните сили, религия в хората към нас и институциите, насърчаване за съблюдаване на разпоредбите и поддържане на положителния звук. Поемане на отговорност. Изграждане на фундаментална, сплотяваща ценностна система. Липса на осведоменост за стъпките, подхванати за разрешаване на проблемите и демонстриране на резултати. Извършване на публично потребна активност като фактор за образуване на ценностна система за положително и неприятно. Работа на доброволни начала.
Това са някои от нещата, с които ние сме заобиколени в нашия всекидневен живот и които за жалост към момента не виждам в България.
- Оптимист ли сте, че посредством идните парламентарни избори, или по-скоро посредством резултата от тях, в България най-сетне ще започва дълго чаканата съдържателна в положителен аспект смяна?
- Да, оптимист съм. Хората на България са нашият капитал. Досега бяха манипулирани и третирани като незначителни и маловажни. Ясно се откроява в последно време, че от ден на ден хора виждат истината за прехода зад димните пердета и операциите в подвластните медии и осъждат съществуването на фасадна народна власт, където се приказва едно, само че се прави друго. България е още веднъж на изправителен изпит по народна власт и в задачата няма незнайни за тези, които наблюдават развиването на страната. У нас политиците не се разделят на сини или червени, българи, турци или арменци, жители или селяни, националисти или прогресивни, а на подвластни и самостоятелни от задкулисието на някогашната власт, чиито представители са Борисов, Пеевски, Доган и техните лакеи в Народното събрание, в медиитте, в държавния уред и огромния бизнес. Единственият въпрос остава дали българския гласоподавател ще покаже волята си за смяна и ще се яви на изпита по народна власт на 4/4/21 или не?!
Гласуването е право, привилегия и цивилен дълг. Гласуването е правото, привилегията и гражданският дълг, неща които Ботев, Левски и стотици хиляди други, за които толкоз доста приказваме, са нямали и за които са се борили и са дали живота си. Гласуването е методът да се отблагодарим на обществото за образованието, здравето и културата си. Гласуването е единственият метод, посредством който жителите вземат участие непосредствено в ръководството на страната. Гласуването е проектът ни за бъдещето. Патриотичните, честните, интелигентните, работливите, знаещите и можещите гласоподават! Гласуването не е мъчно, само че от него непосредствено и индиректно зависят орисите на всички хора, в това число и нашите, тези на роднините и децата ни. Искрено се надявам сънародниците ни да осъзнаят силата си и да я употребяват на 4/4/21, в интерес освен на себе си, само че и в полза на обществото.
- Как Ви се коства датата 4-ти април персонално на Вас? Много хора показаха отрицателни съображения за това, че тя съответствува с католическия Великден.
- Обективно, за мен като българин, гласуващ от чужбина, това е следващото доказателство, че президентът работи като част и в синхрон с фасадната народна власт, където се споделя едно, само че се прави друго. Изборът на дата като католическия Великден, който съответствува с началото на двуседмична ваканцията за учениците и е формален празник, продължаващ четири дни, цели ограничение на вота от чужбина, който обичайно е напредничав избор, не за избрана партия, а за политика на промени и смяна. Много от българите, с които беседвам тук, са напуснали точно поради липса на промени, липса на господство на закона и опция за прехранване с почтен труд. Датата е и формален неработен ден, което в нашия случай значи, че цената за наемане на зала за гласоподаване в публичен обект като хотел, магазин или комплекс от магазини, е двойна.
- Какви компликации на българите в чужбина създаваха българските управляващи преди и какви компликации през днешния ден не престават да Ви основават те, що се касае до гласуването на български избори?
- Организирането и провеждането на избори в Австралия зависи напълно от доброволци, хора към момента обичащи България и милеещи за ориста на сънародниците си в Родината, измежду които са и всички техни близки и родственици. Българските управляващи освен, че не оказват помощ, само че обратно на всичките им изявления пречат на гласуващите отвън страната. За да гласоподават, българите в Австралия преди 7 години трябваше да пътуват стотици километри до столицата Канбера, където се намира постройката на посолството, до момента в който доброволци не се събраха и проведоха секции в по-големите градове. За страдание и тази година не е друго, държавното управление и Народното събрание на фасадната народна власт взеха решение да трансформират Изборния кодекс тъкмо преди избори и след многомесечни митинги с гледище за оставка на корумпираното държавно управление на ГЕРБ и коалиция и против политическото предопределение на основния прокурор Гешев, както вършат единствено диктатори и тирани от страните в Третия свят. През 21 век и в страна като Австралия, където всичко - от издаване на паспорт до заплащане на сметки и гласоподаване се прави по електронен път или по пощата, имаме държавно управление и парламент в България, страна членка на Европейския Съюз, които отхвърлиха електронно гласоподаване и гласоподаване по пощата във време на пандемия. Да не приказваме за автоматизираното отписване на гласоподаватели, живеещи в чужбина от изборните описи при негласуване, без значение, че правото им на глас е обезпечено от Конституцията, автоматизирано включване на членовете на комисии в системата на здравното обезпечаване в България, без значение, че те се обезпечават тук и лишава месеци да се отпишат още веднъж - с главоболия и бумащина, и то освен за тях, само че и за роднините им в България. Има и доста други дребни на пръв взор недомислия.
- Виждате ли на политическия терен индивид - партия или обединяване от няколко, който смятате, че може да позволи посочените от Вас проблеми, както и като цяло тези, които има нашата Родина?
- Заобиколени сме от забележима корупция, безхаберие и безвластие. Промяната обаче стартира от нас. Ако желаеме в държавното управление и Народното събрание да има хора, които да спрат беззаконието и корупцията, заляла страната посредством метастазите на комунизма и техните лакеи, би трябвало да гласуваме. Това какво вършат останалите не е значимо, тъй като отговорността за нашия глас е наша.
Гласуването е избор на чиновници, които ще ни служат - като основават закони, грижат се за спазването им и сами ги ползват. Гласуваме за бистрота и неприкритост във всеки аспект на политическия живот и ръководството, гласуваме за промени, които ще изкарат страната ни от дъното на Европейския Съюз по приходи, гласуваме, с цел да спрем ограбването на държавната хазна посредством банкрутирали банки, заеми, студени запаси, автомагистрали на вълнички и всевъзможни други схеми, за които държавното управление, Народното събрание и едрият бизнес не поемат отговорност.
Гласуваме за господство на закона, един закон за всички. Няма нито едно разкрито поръчково ликвидиране от прехода, нито един обвинен. Министри купуват жилища на смешни цени пред очите на прокуратурата, банкери банкрутират банки за милиарди, мафиози със златни ритони и лични сбирки от исторически артефакти в задния си двор, телевизионни водещи със сметки в офшорки, телохранители и черни джипки. Това не е България, за която мечтаехме преди 30 години.
За да променим това би трябвало да гласуваме. И да гласуваме не за кого да е, а за хора, които с държанието си са посочили, че не зависят от задкулисието и едрия бизнес. Според мен това са хората на Демократична България. Хора като мен и вас, които желаят същинска, а не фасадна народна власт, хората, които сами започнаха митингите, хората, които ни отвориха очите за кражбите на българска земя на Росенец и Алепу, за кражбите посредством Топлоелектрическа централа „ Варна “ и Руски поток, хора, които вършат каквото споделят и споделят каквото вършат. Хора, като тези от Демократична България и подкрепящите ги, които да работят за възтържествуването на справедливостта и равноправното систематизиране на средствата на обществото, от което ние сме неразделна част.
- Кои промени виждате като най-належащи за българската страна и общество?
- Според мен най-належащи са промените в правосъдната система и прокуратурата, които несъмнено не работят, откакто корупция от мащаба, посочена от свободните медии и опозиционните партии отвън Народното събрание, към момента съществува. Прокуратурата отхвърля да проверява министри и политици. Случаят “Осемте джуджета” и фотосите от къщата на Борисов са толкоз фрапантни, само че без значение от това бяха бързо потулени и никой не понесе отговорност. Нивото на корупция е сходно на това в Третия свят.
Аз съм оптимистично надъхан, тъй като в България към момента има хора като тези от Демократична България, които не се опасяват да изобличат задкулисието освен на думи, само че и с каузи. Те са най-адекватни за осъществяването на витално нужните промени и ще свършат работата, с която са се захванали. България има потребност от смяна, а не от следващата замяна!
- Има ли положителни политически практики, присъщи и практикуващи се в Австралия, които биха могли да се приложат и в България?
- Чудесен въпрос. Да, считам, че има и би било потребно едни самостоятелни от задкулисието държавно управление и парламент да предложат сходни практики на обществото в България. Една от тях е наложителното гласоподаване, което подсигурява опазване и насърчаване на политическата просветеност и гражданска самодейност в обществото, както и възприятието на съпричастност и непосредствено присъединяване на обществото в ръководството на страната. Друга е съществуването на самостоятелни, свободни институции, без политически назначения, гарантиращи спазването на законите, свободни медии с обезпечени от страната бюджети, без значение коя политическа мощ е на власт, и сериозна, безпристрастна, основана на обстоятелства, етична публицистика. Една от главните цели на държавните управления тук през последните 20 години, без значение коя политическа мощ е на власт, е поддръжката за науката, новаторството и откривателите. Прави се всичко допустимо Австралия да притегли най-знаещите и можещите от целия свят и да се обезпечи плодородна среда за развиването на науката и технологиите.
- И финално. Имате ли свое обръщение, което бихте желали да отправите до сънародниците ни из целия свят?
- Скъпи сънародници, има ли хора измежду нас, които биха подкрепили избора на безпринципни политици?
Изборът ни на чиновници на публичния интерес, наблягам - чиновници, зависи от тяхната дарба да правят това, за което са определени, а точно законодателна активност и грижа за равномерното систематизиране на ресурсите на страната в интерес на обществото, сред всички други виновни действия. От 30-годишен опит знаем към този момент, че нечестни хора, които сменят позициите си със промяната на сезоните, не са подобаващи да бъдат членове на законодателния орган на страната. Хора, които споделят едно, само че вършат друго, хора, които употребяват най-високия публичен пост за персонално облагодетелстване и ръководят на правилото „ разделяй и владей “.
За да се обединим като нация, първо би трябвало да се пречистим. Опитът ни демонстрира, че обединяването с метастазите на някогашния, гибелен за България режим, води само до замяна на едно болестно положение с друго. 30 години ни се приказва за това филтриране, само че с дребни изключения то не се случва.
Дерзайте, търсете хората самостоятелни от задкулисието, едрия бизнес и подвластните медии. Хора кардинални и виновни, хора, които споделят какво правят и правят каквото споделят. Хора, които работят неуморно в интерес на страната и обществото ни.
Гражданите в развитите общества гласоподават. Гласуването е извънредно потребно за развиването на почтено и заслужено гражданско общество. Време е за смяна! Демократична България към този момент са единствените посочили кардинална позиция през годините и самостоятелност от задкулисието. Това е главната причина за решението ми да гласоподавам за тях, направете го и вие. България в действителност може доста по-добре. Успех на България!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ