(Entry into Jerusalem, 1308-1311, by Duccio di Buoninsegna) ╫ Братя,

(Entry into Jerusalem, 1308-1311, by Duccio di Buoninsegna)

╫ Братя,

Днес светлозарният деятел Павел ни приканва към духовна наслада, като извиква велегласно, казвайки: „ Радвайте се постоянно в Господа, и отново ще кажа: радвайте се “. Тази Божия подкана дано бъде известна на всички индивиди: Господ е близо. Не се грижете за нищо; само че, като се обновявате посредством пост и положителни каузи, всеки ден препасвайте мъжествено кръста си с самоограничение. Като незлобиви деца дано последваме това, което е духовно, и ревниво, да се издигаме от чудеса към още по-големи чудеса.

И така, нашият Господ Иисус Христос на вчерашния ден възкреси лежащия от четири дни в гроба мъртъв Лазар и възрадва благоверните души с чудото, а изобличава и разпръсва погрешното и законопрестъпно юдейско сборище. Чрез техните лични деца Господ изпълва пророчеството на Давид, както е споделил: „ Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил хвалба, с цел да засрамиш Твоите врагове; да унищожиш врага и мъстителя “, т.е. дявола. Защото той е зложелател на нашата чест и провинен за нашата крах. И до момента в който мислеше, че е надделял плътта, посредством нея той бе стъпкан, и го виждаме, по какъв начин стана за подбив. Защото нашият Господ Иисус Христос, като се облече в плът заради Своето примирение, смачка неговата многохитра глава и изтръгна облагата му. А облага назовавам държаните от него души в пъкъла. Господ строши с властта Си лостовете и стълбовете на вратите му и възкреси умрелия Лазар, който четири дни към този момент беше в гроба. Изпълнени с наслада от това, богочестивите деца с палмови клонки тичаха пред Господа и викаха: „ Осанна във висините, блажен е Идещият в името Господне, Царят Израилев! “ (И когато влезе в Иерусалим,) целият град се смути, и споделяха: „ Кой е Този, Който идва в името Господне, и от кое място е Той? Кой ли е Царят Израилев? “ Те толкоз бяха помрачени от злоба, че всеки ден четейки в 3акона и в Пророците за Неговото идване в плът, което Той извърши поради нас, и виждайки Го да прави чудеса измежду тях, при все че не Го одобряваха. Те виждаха, че Той дава светлина на слепите; че изцерява болни; че изгонва бесове; че възкресява мъртви, а също така видяха и Лазаря възкресен, откакто четири дни беше в гроба. И въпреки всичко споделяха: „ Кой е Този? “ Техните лични деца ги изобличаваха. Като Го виждаха с богоозарените си очи, че Той седи върху ослето като на херувим, те тичаха пред Него с палмови клончета и възгласяха: „ Осанна във висините! Благословен е Идещият в името Господне! Господ е Бог, и ни се яви! Мир на земята и популярност във висините! “

Някои от народа постилаха облеклата си по пътя, а други кършеха клончета от дърветата и украсяваха пътя пред Него. Едни споделяха: „ Този е оракул, който идва в името Господне “. А други рекоха „ Тези знамения не са от оракул, само че Бог се яви в човешки облик, вмествайки Своето божествено естество, както е споделил за Него Исаия: „ Ето, Девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил, което значи с нас е Бог “. И отново същият споделя: „ Бог се яви на земята и живя сред индивидите “. Този е в действителност Идващият в името Господне. Осанна на Давидовия Син! “

А първосвещениците пристъпиха към Него и Му рекоха: „ Не чуваш ли, какво приказват? Не Ти ли е неловко, че биваш прославян от тях като Бог? “ А Той им сподели: „ Да, слушам. Но в случай че тия млъкнат, камъните ще завикат “. Те пък, обхванати от огромна злоба, се наговориха да Го убият. И освен Иисуса да убият, само че и Лазаря, тъй като заради него мнозина повярваха в Иисуса и Го славословеха. И вървейки след Него, отдаваха Му дружно с децата обща възхвала като на Бог и вечен Цар.

Затова, братя, и ние, като отхвърлим от себе си старите нрави

И традиции, дано възприемем прославата на незлобивите деца и дружно с оракул Давид да запеем обща ария, възкликвайки: „ Благословен е Идещият в името Господне! Господ е Бог, и ни се яви! “

И по този начин, Бог не изпрати ангел да ни избави, само че Сам предвечният Син Божий, Който е всеки път неотлъчно в недрата на Отца, и Който почива постоянно върху раменете на херувими, слезе при нас, приемайки плът безсеменно от пречистата Дева. А в този момент, като върху огнен трон язди осле, искайки да очисти човешкия жанр от животинската нечистотия, като извършва античните предсказания на пророците. Нали Захарий е споделил за Него: „ Ликувай от наслада, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде, възседнал на ослица и на младо осле “.

О, страшна загадка! О, пречудни каузи! Царят на царете и Господарят на господаруващите, Който е заплашителен даже за безплътните сили, и за всички – неизречен по божественото Си естество, с какъв брой огромно примирение и с каква благост пристигна! Този, Който има неръкотворен и заплашителен трон върху четиризрачни животни и шестокрили херувими и серафими, непрекъснато прославян от трисвяти гласове, Този в този момент язди на осле като елементарен човек. Защо? - Понеже индивидът отпадна от царствения ранг, причисли се към неразумните животни и стана сходен на тях със скотските си каузи. Та поради това Господ пристигна: при болните - като доктор, при пленените - като избавител, при помрачените от грехове - като просветник, при седящите в мрачевина и смъртна сянка - като праведно Слънце, в никакъв случай незалязващо, при мъртвите - като безконечен живот. Той е същинският Пастир, а не изтезател, като пожела да опази и пасе, и да избави освен Израиля, само че и всички нации, заблудили се заради сексапил. Поради това пророкът, като проникна в бъдещето, рече: „ Благословен е Идещият в името Господне! “

И така, обясни ни и кажи ни, о, пророче, кой е Този, Който идва, и от кое място е Той? Първото Му слизане - рече - е ужасно и от никого необхватно и неизразимо. Този е безначалното и предвечно Слово от небесата, Бог от Бога, Светлина от Светлина. За Него беше казано в античност (на Давид): „ От плода на твоята вътрешност ще слага на престола ти и в царството ти, с цел да го отбрани и утвърди посредством съд и истина занапред и завинаги “. Защото за Него е споделил Исаия: „ Ще покара скиптър от Иесеевия корен, и клон ще израсне от неговия корен “. Този е Идващият в името Господне. Бидейки Бог - в име Божие; Син - в името на Отца. Благословен е Идещият в името Господне! Бог - срещу дявола; Цар - срещу мъчителя, - с цел да унищожи врага и мъстителя: зложелател на достойнството и извършител на пагубата.

Горе на небето Той е прославян от ангелските сили, а долу на земята Той е възхваляван от децата с палмови клончета.

Н по този начин, братя, дано и ние се уподобим на децата, като премахнем от себе си всяка завист, както е казано: „ Незлобивите и праведните се приближиха до Мене “. И така, дано се приближим до Бога посредством добродетелите си, като се очистваме всеки ден посредством пост и молитва. Защото постът очиства душата и тялото, а молитвата, окриляйки мозъка, издига ни към небето и ни прави съучастници на висшите сили. Молитвата и постът са положителни помощници против противния бяс. И така, като се въоръжим с тях, дано се потрудим в непорочност да прекараме тези постни дни. Ако пък някой заради болест е изнемощял от началото, или, обзет от леност и отпуснал се заради сладострастие, не е поискал да взе участие в очистителния пост, само че, отдавайки се на чревоугодието, е изнемощял и се е оказал слаб, то най-малко в този момент да прояви старателно героизъм, молейки се да се уподоби на служащите в лозето, наети в единадесетия час, и да получи идентична премия дружно с служащите от първия час, и да бъде заслужен да се поклони на Христовите премеждия.

И така, братя, дано не бъдем слаби, само че като смирим сърцата си, с трогване да прибегнем към милосърдието на Бога, тъй като Той е мил и дълготърпелив, и мирен, съжаляващ за нашите несгоди. Той не желае гибелта на грешниците, само че чака нашето смирение. Бог не желае никой от нас да погине, само че като се очистим посредством покаянието, отново да се върнем при Него; тъй като Той не упреква ония, които същински постят, за предходните им грехове, само че с удоволствие приема техния героизъм. Защото близо е Господ до съкрушените по сърце; простира ръце към тях; прегръща Своите същински постници; обича усърдието и на първите, и на вторите, и на последните работници; чака закъснелите и техния героизъм. Като е отворил райските двери, Той чака нашето влизане.

И така, възлюбени рожби, като чухте за толкоз огромното Божие великодушие, докога ще стоите в греховната леност, и, като непринудено умъртвени, докога ще се лишавате от Божията благосклонност?

Стреснете се най-малко занапред нататък! Поне занапред нататък да се пробудим и да съблюдаваме Божиите заповеди! И като се украсим с вярата взели доброплодните клончета, дано тичаме да посрещнем Господа, отдавайки Му едногласно хвала с възглас: „ Благословен е Идещият в името Господне! Господ е Бог, и ни се яви! Той отново ще пристигна в Славата на Своята божественост, с цел да съди живите и мъртвите. Благословен е Идващият в името Господне, прославян постоянно дружно с Отца и Светия Дух, в този момент и всеки път и вовеки.

Из: „ Слова и поуки “, Св. Климент Охридски (превел от старобългарски език: архим. доктор Атанасий Бончев), Синодално издателство, 1970 година
Картина: Entry into Jerusalem, 1308-1311, by Duccio di Buoninsegna; chinaoilpaintinggallery