Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя
Елин Пелин (8 юли 1877 - 3 декември 1949) стартира да написа още до момента в който е възпитаник на село. През 1895 година разгласява първите си произведения в сп. „ Войнишка колекция “, сп. „ Извор “ и сп. „ Български обзор “. Истинското му име е Димитър Иванов Стоянов.
Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, занаятчия на късия роман в българската литература, основател на изложба ярки, незабравими облици, доста от които са въодушевени от неговите съселяни от родното му Байлово. Героите му са земни, елементарни хора. Съдбите им се предопределени от тежките времена, на които е съвременник Елин Пелин. Нека си спомним за великия български публицист с една негова малко известна приказка и с няколко непреходни цитата.
Веднъж пуякът станал цар.
Разположи се той в своя замък, яде, пие, радва се на достойнството си и на царската си челяд. Всичко си имаше той — министри, придворни, прислужници, слугини. Само едно му липсваше — нямаше си велможа артист, който да го радостни и да му пее в честити царски дни и на огромни празници.Тогава пуякът издаде заповед да се съберат в двореца му всички хвъркати артисти, та да избере всред тях велможа артист.
Чули-нечули царската воля, не щеш ли заприиждаха в двореца от всички страни фамозни и незнайни артисти, дребни и огромни. Жълтунката, чучулигата, пъстрата кадънка, гълъбът, гургулицата, кукувицата, сойката, свраката, гарванът, петелът, гъската, врабчето, скромното славейче и безчет още артисти и певици извършиха царския замък.
Разположи се негово величество пуякът на своя престол, а до него богопомазаната му кралица, пуйката, и артистите един по един почнаха да демонстрират своето изкуство.
Най-напред запя врабчето, по него се заредиха всички и най-сетне славейчето. Пуякът ги изслуша с надълбоко царско внимание, само че нищо не разбра. Неговият усет беше си останал дебелашки, какъвто си бе, и царското достолепие не бе притурило нищо на мозъка му.
Като ги изслуша всичките, пуякът се замисли и сподели значимо:
— Виждам, че всички сте положителни артисти и огромни майстори, само че от вашите песни малко разбрах. Само петелът, който познавам от дребен, моето ухо добре схвана, разбра и хареса — него предпочитам за велможа артист.
Птичките се разотидоха — всяка там, откъдето бе пристигнала.
А петелът остана да пее на пуяка в неговите царски тържествени дни.
Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, занаятчия на късия роман в българската литература, основател на изложба ярки, незабравими облици, доста от които са въодушевени от неговите съселяни от родното му Байлово. Героите му са земни, елементарни хора. Съдбите им се предопределени от тежките времена, на които е съвременник Елин Пелин. Нека си спомним за великия български публицист с една негова малко известна приказка и с няколко непреходни цитата.
Веднъж пуякът станал цар.
Разположи се той в своя замък, яде, пие, радва се на достойнството си и на царската си челяд. Всичко си имаше той — министри, придворни, прислужници, слугини. Само едно му липсваше — нямаше си велможа артист, който да го радостни и да му пее в честити царски дни и на огромни празници.Тогава пуякът издаде заповед да се съберат в двореца му всички хвъркати артисти, та да избере всред тях велможа артист.
Чули-нечули царската воля, не щеш ли заприиждаха в двореца от всички страни фамозни и незнайни артисти, дребни и огромни. Жълтунката, чучулигата, пъстрата кадънка, гълъбът, гургулицата, кукувицата, сойката, свраката, гарванът, петелът, гъската, врабчето, скромното славейче и безчет още артисти и певици извършиха царския замък.
Разположи се негово величество пуякът на своя престол, а до него богопомазаната му кралица, пуйката, и артистите един по един почнаха да демонстрират своето изкуство.
Най-напред запя врабчето, по него се заредиха всички и най-сетне славейчето. Пуякът ги изслуша с надълбоко царско внимание, само че нищо не разбра. Неговият усет беше си останал дебелашки, какъвто си бе, и царското достолепие не бе притурило нищо на мозъка му.
Като ги изслуша всичките, пуякът се замисли и сподели значимо:
— Виждам, че всички сте положителни артисти и огромни майстори, само че от вашите песни малко разбрах. Само петелът, който познавам от дребен, моето ухо добре схвана, разбра и хареса — него предпочитам за велможа артист.
Птичките се разотидоха — всяка там, откъдето бе пристигнала.
А петелът остана да пее на пуяка в неговите царски тържествени дни.
Ако в България се роди талант, то това ще бъде геният на завистта.Ако го нямаше злото, никой нямаше да знае що е положително. Възможностите съществуват, с цел да се възползваме от тях.Една чиста истина прави живота спокоен, една хубава неистина го прави прелестен.Живеем като червеите в дървото, всеки гризе и си прави път съгласно силите си. Книгите са като хората: когато остареят стават мъдри.Любовта бяга от човешките сърца, хората не са към този момент братя. Най-силна е онази обич, която може да демонстрира недостатъци.Най-хубаво е да не казваш нищо ненужно. Важното е да знаеш какво да кажеш, да имаш златна мярка.Невидени очи скоро се не помнят. Писателят се ражда с прочетените книжки.Това, дето ми е на главата, мога да смъква, само че това, дето ми е в сърцето, не мога да извадя.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ