Българин, върнал се от Судан: Който тръгва, оставя дома си отключен, за да има храна за местните
Евакуираните от Судан българи са били изправени пред избор минути преди да излетят от размирната зона с немски или английски самолети - качваш се с багажа си, или го хвърляш, и осигуряваш място за още един човек на борда. Това описа пред “24 часа ” нашенецът Ясир Махмуд, който се прибра преди дни. За него изборът е бил явен - прибрал се у нас единствено с документи.
Когато обстановката в Судан станала нетърпима, точно Махмуд се свързал с посланика ни в Кайро, който дава отговор и за българите в Судан. Той пък му дал два телефонни номера - на Елена и Емо, които от България провеждат цялостния евакуационен развой. Търсят и обезпечават направления за бягство на всеки съотечественик, изискал да напусне конфликтната зона. Били разполагаем непрекъснато, споделя Махмуд: “Дори не им знам семействата. Трагедията ни сближи толкоз бързо, че от дълго време забравихме формалностите ”.
Ясир е бил от хората, които първи са имали опцията да избягат. Вместо това той е останал до последно, с цел да оказва помощ на фамилията си и на останалите българи, които познавал там. “Не съм направил нищо изключително. Аз съм млад, мобилен, мога да карам и имах гориво. Трябваше да оказа помощ на останалите ”, споделя Махмуд.
Разстоянието, което трябвало да изминат до базата, от която били евакуирани, е към 50-60 км. Те обаче били най-опасни. Точно там се случват всички сражения. Шансът да оцелееш е доста дребен. С помощ от познати източвали гориво от други коли, с цел да извозват българите до базата, от която отлитали на безвредно място. “Знам, че не е редно, само че не съм го правил за себе си. Това беше методът да се спасим. Трябваше ни храна и гориво. ” По негови думи за локалните към този момент е закон, че всеки, който реши да се изтегля, оставя отключен дома си, с цел да може храната, с която разполага, да я употребяват останалите там.
Ясир избавил цялото си семейство, преди самият той да напусне Судан. Той е към този момент в България с майка си, жена си, брат си, двете си дъщери и двамата си синове. Синовете на брат му пък тръгнали към Саудитска Арабия през Кайро. У нас го посрещнала негова вуйна, а майка му разполага с апартамент в София. Не са мислили още по какъв начин ще се откриват, само че имат вяра, че ще си стъпят на краката.
Цялото семейство е образовано. Ясир е търговец и земеделец. Завършил е интернационалните стопански връзки. Има двама братя - единият е приключил телекомуникации и живее в Катар, а другият, с който са дружно, се занимава с архитектура. Синът на Ясир пък е приключил индустриално инженерство. Никой в фамилията не мързелува - всички работели, до момента в който могат. Майка му и починалият му татко са лекари - той бил кожен, а тя практикува по специалността уши-нос-гърло и била известна в цялостен Судан.
В Судан Ясир към момента има за кого да се моли. Оставил всичко належащо, с цел да може служащите му да поддържат оранжериите, които има. Целта е локалните да имат издръжка, тъй като при война тя постоянно е дефицитна.
Когато обстановката в Судан станала нетърпима, точно Махмуд се свързал с посланика ни в Кайро, който дава отговор и за българите в Судан. Той пък му дал два телефонни номера - на Елена и Емо, които от България провеждат цялостния евакуационен развой. Търсят и обезпечават направления за бягство на всеки съотечественик, изискал да напусне конфликтната зона. Били разполагаем непрекъснато, споделя Махмуд: “Дори не им знам семействата. Трагедията ни сближи толкоз бързо, че от дълго време забравихме формалностите ”.
Ясир е бил от хората, които първи са имали опцията да избягат. Вместо това той е останал до последно, с цел да оказва помощ на фамилията си и на останалите българи, които познавал там. “Не съм направил нищо изключително. Аз съм млад, мобилен, мога да карам и имах гориво. Трябваше да оказа помощ на останалите ”, споделя Махмуд.
Разстоянието, което трябвало да изминат до базата, от която били евакуирани, е към 50-60 км. Те обаче били най-опасни. Точно там се случват всички сражения. Шансът да оцелееш е доста дребен. С помощ от познати източвали гориво от други коли, с цел да извозват българите до базата, от която отлитали на безвредно място. “Знам, че не е редно, само че не съм го правил за себе си. Това беше методът да се спасим. Трябваше ни храна и гориво. ” По негови думи за локалните към този момент е закон, че всеки, който реши да се изтегля, оставя отключен дома си, с цел да може храната, с която разполага, да я употребяват останалите там.
Ясир избавил цялото си семейство, преди самият той да напусне Судан. Той е към този момент в България с майка си, жена си, брат си, двете си дъщери и двамата си синове. Синовете на брат му пък тръгнали към Саудитска Арабия през Кайро. У нас го посрещнала негова вуйна, а майка му разполага с апартамент в София. Не са мислили още по какъв начин ще се откриват, само че имат вяра, че ще си стъпят на краката.
Цялото семейство е образовано. Ясир е търговец и земеделец. Завършил е интернационалните стопански връзки. Има двама братя - единият е приключил телекомуникации и живее в Катар, а другият, с който са дружно, се занимава с архитектура. Синът на Ясир пък е приключил индустриално инженерство. Никой в фамилията не мързелува - всички работели, до момента в който могат. Майка му и починалият му татко са лекари - той бил кожен, а тя практикува по специалността уши-нос-гърло и била известна в цялостен Судан.
В Судан Ясир към момента има за кого да се моли. Оставил всичко належащо, с цел да може служащите му да поддържат оранжериите, които има. Целта е локалните да имат издръжка, тъй като при война тя постоянно е дефицитна.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ