Европейската комисия съобщи днес за седем наказателни процедури срещу България.

Европейската комисия заяви през днешния ден за седем наказателни процедури против България. Комисията чака отговорите на българските управляващи в период от два месеца, оповестява Българска телеграфна агенция. По една от процедурите Комисията приканва България да вкара вярно разпоредбите на Европейски Съюз за отваряне на пазара и ръководство на железопътната инфраструктура. Европейските правила за основаване на единно европейско железопътно пространство плануват отваряне на пазара за вътрешни услуги за железопътен транспорт на пасажери и ръководството на железопътната инфраструктура. Предвижда се сдруженията да правят всички типове железопътни услуги на всички места в Европейски Съюз. През ноември 2021 година Европейска комисия стартира процедурата във връзка независимостта и безпристрастността на шефа на инфраструктурата, както и с спомагателните функционалности на регулаторния орган. Тъй като българското законодателство към момента не е изцяло съобразено с условията на правото на Европейски Съюз, Комисията реши да показа стимулирано мнение. България разполага с два месеца, с цел да заяви за подхванатите ограничения, а по-късно казусът може да бъде отправен до Съда на Европейски Съюз, се отбелязва в известието. По друга процедура Европейска комисия приканва нашата и още три страни да съблюдават разпоредбите на Европейски Съюз за крайпътни инспекции. Правилата трансформират техническите условия за крайпътни инспекции, в това число типовете високоскоростни трактори, подлежащи на такива инспекции за възстановяване на сигурността по пътищата. Процедурата стартира през ноември 2022 година и в този момент дава период от два месеца за отговор, като предизвестява, че може да отнесе въпроса до Съда на Европейски Съюз. ЕК приканва също България да съблюдава разпоредбите за установяване на обединен формат за позволения за престояване за жители на страни отвън Европейски Съюз. Пояснява се, че нашата страна не е въвела новата версия на единния формат до крайния период от 10 юли 2020 година. Това може да докара до увеличение на случаите на подправяне на документите, разяснява Комисията. България разполага с два месеца, с цел да отговори и да предприеме нужните ограничения, а при липса на приемлив отговор Европейска комисия може да отнесе случая до Съда на Европейски Съюз. Комисията показва очакване България и още девет страни от Европейски Съюз да вкарат вярно всички правила за сезонните служащи. Правилата плануват обезпечаването на почтени условия на труд и живот, равни права и задоволителна отбрана от употреба на задграничните служащи, както и понижаване на противозаконната миграция. С откриването на тази наказателна процедура Европейска комисия дава период от два месеца за отговор. От нашата страна и още четири страни от Европейски Съюз се чака също по този начин да вкарат напълно разпоредбите за вътрешния пазар на електрическа енергия. Нашата страна е призована също по този начин да уточни по задоволително явен и прецизен метод всички разпореждания в националното законодателство за въвеждане на европейските правила в тази област. Крайният период за законодателните промени е изминал на 31 декември 2020 година, а през февруари 2021 година са били открити наказателните процедури. Отново е подложен двумесечен период за осъществяване на отговорностите и е отправено предизвестие, че в противоположен случай въпросът ще бъде отправен до Европейския съд. В региона на корабоплаването ЕК призовава България и още четири страни да изготвят и изпратят копия от своите морски пространствени проекти. Европейските правила дефинират общ метод за страните в Европейски Съюз за обмисляне на техните морски зони. Крайбрежните страни от Европейски Съюз се очакваше да изготвят морски пространствени проекти не по-късно от 31 март 2021 година и да показват копия три месеца след публикуването им. Даден е двумесечен период за деяние и е отправено предизвестие, че въпросът може да бъде отправен до Съда на Европейски Съюз. Комисията настоятелно приканва също по този начин България да заяви ограниченията за използване на разпоредбите за пристанищните приемни уреди за предаване на боклуци от кораби. Тези правила плануват подобаваща инфраструктура на пристанищата за събиране на корабните боклуци. Държавите имаха период до 28 юни 2021 година да вкарат новите правила в националното законодателство. През ноември 2020 година комисията предприе наказателната процедура против нашата страна. България разполага с два месеца, с цел да отговори и да предприеме нужните ограничения, като в противоположен случай Европейска комисия може да отнесе случая до Съда на Европейски Съюз, се показва в известието. Европейската комисия реши да предяви иск пред Съда на Европейския съюз против България по отношение на неизпълнението на отговорностите ѝ по Директива 2009/54/ЕО относно употребата и предлагането на пазара на натурални минерални води. Комисията смята, че българското законодателство не е в сходство с разпоредбите, по-специално защото то не не разрешава предлагането на пазара на натурални минерални и изворни води, които произлизат от еднакъв извор, под повече от едно комерсиално изложение, както се изисква от директивата. Освен това, обратно на разпоредбите, в българското законодателство не се изисква наименованието на извора да се показва върху етикетите на минералните и изворните води. Българското законодателство разрешава също по този начин да се употребява обозначението „ изворна вода “ за вода, която не дава отговор на изискванията за потребление на този термин. През юли 2020 година Комисията изпрати официално уведомително писмо на България, а през септември 2021 г. издаде мотивирано мнение, с което прикани България да предприеме нужните стъпки, с цел да се съобрази със законодателството на Съюза. След оценка на отговора на България на стимулираното мнение Комисията стигна до заключението, че откритите нарушавания на Директива 2009/54/ЕО не са отстранени. Подробности ще намерите. Европейската комисия също реши да предяви иск срещу България пред Съда на Европейски Съюз за това, че не е транспонирала в националното си законодателство разпоредбите на Европейски Съюз за установяване на минимални национални цели за публичните поръчки за чисти транспортни средства (Директива (ЕС) 2019/1161).  Крайният период за транспониране на директивата беше 2 август 2021 г. Липсата на транспониране рискува да заплаши постигането от страна на България на задачите за публичните поръчки за интервала 2021—2025 г. На 30 септември 2021 г. Комисията изпрати публично уведомително писмо до България, а на 6 април 2022 г. изпрати стимулирано мнение. Тъй като България продължава да нарушава директивата, Комисията реши да отнесе случая до Съда с искане за налагане на финансови наказания. Повече информация ще намерите. Европейската комисия също по този начин реши да предяви иск против България пред Съда на Европейски Съюз заради неналичието на транспониране в националното законодателство на Директивата за Европейската услуга за електронно пътно таксуване (ЕУЕПТ) (Директива (ЕС) 2019/520). Липсата на транспониране на тези правила по отношение на електронното пътно таксуване съставлява спънка за оперативната съгласуемост на електронните системи за пътно таксуване на страните членки и за трансграничното използване на задължението за заплащане на пътни такси в Европейски Съюз. Крайният период за транспониране на тази инструкция беше 19 октомври 2021 г. Комисията стартира произвеждане за нарушаване против през ноември 2021 г. и реши да изпрати стимулирано мнение през май 2022 г. Тъй като България и Полша не престават да нарушават задължението си да транспонират директивата, Комисията реши да сезира Съда с предложение за налагане на финансови наказания. Повече информация ще намерите.