Европа може да има толкова успешни компании, колкото Google или Amazon
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
ИНТЕРВЮ НА Н.Ц.В. КНЯЗ КИРИЛ ПРЕСЛАВСКИ ЗА СПИСАНИЕ „ BGLOBAL “
Някога източноевропейските страни бяха самобитна „ бонанза “ за задграничните вложители, били те стратегически, или финансови. На фона на това държание десетилетието след международната финансова рецесия сочи, че районът по-скоро е подценен. Какво можем да чакаме?
Имаше пик на директните задгранични вложения частично поради наличното дългово финансиране на вложенията и частично поради възприеманото преимущество на „ първия вложител “ ( неговите облаги са най-големи, както и рискът, бел. ред.). През миналото десетилетие тези два фактора не бяха налице в същата настройка, само че в това време има напредък на капитала, набиран с вътрешен запас, и това отчасти компенсира нуждата от задграничен капитал. Така че ситуацията не е изцяло и единствено неприятно.
Кои са факторите, които ще вършат разлика сред стопанските системи, които съумяват да притеглят вложения, и тези, които ще изостават?
Множество фактори ще оказват въздействие и някои от тях са отвън опциите на страната да оказва някакво въздействие. Такъв образец е размера на популацията. Но има и фактори, над които страната има благоприятни условия за надзор. Такива са правната среда, данъчната система, мрежата от българи зад граница и общата видимост на България от чужбина. Диаспората е значим съставен елемент, също каквито са да вземем за пример италианските заведения за хранене за промотиране на италианската храна по света. България има витална и пулсираща общественост от сполучливи емигранти, чиято интензивност в промотирането на страната пораства. Наскоро ( в края на септември, бел. ред. ) в Обединеното кралство се състоя уебинарът Explore Nearshoring Solutions in Bulgaria is taking place in the UK (това е конгрес за преместване на бизнес процеси и предприятия в България, бел. ред.). Инициативата притегли голям брой английски топ мениджъри, които се срещнаха с опциите за бизнес в България. Този вид начинания вършат голяма разлика във връзка с видимостта на страната.
Трябва ли да се подготвим за по-протекционистичен международен ред?
За страдание, считам, че би трябвало.
Смятате ли, че предислоцирането на американски производства оттатък Китай ще е толкоз важен развой, та да извади азиатската страна от бързата писта, в която се намира стопански и политически?
Не считам, че Китай ще бъде изтласкан от бързата писта, и общо взето не считам, че растежът в Китай се случва за сметка на този в Запада, или назад. Вярвам, че мощният интервал, който светът усети след края на Студената война, частично се дължи на изгодите от мира (peace dividend), както и на глобализацията, въпреки това, защото те дадоха опция за основаването на значимо благосъстояние по света.
Биха ли могли страните от Източна Европа да вземат дял от преместването на американски компании и скъсяването на линиите на доставки към Европа?
Да, комерсиалният спор сред две огромни стопански системи като Съединени американски щати и Китай ще сътвори благоприятни условия за по-малки стопански системи като българската.
Днес всеки приказва за четвъртата индустриална гражданска война и за това, че данните са новият нефт. Колко реалистично е да се има вяра, че дребна източноевропейска страна ще може да превключи от модела си да изнася продукция с ниска добавена стойност към нововъведения и бизнес модели, които могат да се конкурират на високо интернационално равнище?
Винаги има конкуренция и в никакъв случай не би трябвало да се подценява какъв брой мъчно е да се управлява сполучлив бизнес. Но България би трябвало да може да се възползва в среда, в която триумфът не изисква значимо количество материални активи, а акцентът се слага върху интелектуалната благосъстоятелност. Повече от ясно е, че образованието ще играе все по-голяма роля в тази четвърта индустриална гражданска война.
Да, всяка страна си има своите еднорози, само че може ли да се мисли за огромна смяна към общество, където повече богати хора изкарват повече и приближават с ускорени темпове стандартите на живот в Западна Европа?
Няма правилен отговор на този въпрос, само че имам вяра, че вярното водачество на върха на една страна може да предпостави голяма разлика в повишението на виталния стандарт. В този смисъл мога да дам следния образец – същата е обстановката в две компании от един и същи бранш, само че едната заплаща по-високи заплати. Най-вероятно повода е в по-доброто ръководство? Да, хубавичко работа на всички хора е от голяма важност. Но това, от което фирмите се нуждаят, са хора като Стив Джобс или Амансио Ортега на върха си.
Европа се пробва да стане по-независима от Съединени американски щати по повод и на сигурността, и на стопанската система си. Колко евентуално е да чакаме Европа да се трансформира в дом на колоси, които могат да се конкурират с Гугъл, Amazon, Apple и други?
Вярвам, че Европа може да има толкоз сполучливи компании, колкото Гугъл или Amazon, тъкмо както имаме сполучлив съперник на Boeing. Но също по този начин имам вяра и че това не е чак толкоз значимо. Европа има неща, които може да предложи във връзка с основаването на стойност, също както Китай и Япония имат своите конкурентни преимущества.
Вече се чуват гласове, които приканват за банкова консолидация, с цел да може европейските банки да се конкурират с американските си аналози. Това бие ли камбаната за изгубване на самостоятелните банки от дребните европейски страни?
Да, имам вяра, че дребните банки ще изчезнат, само че повода няма да са единствено сливания. Банките се изправят пред значими провокации от изменящата се среда и под натиска на финтех бранша.
Могат ли такива банки въпреки всичко да намерят своя метод да запазят конкурентоспособност в цифровата епоха и под непрекъснатия напън за висока рентабилност?
Винаги ще има потребност от контролирани кредитори, които набират влогове от клиентите си. Много от другите действия обаче, в които банките през днешния ден или до неотдавна бяха заети, ще се поемат от други компании.
Така няма ли риск за независимостта и общия суверенитет на дребните страни, в случай че банковите им системи в един миг се окажат формирани единствено от дъщерни институции на интернационалните банки и техни клонове?
Има риск, само че и алтернативата не е безрискова. Виждаме по какъв начин дребни банки се срутват и отпадат от бизнеса. По мое мнение рискът от това една задгранична контролирана банка да се намеси в една стопанска система е невисок. Повечето интернационалните банки, опериращи в непознати страни, не са изключително стимулирани откъм политически визии. За жал има и образци, в които съответна банка си има съответен дневен ред, само че това, имам вяра, е изключението.
Интервю на Стефан Антонов
ИНТЕРВЮ НА Н.Ц.В. КНЯЗ КИРИЛ ПРЕСЛАВСКИ ЗА СПИСАНИЕ „ BGLOBAL “
Някога източноевропейските страни бяха самобитна „ бонанза “ за задграничните вложители, били те стратегически, или финансови. На фона на това държание десетилетието след международната финансова рецесия сочи, че районът по-скоро е подценен. Какво можем да чакаме?
Имаше пик на директните задгранични вложения частично поради наличното дългово финансиране на вложенията и частично поради възприеманото преимущество на „ първия вложител “ ( неговите облаги са най-големи, както и рискът, бел. ред.). През миналото десетилетие тези два фактора не бяха налице в същата настройка, само че в това време има напредък на капитала, набиран с вътрешен запас, и това отчасти компенсира нуждата от задграничен капитал. Така че ситуацията не е изцяло и единствено неприятно.
Кои са факторите, които ще вършат разлика сред стопанските системи, които съумяват да притеглят вложения, и тези, които ще изостават?
Множество фактори ще оказват въздействие и някои от тях са отвън опциите на страната да оказва някакво въздействие. Такъв образец е размера на популацията. Но има и фактори, над които страната има благоприятни условия за надзор. Такива са правната среда, данъчната система, мрежата от българи зад граница и общата видимост на България от чужбина. Диаспората е значим съставен елемент, също каквито са да вземем за пример италианските заведения за хранене за промотиране на италианската храна по света. България има витална и пулсираща общественост от сполучливи емигранти, чиято интензивност в промотирането на страната пораства. Наскоро ( в края на септември, бел. ред. ) в Обединеното кралство се състоя уебинарът Explore Nearshoring Solutions in Bulgaria is taking place in the UK (това е конгрес за преместване на бизнес процеси и предприятия в България, бел. ред.). Инициативата притегли голям брой английски топ мениджъри, които се срещнаха с опциите за бизнес в България. Този вид начинания вършат голяма разлика във връзка с видимостта на страната.
Трябва ли да се подготвим за по-протекционистичен международен ред?
За страдание, считам, че би трябвало.
Смятате ли, че предислоцирането на американски производства оттатък Китай ще е толкоз важен развой, та да извади азиатската страна от бързата писта, в която се намира стопански и политически?
Не считам, че Китай ще бъде изтласкан от бързата писта, и общо взето не считам, че растежът в Китай се случва за сметка на този в Запада, или назад. Вярвам, че мощният интервал, който светът усети след края на Студената война, частично се дължи на изгодите от мира (peace dividend), както и на глобализацията, въпреки това, защото те дадоха опция за основаването на значимо благосъстояние по света.
Биха ли могли страните от Източна Европа да вземат дял от преместването на американски компании и скъсяването на линиите на доставки към Европа?
Да, комерсиалният спор сред две огромни стопански системи като Съединени американски щати и Китай ще сътвори благоприятни условия за по-малки стопански системи като българската.
Днес всеки приказва за четвъртата индустриална гражданска война и за това, че данните са новият нефт. Колко реалистично е да се има вяра, че дребна източноевропейска страна ще може да превключи от модела си да изнася продукция с ниска добавена стойност към нововъведения и бизнес модели, които могат да се конкурират на високо интернационално равнище?
Винаги има конкуренция и в никакъв случай не би трябвало да се подценява какъв брой мъчно е да се управлява сполучлив бизнес. Но България би трябвало да може да се възползва в среда, в която триумфът не изисква значимо количество материални активи, а акцентът се слага върху интелектуалната благосъстоятелност. Повече от ясно е, че образованието ще играе все по-голяма роля в тази четвърта индустриална гражданска война.
Да, всяка страна си има своите еднорози, само че може ли да се мисли за огромна смяна към общество, където повече богати хора изкарват повече и приближават с ускорени темпове стандартите на живот в Западна Европа?
Няма правилен отговор на този въпрос, само че имам вяра, че вярното водачество на върха на една страна може да предпостави голяма разлика в повишението на виталния стандарт. В този смисъл мога да дам следния образец – същата е обстановката в две компании от един и същи бранш, само че едната заплаща по-високи заплати. Най-вероятно повода е в по-доброто ръководство? Да, хубавичко работа на всички хора е от голяма важност. Но това, от което фирмите се нуждаят, са хора като Стив Джобс или Амансио Ортега на върха си.
Европа се пробва да стане по-независима от Съединени американски щати по повод и на сигурността, и на стопанската система си. Колко евентуално е да чакаме Европа да се трансформира в дом на колоси, които могат да се конкурират с Гугъл, Amazon, Apple и други?
Вярвам, че Европа може да има толкоз сполучливи компании, колкото Гугъл или Amazon, тъкмо както имаме сполучлив съперник на Boeing. Но също по този начин имам вяра и че това не е чак толкоз значимо. Европа има неща, които може да предложи във връзка с основаването на стойност, също както Китай и Япония имат своите конкурентни преимущества.
Вече се чуват гласове, които приканват за банкова консолидация, с цел да може европейските банки да се конкурират с американските си аналози. Това бие ли камбаната за изгубване на самостоятелните банки от дребните европейски страни?
Да, имам вяра, че дребните банки ще изчезнат, само че повода няма да са единствено сливания. Банките се изправят пред значими провокации от изменящата се среда и под натиска на финтех бранша.
Могат ли такива банки въпреки всичко да намерят своя метод да запазят конкурентоспособност в цифровата епоха и под непрекъснатия напън за висока рентабилност?
Винаги ще има потребност от контролирани кредитори, които набират влогове от клиентите си. Много от другите действия обаче, в които банките през днешния ден или до неотдавна бяха заети, ще се поемат от други компании.
Така няма ли риск за независимостта и общия суверенитет на дребните страни, в случай че банковите им системи в един миг се окажат формирани единствено от дъщерни институции на интернационалните банки и техни клонове?
Има риск, само че и алтернативата не е безрискова. Виждаме по какъв начин дребни банки се срутват и отпадат от бизнеса. По мое мнение рискът от това една задгранична контролирана банка да се намеси в една стопанска система е невисок. Повечето интернационалните банки, опериращи в непознати страни, не са изключително стимулирани откъм политически визии. За жал има и образци, в които съответна банка си има съответен дневен ред, само че това, имам вяра, е изключението.
Интервю на Стефан Антонов
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ