Енергийният преход се ускорява, а глобалните проекти за улавяне, използване

Енергийният преход се форсира, а световните планове за хващане, потребление и предпазване на въглерод (CCUS) са на път да поемат евакуиране на над 550 милиона тона CO2 от атмосферата всяка година до 2030 година сочат проучвания на Rystad Energy. Това съставлява растеж на потенциала над 10 пъти по отношение на актуалните 45 милиона тона годишно (tpa) уловен CO2 вследствие на набиращата скорост цел за декарбонизация. Съобщенията за планове в този бранш се усилват още от 2021 година, като все още има над 200 разработки, което е три пъти повече, в сравнение с сега се употребяват в международен мащаб. Очакването е през идващите години ползата към този бранш да се ускорява, защото страните и фирмите бързат да реализират задачите за 2030 година в стремежът си да понижат и компенсират въглеродния си отпечатък. На база на наученото от актуалното развиване и предстоящите икономии от мащаба, цената на плана CCUS се чака да варира сред 75 и 100 $ за звук уловен CO2 до 2030 година. Това значи, че общата пазарна стойност на бранша може да доближи 55 милиарда $ годишно до 2030 година Въпреки това, даже и с това повишаване, общият потенциал за хващане на въглерод може да остане под равнищата, нужни за ограничение на световното стопляне, тъй че да се отговори на климатичния сюжет, създаден от Rystad Energy за понижаване на стоплянето до 1,6°C, или сюжета Net Zero на Международната енергийна организация (IEA). И двата сюжета изискват хващане на въглерод от близо 8 гигатона (Gt) CO2 до 2050 година, което съставлява доста нарастване от 550 милиона tpa, планувани до 2030 година Ако светът би трябвало да реализира тези цели, ще са нужни нападателни вложения и внедряване на CCUS технология от 2030 г. „ С световните излъчвания на CO2, които доближават нови върхове след възобновяване от Covid-19, търсенето на планове за CCUS се форсира. Под влияние на опасенията за енергийната сигурност на фона на войната Русия-Украйна, апелите за по-бърза декарбонизация на енергийната промишленост, изключително в Европа, се разрастват “, споделя Yvonne Lam, началник на проучванията за CCUS към Rystad Energy. В резултат на подкрепящи политики и тласъци, Европа и Северна Америка ще преобладават на пазара на CCUS до 2030 година, допринасяйки за 450 милиона tpa потенциал за хващане на СО2, което е над 80% от планувания световен общ размер от 550 милиона tpa. Очаква се европейският потенциал да доближи 222 милиона tpa до 2030 година, което е забележителен скок от актуалните улавяни СО2 от 7 милиона tpa CO2 към днешна дата. Квотите за излъчвания на континента са в стадий на растеж след нахлуването на Русия в Украйна, което провокира разтърсвания в системата за търговия с излъчвания на Европейския съюз. Въпреки че в бъдеще не се чакат спомагателни планове за CCUS в енергийния бранш или в допълнение произвеждане на наследник водород, високата цена на въглерода в Европа ще бъде катализатор за ускорение и влизане в експлоатаци на плановете за CCUS. Една трета от предстоящите ускорение на плановете евентуално ще се дължи на Обединеното кралство, Холандия и Норвегия взети дружно. В Северна Америка Канада неотдавна разгласи в бюджета си скица за данъчен заем за тази година, в това число 60% данъчна отстъпка за непосредствено хващане от въздуха (DAC), 50% за обичайната технология за хващане и 37,5% заем за съоръжение за превозване и предпазване на CCUS. Това доста ще усъвършенства стопанската система за CCUS във връзка с плановете в Канада, доближавайки се до сегашните междинни разноски за излъчвания на CO2 в страната от 30 $ на звук. В Съединени американски щати предоставеният данъчен заем ще се усили от 50 щатски $ на 85 щатски $ за звук CO2, в случай че съответният законопроект бъде признат от Сената. Освен това законопроектът за инфраструктурата на Съединени американски щати, който беше признат в края на предходната година, ще обезпечи спомагателен подтик на пазара на CCUS. Икономическите и финансови ограничавания са главната причина плановете за CCUS да не напредват по този начин, както е планувано, само че от ден на ден страни стартират да схващат смисъла за даване на поддръжка за такива планове. Търсенето на планове за хващане на въглерод до 2030 година ще се управлява най-вече от политиките на поддръжка, изключително за сложните за декарбонизиране браншове като цимент, стомана, морски превоз и химическата промишленост.