Срамният случай с плагиатството на Петър Илиев и въпросите, които повдига
Етичната комисия на Софийския университет (СУ), че преподавателят доктор Петър Илиев е плагиатствал. Самият Илиев продължава да се счита за жертва, тъй като член на комисията бил основател на „ Да, България ”. И продължава да твърди, че научният му труд нямал нищо общо с този на доцент Наталия Киселова. Само че въпросът наподобява пределно явен. За това свидетелства фактът, че комисията (която се състои от 10 преподаватели от разнообразни факултети, студент и представител на администрацията) е гласувала единомислещо. Тя обръща особено внимание на смайващия опит на Илиев да я " финтира ", като показа пред нея скъсен вид на книгата си, без черните следи на плагиатството, с цел да прикрие постъпката си.
Един мъчителен въпрос
Последиците от срамния случай с плагиатството на Илиев обаче надалеч не засягат единствено него. На първо място този случай слага мъчителния въпрос за качеството на висшето обучение и науката в България въобще. Преподавател, присвоил десетки страници, е учил на „ разум и разсъдък ” студенти в най-реномирания юридически факултет - под носа (а може би и с помощта на нехайството) на научната общественост.
Заплащането на учените в България като цяло остава мизерно, интелектуалният труд е грубо и незаслужено недооценен. Случаят „ Илиев ” обаче в този момент дава коз в ръцете на всички, които считат, че си е напълно в реда на нещата „ даскалът ” да получава по-малко от " пъдаря ".
Категоричното решение на Етичната комисия на СУ въпреки всичко дава известна вяра: когато бъдат открити, сходни случаи ще бъдат глобени, а не прикривани - високите стандартите не са единствено на хартия. Ала не можем да не си зададем и въпроса: Нима няма и други? Защото в случай че господин Илиев беше просто елементарен учител, в случай че не беше протегнал ръка към властта, евентуално щеше да продължи да преподава още години наред.
Последствията за Има Такъв Народ
Казусът " Илиев " евентуално ще се отрази отрицателно на така и така ерозиращата поддръжка за " ИТН " (ИТН). Не е изключено казусът да отблъсне гласоподаватели от партията на Слави Трифонов, още повече че и той, и Тошко Йорданов до неотдавна енергично защитаваха претендента си за министър на правораздаването, а след това и за вицепремиер и министър на вътрешните работи.
Добре е най-малко, че в този момент от Има Такъв Народ споделят, че Илиев би трябвало да си понесе отговорността. Важното е да си извлекат поука, с цел да не се нароят „ щурчета ” след „ калинките ” на ГЕРБ. Иначе каква кадрова смяна, каква еволюция оферират от Има Такъв Народ: вместо за подправената тапия на Калина Илиева в този момент четем за плагиатството на Петър Илиев.
А другите грехове?
Случаят „ Илиев ” слага и различен въпрос, който е повече от настоящ за българите, които три десетилетия не се умориха да чакат с необятно отворени детски очи идващия избавител: няма ли в политиката и по-тежки грехове от плагиатството?
Политици като водача на ГЕРБ Бойко Борисов от години са замесвани в надалеч по-стряскащи кавги от кражбата на интелектуална благосъстоятелност, само че с помощта на умеенето „ да се харесват ”, с помощта на обаянието си, както и, несъмнено, на лоялни институционални клиенти, не престават да стоят на повърхността.
Избирателят би трябвало да се научи да държи очите си отворени на четири, с цел да разпознава отдалеко демагози, които ловко прикриват девиантните си пристрастености.
Автор: Петър Чолаков,
Един мъчителен въпрос
Последиците от срамния случай с плагиатството на Илиев обаче надалеч не засягат единствено него. На първо място този случай слага мъчителния въпрос за качеството на висшето обучение и науката в България въобще. Преподавател, присвоил десетки страници, е учил на „ разум и разсъдък ” студенти в най-реномирания юридически факултет - под носа (а може би и с помощта на нехайството) на научната общественост.
Заплащането на учените в България като цяло остава мизерно, интелектуалният труд е грубо и незаслужено недооценен. Случаят „ Илиев ” обаче в този момент дава коз в ръцете на всички, които считат, че си е напълно в реда на нещата „ даскалът ” да получава по-малко от " пъдаря ".
Категоричното решение на Етичната комисия на СУ въпреки всичко дава известна вяра: когато бъдат открити, сходни случаи ще бъдат глобени, а не прикривани - високите стандартите не са единствено на хартия. Ала не можем да не си зададем и въпроса: Нима няма и други? Защото в случай че господин Илиев беше просто елементарен учител, в случай че не беше протегнал ръка към властта, евентуално щеше да продължи да преподава още години наред.
Последствията за Има Такъв Народ
Казусът " Илиев " евентуално ще се отрази отрицателно на така и така ерозиращата поддръжка за " ИТН " (ИТН). Не е изключено казусът да отблъсне гласоподаватели от партията на Слави Трифонов, още повече че и той, и Тошко Йорданов до неотдавна енергично защитаваха претендента си за министър на правораздаването, а след това и за вицепремиер и министър на вътрешните работи.
Добре е най-малко, че в този момент от Има Такъв Народ споделят, че Илиев би трябвало да си понесе отговорността. Важното е да си извлекат поука, с цел да не се нароят „ щурчета ” след „ калинките ” на ГЕРБ. Иначе каква кадрова смяна, каква еволюция оферират от Има Такъв Народ: вместо за подправената тапия на Калина Илиева в този момент четем за плагиатството на Петър Илиев.
А другите грехове?
Случаят „ Илиев ” слага и различен въпрос, който е повече от настоящ за българите, които три десетилетия не се умориха да чакат с необятно отворени детски очи идващия избавител: няма ли в политиката и по-тежки грехове от плагиатството?
Политици като водача на ГЕРБ Бойко Борисов от години са замесвани в надалеч по-стряскащи кавги от кражбата на интелектуална благосъстоятелност, само че с помощта на умеенето „ да се харесват ”, с помощта на обаянието си, както и, несъмнено, на лоялни институционални клиенти, не престават да стоят на повърхността.
Избирателят би трябвало да се научи да държи очите си отворени на четири, с цел да разпознава отдалеко демагози, които ловко прикриват девиантните си пристрастености.
Автор: Петър Чолаков,
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ