Евгений БЕЛИЙ, председател на Българския антифашистки съюзС възмущение и гняв

Евгений БЕЛИЙ, ръководител на Българския антифашистки съюз

С отвращение и яд Международната федерация на борците от Съпротивата (ФИР), която е международна асоциация на антифашистите, научи, че във вторник е бил опозорен с антисемитски лозунги със спрей мемориалът " Аушвиц-Биркенау " - мястото, където в окупирана от фашистите Полша са били изтребени над 1,3 милиона души, основно евреи. Ако някой мисли, че с сходни графити може да изтрие истината за всеобщите закононарушения или за заслугите на Червената войска, освободила лагера на 27 януари 1945 година, надълбоко се заблуждава. Българският антифашистки съюз (БАС) се причисли към позицията на ФИР, че светът постоянно ще помни историческите събития, свързани с места като Аушвиц. Всички антифашисти по света и в бъдеще ще почитат жертвите и ще славят Червената войска, която избави Европа от фашизма.

Виждам с учудване, че и в сърцето на Европа се намират хора, които копират вандалщината на българските русофоби и неофашисти. Нали помните срамния надпис " В крайник с времето " върху Паметника на Съветската войска в София, посрещнат от някогашната власт надали не като художествена изява? Случаят е индикативен

до какво тъпо положение стига обществото

под диктата на безотговорната ни власт. Само преди дни някогашният общински консултант и някогашен подуправител на Българска народна банка Мартин Заимов опозори името си с ново посягане върху монумента. БАС осъди вандалските му дейности като поредна демонстрация на инфантилизъм, талибанщина и неофашизъм в България. Още повече, че дядото на този човек - ген. Владимир Заимов, е именита персона със сериозен принос за антифашистката опозиция освен в нашата страна. Да напомним, че според подписана конвенция сред България и Руската федерация от 1992 година Паметникът на Съветската войска, както и другите монументи на руските воини на територията на страната, е предпазен. Всяко посягане против паметниците на руските бойци, както и против дейците на антифашистката битка на българска земя, БАС смята за закононарушение и нападателна форма на неофашизъм и неонацизъм. Очевидно е, че дейностите на Заимов са свързани с предизборната обстановка. Крайнодесните екстремистки сили са безсилни да предложат хрумвания за решение на проблемите на българите и по тази причина постоянно се обръщат към изтърканите клишета и идеологеми от предишното.

От основаването си през април 1991 година като последовател на Съюза на дейните борци срещу фашизма и капитализма БАС праволинейно се бори против всички прояви на неофашизъм и неонацизъм у нас, в съдействие с другите европейски антифашистки придвижвания и ФИР. В последните години се ускорява заплахата от подготовката за нова война, от възраждането на фашизма и нацизма в Европа и в света. Като антифашисти ще продължим да се противопоставяме на обругаването на историческата истина за антифашистката опозиция и оневиняването на закононарушенията, осъществени от режимите на Хитлер и Мусолини и техните спътници от Източна Европа по време на Втората международна война.

Още през 1991 година БАС се учредява като всеобща, отворена за всички уверени антифашисти организация, без разлика на възраст и политическа принадлежност. В продължение на 30 години нашият съюз не съобщи и не промени на своите идеали и хрумвания, като водеше и продължава да води непримирима битка за опазване на истината за антифашистката опозиция у нас. С горделивост би трябвало да кажем, че през тези 30 години запазихме нашето име и чест, за разлика от доста други партии, съюзи и организации, които се появиха и изчезнаха от политическата сцена. Нашият съюз е един от учредителите на ФИР, както и на Международното придвижване " Свят без нацизъм ". Дълъг е описът с имената на достойните мъже и дами, посветили през миналите 30 години живота и активността си на антифашистката концепция.

След 10 ноември 1989 година, в извънредно тежка и тягостна политическа атмосфера на разделяне и опълчване в обществото, БАС води поредна битка против десницата, към която се причислиха наследниците на монархофашистите, натрапващи с особена завист тезата, че в България не е имало фашизъм, не е водена антифашистка битка, а участниците в Съпротивата са обругавани и наричани терористи, което е без казус в Европа. Все още има политици и публицисти, които им пригласят.

Фашизмът у нас

стартира още през юни 1923 година и продължава до септември 1944 година През този интервал над един милион български антифашисти са минали през полицейските сектори, пандизите и концлагерите. Масово без съд и присъда е унищожавана българската интелигенция и стотици почтени българи, противопоставящи се на монархофашисткото ръководство. Фашистките закононарушения през 1923-1925 година мотивираха международната антифашистка общественост да провежда интернационално антифашистко придвижване в отбрана на жертвите на " белия гнет " у нас. Анри Барбюс в своята книга " Палачите " разказва жестокостите на българския фашизъм. Затворите в София, Плевен, Варна, Сливен, Скопие и в други градове, както и концлагерите Гонда вода, Св. Никола, Рибарица, Еникьой ще припомнят за това грубо, нечовешко време. Прелиствайки пожълтелите страници на историята, намираме неоспоримите данни, че от юни 1941 година до септември 1944 година са убити 9140 партизани, 20 070 ятаци и помагачи, изгорени са над 2100 къщи на антифашисти, наказани на гибел от военните съдилища са към 1600 души, а държавното управление дефинира премия в размер на 50 000 лева за всяка отрязана партизанска глава! Над 11 300 евреи от Беломорието, Тракия и Македония са предадени от българското държавно управление на нацистите и унищожени в газовите камери на Освиенцим. У нас евреите са пращани в трудови лагери, десетки хиляди са изселвани. Това ли не е било фашизъм?

Във въоръжената битка против немския фашизъм и неговите български съдружници се включват към 30 000 български партизани и участници в бойни групи, подпомагани от 200 000 ятаци - комунисти, земеделци, социалдемократи, звенари, безпартийни, представители на разнообразни етноси от единната българска нация - евреи, турци, арменци.

Съпротивата в България

имаше и огромно интернационално самопризнание. Под управлението на Георги Димитров през 1942 година беше основан Отечественият фронт като национално антифашистко придвижване с една обща цел - битката против монархофашистката тирания в България и определяне на народнодемократична власт.

Такива са в резюме историческите обстоятелства, които никой няма право да изопачава, а още по-малко - да заличава. Ето за какво една от главните и огромни задания на БАС е да се бори по всевъзможен начин за запазването на историческата истина за антифашистката опозиция, да припомня на хората за корените, същността и актуалните форми на възраждащия се фашизъм. Приоритетна задача на нашия съюз би трябвало да стане същинската борба за спечелването на младежите, с цел да ги отклоним от оня въртоп на безпаметност, безродство, порочност и бездуховенство, на които ги обрича новата идеология, натрапена в просветителната ни система.

Много е ужасно, когато през днешния ден младежи, непознаващи историята, вземат участие във факелни шествия, изразявайки респект към индивида, който сътвори фашистките легиони - ген. Христо Луков. Столичният общински съвет няколко пъти прави опити да наименува улици в София на името на ген. Луков и на проводника на фашизма у нас проф. Богдан Филов, който подписа присъединението на България към Тристранния пакт на страната на хитлеристка Германия. С негово присъединяване се прави подготовката за депортирането на 11 300 евреи към лагерите на смъртта; под негово управление България разгласи война на Англия и Съединени американски щати, последствията от което са тежките разрушителни бомбардировки над София и други градове. С неговия автограф се утвърждават едни от най-репресивните закони по това време - Закон за отбрана на страната и Закон за отбрана на нацията. В

учебниците по история

към този момент липсва антифашистката опозиция у нас, а в интернет на български език се поддържа богат с материали уебсайт с фашистка устременост. Част от обругаването на предишното е и оскверняването на монументи и паметни плочи на антифашисти.

Днес е изключително значимо да отправим взор напред, към бъдещето на БАС, към бъдещето на антифашизма, към разширение на нашето въздействие в обществото. В изискванията на световна икономическа, финансова, обществена, здравна и ценностна рецесия главните задания пред нас са да се борим против обществените и духовни предпоставки за появяването на неофашизма, против десния екстремизъм, тероризма и ксенофобията; да пазиме общочовешките полезности и патриотичните добродетели. Конкретно на дневен ред е борбата за историята, тъй като посредством истината за предишното се градят общество и бъдеще в интерес на хората. В новата осведомителна епоха, посредством интернет и фейсбук, имаме благоприятни условия да стигнем с нашите хрумвания, тези и причини, с нашето историческо познание до по-широк кръг хора. БАС още веднъж упорства бъдещото постоянно държавно управление да предприеме дейности за преразглеждане на осакатеното наличие на образователните стратегии по история. Отново се обръщаме към историците от Българска академия на науките да сформират история на България, основана на документи и без политически пристрастия.

За да реализираме нужния резултат, всяка наша самодейност не би трябвало да завършва единствено с изпращането на заявления или протестни писма до съответните институции, а да я вършим обществено притежание на обществото посредством пресата, интернет, посредством открити полемики и присъединяване в телевизионни излъчвания. БАС би трябвало да е настояща конструкция на гражданското общество, припозната като стожер на антифашизма.