4 стила на привързване, в които всеки може да се разпознае
Емоционалните привички и реакции от детството ни предопределят връзките ни с хората като възрастни. Така най-малко твърди Теорията за привързаността, създадена от психоаналитика Джон Боулби въз основа на работата на детския психоаналитик Доналд Уиникот. Тя разказва 4 съществени стилове на привързване, в които всеки може да разпознае себе си. Защото, както споделя Антоан дьо Сент-Екзюпери, ние всички идваме от детството си.
Ø Безопасна обвързаност
" Емоциите не ме завладяват, само че и аз не ги подтискам. Общувам елементарно и също толкоз елементарно мога да бъда самичък, без да изгубвам спокойствието си и да му се любувам. Отнасям се с внимание към настояванията на колегата си и не ги схващам като опасност или обвързване. "
Този жанр на обвързаност се развива при деца, които са уверени, че важен и благонадежден възрастен постоянно ще бъде там, когато е належащо и ще помогне. Тази убеденост разрешава на децата да се усещат в сигурност и да изследват света към тях с интерес. Те се радват на близостта в връзките, само че и не се пристрастяват към нея.
Ø Дистанцирана обвързаност
„ Избягвам близки връзки, податлив съм към съмнение, мъчно показвам възприятията си, обръщам се към другите за помощ или съвет. Обикновено схващам сътрудниците като незаинтересовани или откъснати. Не желая да бъда отритнат, по тази причина си давам тип, че нямам потребност от обвързаност. "
Този жанр на привързване се появява, когато апелите и потребностите на детето не са получавали отговор и задоволство. Детето заключава, че желанията му са безразлични за възрастните и се пробва да се приспособява към тази обстановка, потискайки потребността си от обич и грижи. Такъв човек може да наподобява апатичен и безразличен, само че зад това се крие страхът от отменяне и горест.
Ø Тревожна обвързаност
„ Често усещам безпокойствие, гризе ме ревнивост, обземат ме страсти, с които не мога да се оправя. Страхувам се да не се пристрастя или да наподобявам като нахалник. В такива моменти се пробвам да се отдръпва в себе си, само че скоро стартирам да се усещам уединен и обезпокоителен и всичко се повтаря. "
Тревожната обвързаност е разследване от непредсказуемото държание на възрастен: от време на време недодялан, от време на време гальовен, от време на време апатичен, той може ненадейно да напусне, изоставяйки детето, а то не схваща от какво зависи това държание и какво да чака вбъдеще. Такива деца се опасяват от непознати даже в наличието на родител, доста се разстройват, когато родителят си тръгне, само че не се радват, когато той се върне, а от време на време даже му се ядосват, тъй като не се усещат в сигурност с него.
Ø Недоверчива обвързаност
„ Самотен съм, тъй като съм недоверичив. Близките връзки ме плашат, само че също толкоз ме плаши и да бъда самичък и нуждая се от морална поддръжка. Крайно мъчително одобрявам отхвърлянето и ми е мъчно да не отстъпвам себе си. "
Този жанр на обвързаност се среща при деца, които са привикнали да потискат възприятията си, тъй като вместо помощ и утвърждение от важен за тях възрастен, търпят от него насмешки и закани.
Източник: Little Things / Мениджър Нюз
