Лорис Чекнаворян ще празнува рождения си ден в зала „България“
Еманюел Чекнаворян, Лорис Чекнаворян и Найден Тодоров
Следвайте " Гласове " в.
Големият арменски композитор и диригент Лорис Чекнаворян ще бъде специфичен посетител на концерта на Софийската филхармония на 13 октомври под палката на неговия наследник Еманюел Чекнаворян. За първи път в България ще звучат фрагменти от неговата „ Арарат сюита “ - израз на почитта му към неговите предшественици. Арарат, останал отвън границите на Армения, е признакът, безконечният носталгичен облик на изгубената татковина.
Еманюел Чекнаворян е присъединил в програмата и „ Половецки танци “ от Бородин и „ Картини от една галерия “ от Мусоргски.
Лорис Чекнаворян е приет за един от най-важните композитори и диригенти на своето поколение с ярки позиции и голяма по значение социална активност.
Роден е в Иран в семейство на емигранти от Армения след геноцида през 1915 година. От осемгодишен свири на цигулка, написа и първите си композиции за пиано, а на 16 години основава четиригласен хор и собствен оркестър, който дирижира в Техеран. Завършва с отличие музикалната академия във Виена, където учи цигулка и комбинация. Завръщайки се в Иран, става учител в Техеранската музикална академия и шеф на Техеранския музикален списък. След това продължава образованието си в Моцартеума в Залцбург при Карл Орф и по негова поръчка за фамозната му система за образование „ Шулверк “ написа над 130 клавирни пиеси с друга компликация, оповестени в 2 тома под заглавие „ Картини от Армения “.
След това учи диригентство в Мичиганския универитет, незабавно е поканен за резидентен композитор в колежа Конкордия в Мурхед, Минесота, а от 1966 до 1970 управлява инструменталния и оперния департамент в Университета на Мурхед. Отново се връща в Иран, където става резидентен композитор и основен диригент на оперния спектакъл в Техеран. Между 1975 и 1987 е в Лондон, подписва извънреден контракт със звукозаписната компания RCA и прави десетки записи, които му донасят славата на извънреден симфоничен диригент. Там основава доста от най-значимите си творби, провежда и огромен фестивал „ Музикална Армения “.
Следващите му години са отдадени на ориста на Армения – след земетресението през 1988 провежда по време на престоя си в Ню Йорк благотворителен концерт в Карнеги хол със популярни международни звезди и отпътува за Ереван, където е назначен за основен диригент и живописен началник на Арменския филхармоничен оркестър. За 11 години той трансформира оркестъра в реномиран международно приет отбор, който гастролира из Европа, Съединени американски щати, Канада, Иран, Ливан и три години е резидентен оркестър на ORF във Виена. Многостранна е и дейната му социална активност – събира средства из цялата страна за опустошения град Гюмри, основава там Академия за музика и изкуства и симфоничен оркестър, възвръща театъра и телевизията; играе значима роля в акцията за придобиване на самостоятелност на Армения през 1991, взе участие в комитета за възобновяване на националния герб и избора на химн, обезпечава изнасянето на постоянни концерти по време на войната в Нагорни Карабах.
След 2000 г. Чекнаворян се връща вечно в родината си Иран и се посвещава на композиране, както и на изобразяване и писане на разкази.
Билети за концерта са налични на касата на зала „ България “ и в .
Следвайте " Гласове " в.
Големият арменски композитор и диригент Лорис Чекнаворян ще бъде специфичен посетител на концерта на Софийската филхармония на 13 октомври под палката на неговия наследник Еманюел Чекнаворян. За първи път в България ще звучат фрагменти от неговата „ Арарат сюита “ - израз на почитта му към неговите предшественици. Арарат, останал отвън границите на Армения, е признакът, безконечният носталгичен облик на изгубената татковина.
Еманюел Чекнаворян е присъединил в програмата и „ Половецки танци “ от Бородин и „ Картини от една галерия “ от Мусоргски.
Лорис Чекнаворян е приет за един от най-важните композитори и диригенти на своето поколение с ярки позиции и голяма по значение социална активност.
Роден е в Иран в семейство на емигранти от Армения след геноцида през 1915 година. От осемгодишен свири на цигулка, написа и първите си композиции за пиано, а на 16 години основава четиригласен хор и собствен оркестър, който дирижира в Техеран. Завършва с отличие музикалната академия във Виена, където учи цигулка и комбинация. Завръщайки се в Иран, става учител в Техеранската музикална академия и шеф на Техеранския музикален списък. След това продължава образованието си в Моцартеума в Залцбург при Карл Орф и по негова поръчка за фамозната му система за образование „ Шулверк “ написа над 130 клавирни пиеси с друга компликация, оповестени в 2 тома под заглавие „ Картини от Армения “.
След това учи диригентство в Мичиганския универитет, незабавно е поканен за резидентен композитор в колежа Конкордия в Мурхед, Минесота, а от 1966 до 1970 управлява инструменталния и оперния департамент в Университета на Мурхед. Отново се връща в Иран, където става резидентен композитор и основен диригент на оперния спектакъл в Техеран. Между 1975 и 1987 е в Лондон, подписва извънреден контракт със звукозаписната компания RCA и прави десетки записи, които му донасят славата на извънреден симфоничен диригент. Там основава доста от най-значимите си творби, провежда и огромен фестивал „ Музикална Армения “.
Следващите му години са отдадени на ориста на Армения – след земетресението през 1988 провежда по време на престоя си в Ню Йорк благотворителен концерт в Карнеги хол със популярни международни звезди и отпътува за Ереван, където е назначен за основен диригент и живописен началник на Арменския филхармоничен оркестър. За 11 години той трансформира оркестъра в реномиран международно приет отбор, който гастролира из Европа, Съединени американски щати, Канада, Иран, Ливан и три години е резидентен оркестър на ORF във Виена. Многостранна е и дейната му социална активност – събира средства из цялата страна за опустошения град Гюмри, основава там Академия за музика и изкуства и симфоничен оркестър, възвръща театъра и телевизията; играе значима роля в акцията за придобиване на самостоятелност на Армения през 1991, взе участие в комитета за възобновяване на националния герб и избора на химн, обезпечава изнасянето на постоянни концерти по време на войната в Нагорни Карабах.
След 2000 г. Чекнаворян се връща вечно в родината си Иран и се посвещава на композиране, както и на изобразяване и писане на разкази.
Билети за концерта са налични на касата на зала „ България “ и в .
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ