Елена ЙОНЧЕВА е родена в София. През 1989 г. завършва

Елена ЙОНЧЕВА е родена в София. През 1989 година приключва с отличие магистърска степен по телевизионна публицистика в Московския държавен университет " М. В. Ломоносов ", а по-късно специализира във Англия - Лондон, Кардиф, Оксфорд, както и в Съединени американски щати. Автор е на над 40 документални кино лентата, доста от които са от най-горещите точки на света - от военните спорове в Косово, Алжир, Чечня, Израел, Афганистан, Ирак, Венецуела, Колумбия. Снимала е филм за българската база " Св. Климент Охридски " в Антарктида. Сред най-известните й филми са: " Войната в Хърватска и Крайна ", " Белите Вълци ", " Руските избори - Кой сподели перестройка? ", " Сомалийските пирати ", " Сирия, бунтовниците на Алепо ", " Турция - новата гражданска война ". Във кино лентата си " Границата " Йончева демонстрира по какъв начин се преодолява единствено със стълба оградата към Турция и какъв брой печелят трафикантите на мигранти.

Работила е в " Панорама " на Българска национална телевизия, била е водещ в програмата " Екип 4 " на Канал 1. Носител е на десетки български и интернационалните журналистически награди. От 1995 до 2000 година е определена 5 пъти за " Репортер на годината ". През 2003 година е удостоена с медал " Дамски кръст ", I ст. - за висок професионализъм при отразяване на войната в Ирак. През 2004 година е наградена от Министерство на вътрешните работи за извънреден професионализъм в представянето на България за присъединението ни към Европейски Съюз. През 2009 година получава премията за документални филми на интернационалния ефирен фестивал " Златната ракла ". Говори френски, британски, испански и съветски език.

" Или разрешаваме престъпното иго да ни смачка дефинитивно, или въставаме "

- Г-жо Йончева, какво ни дава участието в Европейския съюз?

- Дванадесет години сякаш вървим към Европа с копнежа, че България ще се приближи до онази Европа - на обществената отбрана, достолепието и свободата, за която всеки от нас е мечтал. Такава Европа, в която жителят може да получи правдивост и без да е доближен до властта. Където бизнесът не е подложен на рекет и можеш да получиш положително образоване без значение от обществения ти статус. В Европа, където положителното и гратис опазване на здравето е обезпечено от страната. Дванадесет години сякаш вървим към тази Европа, само че дори не се доближаваме до нея.

- Защо? Какъв е " приносът " на България за тази мечтана Европа, за този обективен Европейски съюз?

- Днес бизнесът бяга от България. Парламентът работи за определени клиенти - 72 % от признатите закони са лобистки съгласно Българската стопанска камара. Тотален е сривът на директните непознати вложения - спадът е 11 пъти по отношение на 2008 година Здравеопазването се трансформира в жест на лепта, в вик за помощ.

- Вие сте публицист освен по специалност, само че и по предопределение. Какви са българските медии през днешния ден?

- Преди единадесет години бяхме на едно и също място по независимост на медиите с Франция. Тези дни беше оповестен отчетът на интернационалната организация " Репортери без граници ". В него се споделя, че " България към този момент не е обетована земя на публицистиката, проведената престъпност и властта в България подлагат на тормоз медиите ". Разбирате ли какво ни споделят? Организираната престъпност и властта са едно и също.

- Как тогава оцеляват публицистите у нас?

- Има два разновидността - или се отказваш от свободната публицистика, от правото да пишеш истината и да изразяваш личното си мнение и си налагаш автоцензура, с цел да оцелееш и да не останеш без заплата. Или започваш тежка борба, с цел да отстоиш себе си и полезностите си. Да си същински експерт. И да си свободен. Защо ли? Защото там, където няма свободна журналистка, се настанява диктатурата.

- Факт ли е диктатурата в България?

- Днес страната ни се ръководи от една тайфа, хора от незаконния свят. Те са завладели България. Те не могат да ни водят към Европа. Те не могат да пазят българския интерес. Защото са подвластни - от своето незаконно минало и от своето незаконно настояще. Защото, в случай че преди са употребявали дребната бухалка, през днешния ден трансформират държавните институции в огромна бухалка против всеки, който не е част от бандата. Защото техните старания са ориентирани към тяхното персонално облагодетелстване.

- И какъв е резултатът от всичко това?

- 11 милиарда евро годишно е цената на корупцията в страната. Тези данни са от отчет на Европейския парламент, на Европейския проучвателен център. Те се базират на проучване на Световната банка, която дефинира цената на корупцията в България. Тя е 22,01 % от брутния вътрешен артикул на страната ни. Това са обири от еврофондове, загуби от сивата стопанска система, от контрабандата, от проведената престъпност, от рекета върху бизнеса. 22 % от брутния ни вътрешен артикул е повече от корупция. Това е обир! Най-големият грабеж на България!

- Можем ли да го спрем?

- Властта счита, че няма кой да я накаже. Цветанов го съобщи обществено. Властта ни споделя: " Хвани ни, в случай че можеш. " Смятам, че можем да ги хванем. Кълбото на лъжите стартира да се разплита. Тръгна от обособени депутати, заместник-министри, министри. И разумно стигна да тартора им Бойко Борисов.

- Можем ли в такава обстановка и конюнктура да водим диалог за бъдещето на Европа?

- За да можем да водим диалога за Европа, първо би трябвало България да е равнопоставена страна. Това е сложна борба, само че левицата в Европейския парламент съумява да се бори и за България. И печели. Спечелихме борбата да не сме второкласен жители, които употребяват второкласен артикули. Създадохме нов стопански модел за развиването на Европа - Европейския обществен дирек, който може да прерасне в ново законодателство. За да имаме обществена отбрана, равни права за еднакъв труд, общи правила за установяване на минималната заплата и пенсия.

- А какво следва?

- В Европейския парламент предстоят сложни борби - за превъзмогване на неравенството, за присъединение към Шенгенското пространство, за обща отбранителна политика, която ще даде опция на Европа да бъде независим състезател и да пази ползите на всички свои членове.

- Избрахте Българска социалистическа партия и левицата. Защо?

- Хората, които ме познават, знаят, че постоянно съм отстоявала справедливостта и свободата, че постоянно съм имала леви възгледи. Левицата ще победи на тези избори. Но би трябвало след тази победа да стартират такива промени, посредством които България да победи. Революция в приходите, превъзмогване на бедността и районните разлики, свободни медии и правдивост. Днес борбата не е единствено за Европейски парламент. Това е борба за България.

- Какво желаете да кажете на читателите ни броени дни преди избора?

- Приятели, през днешния ден има два пътя пред родината ни - или разрешаваме престъпното иго, в което живеем, да ни смачка дефинитивно, или въставаме. Това можем да създадем на 26 май - с гласоподаване. Време е да заслужим свободата си, да отвоюваме своето почтено място в Европа!