Еврейската общност в страната е загрижена. Журналистът Карел Валанси, който

Еврейската общественост в страната е загрижена. Журналистът Карел Валанси, който написа в тамошния еврейски вестник „ Шалом “, счита, че на евреите в Турция все по-често се гледа като свързани с израелската политика.

" Реториката на политиците, на медиите и в обществените мрежи показва евреите не като жители на Турция, а като някакво продължение на страната Израел. Гневът против тази страна се насочва против турските евреи ", споделя Валанси пред Дъждовни води.

Откровено расистки и антисемитски мнения

А съгласно едно определение на Международния алианс за възпоменание на Холокоста таман това е актуален образец за антисемитизъм: когато жители от еврейски генезис са упреквани, че са по-лоялни към Израел или към еврейските цели по света, в сравнение с към ползите на личната си нация.

Валанси предизвестява, че в публичната полемика се появяват даже антисемитски мнения, в които се възхваляват Хитлер и нацистките идеологии. Същото твърди и публицистът Бюлент Мумай във „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг “ (ФАЦ). Той цитира един локален политик от ръководещата в Турция Партия на справедливостта и развиването със следното изказване: „ В историята всички се оплакват от Хитлер, че бил расист. Но Хитлер е споделил: „ Ще ме проклинате, че не унищожих всички евреи. “ Имал е право и аз приписвам респект към паметта му. “

„ Йени Акит “, турски вестник, непосредствен до ръководещата партия на Ердоган, излиза със заглавие на първа страница против евреите в страната, което приканва „ ционистките прислужници “ да бъдат лишени от поданство. Изостря се тонът против Израел и в редица други турски медии. След нападението против баптистката болница на 18 октомври проправителственият вестник „ Йени Шафак “ излезе на първа страница със заглавие „ Тази страна на терора би трябвало да бъде унищожена “.

Според медийния омбудсман Фарук Билдириджи това значи, че сегашният спор се преглежда като война сред Запада и Изтока, сред исляма и християнството/юдаизма.

Ердоган наруши западния консенсус

Някои турски политици също употребяват изразителност, която напомпва напрежението и антисемитизма. Те приканват страната им да се намеси в спора в интерес на хората в линията Газа. Лично президентът Ердоган назова Хамас „ муджахедини “ или борци за избавление и анулира визитата си в Израел. Според немския „ Тагесцайтунг “ Ердоган дефинитивно се е оповестил против западния консенсус, освен това не заради вътрешнополитически сметки, а по надълбоко разбиране. Ердоган ще взе участие и в планувания „ Голям палестински протест “, който би трябвало да се организира на 28 октомври на истанбулското летище „ Ататюрк “.

Антисемитизъм всеобщо се популяризира и в обществените мрежи в Турция, където се споделят хаштагове, призоваващи към изгонването на евреите от страната. Упражнява се и напън върху писатели и хора на изкуството от еврейски генезис да поддържат категорично палестинците. Независимо от всичко това самата еврейска общественост в Турция продължава да се застъпва за мир и показва преданост към страната. В свое изказване от 18 октомври тази общественост изрично отхвърля и осъжда убийствата на цивилни жители и категорично поддържа „ напъните на нашата страна - Република Турция - за незабавно възобновяване на мира “.

" Чуждо тяло "

Карел Валанси припомня, че турските евреи са равноправни жители, които способстват за развиването и за културния живот в страната. Въпреки че от епохи живеят в Анадола, турските евреи от време на време се възприемат като непознато тяло, счита той и прибавя: „ Според всеобщото схващане, турското поданство не включва немюсюлманите. Макар че са един от основополагащите детайли на републиката, евреите биват възприемани като посетители, като общественост, която би трябвало да бъде толерирана и от която се чака да демонстрира непрекъсната признателност “, споделя Валанси пред Дъждовни води.

От години еврейското население в Турция непрекъснато понижава, частично и заради миграцията, провокирана точно от надигащия се антисемитизъм. Според личните оценки на еврейската общественост в Турция, числеността ѝ е спаднала от към 80 000 души през 1927 на 16 000-17 000 души сега.