ИСС: Зеленият пакт не е адекватен на ситуацията, а България е най-засегнатата държава
Европейският план за климатичен закон е на финала и през есента ще стане наложителен за всички страни членки на Европейски Съюз. Затова е неотложно още преди есента на тази година българската позиция във връзка с Зеления пакт да бъде предпазена посредством незабавни дейности и по модела на Полша, която най-ефективно пази националните си ползи.
Това беше общата позиция на Икономическия и обществен съвет, оповестена през днешния ден на конференция във връзка на признато от съвета мнение на тематика „ Eвропейският зелен пакт – стопански, обществени и екологични провокации и вероятни решения за България “. Председателят на ИСС проф. Лалко Дулевски акцентира, че мнението на ИСС поддържа поставената последна цел на Зеления пакт за попречване на климатична злополука в резултат на замърсяването на околната среда. В мнението също по този начин акцентира, че България има основателни аргументи да показва запаси във връзка с амбициозните цели за интензивен преход към нисковъглеродна стопанска система в Европейски Съюз, изключително що се отнася до скоростта на промяна и периодите.
Три съществени „ червени линии “, които не трябва да бъдат занемаряване при продължаващите договаряния към Зеления пакт, разгласи Пламен Димитров, член на ИСС и президент на КНСБ. България не би трябвало да приема междинната цел за понижаване на парниковите газове до 2030 година с 50 и повече %, а да се придържа към Парижкото съглашение, съгласно което задачата е понижаване с 40% по отношение на 1990 година
България би трябвало да отстоява позицията да не се пренасочват средства от националните приходи от продажба на въглеродни излъчвания за покриване на бюджетен дефицит в Европейски Съюз, а всички енергоемки браншове да получават задоволително количество безвъзмездни квоти, съобразени с действителното произвеждане, акцентира още Пламен Димитров.
Трета позиция, по която мнението на ИСС е изрично, е нуждата от въвеждането на механизъм за налагане на въглероден налог, който да отбрани европейските производители от импорт на артикули и услуги отвън Европейски Съюз.
Членовете на ИСС разискаха Зелената договорка с еврокомисар Мария Габриел
България е най-засегнатата държава-членка на Европейски Съюз от средносрочно поставените цели в Зеления пакт, разяснява Васил Велев, член на ИСС и ръководител на УС на АИКБ. В настоящия си тип Зеленият пакт е гибелен за Европейски Съюз и би трябвало да се преразгледа. В противоположен случай той би довел до деиндустриализация на Европейски Съюз – доста производства може да бъдат изнесени в трети страни, откъдето след това ще би трябвало да внасяме продукция. Васил Велев сложи въпроса за образуване на нова европейска климатична дипломация, която да притегли и други страни отвън Европейски Съюз за идеята на Зеления пакт. Според мнението на ИСС Зелената договорка в досегашния си тип не е съответна на обстановката и няма задоволителна поддръжка в световен проект. Васил Велев аргументира тази позиция с данни за най-големите емитенти на въглероден двуокис в света, които са надлежно Китай – 27%, Съединени американски щати – 15 %, на трето място е Европейски Съюз – 9.8%, а покрай Европейски Съюз е Индия с съвсем 7%. Според данни на МВФ в идващите 4 години максимален стопански растеж се обрисува да реализират тъкмо Китай Съединени американски щати и Индия,, водещи емитенти на въглероден двуокис, страни, само че не и Европейски Съюз. Затова Европейски Съюз не може да си разрешава да изостава в икономическия си напредък, разяснява още Велев.
За България, която не може да се класира в челни места по напредък, е още по-съдбоносно значимо да отбрани националните си ползи в този момент, преди приемането на европейското климатично законодателство.
Пламен Димитров и Васил Велев оповестиха, че най-засегнати браншове у нас ще бъдат енергетиката, превоза, химическата промишленост, металургията и селското стопанство.
На конференцията особено беше подчертано върху нуждата от проект за развиване на енергетиката у нас до 2025 г, докато България може да разчита на държавна помощ за промяна на електроцентралите си на въглища, само че с условия. Енергетиката на България и особено енергийния микс, както и енергийната сигурност на страната, може да се окажат изключително уязвими, в случай че не се подхващат навременни и добре премислени решения, свързани с трансформацията към нисковъглеродна промишленост.
Особено внимание мнението обръща на нуждата Европа да сътвори обществен пакт за прехода към неутрална във връзка с климата политика, в който да се включат страните членки, районите, градовете, обществените сътрудници и проведеното гражданско общество. В цели на обществения пакт би трябвало да се трансфорат превъзмогване на неравенства, премахване на енергийната беднотия, възстановяване качеството на живот, основаване на работни места и обществено приобщаване.
По отношение на подготовката на България за използване на Зеления пакт ИСС прави редица съответни оферти, свързани с националното и отрасловото стратегическото обмисляне.
Това беше общата позиция на Икономическия и обществен съвет, оповестена през днешния ден на конференция във връзка на признато от съвета мнение на тематика „ Eвропейският зелен пакт – стопански, обществени и екологични провокации и вероятни решения за България “. Председателят на ИСС проф. Лалко Дулевски акцентира, че мнението на ИСС поддържа поставената последна цел на Зеления пакт за попречване на климатична злополука в резултат на замърсяването на околната среда. В мнението също по този начин акцентира, че България има основателни аргументи да показва запаси във връзка с амбициозните цели за интензивен преход към нисковъглеродна стопанска система в Европейски Съюз, изключително що се отнася до скоростта на промяна и периодите.
Три съществени „ червени линии “, които не трябва да бъдат занемаряване при продължаващите договаряния към Зеления пакт, разгласи Пламен Димитров, член на ИСС и президент на КНСБ. България не би трябвало да приема междинната цел за понижаване на парниковите газове до 2030 година с 50 и повече %, а да се придържа към Парижкото съглашение, съгласно което задачата е понижаване с 40% по отношение на 1990 година
България би трябвало да отстоява позицията да не се пренасочват средства от националните приходи от продажба на въглеродни излъчвания за покриване на бюджетен дефицит в Европейски Съюз, а всички енергоемки браншове да получават задоволително количество безвъзмездни квоти, съобразени с действителното произвеждане, акцентира още Пламен Димитров.
Трета позиция, по която мнението на ИСС е изрично, е нуждата от въвеждането на механизъм за налагане на въглероден налог, който да отбрани европейските производители от импорт на артикули и услуги отвън Европейски Съюз.
България е най-засегнатата държава-членка на Европейски Съюз от средносрочно поставените цели в Зеления пакт, разяснява Васил Велев, член на ИСС и ръководител на УС на АИКБ. В настоящия си тип Зеленият пакт е гибелен за Европейски Съюз и би трябвало да се преразгледа. В противоположен случай той би довел до деиндустриализация на Европейски Съюз – доста производства може да бъдат изнесени в трети страни, откъдето след това ще би трябвало да внасяме продукция. Васил Велев сложи въпроса за образуване на нова европейска климатична дипломация, която да притегли и други страни отвън Европейски Съюз за идеята на Зеления пакт. Според мнението на ИСС Зелената договорка в досегашния си тип не е съответна на обстановката и няма задоволителна поддръжка в световен проект. Васил Велев аргументира тази позиция с данни за най-големите емитенти на въглероден двуокис в света, които са надлежно Китай – 27%, Съединени американски щати – 15 %, на трето място е Европейски Съюз – 9.8%, а покрай Европейски Съюз е Индия с съвсем 7%. Според данни на МВФ в идващите 4 години максимален стопански растеж се обрисува да реализират тъкмо Китай Съединени американски щати и Индия,, водещи емитенти на въглероден двуокис, страни, само че не и Европейски Съюз. Затова Европейски Съюз не може да си разрешава да изостава в икономическия си напредък, разяснява още Велев.
За България, която не може да се класира в челни места по напредък, е още по-съдбоносно значимо да отбрани националните си ползи в този момент, преди приемането на европейското климатично законодателство.
Пламен Димитров и Васил Велев оповестиха, че най-засегнати браншове у нас ще бъдат енергетиката, превоза, химическата промишленост, металургията и селското стопанство.
На конференцията особено беше подчертано върху нуждата от проект за развиване на енергетиката у нас до 2025 г, докато България може да разчита на държавна помощ за промяна на електроцентралите си на въглища, само че с условия. Енергетиката на България и особено енергийния микс, както и енергийната сигурност на страната, може да се окажат изключително уязвими, в случай че не се подхващат навременни и добре премислени решения, свързани с трансформацията към нисковъглеродна промишленост.
Особено внимание мнението обръща на нуждата Европа да сътвори обществен пакт за прехода към неутрална във връзка с климата политика, в който да се включат страните членки, районите, градовете, обществените сътрудници и проведеното гражданско общество. В цели на обществения пакт би трябвало да се трансфорат превъзмогване на неравенства, премахване на енергийната беднотия, възстановяване качеството на живот, основаване на работни места и обществено приобщаване.
По отношение на подготовката на България за използване на Зеления пакт ИСС прави редица съответни оферти, свързани с националното и отрасловото стратегическото обмисляне.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ