Ели Секуловска: Сърбия унищожава гробовете на македонските българи
Ели Секуловска*, БГНЕС
Гробовете на илинденските въстаници се намират на градските гробища Гумендже в Крушево. Тук е гробът на Питу Гули, както и на други илинденци. В непосредствена непосредственост до общия гроб на починалите комити край местността Слива също има четири гроба, всичките един до различен. Това са гробовете на моите предшественици, занемарени и неузнаваеми, покрити с плевели, обрасли с мъх и трева. Явно хората, които дават отговор за поддържането на гробищата, съзнателно не ги поддържат въобще, с цел да не се виждат надгробните плочи, тъй като надписите по тях са на български.
Първият гроб е на моя пра-прадядо Секула Гьорев, както и този на татко му Веле Гьорев, прочут още през Възраждането. Надгробният камък е изписан на български.
Секула Гьорев имал трима сина: Веле Секулов, Димитър Секулов и Сотир Секулов. Да кажем няколко думи за Секула Гьорев и Веле Секулов.
През 60-те години на 19 век в Крушево стартира битката на българите за независима черква и обучение на български език. През 1863 година учителят по гръцки Иван Шумков открива първото българско учебно заведение. През 1868 година е осветена българската черква „ Успение на Пресвета Богородица “ и в същото време е учредена българската църковна община в Крушево. Нейният създател Иван Шумков написа:
„ На 1 октомври 1868 година поканих в дома на Стоян Ангелов следните по-богати българи: Веле Гьорев, Секула Гьорев (и наследник Веле Секулов), Никола Петрев, Ицо Каров, Стойче Ангелов, Наумче Аврамоски, Кръсте Угринов (безиржи), Хаджи Антон. Замфир, Павле Пантов, Аврам Силянов, Апостол Топале и аз: общо 12 души. Тия дванадесет души ги разгласих за първата българска община в Крушово под моето председателство. от които първите пет са от бърсячкия жанр, а последните – от мияците ”.
През същата година, след освещаването на българската черква „ Успение на Пресвета Богородица “, Иван Шумков отпътува за Румъния и Русия, с цел да събере пари за храма, да го достави с богослужебни книги и църковни одежди и съдове. Всъщност организацията е основана след завръщането му в Крушево през 1869 година По пътя за Крушево, в село Бунево, Златишко, Шумков среща Васил Левски.
В заговора, т.е. в тайната организация влизат най-вече възрастни, по-възрастни крушевци, тъй като Шумков не има вяра на млади, буйни мозъци. Участват: Никола Петров, Секула Гьорев, Веле Секулов, Димитрия Велев, Ицо Карев, Хаджи Антон (Андон) За(м)фир, Тасе Кюмурджия, Илия Тошев, Иван Б. Шумков, Стойко Шумков, Петре Локвенец (Локвенов), Стойче Ангелов Кюркчия, Боце Бояджия, Наум Аврамовски, Стоян Ив. Везенков, братята Георги и Митруш Мочурци, поп Христо Стефанов Милев от с. Сопотница и Гьоре Велянов (баща на Димитър Велянов). Всички участници в този скрит план са въоръжени с турско оръжие и сами са приготвили патрони и сачми. Нове Тарунаров от с. Вранещица, чичо на Иван Шумков, доставя членовете на революционната група с барут.
Недоволството от решенията на Берлинския конгрес (13 юни – 13 юли 1878 г.), който оставя Македония под властта на Османската империя, се демонстрира през октомври 1878 година когато избухва Кресненско-разложкото въстание (1878 – 1879 г.). През 1878 година духовник Христо Стефанов Милев, дружно с няколко свои съидейници от Крушево и околията (братя Димитър и Михаил Чакреви, Мицко Карев, Веле Секулов, даскал Георги Бояджиев, Ангел челник и др.), вземат решение да провеждат въоръжени дейности против турското държавно управление. Те считат, че по този метод ще провокират намесата на Русия и освобождението на Македония.
Веле Секулов е погубен от башибозука през 1903 година по време на Илинденско-Преображенското въстание, а гробът му се намира до този на татко му.
За мое огромно удивление надгробният камък (кръстът) е заменен през 1912 година и вместо Веле Секулов написа Vele Sekulic, а кръстът даже не е изправен!
В същия гроб е заровен единият от двамата му синове, убити след идването на сърбите през 1912 година Другите два гроба са неузнаваеми, на единия има единствено кръст и той е замазан с бяла багра, с цел да не се разпознава епитафията, а на другия гроб също няма надпис.
Вторият наследник на Секула Гьорев, Димитър Секулов е изтъкнат деятел и министър на храните и финансите в държавното управление на Крушевската република. След рухването на Крушевската република е хванат и докаран пешком във вериги от Крушево до Битоля. Изправен пред Бахтияр паша и наказан на 101 години плен в Анадола. Чуждите консули в Битоля желаят освобождението му, тъй че Димитър се завръща в Битоля след две години плен, само че тежко болен. Умира през 1906 година на операционен стол в София.
Остава единствено прародител ми Сотир Секулов, който подарява средства както на екзархийските учебни заведения в Крушево, по този начин и на църквата „ Св. Богородица “ в Битоля.
След това останалите членове на фамилията са убити, хвърлени в пандиза и неведнъж преследвани от югославските управляващи през 1949 година 10 души от моето най-близко и по-голямо семейство починаха. И до ден-днешен чувствам следствията.
Използвам случая да осведомявам и обществеността в България какво се случва с гробовете на българите в Македония. Това не е индивидуален случай. В същото време желая да моля да се направи нещо. Поне борците за българската идея да си носят семейството както са били живи и в действителност да почиват в мир. /БГНЕС
*Ели Секуловска е деятел за правата на индивида в Македония.
Гробовете на илинденските въстаници се намират на градските гробища Гумендже в Крушево. Тук е гробът на Питу Гули, както и на други илинденци. В непосредствена непосредственост до общия гроб на починалите комити край местността Слива също има четири гроба, всичките един до различен. Това са гробовете на моите предшественици, занемарени и неузнаваеми, покрити с плевели, обрасли с мъх и трева. Явно хората, които дават отговор за поддържането на гробищата, съзнателно не ги поддържат въобще, с цел да не се виждат надгробните плочи, тъй като надписите по тях са на български.
Първият гроб е на моя пра-прадядо Секула Гьорев, както и този на татко му Веле Гьорев, прочут още през Възраждането. Надгробният камък е изписан на български.
Секула Гьорев имал трима сина: Веле Секулов, Димитър Секулов и Сотир Секулов. Да кажем няколко думи за Секула Гьорев и Веле Секулов.
През 60-те години на 19 век в Крушево стартира битката на българите за независима черква и обучение на български език. През 1863 година учителят по гръцки Иван Шумков открива първото българско учебно заведение. През 1868 година е осветена българската черква „ Успение на Пресвета Богородица “ и в същото време е учредена българската църковна община в Крушево. Нейният създател Иван Шумков написа:
„ На 1 октомври 1868 година поканих в дома на Стоян Ангелов следните по-богати българи: Веле Гьорев, Секула Гьорев (и наследник Веле Секулов), Никола Петрев, Ицо Каров, Стойче Ангелов, Наумче Аврамоски, Кръсте Угринов (безиржи), Хаджи Антон. Замфир, Павле Пантов, Аврам Силянов, Апостол Топале и аз: общо 12 души. Тия дванадесет души ги разгласих за първата българска община в Крушово под моето председателство. от които първите пет са от бърсячкия жанр, а последните – от мияците ”.
През същата година, след освещаването на българската черква „ Успение на Пресвета Богородица “, Иван Шумков отпътува за Румъния и Русия, с цел да събере пари за храма, да го достави с богослужебни книги и църковни одежди и съдове. Всъщност организацията е основана след завръщането му в Крушево през 1869 година По пътя за Крушево, в село Бунево, Златишко, Шумков среща Васил Левски.
В заговора, т.е. в тайната организация влизат най-вече възрастни, по-възрастни крушевци, тъй като Шумков не има вяра на млади, буйни мозъци. Участват: Никола Петров, Секула Гьорев, Веле Секулов, Димитрия Велев, Ицо Карев, Хаджи Антон (Андон) За(м)фир, Тасе Кюмурджия, Илия Тошев, Иван Б. Шумков, Стойко Шумков, Петре Локвенец (Локвенов), Стойче Ангелов Кюркчия, Боце Бояджия, Наум Аврамовски, Стоян Ив. Везенков, братята Георги и Митруш Мочурци, поп Христо Стефанов Милев от с. Сопотница и Гьоре Велянов (баща на Димитър Велянов). Всички участници в този скрит план са въоръжени с турско оръжие и сами са приготвили патрони и сачми. Нове Тарунаров от с. Вранещица, чичо на Иван Шумков, доставя членовете на революционната група с барут.
Недоволството от решенията на Берлинския конгрес (13 юни – 13 юли 1878 г.), който оставя Македония под властта на Османската империя, се демонстрира през октомври 1878 година когато избухва Кресненско-разложкото въстание (1878 – 1879 г.). През 1878 година духовник Христо Стефанов Милев, дружно с няколко свои съидейници от Крушево и околията (братя Димитър и Михаил Чакреви, Мицко Карев, Веле Секулов, даскал Георги Бояджиев, Ангел челник и др.), вземат решение да провеждат въоръжени дейности против турското държавно управление. Те считат, че по този метод ще провокират намесата на Русия и освобождението на Македония.
Веле Секулов е погубен от башибозука през 1903 година по време на Илинденско-Преображенското въстание, а гробът му се намира до този на татко му.
За мое огромно удивление надгробният камък (кръстът) е заменен през 1912 година и вместо Веле Секулов написа Vele Sekulic, а кръстът даже не е изправен!
В същия гроб е заровен единият от двамата му синове, убити след идването на сърбите през 1912 година Другите два гроба са неузнаваеми, на единия има единствено кръст и той е замазан с бяла багра, с цел да не се разпознава епитафията, а на другия гроб също няма надпис.
Вторият наследник на Секула Гьорев, Димитър Секулов е изтъкнат деятел и министър на храните и финансите в държавното управление на Крушевската република. След рухването на Крушевската република е хванат и докаран пешком във вериги от Крушево до Битоля. Изправен пред Бахтияр паша и наказан на 101 години плен в Анадола. Чуждите консули в Битоля желаят освобождението му, тъй че Димитър се завръща в Битоля след две години плен, само че тежко болен. Умира през 1906 година на операционен стол в София.
Остава единствено прародител ми Сотир Секулов, който подарява средства както на екзархийските учебни заведения в Крушево, по този начин и на църквата „ Св. Богородица “ в Битоля.
След това останалите членове на фамилията са убити, хвърлени в пандиза и неведнъж преследвани от югославските управляващи през 1949 година 10 души от моето най-близко и по-голямо семейство починаха. И до ден-днешен чувствам следствията.
Използвам случая да осведомявам и обществеността в България какво се случва с гробовете на българите в Македония. Това не е индивидуален случай. В същото време желая да моля да се направи нещо. Поне борците за българската идея да си носят семейството както са били живи и в действителност да почиват в мир. /БГНЕС
*Ели Секуловска е деятел за правата на индивида в Македония.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ