Страсбург: Хората под запрещение не бива да се лишават от право да гласуват |
Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) се произнесе с решение по делото " Анатолий Маринов против България ", което визира правото му да взе участие в гласуването на изборите през 2017 година поради психологично разстройство. Поради това Маринов е подложен под лимитирано забраняване от 2000 година
Съгласно член 42, алинея 1 от Конституцията той е лишен от правото да упражни вота си за държавни и локални органи и при референдуми. През 2015 година Маринов и попечителя му упълномощават юрист за предприемане на дейности по анулация на запрещението, само че делото се бави поради обжалване. Две години по-късно се организират избори за Народно заседание. Мъжът подава нова молба за анулация на запрещението, а няколко месеца по-късно съдът почита молбата му.
Пред Европейски съд по правата на човека Маринов се оплаква, че автоматизираното му отнемане от право на глас заради слагането му под забраняване нарушава изборното му право по член 3 от Протокол № 1 на Европейска конвенция за правата на човека.
По това дело българското държавно управление се пази, че запрещението на жалбоподателя е могло да се анулира още през 2015 година, само че единствено по искане от органа по настойничество, до момента в който Маринов е опитал да инициира персонално анулацията. През 2017 година поради друго неоправдателно решение на Европейски съд по правата на човека – по делото " Станев против България ", и с смяна на Граждански процесуален кодекс е обещано право запретеното лице също да желае анулацията на запрещението си, което е довело и до позитивното решение на съда при повторното дело.
Европейски съд по правата на човека обаче намира, че лишаването на жалбоподателя от изборно право е необмислено, автоматизирано последващо от обстоятелството на слагането му под забраняване, и че едно произвеждане за анулацията на запрещението не би разгледало настрана въпроса с правото му да гласоподава. В решението се изяснява, че при отменяне на настояването за анулация на запрещението ограничаването би останало, без да се изследва потенциалът на жалбоподателя да прави съзнателни избори при практикуване на правото си на глас. Ето за какво производството по анулация на забраняване по Глава 28 на Гражданския процесуален кодекс не е ефикасна като средство за отбрана.
Съдът в Страсбург отбелязва, че законодателят би могъл да остави на преценката на националните съдилища във всеки обособен случай дали обещано лице, което дава отговор на критериите за слагане под забраняване, разполага с потенциал да гласоподава или не; надлежно да се реши дали това негово право би трябвало да се ограничи или не, без значение от решението за запрещението като цяло. Съгласно българското законодателство ограничаването е автоматизирано и бланкетно – единствено по силата на слагането под забраняване.
" Съдът (обръща внимание), че третирането на всички лица с интелектуални или психиатрични увреждания като еднородна група е противоречиво и ограничението на техните права би трябвало да предстои на непоколебим надзор. Поради това съдът заключава, че безразборното лишаване на изборните права на жалбоподателя – без индивидуализиран правосъден надзор и само въз основа на обстоятелството, че психологичното му увреждане е налагало слагането му под лимитирано забраняване, не може да се счита за съразмерно на законната цел на ограничението на правото на глас ", написа в решението на Европейски съд по правата на човека.
Съдът присъжда на жалбоподателя 3000 евро за неимуществени вреди и 1926 евро за разходи за процесуално посланичество.
" Запрещението в България е с уредба от 19 век. Тя приравнява дееспособността на лицето под забраняване с тази на малолетните, а слагането под цялостно забраняване е еднакво на гражданска гибел ", разяснява ръководителят на БХК, който е и процесуален представител на Маринов по делото.
Съгласно член 42, алинея 1 от Конституцията той е лишен от правото да упражни вота си за държавни и локални органи и при референдуми. През 2015 година Маринов и попечителя му упълномощават юрист за предприемане на дейности по анулация на запрещението, само че делото се бави поради обжалване. Две години по-късно се организират избори за Народно заседание. Мъжът подава нова молба за анулация на запрещението, а няколко месеца по-късно съдът почита молбата му.
Пред Европейски съд по правата на човека Маринов се оплаква, че автоматизираното му отнемане от право на глас заради слагането му под забраняване нарушава изборното му право по член 3 от Протокол № 1 на Европейска конвенция за правата на човека.
По това дело българското държавно управление се пази, че запрещението на жалбоподателя е могло да се анулира още през 2015 година, само че единствено по искане от органа по настойничество, до момента в който Маринов е опитал да инициира персонално анулацията. През 2017 година поради друго неоправдателно решение на Европейски съд по правата на човека – по делото " Станев против България ", и с смяна на Граждански процесуален кодекс е обещано право запретеното лице също да желае анулацията на запрещението си, което е довело и до позитивното решение на съда при повторното дело.
Европейски съд по правата на човека обаче намира, че лишаването на жалбоподателя от изборно право е необмислено, автоматизирано последващо от обстоятелството на слагането му под забраняване, и че едно произвеждане за анулацията на запрещението не би разгледало настрана въпроса с правото му да гласоподава. В решението се изяснява, че при отменяне на настояването за анулация на запрещението ограничаването би останало, без да се изследва потенциалът на жалбоподателя да прави съзнателни избори при практикуване на правото си на глас. Ето за какво производството по анулация на забраняване по Глава 28 на Гражданския процесуален кодекс не е ефикасна като средство за отбрана.
Съдът в Страсбург отбелязва, че законодателят би могъл да остави на преценката на националните съдилища във всеки обособен случай дали обещано лице, което дава отговор на критериите за слагане под забраняване, разполага с потенциал да гласоподава или не; надлежно да се реши дали това негово право би трябвало да се ограничи или не, без значение от решението за запрещението като цяло. Съгласно българското законодателство ограничаването е автоматизирано и бланкетно – единствено по силата на слагането под забраняване.
" Съдът (обръща внимание), че третирането на всички лица с интелектуални или психиатрични увреждания като еднородна група е противоречиво и ограничението на техните права би трябвало да предстои на непоколебим надзор. Поради това съдът заключава, че безразборното лишаване на изборните права на жалбоподателя – без индивидуализиран правосъден надзор и само въз основа на обстоятелството, че психологичното му увреждане е налагало слагането му под лимитирано забраняване, не може да се счита за съразмерно на законната цел на ограничението на правото на глас ", написа в решението на Европейски съд по правата на човека.
Съдът присъжда на жалбоподателя 3000 евро за неимуществени вреди и 1926 евро за разходи за процесуално посланичество.
" Запрещението в България е с уредба от 19 век. Тя приравнява дееспособността на лицето под забраняване с тази на малолетните, а слагането под цялостно забраняване е еднакво на гражданска гибел ", разяснява ръководителят на БХК, който е и процесуален представител на Маринов по делото.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ