Еньовден (Яневден, Яновден, Иванден, Адриан, Ивъндън, Иван Бильобер, Драгийка) е

Еньовден (Яневден, Яновден, Иванден, Адриан, Ивъндън, Иван Бильобер, Драгийка) е празник в българския национален календар, който се празнува на 24 юни всяка година. На същата дата източноправославната християнска черква празнува Рождение на св. Йоан Кръстител. Оттам идва и името на националния празник – Еньо или Яне са къси форми на Йоан (Иван) – и постоянно обредите и традициите на двата празника се преплитат. В другите географски области името се произнася по друг метод – в Област София името на празника е Яневден, в Струга – Иванден, в Охрид – Ивъндън, във Велико Tърново – Иван Бильобер или Драгийка. Първоначално празникът съвпадал с лятното слънцестоене, което е на 21/22 юни, по тази причина и доста от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното величие и култа към него. На този ден своя имен ден честват всички с имена Енчо, Еньо, Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Ян, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислава, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян, Ена, Една, Ивет, Даян, Даяна, Деница, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан, Деяна/Деана, Биляна и имена на билки. (В описът на имената са включени всички, етимологично свързани със старобългарското пояснение на Еньовден, като Еднажден, или езически – „ Летен Игнажден “). Задължителен е обичаят за всеобщо къпане.
Коренът на празника е обвързван със славянските фолклорни обичаи и има доста точни сходства в обичаите на всички славянски нации. В Русия празникът се назовава Иван Купала и се счита за езически национален празник. В Украйна името е Ивана Купала (Купайла), в Белорусия името е Купалле. Източните славяни означават празника с обичайно нощно къпане в нощта преди Иван Купала. Също има наложително огън, който се прескача, а към него се танцува. Също както в България, се берат билки и се счита, че те имат най-голяма мощ точно в тази нощ. В Полша празникът се назовава Ноц Швентоянска (Свети Иванова нощ) и е обвързван с сходни национални ритуали: палене на огньове и прескачането им, палене на сламена кукла, къпане в реките, бране на билки и закичване на девойките с венци.