Партия на Радев може да помете статуквото
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Автор: Красина Кръстева
Само президентът Румен Радев може за една секунда да преобърне политическата обстановка в страната. И да направи тази същинска гражданска война, за която през днешния ден бленуват площадите. Защото за съществени промени са нужни над 2,2 милиона гласа – колкото имаха сините през 1997 година Силата на тези гласове оказа помощ на Иван Костов да направи дълбоки промени, които трасираха пътя ни към Европа.
А през днешния ден сходна електорална мощ би могла да събере единствено възможна партия на президента Румен Радев, за която от няколко дни се заприказва. Представете си по какъв начин в един прелестен ден, напълно ненадейно, Румен Радев се изправя и декларира: „ Днес подадох оставка като държавен глава пред Конституционния съд, с цел да оглавя борбата с мутрите и олигарсите. На втория тур от президентските избори през 2016 година за мен гласоподаваха 2 063 032 българи. Ако на парламентарните избори получа повече от тези гласове, ще предложа промени в конституцията, които ще създадат невероятно България да бъде повече „ превзета страна. “
Такова изказване би провокирало земетресение в политическия живот на страната ни. И идващият парламент не би изглеждал по този начин безперспективен като опция за лъчение на държавно управление, както го показват днешните социологически изследвания. Евентуалната партия на Румен Радев би била политическата групировка, която ще даде отговор на обичаната теза на премиера и водач на ГЕРБ Бойко Борисов - „ Няма кой да ни смени. Бих дал властта, само че няма на кого “.
Това би била политическата групировка, която би дала отговор на желанието на толкоз доста българи – за европейски рестарт на страната, за „ изпъждане на мутрите и олигарсите от властта “. Кой бе политикът, който пръв изрече „ Мутри, вън! “ и подвигна пестник против тях като знак на непоколебима решителност? Да, това беше Радев! Но за какво тъкмо Радев би направил „ вълна “? Защо не „ ИТН “ на Слави Трифонов или Изправи се.Бг на Мая Манолова? И те са против „ корупцията, мутрите и олигарсите “.
Защото Румен Радев, въпреки и от четири години президент, се възприема от средностатистическия българин, който вечер гледа новините по тв приемника, като „ нов “ за политиката - не е от тези, дето се карат в Народното събрание. А те за доста от жителите са „ преоблякъл се Илия, отново в тия “. Чистият брой гласоподаватели, които биха свързали очакванията си с Манолова или Трифонов, са не повече от 200 000 - хора, които всякога търсят алтернативата и гласоподават за нещо ново. „ Стари лица “ не могат да извършат този „ рестарт “ по този начин, както през 90-те нямаше по какъв начин някогашната комунистическа Българска социалистическа партия да извърши нужните за присъединението на България към Европейски Съюз преобразования, без значение че излъченият от нея министър председател Жан Виденов подаде молбата за това участие. С товара на предишното мъчно се върви към бъдещето.
Евентуалната партия на Радев има преимуществото да не дава отговор на въпроси за лявото и дясното, за комунизма и антикомунизма, за евроатлантизма и Русия. Защото съдържа в себе си отговора. Не стои ли Радев до американския дипломат на военни учения с сътрудниците ни по НАТО? Той не е ли натовски военачалник, приключил американски военни академии? Не поддържа ли атлантически начинания като тази за „ Трите морета “? Не е ли Радев индивидът, който олицетворяващите статуквото в Народното събрание и държавното управление ежедневно нападат?
Тази възможна партия няма да дава отговор на такива „ остарели “ въпроси, тъй като те са от предишното, а тя ще сочи бъдещето, където те нямат значение, само че има значение въпросът за „ мутрите и олигарсите “ и за „ превзетата страна “. Ето по тази причина, сходна партия може да направи „ вълна “, което в българските условия значи към 2 милиона гласа. ГЕРБ в никакъв случай не получи толкоз. Най-големият електорален триумф на партията на Борисов бе през 2009 година, когато новосъздадената групировка взе 1,678 милиона гласа с лозунги за отмъщение за корумпираните, съчетани с обещанието за „ европейско развиване “, съдържащи се в името ѝ.
Вълна от гласове в най-новата българска история има тъкмо тогава, когато се появи някой, който въплъщава устрема към развиване по европейски пример. Затова вълна направи и Симеон II през 2001 година Неговото Национална движение „Симеон Втори" взе 1,953 милиона гласа, само че 235 000 души подведено гласоподаваха за „ ментетата “ на царската партия. Обединени, всичките гласове, дадени за обединения, съдържащи в себе си името на Симеон II (олицетворението на устрема към европейско развитие), са близо 2,2 милиона. Колкото бяха гласовете за сините през 1997-а.
Тези 2,2 милиона не са „ избягали “, те са тук. И както и преди, ги сплотява желанието България да бъде като развитите страни в Европейския съюз, да не наподобява нито на някогашна руска република, нито на източна сатрапия. Тези хора изповядват друга идеология, само че биха дали своят вот за партия на Радев, тъй като виждат в него генерала, който може да реши проблеми като корупцията и властта на олигарсите – а тъкмо тези феномени ни сближават с източните сатрапии и някогашните руски републики. И тъкмо тези проблеми за леви и десни са по-важни от въпросите за лявото и за дясното.
Затова възможната партия на Румен Радев може да взима гласове и от ляво, и от дясно, и от Българска социалистическа партия, и от „ Да, България “. Техните лични симпатизанти ще се съмняват във опциите на „ нашите “ да решат тези най-важни за тях въпроси, тъй като „ видяхме какво направиха, когато бяха на власт “. Евентуалната партия на Радев би могла да вземе и тези сред 300- 400 хиляди гласа така наречен родолюбив избор. От 2005 година, когато на политическата сцена излезе „ Атака “ тези гласоподаватели поредно гласоподават „ патриотично “, а физически доста от тях принадлежат на някогашни военни, които могат да видят в Радев своя пълководец.
Проблемите, с които обаче ще се сблъска тази неродена партия на Румен Радев ще бъдат същите, които са преобръщали в дерето колата на всеки, който е управлявал у нас през последните 30 години.
За фрагментите. За хората, с които революционната партия ще реализира своята гражданска война. Но това постоянно е въпрос, който гласоподавателят чува „ на идващия ден “. Никога, когато се задава в навечерието на парламентарни избори. През 2001 година никой не слушаше опитните министрите на Костов, когато спореха с неопитните, неуправлявали страна, юпита на царя. И през 2009 година никой не питаше какъв опит имат фрагментите на Борисов. Избирателят не трепна и когато министър председателят обясняваше по какъв начин се срещнал с предстоящ собствен министър на една бензиностанция.
Просто, когато една звезда изгрява, блясъкът ѝ затъмнява неуместните детайлности.
Автор: Красина Кръстева
Само президентът Румен Радев може за една секунда да преобърне политическата обстановка в страната. И да направи тази същинска гражданска война, за която през днешния ден бленуват площадите. Защото за съществени промени са нужни над 2,2 милиона гласа – колкото имаха сините през 1997 година Силата на тези гласове оказа помощ на Иван Костов да направи дълбоки промени, които трасираха пътя ни към Европа.
А през днешния ден сходна електорална мощ би могла да събере единствено възможна партия на президента Румен Радев, за която от няколко дни се заприказва. Представете си по какъв начин в един прелестен ден, напълно ненадейно, Румен Радев се изправя и декларира: „ Днес подадох оставка като държавен глава пред Конституционния съд, с цел да оглавя борбата с мутрите и олигарсите. На втория тур от президентските избори през 2016 година за мен гласоподаваха 2 063 032 българи. Ако на парламентарните избори получа повече от тези гласове, ще предложа промени в конституцията, които ще създадат невероятно България да бъде повече „ превзета страна. “
Такова изказване би провокирало земетресение в политическия живот на страната ни. И идващият парламент не би изглеждал по този начин безперспективен като опция за лъчение на държавно управление, както го показват днешните социологически изследвания. Евентуалната партия на Румен Радев би била политическата групировка, която ще даде отговор на обичаната теза на премиера и водач на ГЕРБ Бойко Борисов - „ Няма кой да ни смени. Бих дал властта, само че няма на кого “.
Това би била политическата групировка, която би дала отговор на желанието на толкоз доста българи – за европейски рестарт на страната, за „ изпъждане на мутрите и олигарсите от властта “. Кой бе политикът, който пръв изрече „ Мутри, вън! “ и подвигна пестник против тях като знак на непоколебима решителност? Да, това беше Радев! Но за какво тъкмо Радев би направил „ вълна “? Защо не „ ИТН “ на Слави Трифонов или Изправи се.Бг на Мая Манолова? И те са против „ корупцията, мутрите и олигарсите “.
Защото Румен Радев, въпреки и от четири години президент, се възприема от средностатистическия българин, който вечер гледа новините по тв приемника, като „ нов “ за политиката - не е от тези, дето се карат в Народното събрание. А те за доста от жителите са „ преоблякъл се Илия, отново в тия “. Чистият брой гласоподаватели, които биха свързали очакванията си с Манолова или Трифонов, са не повече от 200 000 - хора, които всякога търсят алтернативата и гласоподават за нещо ново. „ Стари лица “ не могат да извършат този „ рестарт “ по този начин, както през 90-те нямаше по какъв начин някогашната комунистическа Българска социалистическа партия да извърши нужните за присъединението на България към Европейски Съюз преобразования, без значение че излъченият от нея министър председател Жан Виденов подаде молбата за това участие. С товара на предишното мъчно се върви към бъдещето.
Евентуалната партия на Радев има преимуществото да не дава отговор на въпроси за лявото и дясното, за комунизма и антикомунизма, за евроатлантизма и Русия. Защото съдържа в себе си отговора. Не стои ли Радев до американския дипломат на военни учения с сътрудниците ни по НАТО? Той не е ли натовски военачалник, приключил американски военни академии? Не поддържа ли атлантически начинания като тази за „ Трите морета “? Не е ли Радев индивидът, който олицетворяващите статуквото в Народното събрание и държавното управление ежедневно нападат?
Тази възможна партия няма да дава отговор на такива „ остарели “ въпроси, тъй като те са от предишното, а тя ще сочи бъдещето, където те нямат значение, само че има значение въпросът за „ мутрите и олигарсите “ и за „ превзетата страна “. Ето по тази причина, сходна партия може да направи „ вълна “, което в българските условия значи към 2 милиона гласа. ГЕРБ в никакъв случай не получи толкоз. Най-големият електорален триумф на партията на Борисов бе през 2009 година, когато новосъздадената групировка взе 1,678 милиона гласа с лозунги за отмъщение за корумпираните, съчетани с обещанието за „ европейско развиване “, съдържащи се в името ѝ.
Вълна от гласове в най-новата българска история има тъкмо тогава, когато се появи някой, който въплъщава устрема към развиване по европейски пример. Затова вълна направи и Симеон II през 2001 година Неговото Национална движение „Симеон Втори" взе 1,953 милиона гласа, само че 235 000 души подведено гласоподаваха за „ ментетата “ на царската партия. Обединени, всичките гласове, дадени за обединения, съдържащи в себе си името на Симеон II (олицетворението на устрема към европейско развитие), са близо 2,2 милиона. Колкото бяха гласовете за сините през 1997-а.
Тези 2,2 милиона не са „ избягали “, те са тук. И както и преди, ги сплотява желанието България да бъде като развитите страни в Европейския съюз, да не наподобява нито на някогашна руска република, нито на източна сатрапия. Тези хора изповядват друга идеология, само че биха дали своят вот за партия на Радев, тъй като виждат в него генерала, който може да реши проблеми като корупцията и властта на олигарсите – а тъкмо тези феномени ни сближават с източните сатрапии и някогашните руски републики. И тъкмо тези проблеми за леви и десни са по-важни от въпросите за лявото и за дясното.
Затова възможната партия на Румен Радев може да взима гласове и от ляво, и от дясно, и от Българска социалистическа партия, и от „ Да, България “. Техните лични симпатизанти ще се съмняват във опциите на „ нашите “ да решат тези най-важни за тях въпроси, тъй като „ видяхме какво направиха, когато бяха на власт “. Евентуалната партия на Радев би могла да вземе и тези сред 300- 400 хиляди гласа така наречен родолюбив избор. От 2005 година, когато на политическата сцена излезе „ Атака “ тези гласоподаватели поредно гласоподават „ патриотично “, а физически доста от тях принадлежат на някогашни военни, които могат да видят в Радев своя пълководец.
Проблемите, с които обаче ще се сблъска тази неродена партия на Румен Радев ще бъдат същите, които са преобръщали в дерето колата на всеки, който е управлявал у нас през последните 30 години.
За фрагментите. За хората, с които революционната партия ще реализира своята гражданска война. Но това постоянно е въпрос, който гласоподавателят чува „ на идващия ден “. Никога, когато се задава в навечерието на парламентарни избори. През 2001 година никой не слушаше опитните министрите на Костов, когато спореха с неопитните, неуправлявали страна, юпита на царя. И през 2009 година никой не питаше какъв опит имат фрагментите на Борисов. Избирателят не трепна и когато министър председателят обясняваше по какъв начин се срещнал с предстоящ собствен министър на една бензиностанция.
Просто, когато една звезда изгрява, блясъкът ѝ затъмнява неуместните детайлности.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ