Стар тоталитарен похват. Как става подслушването на политици, протестиращи и журналисти
ФАКТИ огласява журналистически следствия от разнообразни медии, тъй като поддържа свободата на словото.
Политици от опозицията, протестиращи жители, даже и публицисти. Информацията за подслушване става от ден на ден, а управляващите потвърдиха кардинално част от обстоятелствата. Официално обаче инспекциите не престават.
През последния месец политическият живот в България за следващ път се концентрира върху подозрения за нелегално подслушване. Тема, която от време на време занимава обществото през над 30-годишния преход, само че по този начин и не докара до основаването на гаранции за ефикасен надзор над тази активност на службите.
Данни за нелегално потребление на специфични разследващи средства (СРС) бяха изнесени в началото от съпредседателя на „ Демократична България “ Атанас Атанасов. Те бяха доказани от служебния вицепремиер и вътрешен министър Бойко Рашков. След това документи в тази посока демонстрираха и други, измежду които юрист Николай Хаджигенов и Арман Бабикян от „ Изправи се! Мутри, вън! “, както и водачът на гражданското придвижване БОЕЦ Георги Георгиев. И тримата – дейни участници в миналогодишните митинги против тогавашния министър председател Бойко Борисов и Иван Гешев, който е основен прокурор и сега.
Тази седмица Рашков удостовери и подозренията, че измежду непозволено подслушваните има „ освен политически и публични дейци, а и протестиращи жители “. И съобщи, че ще съобщи всички данни, които е получил за това, на идващото Народно заседание.
Проверки започнаха в Националното бюро за надзор на СРС, прокуратурата и Министерство на вътрешните работи. За последно от държавното обвиняване оповестиха при започване на месеца, че разпитват очевидци и изземват документи, само че към момента не са разкрили доказателства за нелегално подслушване.
Какво разбрахме до момента по тази тематика, какво следва и има ли вид тази обстановка да не се повтаря повече? Потърсихме отговори на тези въпроси и ги обобщаваме в идващите редове.
Политици, протестиращи, публицисти
Първоначалната информация на Атанас Атанасов беше за нелегално подслушвани 32-ма политици, в това число партийни водачи и водачи на листи за изборите на 4 април.
Тази информация бързо беше надградена от Хаджигенов и Бабикян, които демонстрираха в ефира на Българска национална телевизия лист с претенции от Специализираната прокуратура за използване на СРС, подадени в Специализирания углавен съд. По думите им става въпрос за проследявани най-малко 82-ма опозиционни политици, освен от така наречен протестни партии, а в това число и от Българска социалистическа партия.
Хаджигенов удостовери достоверността на показаните от него документи пред Свободна Европа и съобщи, че в случай че бъде определен за член на идващото Народно заседание, ще предложи основаването на краткотрайна комисия, която да ревизира всички тези данни.
„ Докато имаме този основен прокурор, ние не можем да разчитаме на правораздаване там, тъй че ще би трябвало Народното събрание да се заеме с тази тематика. Това скандал ще е още една стъпка в посока към предварително преустановяване на мандата на Висш съдебен съвет и Иван Гешев, както и към промяна в прокуратурата “, сподели Хаджигенов.
Ден след появяването му пред Българска национална телевизия на 3 юни, Бюрото за проверяващи репортажи и данни (BIRD) разгласява разбор на няколко документа, получени от екипа му. Според изданието те свидетелстват за следене на протестиращи по дело за държавна измяна, формирано в разгара на миналогодишните демонстрации.
От оповестените документи става видно, че измежду подслушваните политически и цивилен деятели са членове на придвижването на Мая Манолова „ Изправи се.БГ “, „ Системата ни убива “, „ Отровното трио “ и други. Седмица по-късно BIRD осведоми, че прокурорската кореспонденция, в границите на която са употребявани част от въпросните СРС, е дейна и сега.
Георги Георгиев от БОЕЦ пък разгласява във Facebook получени от него документи, от които е видно, че той също е бил обект на подслушване дружно с няколко публицисти, в това число от Франс прес. Действията по следенето им също се свързани с въпросното дело за държавна измяна, удостовери Георгиев пред Свободна Европа.
" Доказателства има "
Всички тези данни бяха предадени на служебния вътрешен министър Бойко Рашков, който до края на 2018 година беше ръководител на Бюрото за надзор на СРС. Като подобен той нееднократно влизаше в обществен спор с прокуратурата и службите, обвинявайки ги, че попречват инспекции за нелегално подслушване.
„ Първо, има такива случаи и те не са един и два. Второ, тези дейности са били подхванати от едни профилирани органи в нашата страната, във връзка с които на 45-ия парламент не му стигна времето да се занимае с тях. На последващо място мога да кажа, че са проследявани жители – освен политически и публични дейци, а и протестиращи жители “, сподели Рашков по време на доклада за първия месец на служебния кабинет във вторник.
Тогава той удостовери освен подозренията, че кръгът от подслушвани лица не се изчерпва единствено с политици, само че и данните, че формалното съображение за тази активност е било следствие за държавна измяна.
„ На последващо място мога да кажа, че правната аргументация за предприемане на тези дейности е едно закононарушение, което в нашата процедура няма място, откогато е основан Наказателният кодекс (НК). Това е съставът на член 95 от Особената част на Наказателен кодекс, който планува, че някой желае да събори властта посредством присъединяване в протест, въстание и така нататък “
По думите на Рашков един от най-важните въпроси в този проблем е „ по какъв начин едни протестиращи жители по улиците, надали не, са оповестени от тези профилирани органи, че са се подготвяли да осъществят сходно срутване на властта “.
" Паралегалната цел " на това дело
Образуването на следствие за държавна измяна беше публично оповестено от самата прокуратура още в средата на юли предходната година. Точно седмица след началото на митингите с искане за оставка на третия кабинет на Борисов и на основния прокурор Гешев.
Тогава държавното обвиняване популяризира стенограми и аудио записи от употребявани специфични СРС по отношение на обвинения предприемач Васил Божков, журналиста Огнян Стефанов и някогашния народен представител от Българска социалистическа партия Александър Паунов. От тях ставаше ясно, че тримата разискват одеве почналите митинги и политическите планове на Божков.
Веднага след публикуването на тези стенограми и записи, говорителката на основния прокурор Сийка Милева сподели пред медиите, че от едно от следствията против Божков са отделени материали, по които е формирано ново досъдебно произвеждане по глава Първа от Особената част на Наказателен кодекс. Там са изброени закононарушенията срещу републиката, измежду които държавна измяна, изменничество и шпионство, измама и вредителство.
Още тогава правозащитникът юрист Михаил Екимджиев предвижда пред Свободна Европа, че образуването на дело за най-тежкото закононарушение в Наказателен кодекс „ значи, че поголовно могат да бъдат употребявани СРС, с цел да бъдат следени водачите на митингите “. Година по-късно юристът удостоверява, че въз основата на обществено появяващите се документи, явно прогнозата му е била вярна.
По думите му „ за всеки движимост в наказателното право е ясна паралегалната цел на това безумно досъдебно произвеждане “ – основаване на официално съображение за подслушване, външно наблюдаване, арести, претърсвания.
„ Образува се безумно наказателно произвеждане за опит за прелом, което официално легитимира дейностите по свръхупотреба на СРС. На официално равнище Сийка Милева е права [че няма данни за нелегално подслушване], тъй като съгласно прокуратурата ние сме подслушвани, с цел да бъде предотвратен опит за прелом. Всички ние обаче сме наясно дали това беше опит за прелом или законен митинг против самозабравила се клептокрация и налуден основен прокурор. “
Липса на правосъден надзор
Екимджиев дефинира дейностите на държавното обвиняване в този случай като „ един остарял тоталитарен прийом, употребен от диктаторите в мракобесни режими като Русия, Беларус и някои Средноазиатски републики “.
„ Това, за жалост, се случи в една страна, в чиято конституция е записано, че е правова, която е член на НАТО и Европейски Съюз. Очевиден абсурд, който демонстрира неадекватността на прокуратурата и потребността от структурни промени в статуса на прокуратурата и основния прокурор. “
Според Екимджиев този процес на нещата не би бил вероятен, в случай че българският Наказателно-процесуален кодекс (НПК) предвиждаше правосъден надзор при образуването на досъдебно произвеждане в прокуратурата и повдигането на обвиняване.
„ Ако бъде въведен правосъдният надзор още при започване на наказателното произвеждане – при повдигането на обвиняване или даже при образуването на дело против съответно лице, самостоятелен съд ще преценя дали прокуратурата има действителни учредения да направи това. Оттук към този момент косвено ще бъдат следени и основанията за потребление на СРС, и задържането под стража тъй наречените “
Правозащитникът акцентира, че сходна законодателна смяна може да бъде призната от нормално парламентарно болшинство – посредством корекция в Наказателно-процесуален кодекс. По думите му, с цел да бъде дейно лимитирано въздействието на основния прокурор обаче, се нужни още промени в Наказателно-процесуален кодекс и Закона за правосъдната власт, посредством които да се отстрани опцията висшестоящите обвинители „ да дават наложителни инструкции, свързани с вътрешното разбиране на наблюдаващите съответни досъдебни производства прокурори “
„ Така ролята на основния прокурор от деспотичен полубог, може да бъде сведена до един админ с основно координационни и организационни функционалности “, счита юрист Екимджиев, който счита, че при събиране на конституционно болшинство съгласно него прокуратурата би трябвало да бъде извадена от правосъдната власт и преместена в изпълнителната.
Политици от опозицията, протестиращи жители, даже и публицисти. Информацията за подслушване става от ден на ден, а управляващите потвърдиха кардинално част от обстоятелствата. Официално обаче инспекциите не престават.
През последния месец политическият живот в България за следващ път се концентрира върху подозрения за нелегално подслушване. Тема, която от време на време занимава обществото през над 30-годишния преход, само че по този начин и не докара до основаването на гаранции за ефикасен надзор над тази активност на службите.
Данни за нелегално потребление на специфични разследващи средства (СРС) бяха изнесени в началото от съпредседателя на „ Демократична България “ Атанас Атанасов. Те бяха доказани от служебния вицепремиер и вътрешен министър Бойко Рашков. След това документи в тази посока демонстрираха и други, измежду които юрист Николай Хаджигенов и Арман Бабикян от „ Изправи се! Мутри, вън! “, както и водачът на гражданското придвижване БОЕЦ Георги Георгиев. И тримата – дейни участници в миналогодишните митинги против тогавашния министър председател Бойко Борисов и Иван Гешев, който е основен прокурор и сега.
Тази седмица Рашков удостовери и подозренията, че измежду непозволено подслушваните има „ освен политически и публични дейци, а и протестиращи жители “. И съобщи, че ще съобщи всички данни, които е получил за това, на идващото Народно заседание.
Проверки започнаха в Националното бюро за надзор на СРС, прокуратурата и Министерство на вътрешните работи. За последно от държавното обвиняване оповестиха при започване на месеца, че разпитват очевидци и изземват документи, само че към момента не са разкрили доказателства за нелегално подслушване.
Какво разбрахме до момента по тази тематика, какво следва и има ли вид тази обстановка да не се повтаря повече? Потърсихме отговори на тези въпроси и ги обобщаваме в идващите редове.
Политици, протестиращи, публицисти
Първоначалната информация на Атанас Атанасов беше за нелегално подслушвани 32-ма политици, в това число партийни водачи и водачи на листи за изборите на 4 април.
Тази информация бързо беше надградена от Хаджигенов и Бабикян, които демонстрираха в ефира на Българска национална телевизия лист с претенции от Специализираната прокуратура за използване на СРС, подадени в Специализирания углавен съд. По думите им става въпрос за проследявани най-малко 82-ма опозиционни политици, освен от така наречен протестни партии, а в това число и от Българска социалистическа партия.
Хаджигенов удостовери достоверността на показаните от него документи пред Свободна Европа и съобщи, че в случай че бъде определен за член на идващото Народно заседание, ще предложи основаването на краткотрайна комисия, която да ревизира всички тези данни.
„ Докато имаме този основен прокурор, ние не можем да разчитаме на правораздаване там, тъй че ще би трябвало Народното събрание да се заеме с тази тематика. Това скандал ще е още една стъпка в посока към предварително преустановяване на мандата на Висш съдебен съвет и Иван Гешев, както и към промяна в прокуратурата “, сподели Хаджигенов.
Ден след появяването му пред Българска национална телевизия на 3 юни, Бюрото за проверяващи репортажи и данни (BIRD) разгласява разбор на няколко документа, получени от екипа му. Според изданието те свидетелстват за следене на протестиращи по дело за държавна измяна, формирано в разгара на миналогодишните демонстрации.
От оповестените документи става видно, че измежду подслушваните политически и цивилен деятели са членове на придвижването на Мая Манолова „ Изправи се.БГ “, „ Системата ни убива “, „ Отровното трио “ и други. Седмица по-късно BIRD осведоми, че прокурорската кореспонденция, в границите на която са употребявани част от въпросните СРС, е дейна и сега.
Георги Георгиев от БОЕЦ пък разгласява във Facebook получени от него документи, от които е видно, че той също е бил обект на подслушване дружно с няколко публицисти, в това число от Франс прес. Действията по следенето им също се свързани с въпросното дело за държавна измяна, удостовери Георгиев пред Свободна Европа.
" Доказателства има "
Всички тези данни бяха предадени на служебния вътрешен министър Бойко Рашков, който до края на 2018 година беше ръководител на Бюрото за надзор на СРС. Като подобен той нееднократно влизаше в обществен спор с прокуратурата и службите, обвинявайки ги, че попречват инспекции за нелегално подслушване.
„ Първо, има такива случаи и те не са един и два. Второ, тези дейности са били подхванати от едни профилирани органи в нашата страната, във връзка с които на 45-ия парламент не му стигна времето да се занимае с тях. На последващо място мога да кажа, че са проследявани жители – освен политически и публични дейци, а и протестиращи жители “, сподели Рашков по време на доклада за първия месец на служебния кабинет във вторник.
Тогава той удостовери освен подозренията, че кръгът от подслушвани лица не се изчерпва единствено с политици, само че и данните, че формалното съображение за тази активност е било следствие за държавна измяна.
„ На последващо място мога да кажа, че правната аргументация за предприемане на тези дейности е едно закононарушение, което в нашата процедура няма място, откогато е основан Наказателният кодекс (НК). Това е съставът на член 95 от Особената част на Наказателен кодекс, който планува, че някой желае да събори властта посредством присъединяване в протест, въстание и така нататък “
По думите на Рашков един от най-важните въпроси в този проблем е „ по какъв начин едни протестиращи жители по улиците, надали не, са оповестени от тези профилирани органи, че са се подготвяли да осъществят сходно срутване на властта “.
" Паралегалната цел " на това дело
Образуването на следствие за държавна измяна беше публично оповестено от самата прокуратура още в средата на юли предходната година. Точно седмица след началото на митингите с искане за оставка на третия кабинет на Борисов и на основния прокурор Гешев.
Тогава държавното обвиняване популяризира стенограми и аудио записи от употребявани специфични СРС по отношение на обвинения предприемач Васил Божков, журналиста Огнян Стефанов и някогашния народен представител от Българска социалистическа партия Александър Паунов. От тях ставаше ясно, че тримата разискват одеве почналите митинги и политическите планове на Божков.
Веднага след публикуването на тези стенограми и записи, говорителката на основния прокурор Сийка Милева сподели пред медиите, че от едно от следствията против Божков са отделени материали, по които е формирано ново досъдебно произвеждане по глава Първа от Особената част на Наказателен кодекс. Там са изброени закононарушенията срещу републиката, измежду които държавна измяна, изменничество и шпионство, измама и вредителство.
Още тогава правозащитникът юрист Михаил Екимджиев предвижда пред Свободна Европа, че образуването на дело за най-тежкото закононарушение в Наказателен кодекс „ значи, че поголовно могат да бъдат употребявани СРС, с цел да бъдат следени водачите на митингите “. Година по-късно юристът удостоверява, че въз основата на обществено появяващите се документи, явно прогнозата му е била вярна.
По думите му „ за всеки движимост в наказателното право е ясна паралегалната цел на това безумно досъдебно произвеждане “ – основаване на официално съображение за подслушване, външно наблюдаване, арести, претърсвания.
„ Образува се безумно наказателно произвеждане за опит за прелом, което официално легитимира дейностите по свръхупотреба на СРС. На официално равнище Сийка Милева е права [че няма данни за нелегално подслушване], тъй като съгласно прокуратурата ние сме подслушвани, с цел да бъде предотвратен опит за прелом. Всички ние обаче сме наясно дали това беше опит за прелом или законен митинг против самозабравила се клептокрация и налуден основен прокурор. “
Липса на правосъден надзор
Екимджиев дефинира дейностите на държавното обвиняване в този случай като „ един остарял тоталитарен прийом, употребен от диктаторите в мракобесни режими като Русия, Беларус и някои Средноазиатски републики “.
„ Това, за жалост, се случи в една страна, в чиято конституция е записано, че е правова, която е член на НАТО и Европейски Съюз. Очевиден абсурд, който демонстрира неадекватността на прокуратурата и потребността от структурни промени в статуса на прокуратурата и основния прокурор. “
Според Екимджиев този процес на нещата не би бил вероятен, в случай че българският Наказателно-процесуален кодекс (НПК) предвиждаше правосъден надзор при образуването на досъдебно произвеждане в прокуратурата и повдигането на обвиняване.
„ Ако бъде въведен правосъдният надзор още при започване на наказателното произвеждане – при повдигането на обвиняване или даже при образуването на дело против съответно лице, самостоятелен съд ще преценя дали прокуратурата има действителни учредения да направи това. Оттук към този момент косвено ще бъдат следени и основанията за потребление на СРС, и задържането под стража тъй наречените “
Правозащитникът акцентира, че сходна законодателна смяна може да бъде призната от нормално парламентарно болшинство – посредством корекция в Наказателно-процесуален кодекс. По думите му, с цел да бъде дейно лимитирано въздействието на основния прокурор обаче, се нужни още промени в Наказателно-процесуален кодекс и Закона за правосъдната власт, посредством които да се отстрани опцията висшестоящите обвинители „ да дават наложителни инструкции, свързани с вътрешното разбиране на наблюдаващите съответни досъдебни производства прокурори “
„ Така ролята на основния прокурор от деспотичен полубог, може да бъде сведена до един админ с основно координационни и организационни функционалности “, счита юрист Екимджиев, който счита, че при събиране на конституционно болшинство съгласно него прокуратурата би трябвало да бъде извадена от правосъдната власт и преместена в изпълнителната.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ