Светлана Шаренкова: В битката за морал и справедливост печелят само достойните!
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на проф. Светлана Шаренкова
Партията не е футболна агитка, която скандира „ Само наште “ или „ Долу съдията “... Не е и компания или корпорация, от която си тръгваш, когато получиш по-изгодна оферта, следвайки финансова или кариерна полза.
Да си част от партия, значи да принадлежиш към общественост от хора, които споделят обща идеология, правила и цели.
А в борбата за по-справедливо общество и тъждество са пожертвали живота си десетки хиляди идеалисти. Но какъв брой надалеч и мизерна наподобява днешната българска политическа действителност от делото на тези мечтатели, за чиято „ религия бронебойни патрони няма открити... “.
Днес политиката е сведена до запалянковщина, до персонална спекулация и тарикатлък.
Тази грозна картина лъсна след напускането на шестима депутати от ПГ на „ Българска социалистическа партия за България “ - Валери Жаблянов, Красимир Янков, Николай Иванов, Георги Андреев, Лало Кирилов, Димитър Стоянов. Двама от тях са изявени дейци на така наречен вътрешна съпротива, а останалите са парламентаристи с незабележима активност. Общото сред тях е, че не влязоха в състава на новоизбрания Национален съвет на отминалия конгрес. Най-абсурдното в тази обстановка е, че преди месец Жаблянов и Янков бяха претенденти за водач на Българска социалистическа партия, само че единият получи поддръжка на по-малко от 800, а другият на 1200 социалисти, до момента в който Нинова победи с над 43 хиляди гласа.
Реалната тежест на всеки претендент бе измерена посредством директен, либерален избор на 12 септември, а на 50-ия юбилеен конгрес политическата линия бе доказана от признатите документи и с избора на Национален съвет.
Какво изпитват напусналите приятели, които не получиха доверието на делегатите? Лична засегнатост или накърнена упоритост, на фона на демонстрираното от тях самочувствие!?
Независимо какви са претекстовете им – не им прави чест, тъй като за Българска социалистическа партия може да се работи освен като член на Народно събрание или ръководител.
На кого от тези доморасли „ лидери” да припомняме, че теоретикът и създател на социалистическото придвижване Димитър Благоев в никакъв случай не е бил ръководител на партията. Щом кандидат-лидер с копнеж да оглави партията след загуба внезапно си потегля със скандал, значи, че не е никакъв водач или е подобен единствено в очите на приятелите си.
Лидерът би трябвало да има ентусиазъм, да излъчва подтик и сила към почитателите си. Той не мрънка и не се отхвърля по средата на пътя, той дава персонален образец, загърбвайки користни упоритости и сметки в интерес на общото дело.
Шестимата депутати си потеглиха демонстративно, повтаряйки изтърканите и погрешни мантри, че Българска социалистическа партия към този момент не била лява (да, в случай че лявото е джендър идеологията, социалдемократическата мимикрия и Сорос – то несъмнено не е), че станала дясна и социалистите не я припознавали (така беше, само че не през днешния ден, а когато държавните управления на Станишев и Орешарски одобриха плоския налог и антируските санкции), Българска социалистическа партия станала властническа!?
Това е неуместно обвиняване след директния избор и уставното ограничие - до два председателски мандати. Тръгнаха си измежду огромната национална борба против порочния мутренско-мафиотски модел на ръководство на ГЕРБ.
Днес е време разделно – или си с властта, или си с народа…
От борбата първи бягат страхливите.
Да си социалист, постоянно е означавало да си самоуверен, да се противопоставяш на статуквото, на леките решения, да загърбваш персоналния интерес поради общата идея. Социалист не е купа или привилегия, това е орис и задача.
Но шестимата очевидно не схващат по този начин присъединяване си в политиката, тъй като напускайки Българска социалистическа партия, те загърбиха социалистическия морал и достолепие, още повече че не се отхвърлиха от депутатските си кресла и високите заплати на „ национални избраници”. Прав им път...
Пред Българска социалистическа партия има още доста сложни тествания за смяната в партията и възраждането на обществената страна!
Коментар на проф. Светлана Шаренкова
Партията не е футболна агитка, която скандира „ Само наште “ или „ Долу съдията “... Не е и компания или корпорация, от която си тръгваш, когато получиш по-изгодна оферта, следвайки финансова или кариерна полза.
Да си част от партия, значи да принадлежиш към общественост от хора, които споделят обща идеология, правила и цели.
А в борбата за по-справедливо общество и тъждество са пожертвали живота си десетки хиляди идеалисти. Но какъв брой надалеч и мизерна наподобява днешната българска политическа действителност от делото на тези мечтатели, за чиято „ религия бронебойни патрони няма открити... “.
Днес политиката е сведена до запалянковщина, до персонална спекулация и тарикатлък.
Тази грозна картина лъсна след напускането на шестима депутати от ПГ на „ Българска социалистическа партия за България “ - Валери Жаблянов, Красимир Янков, Николай Иванов, Георги Андреев, Лало Кирилов, Димитър Стоянов. Двама от тях са изявени дейци на така наречен вътрешна съпротива, а останалите са парламентаристи с незабележима активност. Общото сред тях е, че не влязоха в състава на новоизбрания Национален съвет на отминалия конгрес. Най-абсурдното в тази обстановка е, че преди месец Жаблянов и Янков бяха претенденти за водач на Българска социалистическа партия, само че единият получи поддръжка на по-малко от 800, а другият на 1200 социалисти, до момента в който Нинова победи с над 43 хиляди гласа.
Реалната тежест на всеки претендент бе измерена посредством директен, либерален избор на 12 септември, а на 50-ия юбилеен конгрес политическата линия бе доказана от признатите документи и с избора на Национален съвет.
Какво изпитват напусналите приятели, които не получиха доверието на делегатите? Лична засегнатост или накърнена упоритост, на фона на демонстрираното от тях самочувствие!?
Независимо какви са претекстовете им – не им прави чест, тъй като за Българска социалистическа партия може да се работи освен като член на Народно събрание или ръководител.
На кого от тези доморасли „ лидери” да припомняме, че теоретикът и създател на социалистическото придвижване Димитър Благоев в никакъв случай не е бил ръководител на партията. Щом кандидат-лидер с копнеж да оглави партията след загуба внезапно си потегля със скандал, значи, че не е никакъв водач или е подобен единствено в очите на приятелите си.
Лидерът би трябвало да има ентусиазъм, да излъчва подтик и сила към почитателите си. Той не мрънка и не се отхвърля по средата на пътя, той дава персонален образец, загърбвайки користни упоритости и сметки в интерес на общото дело.
Шестимата депутати си потеглиха демонстративно, повтаряйки изтърканите и погрешни мантри, че Българска социалистическа партия към този момент не била лява (да, в случай че лявото е джендър идеологията, социалдемократическата мимикрия и Сорос – то несъмнено не е), че станала дясна и социалистите не я припознавали (така беше, само че не през днешния ден, а когато държавните управления на Станишев и Орешарски одобриха плоския налог и антируските санкции), Българска социалистическа партия станала властническа!?
Това е неуместно обвиняване след директния избор и уставното ограничие - до два председателски мандати. Тръгнаха си измежду огромната национална борба против порочния мутренско-мафиотски модел на ръководство на ГЕРБ.
Днес е време разделно – или си с властта, или си с народа…
От борбата първи бягат страхливите.
Да си социалист, постоянно е означавало да си самоуверен, да се противопоставяш на статуквото, на леките решения, да загърбваш персоналния интерес поради общата идея. Социалист не е купа или привилегия, това е орис и задача.
Но шестимата очевидно не схващат по този начин присъединяване си в политиката, тъй като напускайки Българска социалистическа партия, те загърбиха социалистическия морал и достолепие, още повече че не се отхвърлиха от депутатските си кресла и високите заплати на „ национални избраници”. Прав им път...
Пред Българска социалистическа партия има още доста сложни тествания за смяната в партията и възраждането на обществената страна!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ