Андрей Ковачев: Никога НАТО не е бил нападателен и агресивен съюз срещу Русия
Евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
Г-н Ковачев, времето и спецификата на украинското участие в НАТО са това, по което съществуват разлики сред страните членки на Алианса. Какви заключения можем да създадем с вас от това, което чухме, от срещата на НАТО във Вилнюс?
В Букурещ преди време се направи неточност, че не беше поканена Украйна. Ако Украйна беше поканена тогава за пълновръстен член на НАТО, то в този момент нямаше да има тази война на територията на Украйна. Как обаче Алиансът да поправи тази неточност от Букурещ преди повече към този момент от 10 години?
Да, приказваме за 2008 година
2008 година, тъкмо по този начин, когато тъкмо, с цел да отговори на желанията на Москва и да се съгласи с това, че Кремъл не желае да има наоколо до нейните територии държави-членки на НАТО, то тогава настояванията освен на Украйна, само че и на Грузия тогава не бяха признати. Ние би трябвало да изправим като страни-членки на НАТО тази неточност. Видяхме, че е голяма неточност и видяхме, че апетитът на Кремъл се ускори от това, че НАТО не пожела да извърши желанието на Киев за приемане на НАТО.
Приемането в НАТО не е против Русия. Нека да не забравяме, че ние имахме стратегическо партньорство с Русия, имахме специфичен съвет НАТО-Русия, който заседаваше всяка година. Имахме непрекъснато съдействие, бяхме протегнали ръка към Русия – като споделям ние, става въпрос за НАТО, за съдействие в областта на защитата с Руската федерация. Никога НАТО не е бил настъпателен, нападателен съюз против Русия. Това е доста значимо, тъй като се употребява доста пропагандно, че НАТО желало да се уголемява и това застрашавало Руската федерация. Напротив, ние постоянно сме били с протегната ръка за съдействие с Руската федерация, само че от другата страна са решили, че би трябвало да има някаква друга форма, каквато виждаме на възобновяване на Съветския съюз, от която по никакъв метод суверенни демократични страни не могат да изискат да вземат участие в такава формула.
Както и вие споменахте, господин Ковачев, и други критици споделят, че даването на Украйна на отдалеченост през 2008 година, само че без маршрут, е разрешило на Владимир Путин да рискува с нашествията си, както през 2014, по този начин и през 2022 година, по този начин да се каже, да се случи тази война в Украйна. Колко обаче беше открехната през днешния ден вратата и кое ви направи усещане на вас?
Виждаме какъв брой са внимателни в Съединени американски щати, в Германия. Разбира се, за Съединени американски щати една година преди изборите, президентските избори там, това е доста сериозна вътрешнополитическа тематика. Съединени американски щати имат да се занимават и с доста други проблеми в света, които може би за нас не са от първостепенно значение, както да вземем за пример в Тайван, какво се случва с Тихоокеанския басейн, обстановката с Китай, с Австралия. Много, доста неща и очевидно за тях този ангажимент занапред да кажат " да “ на Украйна е допълнително. Но ние би трябвало да проучваме в идващите може би дни точните текстове, които ще излязат от Вилнюс и какви са уговорките на Алианса по отношение на Украйна в кратковременен, средносрочен и дълготраен проект.
" Украйна ще стане член на НАТО, само че би трябвало да имаме съответните условия “ – коментарът беше на нашия министър председател господин Николай Денков преди срещата да стартира. " Това, което се чака, разяснява той, е да има краен резултат, в който категорично да се споделя, че Украйна ще бъде поканена тогава, когато събитията, несъмнено, разрешават. “ Г-н Ковачев, главната цел на срещата на НАТО да разбираме, че е да убеди президента Путин в дълготраен боен ангажимент на Алианса към Украйна. Ще успее ли съгласно вас НАТО да се оправи и да накара Путин да промени тактиката си?
Изключително значимо е НАТО да покаже единение. Много е добър сигналът с решението на президента Ердоган за поддръжка за участието на Швеция, тъй че към този момент Финландия е като пълновръстен член на НАТО и напълно скоро и Швеция ще бъде пълновръстен член на НАТО. Това демонстрира, че НАТО се уголемява и става по-силен и няма да изостави Украйна. Този ден, в който Украйна може да стане част от НАТО, се доближава толкоз по-бързо, колкото страните-членки от НАТО поддържат възобновяване на териториалната целокупност и на суверенитета на украинската страна, както е приета в Организация на обединените нации. Незаконната експанзия на Руската федерация на територията на Украйна би трябвало да бъде прекратена, съветските войски би трябвало да бъдат изтеглени от Украйна и да бъде нормализирана и възобновена украинската страна, надлежно тогава ще стане част и от Алианса, от НАТО. Разбира се, знаем, че те са и кандидат-член за Европейския съюз.
Споменахте за Турция, Турция, която подвигна ветото за влизане на Швеция в НАТО. Но знаем, че Ердоган се пазареше по този начин уверено и безкомпромисно, само че зад кулисите може би президентът Байдън и неговият екип неуморно го увещаваха да одобри и техните старания заслужават хвалба в тази ситуация.
Да, Швеция въпреки всичко одобри някои от изискванията, които Турция имаше за смяна в закона за финансирането на организации, изключително свързани с Кюрдската работническа партия, които бяха проблематични за Турция. Така че мисля, и двете страни – и Турция, и НАТО, завоюваха от това решение през вчерашния ден на турския президент и Турция след преизбирането на президента Ердоган има още по-сериозно предпочитание за възобновяване на положителните връзки вътре в НАТО, само че и по отношение на Европейския съюз.
Г-н Ковачев, какви други отстъпки от Запада могат да бъдат изтръгнати от тази среща?
Имате поради отстъпки от страна на кой, на Русия? Винаги сме го повтаряли, не знам към този момент за кой път – съветските войски би трябвало да се изтеглят от суверенната територия на Украйна. Това е обикновено, главно интернационално право – че непознати войски няма какво да вършат на територията на друга страна, където не са поканени и нямат право да бъдат там. Ние сме за мир. Разбира се, че всички желаят мир, само че мирът зависи от това какъв брой бързо съветските войски ще се изтеглят и откакто ръководещите в Кремъл не желаят към момента това да го създадат, несъмнено, че Украйна би трябвало да получава оптимално помощ, с цел да пази своята територия от нападателните дейности на непознати войски на нейна територия.
Един от значимите въпроси, които ще разискват също по този начин на срещата, е точно укрепването на Източния фланг, отбранителни проекти против вероятно нахлуване и разноските за защита, несъмнено. Къде съгласно вас могат да зародят проблеми?
Това е другата доста значима тематика за срещата във Вилнюс – по какъв начин да подобрим успеваемостта на защитата на блока от евентуални закани от Изток, по какъв начин да бъдат финансирани модернизацията на армията, ефикасното, бързото напредване на нашите военни елементи – на територията на НАТО приказваме, при потребност, примерно от Румъния към Прибалтика или от Полша към Румъния, или както е нужно за съответната стратегическа обстановка, която може да възникне в бъдеще. И кой ще финансира, с какви средства – знаете тези прословути 2% от брутния вътрешен артикул, които доста страни към момента не са покрили, само че са дали твърди индикации и обещания, че работят в тази посока.
Г-н Ковачев, времето и спецификата на украинското участие в НАТО са това, по което съществуват разлики сред страните членки на Алианса. Какви заключения можем да създадем с вас от това, което чухме, от срещата на НАТО във Вилнюс?
В Букурещ преди време се направи неточност, че не беше поканена Украйна. Ако Украйна беше поканена тогава за пълновръстен член на НАТО, то в този момент нямаше да има тази война на територията на Украйна. Как обаче Алиансът да поправи тази неточност от Букурещ преди повече към този момент от 10 години?
Да, приказваме за 2008 година
2008 година, тъкмо по този начин, когато тъкмо, с цел да отговори на желанията на Москва и да се съгласи с това, че Кремъл не желае да има наоколо до нейните територии държави-членки на НАТО, то тогава настояванията освен на Украйна, само че и на Грузия тогава не бяха признати. Ние би трябвало да изправим като страни-членки на НАТО тази неточност. Видяхме, че е голяма неточност и видяхме, че апетитът на Кремъл се ускори от това, че НАТО не пожела да извърши желанието на Киев за приемане на НАТО.
Приемането в НАТО не е против Русия. Нека да не забравяме, че ние имахме стратегическо партньорство с Русия, имахме специфичен съвет НАТО-Русия, който заседаваше всяка година. Имахме непрекъснато съдействие, бяхме протегнали ръка към Русия – като споделям ние, става въпрос за НАТО, за съдействие в областта на защитата с Руската федерация. Никога НАТО не е бил настъпателен, нападателен съюз против Русия. Това е доста значимо, тъй като се употребява доста пропагандно, че НАТО желало да се уголемява и това застрашавало Руската федерация. Напротив, ние постоянно сме били с протегната ръка за съдействие с Руската федерация, само че от другата страна са решили, че би трябвало да има някаква друга форма, каквато виждаме на възобновяване на Съветския съюз, от която по никакъв метод суверенни демократични страни не могат да изискат да вземат участие в такава формула.
Както и вие споменахте, господин Ковачев, и други критици споделят, че даването на Украйна на отдалеченост през 2008 година, само че без маршрут, е разрешило на Владимир Путин да рискува с нашествията си, както през 2014, по този начин и през 2022 година, по този начин да се каже, да се случи тази война в Украйна. Колко обаче беше открехната през днешния ден вратата и кое ви направи усещане на вас?
Виждаме какъв брой са внимателни в Съединени американски щати, в Германия. Разбира се, за Съединени американски щати една година преди изборите, президентските избори там, това е доста сериозна вътрешнополитическа тематика. Съединени американски щати имат да се занимават и с доста други проблеми в света, които може би за нас не са от първостепенно значение, както да вземем за пример в Тайван, какво се случва с Тихоокеанския басейн, обстановката с Китай, с Австралия. Много, доста неща и очевидно за тях този ангажимент занапред да кажат " да “ на Украйна е допълнително. Но ние би трябвало да проучваме в идващите може би дни точните текстове, които ще излязат от Вилнюс и какви са уговорките на Алианса по отношение на Украйна в кратковременен, средносрочен и дълготраен проект.
" Украйна ще стане член на НАТО, само че би трябвало да имаме съответните условия “ – коментарът беше на нашия министър председател господин Николай Денков преди срещата да стартира. " Това, което се чака, разяснява той, е да има краен резултат, в който категорично да се споделя, че Украйна ще бъде поканена тогава, когато събитията, несъмнено, разрешават. “ Г-н Ковачев, главната цел на срещата на НАТО да разбираме, че е да убеди президента Путин в дълготраен боен ангажимент на Алианса към Украйна. Ще успее ли съгласно вас НАТО да се оправи и да накара Путин да промени тактиката си?
Изключително значимо е НАТО да покаже единение. Много е добър сигналът с решението на президента Ердоган за поддръжка за участието на Швеция, тъй че към този момент Финландия е като пълновръстен член на НАТО и напълно скоро и Швеция ще бъде пълновръстен член на НАТО. Това демонстрира, че НАТО се уголемява и става по-силен и няма да изостави Украйна. Този ден, в който Украйна може да стане част от НАТО, се доближава толкоз по-бързо, колкото страните-членки от НАТО поддържат възобновяване на териториалната целокупност и на суверенитета на украинската страна, както е приета в Организация на обединените нации. Незаконната експанзия на Руската федерация на територията на Украйна би трябвало да бъде прекратена, съветските войски би трябвало да бъдат изтеглени от Украйна и да бъде нормализирана и възобновена украинската страна, надлежно тогава ще стане част и от Алианса, от НАТО. Разбира се, знаем, че те са и кандидат-член за Европейския съюз.
Споменахте за Турция, Турция, която подвигна ветото за влизане на Швеция в НАТО. Но знаем, че Ердоган се пазареше по този начин уверено и безкомпромисно, само че зад кулисите може би президентът Байдън и неговият екип неуморно го увещаваха да одобри и техните старания заслужават хвалба в тази ситуация.
Да, Швеция въпреки всичко одобри някои от изискванията, които Турция имаше за смяна в закона за финансирането на организации, изключително свързани с Кюрдската работническа партия, които бяха проблематични за Турция. Така че мисля, и двете страни – и Турция, и НАТО, завоюваха от това решение през вчерашния ден на турския президент и Турция след преизбирането на президента Ердоган има още по-сериозно предпочитание за възобновяване на положителните връзки вътре в НАТО, само че и по отношение на Европейския съюз.
Г-н Ковачев, какви други отстъпки от Запада могат да бъдат изтръгнати от тази среща?
Имате поради отстъпки от страна на кой, на Русия? Винаги сме го повтаряли, не знам към този момент за кой път – съветските войски би трябвало да се изтеглят от суверенната територия на Украйна. Това е обикновено, главно интернационално право – че непознати войски няма какво да вършат на територията на друга страна, където не са поканени и нямат право да бъдат там. Ние сме за мир. Разбира се, че всички желаят мир, само че мирът зависи от това какъв брой бързо съветските войски ще се изтеглят и откакто ръководещите в Кремъл не желаят към момента това да го създадат, несъмнено, че Украйна би трябвало да получава оптимално помощ, с цел да пази своята територия от нападателните дейности на непознати войски на нейна територия.
Един от значимите въпроси, които ще разискват също по този начин на срещата, е точно укрепването на Източния фланг, отбранителни проекти против вероятно нахлуване и разноските за защита, несъмнено. Къде съгласно вас могат да зародят проблеми?
Това е другата доста значима тематика за срещата във Вилнюс – по какъв начин да подобрим успеваемостта на защитата на блока от евентуални закани от Изток, по какъв начин да бъдат финансирани модернизацията на армията, ефикасното, бързото напредване на нашите военни елементи – на територията на НАТО приказваме, при потребност, примерно от Румъния към Прибалтика или от Полша към Румъния, или както е нужно за съответната стратегическа обстановка, която може да възникне в бъдеще. И кой ще финансира, с какви средства – знаете тези прословути 2% от брутния вътрешен артикул, които доста страни към момента не са покрили, само че са дали твърди индикации и обещания, че работят в тази посока.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ