Икономист пред Искра.бг: Преди еврозоната – не е проблем да оперираме с двете валути
Еврото е формалната валута на 20-те страни от Европейския съюз, които членуват в еврозоната. Някои страни от Европейски Съюз към момента не дават отговор на критериите за присъединение към еврозоната , както е България.
Еврото е единственото законно платежно средство в Европейския съюз. В отсъствието на съответно съглашение по отношение на платежните средства, кредиторите са задължени да одобряват заплащане в евро.
България е член на Европейски Съюз , само че не и на еврозоната. Присъединяването ѝ към нея е наложително, само че не е обвързано със период. Точната дата зависи от присъединението към Европейския валутен механизъм, така наречен чакалня на еврозоната. Очаква се до тогава страната ни да резервира закрепения обменен курс на лв. . Целевата дата за приемане на еврото е 1 януари 2025г .
По този мотив пред Искра.бг коментар направи икономистът Румен Гълъбинов :
„ Въвеждането на еврото е разумна стъпка от позиция на обстоятелството, че България има валутен ръб с закрепен валутен курс повече от 25 години. България има закрепен обменен курс на лв. към еврото и не би било проблем да оперираме и с двете валути още преди действителното присъединение към еврозоната. “
„ Някои браншове на българската стопанска система от дълго време работят с еврото. От много време цените на недвижимите парцели и други скъпи активи в България се дефинират най-вече в евро. Голяма част от износа на България е за страни от еврозоната, където заплащанията са най-вече в евро “ , акцентира икономистът.
За него приемането на еврото наподобява естествено за България, защото единната валута към този момент е добре интегрирана .
Припомняме ви, че на 17 февруари 2023 година някогашният служебният финансов министър Росица Велкова афишира, че приемането на еврото се отсрочва за 1 януари 2025 година Причините са високата инфлация и несъвместимото българско законодателство с това на ЕЦБ. Неуспехът се дължи на продължаващата война в Украйна, водеща до повишаване на цените в цяла Европа, както и на бурната политическа конюнктура в България – осъществяване на пети парламентарни избори в границите на две години, и неналичието на парламент.
