Страните от ЕС са готови да крадат газ една от друга
Европа незабавно търси сурогат на съветския газ – ембарго за доставките на сила от Русия към момента не е въведено, само че се разисква интензивно. Някои разновидности към този момент се преглеждат, въпреки и с известни запаси. Изведнъж обаче породи различен проблем: страните от Европейски Съюз започнаха да се борят между тях за правото да получат ресурса, толкоз нужен за всяка от тях.
След началото на военната специфична интервенция на Русия в Украйна, „ Съдружието на двадесет и седемте “ направи предложение на първите страници на своите вестници – „ ние ще откажем да купуваме съветски газ “. Ще го сменяем от други снабдители.
Изборът на " заместници " се оказа къс: Алжир, Катар, Съединени американски щати, Азербайджан и Нигерия бяха посочени измежду вероятните спасители. Изглеждаше, че Европа няма защо да се тревожи, въпреки и с доста спомагателни разноски спрямо това, което човек би платил за съветско гориво. Но в този момент се оказва, че на процедура няма от кого да се вземе различен газ.
Първият евентуален избавител са Щатите. Според “Дойче Веле” Вашингтон дава обещание на европейците да изстържат 15 милиарда кубически метра от дъното на запасите си за една година, " с цел да оказват помощ на сътрудниците ". Но размерът на „ избавителните “ доставки, плануван от Съединените щати, ще затвори едвам 10% от зараждащата се черна дупка на европейското търсене на газ.
Вторият вид беше Катар. В Доха показаха удовлетворение, че огромните бели братя от Европейски Съюз се обърнаха към него, само че в края на договарянията свиха ръце: „ няма свободен потенциал “. Почти всичките 178 милиарда кубически метра ВПГ, създаден от това арабско емирство, към този момент са предоставени на купувачи. Възможно е да се усили производството единствено в случай че се изградят нови индустриални мощности, което изисква съвсем 30 милиарда $ вложения и няколко години за създаване на цех.
Въпреки това немският министър на стопанската система Роберт Хабек посети Доха и беседва с " виновни високопоставени чиновници " там. Това беше задоволително за същата “Дойче Веле” да разгласи, че Германия и Катар кроят „ дълготрайно партньорство “, което „ получава по-широка поддръжка от предстоящата “. Но министърът в последна сметка не можа да зарадва сънародниците си, като реши незабавно казуса с газоснабдяването.
Думите на немския министър на стопанската система накараха неговите сътрудници във Франция, Белгия, Холандия и Полша да се раздвижат - страни, които внасят ВПГ от Катар. Които съобразиха, че присъединяване на германците в покупките на газ от емирството може да се случи само с понижаване на дяла, придобиван от всяка от четирите изброени страни.
Африканците биха избавили, само че...
Третият вероятен избавител на Европа е Алжир. Наскоро Испания заприказва за потребността от възкръсване на заровения преди три години план “МидКат” за доставка на 7 милиарда кубични метра алжирски газ от Барселона към Франция и Германия. А в Италия оповестиха желанието да получат от Алжир по тръбопровода “Енрико Матей” в допълнение 9 милиарда кубични метра газ годишно (изобщо Италия би трябвало да размени 29 милиарда кубични метра съветски газ на година).
Африканската страна добива годишно 22 милиарда кубометра, от които 13 отиват за Испания. Останалото отива за лични потребности, плюс още някакви дреболии за Франция и Италия. Алжир ще може да усили добива, само че също като Катар - първо вложения в плана за нов цех за втечняване на газ и няколко години градеж на нови мощности, а едвам по-късно увеличение на доставките.
Сега се оказва, че Алжир би трябвало съществено да намерения с кого да работи с наличните, т.е. неподлежащи на нарастване размери - да резервира статуквото или да откъсне от някого неговия дял, с цел да го съобщи на различен. Между другото Тауфик Хакар, общоприет шеф на “Сонатрах”, водещата петролно-газова компания на страната, съобщи, че Алжир сега не е кадърен да компенсира Европа с доставки на съветски газ.
Трябва да се добави, че съгласно договореностите с управлението на Европейски Съюз, Алжир няма правни благоприятни условия да търгува с газ директно с някоя от страните-членки. Всичките въпроси би трябвало да се вземат решение само през Брюксел. Испанско-италианският спор е удостоверение, че Мадрид и Рим може да се освободят от тези ограничавания, в случай че грижата за националното богатство го изисква. Още повече, че към този момент има казус за своеволно освобождение от рамките, наложени от Европейски Съюз - същите договаряния сред Германия и Катар.
“Предварителните договорености сред Италия и Алжир”, реализирани преди дни, бяха коментирани с нотка отчаяние от испанския “Ел Мундо”. Читателят е тласкан към простата мисъл: страните от Европейски Съюз би трябвало, несъмнено, да работят дружно, само че в действителност всеки се стреми да издърпа одеалото към себе си.
Франция, Испания и Португалия спорят между тях кой ще може да изнесе повече природен газ от Нигерия, които ресурси (5,5 трилиона кубометра) превъзхождат даже алжирските (2,3 трилиона). Инфраструктурата не стига за угаждане на растящите потребности на трите, по тази причина още веднъж всяка от страните води свои секрети договаряния с Абуджа и съдейки по изтеклата информация, се надява да усили своя дял посредством намаляването на този на другите.
Трябва да се каже, че Испания изпитва несъмнено терзание във връзка с проектите на Италия да усили покупките си в Алжир. Но то се показва към този момент, да речем, заобиколно. Не се чува директна угриженост, че “италианците ни лишават дяла”. Всичко към този момент е на ниво “загубихме опцията да точим алжирски газ през Мароко”, а Рим “се възползва от това и се стреми да усили покупките си”, тъй като неговата тръба работи и има благоприятни условия да усили продуктивността.
Напомняме, че през септември предходната година газопроводът “Алжир-Мароко-Испания” спря да работи. Изостри се спора сред Мароко и Испания, която поддържа независимостта на Западна Сахара, която Мароко счита за своя. Италия има желание да пренасочи към себе си освободилия се размер. Мадрид в тази обстановка заложи на увеличението на доставките в Европа на алжирски ВПГ (от 86 на 146 танкера годишно), само че алжирците упорстват за повишение на цената на закупувания от Испания газ. “При това Алжир е подготвен да вдигне цената само за Испания”, отбелязва “Ел Периодико”. “Ясно е, че възможностите за победа в това съревнование са по-големи за Италия”, написа испанският “Ел Пайс”. “Брюксел показа на Европейски Съюз цяла редица оферти, с цел да отхвърли игото на Владимир Путин в газово отношение. Но в тази ситуация примката се стегна мощно на шията на ЕС”, обобщава изданието “20 Минутос”.
Изданието не показва по какъв начин съответно се води битката за нигерийския газов пазар сред трите горепосочени европейски страни, само че загатва, че битката към този момент се води “под килима” и най-вероятно читателят ще види не процеса, а резултата. Наблюдаващият обстановката на нигерийския газов пазар китайски “Бейджин Нюз” счита, че Европа има малко вероятности в Нигерия за разширение на покупките, тъй като африканците за увеличение на доставките желаят преди всичко вложения в развиване на инфраструктурата и строителството на нови фабрики, а на второ място Европа не може да предложи толкоз висока цена за газа, както предлага Азия. “Нигерийците както и Катар са съсредоточени за доставки в Китай, Япония, Индия, Южна Корея от Югоизточна Азия. А европейците, в случай че имат желание да влязат в играта, би трябвало да вложат минимум 30 милиарда евро и да построят 4130 километра газопровод”.
Мерси, Баку
Що се отнася до увеличението на доставките на Азербайджански газ, то този въпрос е тематика за спор сред Турция, България и Румъния. При това, в случай че първата се нуждае от подобен поради превозването му по-нататък към Европа и приемане на пари от препродажба и пренос, то на втората и третата той е необходим за индустриални и отоплителни цели - примерно 5 милиарда кубометра.
Азербайджан, съгласно турската организация “Анадолу”, праща към Европа по разнообразни пътища към 10 млрд кубометра, само че ще може да усили своята продуктивност едвам, когато ще бъде документиран спомагателен интерес от купувачите и показаните от тяхна страна твърди гаранции за заплащане на вероятните доставки. Но даването на гаранции и свидетелства за интерес тук, както в тази ситуация с Алжир и Катар са единствено първа крачка. За задоволство на потребностите на бъдещите клиенти Баку би трябвало да сътвори нови мощности за рандеман н газ и подготовка на превозването му. Тоест още веднъж ще са нужни години и милиарди долари вложения.
Властите в Европейски Съюз и държавните управления на страните, влизащи в Европейски Съюз не се стесняват да признават, че оказа от съветски газ е много скъпо наслаждение. При това няма вероятности да се случи бързо. Възможностите на Европа да резервира своето “газово благополучие” през днешния ден са две. Или да си отмъкват едни на други наличните снабдители (както се прави), или да се заплаща на Русия в рубли.
Ще се разбере след 15 април кой път ще бъде определен. Тогава в сметките на “Газпром” би трябвало да постъпят (или не) първите рубли от европейците. Едва ли би трябвало да се разчита, че целият Европейски Съюз ще се съгласи да премине към съветска валута. Но първите лястовички към този момент долита: Словакия съобщи, че “допуска заплащане в рубли за съветски газ”, а Унгария, че е “готова да заплати в рубли”.
Превод: В. Сергеев
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ съдебна експертиза КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В " ТЕЛЕГРАМ " И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
След началото на военната специфична интервенция на Русия в Украйна, „ Съдружието на двадесет и седемте “ направи предложение на първите страници на своите вестници – „ ние ще откажем да купуваме съветски газ “. Ще го сменяем от други снабдители.
Изборът на " заместници " се оказа къс: Алжир, Катар, Съединени американски щати, Азербайджан и Нигерия бяха посочени измежду вероятните спасители. Изглеждаше, че Европа няма защо да се тревожи, въпреки и с доста спомагателни разноски спрямо това, което човек би платил за съветско гориво. Но в този момент се оказва, че на процедура няма от кого да се вземе различен газ.
Първият евентуален избавител са Щатите. Според “Дойче Веле” Вашингтон дава обещание на европейците да изстържат 15 милиарда кубически метра от дъното на запасите си за една година, " с цел да оказват помощ на сътрудниците ". Но размерът на „ избавителните “ доставки, плануван от Съединените щати, ще затвори едвам 10% от зараждащата се черна дупка на европейското търсене на газ.
Вторият вид беше Катар. В Доха показаха удовлетворение, че огромните бели братя от Европейски Съюз се обърнаха към него, само че в края на договарянията свиха ръце: „ няма свободен потенциал “. Почти всичките 178 милиарда кубически метра ВПГ, създаден от това арабско емирство, към този момент са предоставени на купувачи. Възможно е да се усили производството единствено в случай че се изградят нови индустриални мощности, което изисква съвсем 30 милиарда $ вложения и няколко години за създаване на цех.
Въпреки това немският министър на стопанската система Роберт Хабек посети Доха и беседва с " виновни високопоставени чиновници " там. Това беше задоволително за същата “Дойче Веле” да разгласи, че Германия и Катар кроят „ дълготрайно партньорство “, което „ получава по-широка поддръжка от предстоящата “. Но министърът в последна сметка не можа да зарадва сънародниците си, като реши незабавно казуса с газоснабдяването.
Думите на немския министър на стопанската система накараха неговите сътрудници във Франция, Белгия, Холандия и Полша да се раздвижат - страни, които внасят ВПГ от Катар. Които съобразиха, че присъединяване на германците в покупките на газ от емирството може да се случи само с понижаване на дяла, придобиван от всяка от четирите изброени страни.
Африканците биха избавили, само че...
Третият вероятен избавител на Европа е Алжир. Наскоро Испания заприказва за потребността от възкръсване на заровения преди три години план “МидКат” за доставка на 7 милиарда кубични метра алжирски газ от Барселона към Франция и Германия. А в Италия оповестиха желанието да получат от Алжир по тръбопровода “Енрико Матей” в допълнение 9 милиарда кубични метра газ годишно (изобщо Италия би трябвало да размени 29 милиарда кубични метра съветски газ на година).
Африканската страна добива годишно 22 милиарда кубометра, от които 13 отиват за Испания. Останалото отива за лични потребности, плюс още някакви дреболии за Франция и Италия. Алжир ще може да усили добива, само че също като Катар - първо вложения в плана за нов цех за втечняване на газ и няколко години градеж на нови мощности, а едвам по-късно увеличение на доставките.
Сега се оказва, че Алжир би трябвало съществено да намерения с кого да работи с наличните, т.е. неподлежащи на нарастване размери - да резервира статуквото или да откъсне от някого неговия дял, с цел да го съобщи на различен. Между другото Тауфик Хакар, общоприет шеф на “Сонатрах”, водещата петролно-газова компания на страната, съобщи, че Алжир сега не е кадърен да компенсира Европа с доставки на съветски газ.
Трябва да се добави, че съгласно договореностите с управлението на Европейски Съюз, Алжир няма правни благоприятни условия да търгува с газ директно с някоя от страните-членки. Всичките въпроси би трябвало да се вземат решение само през Брюксел. Испанско-италианският спор е удостоверение, че Мадрид и Рим може да се освободят от тези ограничавания, в случай че грижата за националното богатство го изисква. Още повече, че към този момент има казус за своеволно освобождение от рамките, наложени от Европейски Съюз - същите договаряния сред Германия и Катар.
“Предварителните договорености сред Италия и Алжир”, реализирани преди дни, бяха коментирани с нотка отчаяние от испанския “Ел Мундо”. Читателят е тласкан към простата мисъл: страните от Европейски Съюз би трябвало, несъмнено, да работят дружно, само че в действителност всеки се стреми да издърпа одеалото към себе си.
Франция, Испания и Португалия спорят между тях кой ще може да изнесе повече природен газ от Нигерия, които ресурси (5,5 трилиона кубометра) превъзхождат даже алжирските (2,3 трилиона). Инфраструктурата не стига за угаждане на растящите потребности на трите, по тази причина още веднъж всяка от страните води свои секрети договаряния с Абуджа и съдейки по изтеклата информация, се надява да усили своя дял посредством намаляването на този на другите.
Трябва да се каже, че Испания изпитва несъмнено терзание във връзка с проектите на Италия да усили покупките си в Алжир. Но то се показва към този момент, да речем, заобиколно. Не се чува директна угриженост, че “италианците ни лишават дяла”. Всичко към този момент е на ниво “загубихме опцията да точим алжирски газ през Мароко”, а Рим “се възползва от това и се стреми да усили покупките си”, тъй като неговата тръба работи и има благоприятни условия да усили продуктивността.
Напомняме, че през септември предходната година газопроводът “Алжир-Мароко-Испания” спря да работи. Изостри се спора сред Мароко и Испания, която поддържа независимостта на Западна Сахара, която Мароко счита за своя. Италия има желание да пренасочи към себе си освободилия се размер. Мадрид в тази обстановка заложи на увеличението на доставките в Европа на алжирски ВПГ (от 86 на 146 танкера годишно), само че алжирците упорстват за повишение на цената на закупувания от Испания газ. “При това Алжир е подготвен да вдигне цената само за Испания”, отбелязва “Ел Периодико”. “Ясно е, че възможностите за победа в това съревнование са по-големи за Италия”, написа испанският “Ел Пайс”. “Брюксел показа на Европейски Съюз цяла редица оферти, с цел да отхвърли игото на Владимир Путин в газово отношение. Но в тази ситуация примката се стегна мощно на шията на ЕС”, обобщава изданието “20 Минутос”.
Изданието не показва по какъв начин съответно се води битката за нигерийския газов пазар сред трите горепосочени европейски страни, само че загатва, че битката към този момент се води “под килима” и най-вероятно читателят ще види не процеса, а резултата. Наблюдаващият обстановката на нигерийския газов пазар китайски “Бейджин Нюз” счита, че Европа има малко вероятности в Нигерия за разширение на покупките, тъй като африканците за увеличение на доставките желаят преди всичко вложения в развиване на инфраструктурата и строителството на нови фабрики, а на второ място Европа не може да предложи толкоз висока цена за газа, както предлага Азия. “Нигерийците както и Катар са съсредоточени за доставки в Китай, Япония, Индия, Южна Корея от Югоизточна Азия. А европейците, в случай че имат желание да влязат в играта, би трябвало да вложат минимум 30 милиарда евро и да построят 4130 километра газопровод”.
Мерси, Баку
Що се отнася до увеличението на доставките на Азербайджански газ, то този въпрос е тематика за спор сред Турция, България и Румъния. При това, в случай че първата се нуждае от подобен поради превозването му по-нататък към Европа и приемане на пари от препродажба и пренос, то на втората и третата той е необходим за индустриални и отоплителни цели - примерно 5 милиарда кубометра.
Азербайджан, съгласно турската организация “Анадолу”, праща към Европа по разнообразни пътища към 10 млрд кубометра, само че ще може да усили своята продуктивност едвам, когато ще бъде документиран спомагателен интерес от купувачите и показаните от тяхна страна твърди гаранции за заплащане на вероятните доставки. Но даването на гаранции и свидетелства за интерес тук, както в тази ситуация с Алжир и Катар са единствено първа крачка. За задоволство на потребностите на бъдещите клиенти Баку би трябвало да сътвори нови мощности за рандеман н газ и подготовка на превозването му. Тоест още веднъж ще са нужни години и милиарди долари вложения.
Властите в Европейски Съюз и държавните управления на страните, влизащи в Европейски Съюз не се стесняват да признават, че оказа от съветски газ е много скъпо наслаждение. При това няма вероятности да се случи бързо. Възможностите на Европа да резервира своето “газово благополучие” през днешния ден са две. Или да си отмъкват едни на други наличните снабдители (както се прави), или да се заплаща на Русия в рубли.
Ще се разбере след 15 април кой път ще бъде определен. Тогава в сметките на “Газпром” би трябвало да постъпят (или не) първите рубли от европейците. Едва ли би трябвало да се разчита, че целият Европейски Съюз ще се съгласи да премине към съветска валута. Но първите лястовички към този момент долита: Словакия съобщи, че “допуска заплащане в рубли за съветски газ”, а Унгария, че е “готова да заплати в рубли”.
Превод: В. Сергеев
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ съдебна експертиза КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В " ТЕЛЕГРАМ " И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ