Огледалото, в което Борисов не иска да се огледа
Европейският парламент за положението на правовата страна и главните права в България, призната през днешния ден, ни услужи с огледало. България - и изключително нейното ръководство - се погледна в него и не се хареса. Но фотографията на огледалния ни облик ще бъде поставена в рамка и ще виси на всички места по коридорите на властта в Европейски Съюз. Някои назовават този резултат просто “политически ”, като по този метод се пробват да го омаловажат. Всъщност тъкмо политическото значение на резолюцията е най-съществено и ще има най-дълготраен резултат. Едно краткотрайно прекъсване на еврофондове ще се преживее. Когато портретът ти трайно се настани на стената на нарушителите - тези, от които идват “притеснения ” и “проблеми ” - репутационната вреда за страната е огромна и неизмерима.
Резолюцията е много по-детайлна в изброяването на проблемите на България от отчета на Европейска комисия за върховенството на закона. В нея влизат митингите, подозренията за корупция на самия министър-председател Борисов, свадите със аудиозаписите, къщите за тъщи, либийският танкер, имението в “Росенец ” и доста други неща, въпреки не и всичко. Например, 700-те милиона от Божков и обвързваните с тях заплащания към телевизия, футболен тим, а евентуално и висши политици, по някаква причина ги няма в категорично позоваване.
Така или другояче, обаче, картината издава положително познаване на главните черти на българското ръководство и може да се назова с неутралния термин “обективна ”. Целта на картината е да показва, че България се отклонява от базови полезности на Европейски Съюз. Затова, наред с корупционните и медийните проблеми, в нея участва и отношението на страната към Истанбулската спогодба и неспазването на решения на съда в Страсбург за правата на малцинствата.
Тъй като картината е задоволително правдива, реакциите против нея в България не са толкоз по нейното наличие, а по-други въпроси:
Тази отрицателна картина се сътвори и гласоподава благодарение на български депутати и политици. Те са предатели!
Най-наивистичната линия на офанзива против резолюцията е тази. Тя даже може да се назова “инфантилна ”, в случай че не беше държавната съпротива против този термин, който те считат за по-обиден даже от “тулуп ” и “мисирка ”. Цитира се Петко Каравелов, който след гаврите с него в Черната джамия, споделил на задграничен посланик: “У нас такива неща не се случват ”. Уви, проблемите не изчезват, като споделяме пред посланици и в Брюксел, че ги няма. Нещо повече, Европейски Съюз не е просто сборище на “чужденци ”, пред които не би трябвало да се излагаме. Ние сме част от този политически съюз и би трябвало да сме в него с същинското си лице. Не с някаква смехотворна маска, в която даже самите ние не имаме вяра. И в случай че това лице стане нелицеприятно, не би трябвало да го маскираме и гримираме до глупост, а да го сменим оптимално бързо посредством избори. Такъв е редът в демокрациите.
Атаките идват единствено от леви, зелени и либерали: десните поддържат Борисов твърдо!
Вярно е, че резолюцията бе призната най-много с гласовете на левите, зелените и либералите. ЕНП и други десни обединения показаха запаси и даже вкараха оферти за ремонти против резолюцията. В последна сметка, като цяло, те гласоподаваха против нея.Твърда поддръжка ли е това за Борисов обаче? Дори Манфред Вебер не си разреши възторжена отбрана на потърпевшия ни министър председател. Това, което той сподели, е че съществени проблеми са налице, само че може да се изчака до изборите през пролетта, когато българите ще се произнесат. Има проблеми, има и достижения, Борисов самичък е предложил оставката си при положение на привикване на Велико народно събрание, ерго - да остане още няколко месеца.
Същата “подкрепа ” туитна и Доналд Туск след среща с премиера. Очевидно е, че ЕНП постави партийната преданост в фамилията пред отбраната на други полезности в Европейски Съюз. Това е политически избор, за който тя би трябвало да си носи отговорност. Но също по този начин е явно, че ЕНП не е щастлива от този избор и го прави с едно мислено, оставяйки си задоволително малки врати за бързо отдръпване. Самият факт, че множеството от неприетите ремонти към резолюцията бяха вкарани от народен представител на Екологичен потенциал от Малта (страна, която не е първенец във върховенството на правото), показва, че огромните в ЕНП не желаят тясно да се ангажират със отбраната на едно държавно управление, което по този начин или другояче е в графата на политически отписаните. Дали незабавно или след пет месеца, за ЕНП сигурно е все едно;
Вотът ще покаже, че Българска социалистическа партия и Демократична България са в “коалиция ”
Това е по-скоро дружеска задявка, а не мотив. Не вотът в Екологичен потенциал, да вземем за пример, демонстрира, че ГЕРБ и Движение за права и свободи са в действителна колиция, а дейностите на тези две партии-близнаци през годините.
Като цяло, резолюцията на Екологичен потенциал няма да промени коренно обстановката в България. Но с нея има и ново развиване. Българската политика към този момент е доста повече част от европейската политика. Това е добре за един съюз, който разчита на тясна интеграция сред страните. В него правилото не е да се лъжем един различен какви сме, а да си оказваме помощ, с цел да преодоляваме проблемите.
ГЕРБ съумяха да убедят ЕНП да схване тяхната позиция - това е дребна победа за партията на Борисов. Проблемът е в двусмислието и слабостта на възприетата позиция по принцип. Всъщност, Борисов признава всички проблеми, отхвърля (или не може) да почисти името си по безапелационен метод, поема де факто ангажимент да се отдръпна - и просто желае пролонгация от няколко месеца. Макар и с отегчение, ЕНП му дава тази пролонгация. Въпросът обаче гласи: каква е изгодата на България от нея.
А има и по-дълбоко запитване, на което към този момент освен Борисов, само че и ЕНП би трябвало да дават отговор. Може ли страна член на Европейски Съюз да изкара половин година в неведение дали министър председателят и държавното управление ѝ са корумпирани - единствено поради партийния хатър на едно европейско политическо семейство? Колко дълго една народна власт може да живее с съответни подозрения и обвинявания за корупция на най-високо ниво, влезнали в публични документи и на Европейски Съюз? ЕНП дава отговор " шест месеца ", само че подобен отговор надали е допустим за гласоподавателите на тези партии в личните им страни.
Всъщност, казусът е, че подобен отговор е недопустим по принцип.
P.S. Гласуването на резолюцията потвърди, че ЕНП се усеща доста неловко в позицията на бранител на ГЕРБ и Борисов. Трийсетина нейни депутати се отклониха от партийната линия, като или поддържаха решението, или се въздържаха. Това единствено по себе си е показателно, че мнозина не са склонни да слагат партийната дисциплинираност над по-висшите полезности на Европейски Съюз като честността и върховенството на правото.
А по този начин рухна и митът за “левия ” темперамент на резолюцията.
Автор: Даниел Смилов,
Резолюцията е много по-детайлна в изброяването на проблемите на България от отчета на Европейска комисия за върховенството на закона. В нея влизат митингите, подозренията за корупция на самия министър-председател Борисов, свадите със аудиозаписите, къщите за тъщи, либийският танкер, имението в “Росенец ” и доста други неща, въпреки не и всичко. Например, 700-те милиона от Божков и обвързваните с тях заплащания към телевизия, футболен тим, а евентуално и висши политици, по някаква причина ги няма в категорично позоваване.
Така или другояче, обаче, картината издава положително познаване на главните черти на българското ръководство и може да се назова с неутралния термин “обективна ”. Целта на картината е да показва, че България се отклонява от базови полезности на Европейски Съюз. Затова, наред с корупционните и медийните проблеми, в нея участва и отношението на страната към Истанбулската спогодба и неспазването на решения на съда в Страсбург за правата на малцинствата.
Тъй като картината е задоволително правдива, реакциите против нея в България не са толкоз по нейното наличие, а по-други въпроси:
Тази отрицателна картина се сътвори и гласоподава благодарение на български депутати и политици. Те са предатели!
Най-наивистичната линия на офанзива против резолюцията е тази. Тя даже може да се назова “инфантилна ”, в случай че не беше държавната съпротива против този термин, който те считат за по-обиден даже от “тулуп ” и “мисирка ”. Цитира се Петко Каравелов, който след гаврите с него в Черната джамия, споделил на задграничен посланик: “У нас такива неща не се случват ”. Уви, проблемите не изчезват, като споделяме пред посланици и в Брюксел, че ги няма. Нещо повече, Европейски Съюз не е просто сборище на “чужденци ”, пред които не би трябвало да се излагаме. Ние сме част от този политически съюз и би трябвало да сме в него с същинското си лице. Не с някаква смехотворна маска, в която даже самите ние не имаме вяра. И в случай че това лице стане нелицеприятно, не би трябвало да го маскираме и гримираме до глупост, а да го сменим оптимално бързо посредством избори. Такъв е редът в демокрациите.
Атаките идват единствено от леви, зелени и либерали: десните поддържат Борисов твърдо!
Вярно е, че резолюцията бе призната най-много с гласовете на левите, зелените и либералите. ЕНП и други десни обединения показаха запаси и даже вкараха оферти за ремонти против резолюцията. В последна сметка, като цяло, те гласоподаваха против нея.Твърда поддръжка ли е това за Борисов обаче? Дори Манфред Вебер не си разреши възторжена отбрана на потърпевшия ни министър председател. Това, което той сподели, е че съществени проблеми са налице, само че може да се изчака до изборите през пролетта, когато българите ще се произнесат. Има проблеми, има и достижения, Борисов самичък е предложил оставката си при положение на привикване на Велико народно събрание, ерго - да остане още няколко месеца.
Същата “подкрепа ” туитна и Доналд Туск след среща с премиера. Очевидно е, че ЕНП постави партийната преданост в фамилията пред отбраната на други полезности в Европейски Съюз. Това е политически избор, за който тя би трябвало да си носи отговорност. Но също по този начин е явно, че ЕНП не е щастлива от този избор и го прави с едно мислено, оставяйки си задоволително малки врати за бързо отдръпване. Самият факт, че множеството от неприетите ремонти към резолюцията бяха вкарани от народен представител на Екологичен потенциал от Малта (страна, която не е първенец във върховенството на правото), показва, че огромните в ЕНП не желаят тясно да се ангажират със отбраната на едно държавно управление, което по този начин или другояче е в графата на политически отписаните. Дали незабавно или след пет месеца, за ЕНП сигурно е все едно;
Вотът ще покаже, че Българска социалистическа партия и Демократична България са в “коалиция ”
Това е по-скоро дружеска задявка, а не мотив. Не вотът в Екологичен потенциал, да вземем за пример, демонстрира, че ГЕРБ и Движение за права и свободи са в действителна колиция, а дейностите на тези две партии-близнаци през годините.
Като цяло, резолюцията на Екологичен потенциал няма да промени коренно обстановката в България. Но с нея има и ново развиване. Българската политика към този момент е доста повече част от европейската политика. Това е добре за един съюз, който разчита на тясна интеграция сред страните. В него правилото не е да се лъжем един различен какви сме, а да си оказваме помощ, с цел да преодоляваме проблемите.
ГЕРБ съумяха да убедят ЕНП да схване тяхната позиция - това е дребна победа за партията на Борисов. Проблемът е в двусмислието и слабостта на възприетата позиция по принцип. Всъщност, Борисов признава всички проблеми, отхвърля (или не може) да почисти името си по безапелационен метод, поема де факто ангажимент да се отдръпна - и просто желае пролонгация от няколко месеца. Макар и с отегчение, ЕНП му дава тази пролонгация. Въпросът обаче гласи: каква е изгодата на България от нея.
А има и по-дълбоко запитване, на което към този момент освен Борисов, само че и ЕНП би трябвало да дават отговор. Може ли страна член на Европейски Съюз да изкара половин година в неведение дали министър председателят и държавното управление ѝ са корумпирани - единствено поради партийния хатър на едно европейско политическо семейство? Колко дълго една народна власт може да живее с съответни подозрения и обвинявания за корупция на най-високо ниво, влезнали в публични документи и на Европейски Съюз? ЕНП дава отговор " шест месеца ", само че подобен отговор надали е допустим за гласоподавателите на тези партии в личните им страни.
Всъщност, казусът е, че подобен отговор е недопустим по принцип.
P.S. Гласуването на резолюцията потвърди, че ЕНП се усеща доста неловко в позицията на бранител на ГЕРБ и Борисов. Трийсетина нейни депутати се отклониха от партийната линия, като или поддържаха решението, или се въздържаха. Това единствено по себе си е показателно, че мнозина не са склонни да слагат партийната дисциплинираност над по-висшите полезности на Европейски Съюз като честността и върховенството на правото.
А по този начин рухна и митът за “левия ” темперамент на резолюцията.
Автор: Даниел Смилов,
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ