Масовото затваряне на университети трябваше да започне отдавна
Европейско проучване за възстановяване на оценката и финансирането на научните организации и висшите учебни заведения у нас заключи, че системата в България е доста фрагментирана и с цел да се усъвършенства качеството на научните проучвания, е належащо университетите да бъдат понижени от 52 на 10.
Според специалистите има неписан стандарт на 1 млн. поданици да се пада 1 университет. Стандарт, за който очевидно никой в България не е чувал.
У нас от дълго време висшето обучение е превърнато в бизнес, а университетите - в търговски сдружения. Не е значимо какво е качеството на образованието, не е значимо какво се учи, има ли потребност от него страната, каква е реализацията на студентите. Важно е да текат едни пари. Важно е допустимо най-вече маймуни да се накачат на клона, затова всяка година се откриват от ден на ден и повече ненужни специалности, ненужни филиали, усилва се приемът, подвигат се таксите...
Защото на никой не му пука за качеството. От години в МОН не се е появявало управление, което да вземе драговолно казуса, че хиляди висшисти остават безработни поради изцяло ненужната си подготовка или че други хиляди си намират работа, само че са толкоз неподготвени и некомпетентни , че от време на време съставляват безспорен риск за стопанската система, бизнеса, националната сигурност и публичното здраве.
Във Англия 47% от завършващите влизат в университет. В Германия - малко над 50% . В Холандия - към 1/3, т.е. сред 30 и 40%.
В България обаче близо 80% от зрелостниците стават студенти . Иначе казано - всеки, който изиска.
Години наред местата в университетите са повече, в сравнение с зрелостниците. Което е неуместно. И е безусловно основателна шегата, че скоро в родните университети ще се влиза единствено с касова записка.
Няма страна, в която куцо, кьораво и сакато да влиза и приключва университет и която да си фантазира, че може да построи работеща, функционална и просперираща стопанска система с сходен вид фрагменти.
Масовото затваряне на университети трябваше да стартира от дълго време. Естествено, вътрешната опозиция в системата е прекомерно огромна, тъй като никоя маймуна на желае да се пусне от клона. Крайно време е обаче да проумеем, че тази промяна е в полза на всички. Има доста младежи, които нямат качествата да станат висшисти. При едно реформирано приблизително обучение обаче, те също могат да намерят своето място и реализация и да бъдат потребни - и на себе си, и на страната.
Развитите западни стопански системи, към които непрекъснато се стремим, имат свои работещи правила и в случай че желаеме да имаме късмет да ги настигнем, би трябвало да заимстваме техния опит. Корумпираната търгашеска паплач в родната просвета и обучение доста мъчително ще се раздели с неизчерпаемите си източници на държавно финансиране, само че това е борба, която би трябвало да бъде извоювана.
Автор: Десислава Любомирова
Според специалистите има неписан стандарт на 1 млн. поданици да се пада 1 университет. Стандарт, за който очевидно никой в България не е чувал.
У нас от дълго време висшето обучение е превърнато в бизнес, а университетите - в търговски сдружения. Не е значимо какво е качеството на образованието, не е значимо какво се учи, има ли потребност от него страната, каква е реализацията на студентите. Важно е да текат едни пари. Важно е допустимо най-вече маймуни да се накачат на клона, затова всяка година се откриват от ден на ден и повече ненужни специалности, ненужни филиали, усилва се приемът, подвигат се таксите...
Защото на никой не му пука за качеството. От години в МОН не се е появявало управление, което да вземе драговолно казуса, че хиляди висшисти остават безработни поради изцяло ненужната си подготовка или че други хиляди си намират работа, само че са толкоз неподготвени и некомпетентни , че от време на време съставляват безспорен риск за стопанската система, бизнеса, националната сигурност и публичното здраве.
Във Англия 47% от завършващите влизат в университет. В Германия - малко над 50% . В Холандия - към 1/3, т.е. сред 30 и 40%.
В България обаче близо 80% от зрелостниците стават студенти . Иначе казано - всеки, който изиска.
Години наред местата в университетите са повече, в сравнение с зрелостниците. Което е неуместно. И е безусловно основателна шегата, че скоро в родните университети ще се влиза единствено с касова записка.
Няма страна, в която куцо, кьораво и сакато да влиза и приключва университет и която да си фантазира, че може да построи работеща, функционална и просперираща стопанска система с сходен вид фрагменти.
Масовото затваряне на университети трябваше да стартира от дълго време. Естествено, вътрешната опозиция в системата е прекомерно огромна, тъй като никоя маймуна на желае да се пусне от клона. Крайно време е обаче да проумеем, че тази промяна е в полза на всички. Има доста младежи, които нямат качествата да станат висшисти. При едно реформирано приблизително обучение обаче, те също могат да намерят своето място и реализация и да бъдат потребни - и на себе си, и на страната.
Развитите западни стопански системи, към които непрекъснато се стремим, имат свои работещи правила и в случай че желаеме да имаме късмет да ги настигнем, би трябвало да заимстваме техния опит. Корумпираната търгашеска паплач в родната просвета и обучение доста мъчително ще се раздели с неизчерпаемите си източници на държавно финансиране, само че това е борба, която би трябвало да бъде извоювана.
Автор: Десислава Любомирова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ