Кислородните апарати - какво е това и защо сега са толкова важни
Европа стана епицентърът на международната болест от ковид COVID-19, като още тази седмица единствено Италия ще надвиши по смъртни случаи Китай, откъдето стартира всичко. В тази рецесия развиването на пневмония при най-тежките случаи трансформира в животоспасяващи апаратите за обдишване.
Какво съставляват кислородните апарати (респираторите) и за какво страните форисрат производството на хиляди от тях?
- този уред не лекува нищо, той единствено оказва помощ на дишането
- работи на ток или батерия
- в чужбина ги назовават още " вентилатори " и съставляват апарати, с които по машинален метод с въздушна примес под налягане се подтиква снабдяването на организма с О2 пред изумените бели дробове
- респираторите могат да бъдат настроени също за противоположната функционалност, т.е да имитират поемане и издишване, с цел да изтеглят въглеродния двоукис от дробовете; честото на дишане същ оможе да се настрои съгласно съответния пациент
- свързнането с пациента става посредством интубиране, т.е. тръба се вкарва през устата или носа, а при тежки случаи може и да се направи отвор в трахеята посредством така наречен трахеотомия
- първите респиратори се появяват през 20-те и 30-те години на ХХ век и са известни като " стоманени дробове " ; постоянно са ги употребявали за пациенти, изумени от полиомиелит
- през днешния ден се употребяват най-вече в незабавните и интензивните отделения, както и в хирургичните зали при пациенти под дълбока анестезия; от време на време се ползва при излизане от комплицирани интервенции и това може да продължи от няколко часа до няколко дни
- до респиратор се прибягва още при кома, мозъчна контузия и инсулт, колабирали бели дробове, свръхдоза от опиати, хронична обструктивна белодробна болест (хобб), провали на гръбнания мозък, синдром на Гилен-Баре, мистения гравис, прибързано родени бебета и други
- този уред избавя човешки живот, само че може да има странични резултати, изключително при продължителна употреба; главният риск е зараза, която тръбата може да вкара в носа, синусите, гърлото и белите дробове
- по тази причина местата, където работят респиратори, изискват личният състав да е с ръкавици и маски; външни гости не са мечтани, само че в случай че бъдат позволени, би трябвало да са здрави и да носят същите защитни средства
- на практика е невероятно пациентът да приказва, защото се минава през зоната на гласните струни, няма по какъв начин да се храни по нормалния метод и неможе да се разхожда, тъй като е закачен за апарата
- тръбата на респиратора нервира и затруднява изкашлянето, което другояче прочиства дборовете и дихателните пътища
- дозирането в работата на респиратора е значимо, тъй като при прекомерно високо налягане може да навреди на белия дроб или да вкара по-висока централизация на О2 от нужното
- медиците облекчават дискомфорта и страданието с болкоуспокояващи, приспивателни, лекарства да разпределяне на мускулите; откакто завърши интубирането няма потребност да се продължава с тях
- резултата от респиратора се следи и с друга инсталация, в това число за премерване на пулса, кръвното налягане, от време на време се постановат и ретнгенови фотоси или кръвни проби за определяне наличието на О2 и въглероден диоксид в кръвта.
- след премахването му известно време може да се изпитва усложнения в независимото дишане, пресъхнало гърло или болки на гръдните мускули, отслабнали в часовете или дните на потреблението на апарата; връщането към обикновено положение може да отнеме дни или седмици, заради което при по-тежките случаи всекидневно се практикува понижаване на времето на включване преди цялостното изключване
- производителите са доста, само че по-известните в Европа са Hamilton Medical (Швейцария), Draegerwerk (Германия), Getinge Group (Швеция), Medtronic (Ирландия), Philips (Нидерландия).
Какво съставляват кислородните апарати (респираторите) и за какво страните форисрат производството на хиляди от тях?
- този уред не лекува нищо, той единствено оказва помощ на дишането
- работи на ток или батерия
- в чужбина ги назовават още " вентилатори " и съставляват апарати, с които по машинален метод с въздушна примес под налягане се подтиква снабдяването на организма с О2 пред изумените бели дробове
- респираторите могат да бъдат настроени също за противоположната функционалност, т.е да имитират поемане и издишване, с цел да изтеглят въглеродния двоукис от дробовете; честото на дишане същ оможе да се настрои съгласно съответния пациент
- свързнането с пациента става посредством интубиране, т.е. тръба се вкарва през устата или носа, а при тежки случаи може и да се направи отвор в трахеята посредством така наречен трахеотомия
- първите респиратори се появяват през 20-те и 30-те години на ХХ век и са известни като " стоманени дробове " ; постоянно са ги употребявали за пациенти, изумени от полиомиелит
- през днешния ден се употребяват най-вече в незабавните и интензивните отделения, както и в хирургичните зали при пациенти под дълбока анестезия; от време на време се ползва при излизане от комплицирани интервенции и това може да продължи от няколко часа до няколко дни
- до респиратор се прибягва още при кома, мозъчна контузия и инсулт, колабирали бели дробове, свръхдоза от опиати, хронична обструктивна белодробна болест (хобб), провали на гръбнания мозък, синдром на Гилен-Баре, мистения гравис, прибързано родени бебета и други
- този уред избавя човешки живот, само че може да има странични резултати, изключително при продължителна употреба; главният риск е зараза, която тръбата може да вкара в носа, синусите, гърлото и белите дробове
- по тази причина местата, където работят респиратори, изискват личният състав да е с ръкавици и маски; външни гости не са мечтани, само че в случай че бъдат позволени, би трябвало да са здрави и да носят същите защитни средства
- на практика е невероятно пациентът да приказва, защото се минава през зоната на гласните струни, няма по какъв начин да се храни по нормалния метод и неможе да се разхожда, тъй като е закачен за апарата
- тръбата на респиратора нервира и затруднява изкашлянето, което другояче прочиства дборовете и дихателните пътища
- дозирането в работата на респиратора е значимо, тъй като при прекомерно високо налягане може да навреди на белия дроб или да вкара по-висока централизация на О2 от нужното
- медиците облекчават дискомфорта и страданието с болкоуспокояващи, приспивателни, лекарства да разпределяне на мускулите; откакто завърши интубирането няма потребност да се продължава с тях
- резултата от респиратора се следи и с друга инсталация, в това число за премерване на пулса, кръвното налягане, от време на време се постановат и ретнгенови фотоси или кръвни проби за определяне наличието на О2 и въглероден диоксид в кръвта.
- след премахването му известно време може да се изпитва усложнения в независимото дишане, пресъхнало гърло или болки на гръдните мускули, отслабнали в часовете или дните на потреблението на апарата; връщането към обикновено положение може да отнеме дни или седмици, заради което при по-тежките случаи всекидневно се практикува понижаване на времето на включване преди цялостното изключване
- производителите са доста, само че по-известните в Европа са Hamilton Medical (Швейцария), Draegerwerk (Германия), Getinge Group (Швеция), Medtronic (Ирландия), Philips (Нидерландия).
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ