Елена Поптодорова: Китай остава единствената голяма важна държава, която застава до Москва
Елена Поптодорова, някогашен дълготраен дипломат във Вашингтон, в този момент вицепрезидент на Атлантическия клуб, в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
Елена Поптодорова – някогашен дълготраен дипломат във Вашингтон, в този момент вицепрезидент на Атлантическия клуб е посетител в нашия ефир. Здравейте.
Здравейте.
Г-жо Поптодорова, какви политики водят през днешния ден Съединени американски щати и каква е главната им цел? Вашите наблюдения?
В прочут смисъл няма изненади от доста години насам в главните цели на американската външна политика. Нека да стартира с едно да го нарека по-философско определение. Има една доза мисионерство в американската външна политика, обвързвано със устрема им да видят създаване на общества, стъпили на правилата на върховенството на закона, правата на индивида, свободното развиване на нациите, свободен избор, битка против властнически режими и властнически водачи. Така че това може да се наблюдава исторически обратно във времето, мисля, от Втората международна война насам даже. Разбира се, всяка ера, всеки исторически интервал носи своите особености, своите разлики, само че и през днешния ден в актуалната световна политика, и по-специално в събитията от последната година насам в действителност виждаме същия блян – да бъде обезпечена независимостта на една страна, разбирайте на всяка страна, и опозиция против всеки опит правата на нация, на страна, на човеци да бъдат нарушавани силово.
Кои съществени моменти не би трябвало да бъдат подценяване в връзките сред Съединени американски щати и Китай и Съединени американски щати и Русия през днешния ден?
Сега, настъпи известно разбъркване в едни обичайни показа, които имахме, и мисля си, че дори и анализаторите малко изгубиха време до момента в който вдървен, че се извърши едно пренареждане на съперниците или на рисковете за Съединени американски щати, а бих споделила оттова насетне и на съдружниците им, на западния свят като цяло, и това още веднъж е обвързвано на към този момент водещата се една година война на Русия против Украйна. Традиционно, и това е особено за нашето потомство от Втората международна война насам, неслучайно върша отпратка към този исторически миг или граничен интервал в историята.
Така, да.
Някак си и главно след края пък на Студената война, Русия беше възприемана, и тя продължава да бъде като главен риск, съществена опасност за западния свят, макар онази пауза – имаше една прелестна пауза през 90-те години, когато вярвахме, че в действителност това е отминало и ще е допустимо да се построи един свят на демократичните страни в Европа и Атлантика, който да включва и Русия. Така или другояче това не се реализира. Но мисълта ми е, че от самото начало Китай не беше виждан като една възходяща паника, ще я нарека по този начин, а към този момент отиващи към опасност.
Китай към този момент отива към опасност, по този начин ли?
Разбира се. Затова споделям, че това лиши време на анализаторите породи дълги години друго конструиране на тематиката за опасности и закани. Защо се случи това? Защото Китай по собствен метод, доста друг метод от този на Русия, стартира да следва своя далечна игра, дълга и игра и тактика, и тя е да провокира смяна в обществения ред, да го нарека интернационалния, световния ред на сигурност и развиване, по пътя на промени, и по-скоро през стопански средства, в сравнение с през внезапни, подтиснически средства.
И в случай че би трябвало да съпоставяме Китай и Русия, тъй като това са двете страни, които попадат в анализите и на американските, а и на европейските, и на натовските служби за сигурност центрове, Русия се дефинира несъмнено като опасност и висок риск, само че по-скоро по един да го назовем силов метод, Русия също като Китай вижда недопустим интернационален ред за себе си, Китай също недоволства от съществуващия интернационален ред на сигурността, подобен, какъвто го познаваме ние, само че Русия се пробва да промени това силово и някак краткосрочно.
Русия повече е заета с тактически краткосрочни дейности, които тя чака, Русия, да й доведат блиц резултат, внезапен, бърз резултат. Докато Китай върви по напълно друга пътека, както споделих, стремежът е стопански да се завладяват зони на въздействие, и по този път Китай да се откри в доста по-широк периметър на въздействие и деяние, а оттова към този момент да премине и към нова роля в областта на сигурността. Да ви кажа доста показателна беше тази забележителна посредническа роля, която Китай изигра сред Иран и Саудитска Арабия. Това към този момент ни подсказва, че упоритостите на Китай отиват оттатък чисто икономическото завземане, към този момент навлизат в сферите на високата дипломация, на високата политиката, и теренът и тематиката за сигурността е просто на една крачка.
Много значима проследихме тук през миналия ден: Си Дзинпин с Владимир Путин. Имаше един апел на Съединени американски щати към Китай. Г-жо Поптодорова, знаем за визитата на Си Дзинпин – китайският президент се срещна с съветския си сътрудник Владимир Путин по време на 3-дневно посещаване. Каква беше задачата в действителност на това посещаване, съгласно вас? Много хора дефинираха събитието като другарска среща. Следва ли то да бъде причина за безпокойствие за Вашингтон?
Срещата самите участници я дефинираха като като другарска, защото те се обръщаха един към различен с обръщението " скъпи приятелю “. Така че те както се споделя сложиха етикета, и умишлено го направиха, с цел да подчертаят една възходяща непосредственост сред двете столици. Изкушена съм да кажа двата властнически режима. Да, късият отговор на въпроса ви е да, може да провокира паника, само че това не толкоз еднопосочен, толкоз елементарен отговор.
Въпросът тук е по какъв начин ще наподобяват връзките Русия-Китай, в това число по отношение на тяхното връзки със света, със Съединени американски щати, аз не пропущам в никакъв случай да прибавя тук и Европейския съюз, въпреки че по собствен метод, въпреки и по-късно Европейският съюз видя високата конкурентна опасност, по-скоро икономическа, както към този момент имах случай да кажа, от Китай, която дълго време се подценяваше преди да се откри внезапно едно навсякъде навлизане на китайски капитали, на китайски планове. Така че в доста връзки, без да бъдат идентични страховете и паниките на Брюксел и Вашингтон, могат да се приближават в немалка степен.
Това, което се случи, в действителност с помощта на тази среща, е да се удостовери една линия на развиване на връзките сред Китай и Русия, която се отличава от преходни исторически интервали. Аз отново желая да напомня за слушателите, че имаме едни взаимно враждебни връзки в годините на Съветския съюз и със съществуването на комунистическата партия на Съветския съюз, тогава тези връзки бяха мощно недоверчиви. Тогава Съединени американски щати играеха китайската карта, да не забравяме ролята на Кисинджър в изработването на политиката на Съединени американски щати във връзка с Китай като контрапункт тогава на Съветския съюз.
Така че Китай постоянно е имал своя значима, специфична роля във външната политика на Съединени американски щати, само че тази роля както към този момент загатнах се трансформира. Сега към този момент тази политика на потребление на Китай като обезвреждаща страна по отношение на Русия, няма да може да бъде преследвана, не може да се реализира. Постигна се обаче нещо друго, доста любопитно, което допускам Путин не е желал да се случи, не е калкулирал, Кремъл не го желае, само че тъкмо освен това посещаване най-вече, най-видимо, а то ще си личи и в бъдеще, Русия, Кремъл, Путин изглеждаха като младшия сътрудник на Китай от позиция на външните наблюдаващи, защото вследствие на тази не просто арогантна, освен нападателна, само че надълбоко недомислена война на Русия против Украйна, от нейна лична позиция недомислена, Русия става все по-зависима от Китай.
А къде, извинявайте, че тук ще ви прекъсна, само че къде тук остава апелът на Съединени американски щати в тази среща към Китай да откажат напън върху Путин да спрат войната? Къде отиде този апел?
Ще ви кажа къде отиде този апел – той несъмнено е изработен, той е изискуем апел, той би трябвало да се направи. Знаете ли за какво? Защото в действителност без да е осъдил Русия, Китай към този момент държи една доста внимателна тънка линия. Нека да напомним гласуванията в Организация на обединените нации – да, Китай се въздържа при всички три основни гласувания в Общото заседание, само че в никакъв случай не гласоподава " За “, в поддръжка на Русия. Това е доста да речем тънката политика, тънката игра на Китай, която те я назовават индиферентност, не неутралитет – заобикалям думата " неутралитет “, а индиферентност. Но по този метод Русия става подвластна и дипломатически от Китай, толкоз, доколкото доста малко са страните, които могат да я легитимират дипломатически, интернационално. Да напомним, че визитата на Си Дзинпин става безусловно два ли дни са, какъв брой, три ли, откогато Международният углавен съд разгласи за ареста…
Ареста на Владимир Путин. Точно по този начин.
И поради военни закононарушения, които са апропо доста интензивно изследвани, подплатени с доказателствен материал, свидетелски показания и така нататък Така че това не е инцидентна единствено да речем маневра на Международния углавен съд, това си е безусловно съществено, освен политическо, само че и юридическо деяние. Така на този декор, това се пробвам да опиша, Китай остава единствената огромна значима страна, която застава до Москва, Си Дзинпин застава до Путин на фона на едно тотално уединяване на Русия и на Кремъл от голямата част на света. Пак да напомним тези гласувания или дайте да дадем по-пресен образец, тъй като ще е по-разбираем за слушателите.
Международния углавен съд е основан и подкрепян от 120 страни. Само 5 страни не са част от него. Да, едната е Съединени американски щати, другата е Китай, Русия, другата е Израел и Судан мисля, че беше петата. Така или другояче, няма доста към този момент страни, които да застанат до Русия, до Кремъл, които да имат тежест, да имат значение. Това че Еритрея в Организация на обединените нации е подкрепила Русия – доста симпатично е всичко това, само че не носи тежест дипломатическа и външнополитическа на Путин международно. Сега, какво желае да направи Китай? Китай желае несъмнено, там нещата са постоянно доста промислени, остаряла къща, ами антична къща са те, постоянно светът се е учил от Китай в доста връзки, те желаят да си обезпечат всички преимущества, настоятелен преимущества да ги назовем, пазарни преимущества, стопански преимущества, които те към този момент имат. Даже през днешния ден или през вчерашния ден мина по новините като надали не историческо събитие в връзки сред двете страни това, че Путин продава на Си Дзинпин енергийни източници на цена 70% по-ниска от цената, която даваше на нас в Европа.
Това удостоверява това, което казахте по-рано – младши сътрудник на Китай.
Точно по този начин. Не 7, 17, 70% по-евтино. И там тази тръба " Сиянието на севера “ мисля, че се наричаше, която върви сред Русия и сред Китай, тя е главният път, по който се доставя. Но да не забравяме, че тръбата има два края – единият кран е от съветска страна, другият кран е от китайска страна. Китай има същите благоприятни условия да управлява потока, колкото Русия, тъй като в един миг Китай реши да се откаже от тези покупки, тъй като има и други благоприятни условия, това би било злополука за Русия. Затова ви споделям, не просто младши сътрудник, а една възходяща взаимозависимост твърдо в стопанска система, твърдо в енергетика, само че това, което още не е излязло като твърда информация, за това, което Русия чака – военни доставки от Китай, откакто към този момент има доставки на чипове за произвеждане на разнообразни технологии, в този момент огромният въпрос е дали ще има и военни доставки от Китай към Русия.
Г-жо Поптодорова, да се върнем обаче към България и новината от през днешния ден. Знаете, рецензии получи страната ни от Държавния департамент на Съединени американски щати в годишния си отчет: противозаконни арести, проблеми с малцинствата и медийната независимост. Това са част от проблематичните тематики за България, които означават в формалния документ през 2022 година. В годишния си отчет за правата на индивида в България Държавният департамента, с изключение на другото, отбелязва,че карцерът на някогашния министър председател Бойко Борисов е противозаконен. В отчета от 41 страници Департаментът регистрира съществени проблеми с правата на индивида. Г-жо Поптодорова, какъв е вашият коментар за този отчет и за нещата, които бяха казани от Съединени американски щати?
Вие определихте отчет като вест. Аз с горест ще ви оборя и ще кажа, че не е вест. Той не е вест по една чисто фактологическа причина и може би е добре също да разкажем тук на слушателите, че този отчет се е готвил евентуално близо 50 години към този момент. Разбира се, България не е надали не определена страна, за която да се пишат тези оценки. Докладът в действителност стъпва върху правилата на всеобщата декларация за правата на индивида, следи се до каква степен тези правила се съблюдават и в действителност обгръща всички страни, членуващи в Организация на обединените нации. Това са 198 страни. Огромен труд е, екипи, които са конструирани, основани, както споделям, от десетилетия насам, най-мултидисциплинарни да ги назовем най-кратко. В тях има всевъзможни експерти, в това число посолствата по места, работят през годината, с цел да произведат почти по това време, календарно време, март месец годишен подобен отчет.
Така, да.
Нека това да го знаят хората, тъй като у нас, както се случва с отчета " Магнитски “, по някой път се основава усещане, че надали не са седнали едни заговорници и доста особено желаят да напишат нещо недобро за нас. Защо споделих още, че не е вест? Не е вест тъй като ние четем тези оценки към този момент години наред. Ако се върнем към предходните отчети, с дребни нюанси вътре – някъде нещо сме създали, мръднали сме напред, другаде сме се задържали на същото равнище, само че констатациите като проблеми, като недостатъци в живота ни постоянно са се свеждали до тези, които вие изредихте. И аз не знам какво би трябвало да се случи при нас, по нашите краища, с цел да се създадат няколко стъпки, за които се упорства толкоз бързо време. Да, несъмнено, това са тези два прословути закона, които да обезпечат носенето на отговорност в правосъдната система, в битката против корупцията. Корупцията имам поради сама по себе си, която е източник и на доста от другите проблеми. Със страдание ще кажа в действителност и медиите. Вие работите в тая сфера, сигурно знаете доста добре какъв брой е деликатна, по този начин да кажа, средата там. Така че това не са нови проблеми, само че бедата е, че нямаме сили сякаш вътре сами да се оттласнем.
Да разбирам ли, че вие очаквахте да бъде разгласен карцерът на Борисов за противозаконен?
Това, да, това към този момент може да притегли повече внимание, макар че е напълно, както се споделя, разумно това да бъде обявено по метода, по който го оповестиха, тъй като става дума освен за арестите, неговия и на Владислав Горанов, и на PR-а на ГЕРБ, там са посочени и други такива противозаконни арести, когато биват арестувани – хайде задържане да го назовем, на хора непозволено. Т.е. това е една процедура, която ние усетихме доста гръмко, тъй като ставаше дума за водач на политическа партия. Но тя се отнася в същата степен и до хора, които не са обществено известни. Разбирате ли, тук на нас – да, несъмнено, оповестява ни се пикантерия, само че ни се оповестява и систематичен проблем. Така че по този начин би трябвало да преглеждаме.
Това е по този начин. Друго нещо, което прави усещане в този отчет, е, че няколко пъти се обръща внимание на партия " Възраждане “ във връзка разнообразни нейни проявления.
Да, да, тъй като тази партия…
И се приканва за дейности, да.
Да. Тази партия, тя приканва към силова промяна, надали не, смяна в политиката на страната, има изказвания, има офанзиви с езика на омразата. Езикът на омразата е мощно застъпен, апропо, в отчета, и то във връзка с уязвими групи, религиозни групи. Да, разбра се, това внезапно се трансформира в доста огромна тематика и на тая акция – хората с ексцентрична полова ориентировка. Референдуми дори разбираме, че партии ще вършат, по някакви свои си преценки и аргументи. Но " Възраждане “ се построи облик на най-острия, най-агресивния представител с езика на омразата и по тази причина " Възраждане “ неизбежно се загатва в отчета. Включително със заплашителни нотки на политически проекти, което е обезпокоително, би трябвало да бъде обезпокоително и на слушателите.
И в случай че можем да създадем извод от всичко тук досега, г-жо Поптодорова, какво съгласно вас би трябвало да предприеме страната ни? Ще си вземе ли поука от всичко това съгласно вас, с оглед към бъдещето?
Аз си припомням – споменавала съм я, една прелестна българска приказка за оня човечец, който откраднал кокошка и кадията, забележете, още в турско време му споделил да си избере наказване: дали желае да изближе една буца сол, да изтърпи 100 тояги на голо или да заплати 100 жълтици. И той тръгнал, несъмнено, със солта, мислейки че е доста елементарно и просто. Е, нито съумял солта да изближе до дъно, нито понесъл всичките 100 тояги на голо – доникъде съумял, и най-после извадил 100-те жълтици и споделил " Ето ги “. Какво желая да кажа? Тя не е инцидентна тази приказка, тая алегория – някак си ние бягаме от късия път, от директния път, тъй като си мислим, че можем да си спестим нещо, можем да изхитруваме, да минем заобиколно. Какво беше, законът е врата в полето. Така че минахме през доста трудности в годините. Е в този момент стигнахме до " Шенген “. Стана ясно, че поносим остри, тежки вреди поносим и в случай че не се подхващат тези стъпки, за които приказваме ние и за които се приказва и в отчета, ние няма дори да можем да осигурим, ние самите, българите, ние няма да можем да живеем равноправно като останалите си съседи даже в случай че щете.
Така че аз считам, че даже и поради тази практическа страна, тъй като това е практическа изгода за България, и при подредени, уповавам се положителни условия след месец, на първо време ще се пристъпи към приемането на това законодателство. Постепенно България от ден на ден ще влиза в правилник, който ще я дисциплинира – нас, българите ще дисциплинира по-добре за това по какъв начин се съблюдават правила, по какъв начин се обезпечава бистрота. Знаете ли, ние имаме доста положителни закони за избрани, да ги нарека по този начин, поведенчески опасности, само че нямаме използване и спазване, следене на осъществяването на законовата мярка, на норматива. Това е другото, което отсъства у нас, и по тази причина в действителност би трябвало самодисциплина, безспорна самодисциплина и отвод от тия заигравания, от тая немарливост, която сякаш бележи живота ни.
Елена Поптодорова – някогашен дълготраен дипломат във Вашингтон, в този момент вицепрезидент на Атлантическия клуб е посетител в нашия ефир. Здравейте.
Здравейте.
Г-жо Поптодорова, какви политики водят през днешния ден Съединени американски щати и каква е главната им цел? Вашите наблюдения?
В прочут смисъл няма изненади от доста години насам в главните цели на американската външна политика. Нека да стартира с едно да го нарека по-философско определение. Има една доза мисионерство в американската външна политика, обвързвано със устрема им да видят създаване на общества, стъпили на правилата на върховенството на закона, правата на индивида, свободното развиване на нациите, свободен избор, битка против властнически режими и властнически водачи. Така че това може да се наблюдава исторически обратно във времето, мисля, от Втората международна война насам даже. Разбира се, всяка ера, всеки исторически интервал носи своите особености, своите разлики, само че и през днешния ден в актуалната световна политика, и по-специално в събитията от последната година насам в действителност виждаме същия блян – да бъде обезпечена независимостта на една страна, разбирайте на всяка страна, и опозиция против всеки опит правата на нация, на страна, на човеци да бъдат нарушавани силово.
Кои съществени моменти не би трябвало да бъдат подценяване в връзките сред Съединени американски щати и Китай и Съединени американски щати и Русия през днешния ден?
Сега, настъпи известно разбъркване в едни обичайни показа, които имахме, и мисля си, че дори и анализаторите малко изгубиха време до момента в който вдървен, че се извърши едно пренареждане на съперниците или на рисковете за Съединени американски щати, а бих споделила оттова насетне и на съдружниците им, на западния свят като цяло, и това още веднъж е обвързвано на към този момент водещата се една година война на Русия против Украйна. Традиционно, и това е особено за нашето потомство от Втората международна война насам, неслучайно върша отпратка към този исторически миг или граничен интервал в историята.
Така, да.
Някак си и главно след края пък на Студената война, Русия беше възприемана, и тя продължава да бъде като главен риск, съществена опасност за западния свят, макар онази пауза – имаше една прелестна пауза през 90-те години, когато вярвахме, че в действителност това е отминало и ще е допустимо да се построи един свят на демократичните страни в Европа и Атлантика, който да включва и Русия. Така или другояче това не се реализира. Но мисълта ми е, че от самото начало Китай не беше виждан като една възходяща паника, ще я нарека по този начин, а към този момент отиващи към опасност.
Китай към този момент отива към опасност, по този начин ли?
Разбира се. Затова споделям, че това лиши време на анализаторите породи дълги години друго конструиране на тематиката за опасности и закани. Защо се случи това? Защото Китай по собствен метод, доста друг метод от този на Русия, стартира да следва своя далечна игра, дълга и игра и тактика, и тя е да провокира смяна в обществения ред, да го нарека интернационалния, световния ред на сигурност и развиване, по пътя на промени, и по-скоро през стопански средства, в сравнение с през внезапни, подтиснически средства.
И в случай че би трябвало да съпоставяме Китай и Русия, тъй като това са двете страни, които попадат в анализите и на американските, а и на европейските, и на натовските служби за сигурност центрове, Русия се дефинира несъмнено като опасност и висок риск, само че по-скоро по един да го назовем силов метод, Русия също като Китай вижда недопустим интернационален ред за себе си, Китай също недоволства от съществуващия интернационален ред на сигурността, подобен, какъвто го познаваме ние, само че Русия се пробва да промени това силово и някак краткосрочно.
Русия повече е заета с тактически краткосрочни дейности, които тя чака, Русия, да й доведат блиц резултат, внезапен, бърз резултат. Докато Китай върви по напълно друга пътека, както споделих, стремежът е стопански да се завладяват зони на въздействие, и по този път Китай да се откри в доста по-широк периметър на въздействие и деяние, а оттова към този момент да премине и към нова роля в областта на сигурността. Да ви кажа доста показателна беше тази забележителна посредническа роля, която Китай изигра сред Иран и Саудитска Арабия. Това към този момент ни подсказва, че упоритостите на Китай отиват оттатък чисто икономическото завземане, към този момент навлизат в сферите на високата дипломация, на високата политиката, и теренът и тематиката за сигурността е просто на една крачка.
Много значима проследихме тук през миналия ден: Си Дзинпин с Владимир Путин. Имаше един апел на Съединени американски щати към Китай. Г-жо Поптодорова, знаем за визитата на Си Дзинпин – китайският президент се срещна с съветския си сътрудник Владимир Путин по време на 3-дневно посещаване. Каква беше задачата в действителност на това посещаване, съгласно вас? Много хора дефинираха събитието като другарска среща. Следва ли то да бъде причина за безпокойствие за Вашингтон?
Срещата самите участници я дефинираха като като другарска, защото те се обръщаха един към различен с обръщението " скъпи приятелю “. Така че те както се споделя сложиха етикета, и умишлено го направиха, с цел да подчертаят една възходяща непосредственост сред двете столици. Изкушена съм да кажа двата властнически режима. Да, късият отговор на въпроса ви е да, може да провокира паника, само че това не толкоз еднопосочен, толкоз елементарен отговор.
Въпросът тук е по какъв начин ще наподобяват връзките Русия-Китай, в това число по отношение на тяхното връзки със света, със Съединени американски щати, аз не пропущам в никакъв случай да прибавя тук и Европейския съюз, въпреки че по собствен метод, въпреки и по-късно Европейският съюз видя високата конкурентна опасност, по-скоро икономическа, както към този момент имах случай да кажа, от Китай, която дълго време се подценяваше преди да се откри внезапно едно навсякъде навлизане на китайски капитали, на китайски планове. Така че в доста връзки, без да бъдат идентични страховете и паниките на Брюксел и Вашингтон, могат да се приближават в немалка степен.
Това, което се случи, в действителност с помощта на тази среща, е да се удостовери една линия на развиване на връзките сред Китай и Русия, която се отличава от преходни исторически интервали. Аз отново желая да напомня за слушателите, че имаме едни взаимно враждебни връзки в годините на Съветския съюз и със съществуването на комунистическата партия на Съветския съюз, тогава тези връзки бяха мощно недоверчиви. Тогава Съединени американски щати играеха китайската карта, да не забравяме ролята на Кисинджър в изработването на политиката на Съединени американски щати във връзка с Китай като контрапункт тогава на Съветския съюз.
Така че Китай постоянно е имал своя значима, специфична роля във външната политика на Съединени американски щати, само че тази роля както към този момент загатнах се трансформира. Сега към този момент тази политика на потребление на Китай като обезвреждаща страна по отношение на Русия, няма да може да бъде преследвана, не може да се реализира. Постигна се обаче нещо друго, доста любопитно, което допускам Путин не е желал да се случи, не е калкулирал, Кремъл не го желае, само че тъкмо освен това посещаване най-вече, най-видимо, а то ще си личи и в бъдеще, Русия, Кремъл, Путин изглеждаха като младшия сътрудник на Китай от позиция на външните наблюдаващи, защото вследствие на тази не просто арогантна, освен нападателна, само че надълбоко недомислена война на Русия против Украйна, от нейна лична позиция недомислена, Русия става все по-зависима от Китай.
А къде, извинявайте, че тук ще ви прекъсна, само че къде тук остава апелът на Съединени американски щати в тази среща към Китай да откажат напън върху Путин да спрат войната? Къде отиде този апел?
Ще ви кажа къде отиде този апел – той несъмнено е изработен, той е изискуем апел, той би трябвало да се направи. Знаете ли за какво? Защото в действителност без да е осъдил Русия, Китай към този момент държи една доста внимателна тънка линия. Нека да напомним гласуванията в Организация на обединените нации – да, Китай се въздържа при всички три основни гласувания в Общото заседание, само че в никакъв случай не гласоподава " За “, в поддръжка на Русия. Това е доста да речем тънката политика, тънката игра на Китай, която те я назовават индиферентност, не неутралитет – заобикалям думата " неутралитет “, а индиферентност. Но по този метод Русия става подвластна и дипломатически от Китай, толкоз, доколкото доста малко са страните, които могат да я легитимират дипломатически, интернационално. Да напомним, че визитата на Си Дзинпин става безусловно два ли дни са, какъв брой, три ли, откогато Международният углавен съд разгласи за ареста…
Ареста на Владимир Путин. Точно по този начин.
И поради военни закононарушения, които са апропо доста интензивно изследвани, подплатени с доказателствен материал, свидетелски показания и така нататък Така че това не е инцидентна единствено да речем маневра на Международния углавен съд, това си е безусловно съществено, освен политическо, само че и юридическо деяние. Така на този декор, това се пробвам да опиша, Китай остава единствената огромна значима страна, която застава до Москва, Си Дзинпин застава до Путин на фона на едно тотално уединяване на Русия и на Кремъл от голямата част на света. Пак да напомним тези гласувания или дайте да дадем по-пресен образец, тъй като ще е по-разбираем за слушателите.
Международния углавен съд е основан и подкрепян от 120 страни. Само 5 страни не са част от него. Да, едната е Съединени американски щати, другата е Китай, Русия, другата е Израел и Судан мисля, че беше петата. Така или другояче, няма доста към този момент страни, които да застанат до Русия, до Кремъл, които да имат тежест, да имат значение. Това че Еритрея в Организация на обединените нации е подкрепила Русия – доста симпатично е всичко това, само че не носи тежест дипломатическа и външнополитическа на Путин международно. Сега, какво желае да направи Китай? Китай желае несъмнено, там нещата са постоянно доста промислени, остаряла къща, ами антична къща са те, постоянно светът се е учил от Китай в доста връзки, те желаят да си обезпечат всички преимущества, настоятелен преимущества да ги назовем, пазарни преимущества, стопански преимущества, които те към този момент имат. Даже през днешния ден или през вчерашния ден мина по новините като надали не историческо събитие в връзки сред двете страни това, че Путин продава на Си Дзинпин енергийни източници на цена 70% по-ниска от цената, която даваше на нас в Европа.
Това удостоверява това, което казахте по-рано – младши сътрудник на Китай.
Точно по този начин. Не 7, 17, 70% по-евтино. И там тази тръба " Сиянието на севера “ мисля, че се наричаше, която върви сред Русия и сред Китай, тя е главният път, по който се доставя. Но да не забравяме, че тръбата има два края – единият кран е от съветска страна, другият кран е от китайска страна. Китай има същите благоприятни условия да управлява потока, колкото Русия, тъй като в един миг Китай реши да се откаже от тези покупки, тъй като има и други благоприятни условия, това би било злополука за Русия. Затова ви споделям, не просто младши сътрудник, а една възходяща взаимозависимост твърдо в стопанска система, твърдо в енергетика, само че това, което още не е излязло като твърда информация, за това, което Русия чака – военни доставки от Китай, откакто към този момент има доставки на чипове за произвеждане на разнообразни технологии, в този момент огромният въпрос е дали ще има и военни доставки от Китай към Русия.
Г-жо Поптодорова, да се върнем обаче към България и новината от през днешния ден. Знаете, рецензии получи страната ни от Държавния департамент на Съединени американски щати в годишния си отчет: противозаконни арести, проблеми с малцинствата и медийната независимост. Това са част от проблематичните тематики за България, които означават в формалния документ през 2022 година. В годишния си отчет за правата на индивида в България Държавният департамента, с изключение на другото, отбелязва,че карцерът на някогашния министър председател Бойко Борисов е противозаконен. В отчета от 41 страници Департаментът регистрира съществени проблеми с правата на индивида. Г-жо Поптодорова, какъв е вашият коментар за този отчет и за нещата, които бяха казани от Съединени американски щати?
Вие определихте отчет като вест. Аз с горест ще ви оборя и ще кажа, че не е вест. Той не е вест по една чисто фактологическа причина и може би е добре също да разкажем тук на слушателите, че този отчет се е готвил евентуално близо 50 години към този момент. Разбира се, България не е надали не определена страна, за която да се пишат тези оценки. Докладът в действителност стъпва върху правилата на всеобщата декларация за правата на индивида, следи се до каква степен тези правила се съблюдават и в действителност обгръща всички страни, членуващи в Организация на обединените нации. Това са 198 страни. Огромен труд е, екипи, които са конструирани, основани, както споделям, от десетилетия насам, най-мултидисциплинарни да ги назовем най-кратко. В тях има всевъзможни експерти, в това число посолствата по места, работят през годината, с цел да произведат почти по това време, календарно време, март месец годишен подобен отчет.
Така, да.
Нека това да го знаят хората, тъй като у нас, както се случва с отчета " Магнитски “, по някой път се основава усещане, че надали не са седнали едни заговорници и доста особено желаят да напишат нещо недобро за нас. Защо споделих още, че не е вест? Не е вест тъй като ние четем тези оценки към този момент години наред. Ако се върнем към предходните отчети, с дребни нюанси вътре – някъде нещо сме създали, мръднали сме напред, другаде сме се задържали на същото равнище, само че констатациите като проблеми, като недостатъци в живота ни постоянно са се свеждали до тези, които вие изредихте. И аз не знам какво би трябвало да се случи при нас, по нашите краища, с цел да се създадат няколко стъпки, за които се упорства толкоз бързо време. Да, несъмнено, това са тези два прословути закона, които да обезпечат носенето на отговорност в правосъдната система, в битката против корупцията. Корупцията имам поради сама по себе си, която е източник и на доста от другите проблеми. Със страдание ще кажа в действителност и медиите. Вие работите в тая сфера, сигурно знаете доста добре какъв брой е деликатна, по този начин да кажа, средата там. Така че това не са нови проблеми, само че бедата е, че нямаме сили сякаш вътре сами да се оттласнем.
Да разбирам ли, че вие очаквахте да бъде разгласен карцерът на Борисов за противозаконен?
Това, да, това към този момент може да притегли повече внимание, макар че е напълно, както се споделя, разумно това да бъде обявено по метода, по който го оповестиха, тъй като става дума освен за арестите, неговия и на Владислав Горанов, и на PR-а на ГЕРБ, там са посочени и други такива противозаконни арести, когато биват арестувани – хайде задържане да го назовем, на хора непозволено. Т.е. това е една процедура, която ние усетихме доста гръмко, тъй като ставаше дума за водач на политическа партия. Но тя се отнася в същата степен и до хора, които не са обществено известни. Разбирате ли, тук на нас – да, несъмнено, оповестява ни се пикантерия, само че ни се оповестява и систематичен проблем. Така че по този начин би трябвало да преглеждаме.
Това е по този начин. Друго нещо, което прави усещане в този отчет, е, че няколко пъти се обръща внимание на партия " Възраждане “ във връзка разнообразни нейни проявления.
Да, да, тъй като тази партия…
И се приканва за дейности, да.
Да. Тази партия, тя приканва към силова промяна, надали не, смяна в политиката на страната, има изказвания, има офанзиви с езика на омразата. Езикът на омразата е мощно застъпен, апропо, в отчета, и то във връзка с уязвими групи, религиозни групи. Да, разбра се, това внезапно се трансформира в доста огромна тематика и на тая акция – хората с ексцентрична полова ориентировка. Референдуми дори разбираме, че партии ще вършат, по някакви свои си преценки и аргументи. Но " Възраждане “ се построи облик на най-острия, най-агресивния представител с езика на омразата и по тази причина " Възраждане “ неизбежно се загатва в отчета. Включително със заплашителни нотки на политически проекти, което е обезпокоително, би трябвало да бъде обезпокоително и на слушателите.
И в случай че можем да създадем извод от всичко тук досега, г-жо Поптодорова, какво съгласно вас би трябвало да предприеме страната ни? Ще си вземе ли поука от всичко това съгласно вас, с оглед към бъдещето?
Аз си припомням – споменавала съм я, една прелестна българска приказка за оня човечец, който откраднал кокошка и кадията, забележете, още в турско време му споделил да си избере наказване: дали желае да изближе една буца сол, да изтърпи 100 тояги на голо или да заплати 100 жълтици. И той тръгнал, несъмнено, със солта, мислейки че е доста елементарно и просто. Е, нито съумял солта да изближе до дъно, нито понесъл всичките 100 тояги на голо – доникъде съумял, и най-после извадил 100-те жълтици и споделил " Ето ги “. Какво желая да кажа? Тя не е инцидентна тази приказка, тая алегория – някак си ние бягаме от късия път, от директния път, тъй като си мислим, че можем да си спестим нещо, можем да изхитруваме, да минем заобиколно. Какво беше, законът е врата в полето. Така че минахме през доста трудности в годините. Е в този момент стигнахме до " Шенген “. Стана ясно, че поносим остри, тежки вреди поносим и в случай че не се подхващат тези стъпки, за които приказваме ние и за които се приказва и в отчета, ние няма дори да можем да осигурим, ние самите, българите, ние няма да можем да живеем равноправно като останалите си съседи даже в случай че щете.
Така че аз считам, че даже и поради тази практическа страна, тъй като това е практическа изгода за България, и при подредени, уповавам се положителни условия след месец, на първо време ще се пристъпи към приемането на това законодателство. Постепенно България от ден на ден ще влиза в правилник, който ще я дисциплинира – нас, българите ще дисциплинира по-добре за това по какъв начин се съблюдават правила, по какъв начин се обезпечава бистрота. Знаете ли, ние имаме доста положителни закони за избрани, да ги нарека по този начин, поведенчески опасности, само че нямаме използване и спазване, следене на осъществяването на законовата мярка, на норматива. Това е другото, което отсъства у нас, и по тази причина в действителност би трябвало самодисциплина, безспорна самодисциплина и отвод от тия заигравания, от тая немарливост, която сякаш бележи живота ни.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ