България и еврото: рискът е само един
Еврото щяло да докара до ужасно повишаване: в този момент, когато България потегли към еврото, е фешън да се приказва не за позитивните резултати, а за дебнещите опасности. При това рискът е единствено един: България да пропилее този късмет, разяснява за " Дойче веле " Ясен Бояджиев:
Този път отговорът е " да ". България изиска да влезе по едно и също време в ERM-2 (т.нар. чакалня на еврозоната) и в банковия съюз. И получи утвърждението на финансовите министри от еврогрупата - дружно с приблизителна дата (след към година) и с пътна карта за промени, свързани със законодателната рамка, банковия контрол и нов повсеместен обзор на банковата система. Този път инспекцията ще бъде осъществена от Европейската централна банка. Българският случай е казус, който оттук насетне става предписание - участието в банковия съюз към този момент ще е изискване за влизане в ERM-2.
Положителните резултати
Положителният отговор може и да наподобява конвенционален, само че този път изискванията (за разлика от влизането в Шенген например) са съответни и изпълними. Става дума за поети от страната задължения, чието осъществяване ще е от изгода за самата нея още в този момент. Положителните резултати, свързани с еврото, последователно ще стартират да се усещат още със стъпването на пътя към него: възстановяване на вътрешния бизнес климат и повишение на външното доверие, подсилване на банковата система, по-ниски лихви по заемите, по-евтино и по-достъпно финансиране за бизнеса и семействата, по-голяма непоклатимост на националната стопанска система, понижаване на капиталовия риск, повишаване на директните задгранични вложения и общата капиталова интензивност, понижаване на валутните разноски за бизнеса...
И най-важното: присъединението към еврото значи принадлежност към ядрото на Европейски Съюз в интервал на мощни центробежни сили вътре в него. Което значи още една котва за страната против приумиците и безотговорността на личните ѝ политици и против вълненията в бурното геополитическо море.
На мода са " негативните " резултати
Сега обаче е съвременно да се приказва не за позитивните, а за " негативните " резултати, не за разкриващите се благоприятни условия, а за дебнещите опасности. Впрочем, тази мода в никакъв случай не е отминавала, само че очевидно се ускори в последните месеци, откакто стана ясно, че българското държавно управление има желание най-сетне да предприеме съответни дейности в посока към еврото.
Помпането на непотребни страхове и чертаенето на мрачни сюжети тече от всички направления. Докато европейските финансови министри обсъждаха в Брюксел българското искане, в центъра на София продължаваше подписката за привикване на народен референдум с въпроса: " Против ли сте премахването на българския лев и въвеждането на еврото като публична валута в България? ". А в телевизионни студиа специалисти с извънредно угрижен тип предупреждаваха, че сме на път да създадем " историческа неточност ". Неотдавна особено изследване пресметна, че срещу еврото са над 80% от мненията в обществените мрежи и интернет форумите. И че те са цялостни с небивалици, чийто поток обаче наподобява " проведен " към натрапчиво и буквално повтарящи се опорни точки. Като да вземем за пример, че интеграцията в Европейски Съюз води единствено до мизерия, а Брекзит е най-правилният избор. Всичко това не е необичайно, откакто и в обичайните медии " дебатът " най-често се води на махленското равнище на слуховете и догатките. Стари и нови причини
Повечето от причините са остарели. Най-популярният измежду тях е за повишаването, съпътстващо въвеждането на еврото. Във все по-смрачаващите се прогнози за България това повишаване към този момент клони към 50%. Упоритото му повторение изисква да напомним, че това е легенда, която не се удостоверява в нито една от страните, включили се към единната валута - записаната в тези страни инфлация е минимална (между 0,3% и 1,4%), а аргументите не са наложително свързани с еврото. Да напомним също по този начин, че България има опит с сходни измислени страхове - при деноминацията на лв. през 1999 година.
Другият повтарящ се мотив се назовава Гърция. Тоест, по какъв начин страдат от еврото по-малките и по-неразвитите страни. Тук още веднъж би трябвало да напомним, че Гърция не е трябвало да бъде одобрявана в еврозоната не тъй като е била по-слабо развита, а тъй като е била неподготвена, не е отговаряла на изискванията и години наред е фалшифицирала главните си стопански индикатори. И че пострада основно поради личната си извънредно неразумна и безотговорна икономическа политика. Да напомним и триумфа на други " недоразвити " страни като Словения, Словакия, Ирландия, Естония, Латвия, Литва.
Повтаря се и прочувствено умилителният рефрен за лв. като последна цитадела " на националния суверенитет и българската държавност " - лишаваме се да вземем за пример от лична парична политика, а с това и от опцията краткотрайно да си помогнем посредством обезценка на националната валута. Да, само че това отнемане от дълго време е реалност поради валутния ръб, обвързал лв. с еврото. Впрочем, същите тези са се загрижили, че щял да отпадне валутният ръб и политиците щели да изядат валутния запас - вероятност, която ще е тъкмо толкоз допустима, колкото е и през днешния ден.
Има и нови причини, свързани основно с участието в банковия съюз. Влизането в него означавало да съблюдаваме нарежданията на ЕЦБ, което в интервала до самото въвеждане на еврото щяло да бъде мощно притеснително и рисково. Истината обаче е, че терзанията и рисковете са единствено за тези в банковия (а и в небанковия финансов) бранш, които имат какво да крият. Например за схемата КТБ на безсистемно финансиране на личния бизнес с парите на вложителите. За останалите инспекцията и контролът извън могат да бъдат единствено успокоителни.Любимата ми нова теза е, че България не е подготвена за прецизните правила на банковия съюз, което щяло да ѝ попречи да извърши нужните радикални промени в обществения бранш. А какво ѝ попречи до момента да извърши тези промени? Напротив - оттук насетне шансът за тези промени става доста по-голям и напълно действителен.
Всичко зависи от нас
Това също е един от позитивните резултати, които могат да се усетят доста скоро, в случай че изразената воля за деяние е откровена и поетите задължения се извършват. Сега всичко зависи от нас.
Разбира се, еврото не е панацея за всички проблеми. Разбира се, опасности постоянно има - никой не може да попречи на обособен човек или на цели общности да създадат някоя пагубна стъпка или да извършат някоя нелепост, тласкани от лъжци и демагози. Случва се и на най-развитите (виж Брекзит).
Единственият в действителност огромен риск по пътя на България към еврото е сама да пропилее дадения ѝ късмет. Тепърва ще има доста искащи да я бутат натам.
Този път отговорът е " да ". България изиска да влезе по едно и също време в ERM-2 (т.нар. чакалня на еврозоната) и в банковия съюз. И получи утвърждението на финансовите министри от еврогрупата - дружно с приблизителна дата (след към година) и с пътна карта за промени, свързани със законодателната рамка, банковия контрол и нов повсеместен обзор на банковата система. Този път инспекцията ще бъде осъществена от Европейската централна банка. Българският случай е казус, който оттук насетне става предписание - участието в банковия съюз към този момент ще е изискване за влизане в ERM-2.
Положителните резултати
Положителният отговор може и да наподобява конвенционален, само че този път изискванията (за разлика от влизането в Шенген например) са съответни и изпълними. Става дума за поети от страната задължения, чието осъществяване ще е от изгода за самата нея още в този момент. Положителните резултати, свързани с еврото, последователно ще стартират да се усещат още със стъпването на пътя към него: възстановяване на вътрешния бизнес климат и повишение на външното доверие, подсилване на банковата система, по-ниски лихви по заемите, по-евтино и по-достъпно финансиране за бизнеса и семействата, по-голяма непоклатимост на националната стопанска система, понижаване на капиталовия риск, повишаване на директните задгранични вложения и общата капиталова интензивност, понижаване на валутните разноски за бизнеса...
И най-важното: присъединението към еврото значи принадлежност към ядрото на Европейски Съюз в интервал на мощни центробежни сили вътре в него. Което значи още една котва за страната против приумиците и безотговорността на личните ѝ политици и против вълненията в бурното геополитическо море.
На мода са " негативните " резултати
Сега обаче е съвременно да се приказва не за позитивните, а за " негативните " резултати, не за разкриващите се благоприятни условия, а за дебнещите опасности. Впрочем, тази мода в никакъв случай не е отминавала, само че очевидно се ускори в последните месеци, откакто стана ясно, че българското държавно управление има желание най-сетне да предприеме съответни дейности в посока към еврото.
Помпането на непотребни страхове и чертаенето на мрачни сюжети тече от всички направления. Докато европейските финансови министри обсъждаха в Брюксел българското искане, в центъра на София продължаваше подписката за привикване на народен референдум с въпроса: " Против ли сте премахването на българския лев и въвеждането на еврото като публична валута в България? ". А в телевизионни студиа специалисти с извънредно угрижен тип предупреждаваха, че сме на път да създадем " историческа неточност ". Неотдавна особено изследване пресметна, че срещу еврото са над 80% от мненията в обществените мрежи и интернет форумите. И че те са цялостни с небивалици, чийто поток обаче наподобява " проведен " към натрапчиво и буквално повтарящи се опорни точки. Като да вземем за пример, че интеграцията в Европейски Съюз води единствено до мизерия, а Брекзит е най-правилният избор. Всичко това не е необичайно, откакто и в обичайните медии " дебатът " най-често се води на махленското равнище на слуховете и догатките. Стари и нови причини
Повечето от причините са остарели. Най-популярният измежду тях е за повишаването, съпътстващо въвеждането на еврото. Във все по-смрачаващите се прогнози за България това повишаване към този момент клони към 50%. Упоритото му повторение изисква да напомним, че това е легенда, която не се удостоверява в нито една от страните, включили се към единната валута - записаната в тези страни инфлация е минимална (между 0,3% и 1,4%), а аргументите не са наложително свързани с еврото. Да напомним също по този начин, че България има опит с сходни измислени страхове - при деноминацията на лв. през 1999 година.
Другият повтарящ се мотив се назовава Гърция. Тоест, по какъв начин страдат от еврото по-малките и по-неразвитите страни. Тук още веднъж би трябвало да напомним, че Гърция не е трябвало да бъде одобрявана в еврозоната не тъй като е била по-слабо развита, а тъй като е била неподготвена, не е отговаряла на изискванията и години наред е фалшифицирала главните си стопански индикатори. И че пострада основно поради личната си извънредно неразумна и безотговорна икономическа политика. Да напомним и триумфа на други " недоразвити " страни като Словения, Словакия, Ирландия, Естония, Латвия, Литва.
Повтаря се и прочувствено умилителният рефрен за лв. като последна цитадела " на националния суверенитет и българската държавност " - лишаваме се да вземем за пример от лична парична политика, а с това и от опцията краткотрайно да си помогнем посредством обезценка на националната валута. Да, само че това отнемане от дълго време е реалност поради валутния ръб, обвързал лв. с еврото. Впрочем, същите тези са се загрижили, че щял да отпадне валутният ръб и политиците щели да изядат валутния запас - вероятност, която ще е тъкмо толкоз допустима, колкото е и през днешния ден.
Има и нови причини, свързани основно с участието в банковия съюз. Влизането в него означавало да съблюдаваме нарежданията на ЕЦБ, което в интервала до самото въвеждане на еврото щяло да бъде мощно притеснително и рисково. Истината обаче е, че терзанията и рисковете са единствено за тези в банковия (а и в небанковия финансов) бранш, които имат какво да крият. Например за схемата КТБ на безсистемно финансиране на личния бизнес с парите на вложителите. За останалите инспекцията и контролът извън могат да бъдат единствено успокоителни.Любимата ми нова теза е, че България не е подготвена за прецизните правила на банковия съюз, което щяло да ѝ попречи да извърши нужните радикални промени в обществения бранш. А какво ѝ попречи до момента да извърши тези промени? Напротив - оттук насетне шансът за тези промени става доста по-голям и напълно действителен.
Всичко зависи от нас
Това също е един от позитивните резултати, които могат да се усетят доста скоро, в случай че изразената воля за деяние е откровена и поетите задължения се извършват. Сега всичко зависи от нас.
Разбира се, еврото не е панацея за всички проблеми. Разбира се, опасности постоянно има - никой не може да попречи на обособен човек или на цели общности да създадат някоя пагубна стъпка или да извършат някоя нелепост, тласкани от лъжци и демагози. Случва се и на най-развитите (виж Брекзит).
Единственият в действителност огромен риск по пътя на България към еврото е сама да пропилее дадения ѝ късмет. Тепърва ще има доста искащи да я бутат натам.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ