Съдът на ЕС обяви за допустима гражданска конфискация без присъда
Европейското право позволява процедура по гражданска конфискация като тази по българския закон, при която съдът постановява конфискация на едно имущество като нелегално добито, без да се интересува нито от установяването на закононарушение, а още по-малко - от постановяване на присъда. Това е всъщност доста късият диспозитив на днешното дълго чакано решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург по първото преюдициално питане от България за съвместимостта на гражданската конфискация по българския закон с правото на Европейски Съюз и по-специално - възможно ли е да се стартира процедура по конфискация въз основа на обвиняване за закононарушение, а по-късно тя да продължи без значение от хода на наказателното дело и даже при постановена оправдателна присъда.
Въпреки, че решението на Съд на Европейския съюз от през днешния ден повтаря главните претекстове на генералния юрист Елинор Шарпстън по това дело - че правото на Европейски Съюз е неотносимо към проблема - то въпреки всичко мощно озадачи юристите, с които " Капитал " беседва, поради извънредно оскъдните претекстове, които освен това не кореспондират с диспозитива. Налице е логическо несъгласие, съобщи пловдивският юрист Катина Бончева от адвокатско сдружение " Екимджиев и сътрудници ".
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Делото по желае против Цветан Василев
Делото през Съд на Европейския съюз е формирано по преюдициално питане на Софийския градски съд (СГС) от март 2018 година по отношение на формирано конфискационно произвеждане по иск на антикорупционната комисия КПКОНПИ против по някогашния притежател на Корпоративна комерсиална банка (КТБ) Цветан Василев и още 27 физически и юридически лица, свързани с него. Основанието за образуването на производството против Василев и обвързваните с него лица и компании е наказателното дело против него, което обаче към момента не е завършило на първа инстанция.
Софийски градски съд задава на Съд на Европейския съюз шест въпроса, в които всъщност се пита дали европейскато право - Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за застраховане и конфискация на средства и облаги от незаконна активност в Европейски Съюз, позволява провеждането на гражданска конфискация, в това число и конфискация на имущество на трети лица, без значение от хода на наказателното произвеждане, въпреки процедурата да е стартирала във връзка на обвинение; допустимо ли е единствено от открито от КПКОНПИ противоречие сред приходи и разноски да се твърди генезис на имущество директно или индиректно от закононарушение, без да има присъда, по какъв начин се отнася това към презумпцията за невиновност и т.н
Основанието за тези въпроси е, че и Директива 2014/42/ЕС, и Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година по отношение на конфискация на облаги, средства и имущество от закононарушения, уреждат стандартите и гаранциите при осъществяване на процедурата по конфискация на облаги от закононарушение като изискват доказване пред съда по конфискацията на директна или най-малко косвена връзка с незаконна активност. Българската процедура към този момент изрично изключва това, макар че производството в огромната част от случаите се образува въз основа на наказателно обвиняване.
Решението на Съда на Европейски Съюз
Решението на Съд на Европейския съюз е много объркващо, тъй като преди всичко съдът приема, че и Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година, и Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за застраховане и конфискация на средства и облаги от незаконна активност в Европейския съюз са неприложими към българския проблем, тъй като те се отнасят до наказателни производства за избрани закононарушения, а пък производството по българския закон е гражданско. Съдът обаче не се впуска в елементи по същината на българското произвеждане, като афишира, че " наподобява " то е гражданско, в случай че се съди по обясненията на българското държавно управление и на представителите на КПКОНПИ.
" В случая наподобява, че висящото пред запитващата пълномощия произвеждане по конфискация е гражданско произвеждане и че вътрешното право планува наред с него и режим на конфискация по наказателното право. Вярно е в действителност, че по силата на член 22, параграф 1 от Закона за лишаване в интерес на страната КПКОНПИ образува произвеждане, когато е известена, че съответното лице е привлечено като обвинен за избрани закононарушения. Видно обаче от материалите по делото, с които разполага Съдът, както и от уточненията, направени в правосъдното съвещание от КПКОНПИ, от българското държавно управление и от Комисията, наредбите от посочения закон плануват, че след откриването си това произвеждане се концентрира единствено върху имуществото, за което се твърди, че е добито нелегално, и се организира без значение от вероятно наказателно произвеждане против хипотетичния причинител на закононарушенията, както и от изхода на такова произвеждане, и по-специално от възможна присъда за причинителя.
При тези условия следва да се установи, че решението, което запитващата пълномощия следва да постанови в основното произвеждане, не се постановява в или след произвеждане, което се отнася за едно или няколко закононарушения. Следователно то не попада в обсега на Рамково решение 2005/212 "., се споделя в претекстовете на решението.
Съдът постановява, че " Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година по отношение на конфискация на облаги, средства и имущество от закононарушения би трябвало да се пояснява в смисъл, че позволява правна уредба на страна членка, според която национална пълномощия постановява конфискация на нелегално добито имущество след произвеждане, което не зависи нито от определяне на закононарушение, нито на още по-голямо съображение от наказание на хипотетичните причинители на това закононарушение " .
Български адвокати не скриват, че са озадачени от решението, в това число от несъгласията сред претекстове и диспозитив, както и от несъгласията в самите претекстове. Според тях, в случай че Съдът приема, че Рамково решение 2005/212/ПВР и Директива 2014/42/ЕС са неприложими към българския проблем, то необяснимо е за какво не е оповестил питането за неприемливо, откакто то не слага въпроси, свързани с правото на Европейски Съюз. При тези претекстове, Съд на Европейския съюз би следвало да разгласи, че не е способен да се произнесе, а вместо това обвява, че българският закон е съчетаем с правото на Европейски Съюз. Пак пред " Капитал " юрист Катина Бончева уточни, че самото българско държавно управление е декларирало пред Европейската комисия, че е транспонирало Рамково решение 2005/212/ПВР със закона за конфискацията, за който по делото твърди, че няма нищо общо със същия документ. Катина Бончева, юрист от адвокатско сдружение " Екимджиев и сътрудници "
Това е логичен абсурд
От решението излиза, че българският закон толкоз се е отклонил от Рамковото решение, че няма по какъв начин да му опонира. Според мен, това е логичен абсурд, който не може да бъде взаимен с формалните данни, оповестени на уеб страницата на Европейската комисия, съгласно които българските управляващи са уведомили съюза, че са транспонирали Рамковото решение точно чрез този народен закон. Вероятно, в случай че преюдициалните въпроси бъдат дефинирани по различен метод и се потърси параленост с правилата на правото на Европейски Съюз, може да се получи различен отговор.
Другият метод е да бъде сезиран Европейският съд по правата на индивида в Страсбург, в случай че това към този момент не е направено по тези каузи пред националните съдилища.
Второ питане до Съд на Европейския съюз за гражданската конфискация по делото против Мирослава Кадурина
По тематиката за гражданската конфискация сега пред Съда на Европейски Съюз има и друго преюдициално питане, отправено отново от Софийски градски съд по делото, заведено от КПКОНПИ против някогашната ръководителка на Клиниката по дерматология Мирослава Кадурина и брачна половинка ѝ Бойко Илиев. Основание за започване на процедурата по конфискация на имуществото е обвиняването против Кадурина, дружно с някогашния шеф на Военномедицинската академия ген. Стоян Тонев, за подписване на неизгодни покупко-продажби, които съгласно прокуратурата са нанесли вреди на болничното заведение в изключително огромни размери.
В ранния следобяд КПКОНПИ разгласи, че " до сегашния миг на съображение на преюдициалното питане са спрени 15 каузи в съдилищата в страната. КПКОНПИ ще предяви неотложно молби за възобновяването им ".
Делото пред Съд на Европейския съюз във връзка проблема на Кадурина е спряно до произнасянето на съда по първото запитване и в този момент следва да бъде обновено. Второто запитване на процедура ще сложи същия проблем за приложимостта на европейското право по отношение на гражданската конфискация в България, само че в същото време то слага и редица кардинални въпроси за разликата междуу наказателна и гражданска процедура по конфискация, минималните стандарти за гаранция на правата на притежателите и третите лица по тези каузи, приложимостта на презумпцията за невиновност и други
Въпреки, че решението на Съд на Европейския съюз от през днешния ден повтаря главните претекстове на генералния юрист Елинор Шарпстън по това дело - че правото на Европейски Съюз е неотносимо към проблема - то въпреки всичко мощно озадачи юристите, с които " Капитал " беседва, поради извънредно оскъдните претекстове, които освен това не кореспондират с диспозитива. Налице е логическо несъгласие, съобщи пловдивският юрист Катина Бончева от адвокатско сдружение " Екимджиев и сътрудници ".
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Делото по желае против Цветан Василев
Делото през Съд на Европейския съюз е формирано по преюдициално питане на Софийския градски съд (СГС) от март 2018 година по отношение на формирано конфискационно произвеждане по иск на антикорупционната комисия КПКОНПИ против по някогашния притежател на Корпоративна комерсиална банка (КТБ) Цветан Василев и още 27 физически и юридически лица, свързани с него. Основанието за образуването на производството против Василев и обвързваните с него лица и компании е наказателното дело против него, което обаче към момента не е завършило на първа инстанция.
Софийски градски съд задава на Съд на Европейския съюз шест въпроса, в които всъщност се пита дали европейскато право - Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за застраховане и конфискация на средства и облаги от незаконна активност в Европейски Съюз, позволява провеждането на гражданска конфискация, в това число и конфискация на имущество на трети лица, без значение от хода на наказателното произвеждане, въпреки процедурата да е стартирала във връзка на обвинение; допустимо ли е единствено от открито от КПКОНПИ противоречие сред приходи и разноски да се твърди генезис на имущество директно или индиректно от закононарушение, без да има присъда, по какъв начин се отнася това към презумпцията за невиновност и т.н
Основанието за тези въпроси е, че и Директива 2014/42/ЕС, и Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година по отношение на конфискация на облаги, средства и имущество от закононарушения, уреждат стандартите и гаранциите при осъществяване на процедурата по конфискация на облаги от закононарушение като изискват доказване пред съда по конфискацията на директна или най-малко косвена връзка с незаконна активност. Българската процедура към този момент изрично изключва това, макар че производството в огромната част от случаите се образува въз основа на наказателно обвиняване.
Решението на Съда на Европейски Съюз
Решението на Съд на Европейския съюз е много объркващо, тъй като преди всичко съдът приема, че и Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година, и Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за застраховане и конфискация на средства и облаги от незаконна активност в Европейския съюз са неприложими към българския проблем, тъй като те се отнасят до наказателни производства за избрани закононарушения, а пък производството по българския закон е гражданско. Съдът обаче не се впуска в елементи по същината на българското произвеждане, като афишира, че " наподобява " то е гражданско, в случай че се съди по обясненията на българското държавно управление и на представителите на КПКОНПИ.
" В случая наподобява, че висящото пред запитващата пълномощия произвеждане по конфискация е гражданско произвеждане и че вътрешното право планува наред с него и режим на конфискация по наказателното право. Вярно е в действителност, че по силата на член 22, параграф 1 от Закона за лишаване в интерес на страната КПКОНПИ образува произвеждане, когато е известена, че съответното лице е привлечено като обвинен за избрани закононарушения. Видно обаче от материалите по делото, с които разполага Съдът, както и от уточненията, направени в правосъдното съвещание от КПКОНПИ, от българското държавно управление и от Комисията, наредбите от посочения закон плануват, че след откриването си това произвеждане се концентрира единствено върху имуществото, за което се твърди, че е добито нелегално, и се организира без значение от вероятно наказателно произвеждане против хипотетичния причинител на закононарушенията, както и от изхода на такова произвеждане, и по-специално от възможна присъда за причинителя.
При тези условия следва да се установи, че решението, което запитващата пълномощия следва да постанови в основното произвеждане, не се постановява в или след произвеждане, което се отнася за едно или няколко закононарушения. Следователно то не попада в обсега на Рамково решение 2005/212 "., се споделя в претекстовете на решението.
Съдът постановява, че " Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година по отношение на конфискация на облаги, средства и имущество от закононарушения би трябвало да се пояснява в смисъл, че позволява правна уредба на страна членка, според която национална пълномощия постановява конфискация на нелегално добито имущество след произвеждане, което не зависи нито от определяне на закононарушение, нито на още по-голямо съображение от наказание на хипотетичните причинители на това закононарушение " .
Български адвокати не скриват, че са озадачени от решението, в това число от несъгласията сред претекстове и диспозитив, както и от несъгласията в самите претекстове. Според тях, в случай че Съдът приема, че Рамково решение 2005/212/ПВР и Директива 2014/42/ЕС са неприложими към българския проблем, то необяснимо е за какво не е оповестил питането за неприемливо, откакто то не слага въпроси, свързани с правото на Европейски Съюз. При тези претекстове, Съд на Европейския съюз би следвало да разгласи, че не е способен да се произнесе, а вместо това обвява, че българският закон е съчетаем с правото на Европейски Съюз. Пак пред " Капитал " юрист Катина Бончева уточни, че самото българско държавно управление е декларирало пред Европейската комисия, че е транспонирало Рамково решение 2005/212/ПВР със закона за конфискацията, за който по делото твърди, че няма нищо общо със същия документ. Катина Бончева, юрист от адвокатско сдружение " Екимджиев и сътрудници "
Това е логичен абсурд
От решението излиза, че българският закон толкоз се е отклонил от Рамковото решение, че няма по какъв начин да му опонира. Според мен, това е логичен абсурд, който не може да бъде взаимен с формалните данни, оповестени на уеб страницата на Европейската комисия, съгласно които българските управляващи са уведомили съюза, че са транспонирали Рамковото решение точно чрез този народен закон. Вероятно, в случай че преюдициалните въпроси бъдат дефинирани по различен метод и се потърси параленост с правилата на правото на Европейски Съюз, може да се получи различен отговор.
Другият метод е да бъде сезиран Европейският съд по правата на индивида в Страсбург, в случай че това към този момент не е направено по тези каузи пред националните съдилища.
Второ питане до Съд на Европейския съюз за гражданската конфискация по делото против Мирослава Кадурина
По тематиката за гражданската конфискация сега пред Съда на Европейски Съюз има и друго преюдициално питане, отправено отново от Софийски градски съд по делото, заведено от КПКОНПИ против някогашната ръководителка на Клиниката по дерматология Мирослава Кадурина и брачна половинка ѝ Бойко Илиев. Основание за започване на процедурата по конфискация на имуществото е обвиняването против Кадурина, дружно с някогашния шеф на Военномедицинската академия ген. Стоян Тонев, за подписване на неизгодни покупко-продажби, които съгласно прокуратурата са нанесли вреди на болничното заведение в изключително огромни размери.
В ранния следобяд КПКОНПИ разгласи, че " до сегашния миг на съображение на преюдициалното питане са спрени 15 каузи в съдилищата в страната. КПКОНПИ ще предяви неотложно молби за възобновяването им ".
Делото пред Съд на Европейския съюз във връзка проблема на Кадурина е спряно до произнасянето на съда по първото запитване и в този момент следва да бъде обновено. Второто запитване на процедура ще сложи същия проблем за приложимостта на европейското право по отношение на гражданската конфискация в България, само че в същото време то слага и редица кардинални въпроси за разликата междуу наказателна и гражданска процедура по конфискация, минималните стандарти за гаранция на правата на притежателите и третите лица по тези каузи, приложимостта на презумпцията за невиновност и други
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ