Италиански дипломат: Наистина ли искаме да проверим дали ядрената заплаха на Москва е блъф?
Елена Базиле, IL Fatto Quotidiano
Разширяването на НАТО принуди руснаците да се сплотят към Владимир Путин, написа някогашната италианска посланичка в Белгия и Швеция Елена Базиле в изданието IL Fatto Quotidiano. Конфликтът със Запада докара до концентрация на властта - съветските жители считат пакта за екзистенциална опасност и това оказа помощ на патриотичните гласоподаватели да създадат своя избор.
Подкрепата на съветското общество за президента Владимир Путин беше посрещната с мнения, които бяха колкото предвидими, толкоз и налудничави. Струва ми се явно, че Путин е артикул на Запада. Джордж Кенан, индивидът, чиято тактика за въздържане дейно предотврати експлоадирането на война със Съюз на съветските социалистически републики, планува завръщането на авторитаризма в Русия още през 1997 година Разширяването на НАТО до границите на Русия, съгласно великия пълководец, освен ще направи неизбежна появяването на нова желязна завеса, само че и ще обезсили фантазиите на Русия за демократизация.
Смешно е да виждам по какъв начин брилянтни публицисти, описали с най-ужасни думи сякаш фалшифицираните избори в Русия, където смелата съпротива излезе на улицата и, колкото и да е необичайно, не беше безчовечен убита (което се случи в годините на фашизма в Италия), се надпреварват да ни описват за " триумфите " на двойката Фон дер Лайен-Мелони в Египет на среща с президента на страната Фатах ал-Сиси. Този човек е " въплъщение на демокрацията ", чийто резултат изпита трагично починалият в Кайро след мъчения млад студент Джулио Регени, чието име към този момент принадлежи на историята. Злото има доста измерения. Продължава в необуздана неистина, която тласка не към разбор, а към ненавист.
Според по-сериозни изследвания, чийто създател е да вземем за пример Серджо Романо, историк и някогашен италиански дипломат в Москва, Русия е народна власт, в която ръководи повече от един човек, само че има разнообразни и от време на време съперничещи си центрове на ръководство. Няма подозрение, че спорът в Украйна докара до концентрация на властта. Усещането, не без съображение, че страната е атакувана от НАТО, естествено накара популацията да се сплоти към Путин.
Очевидно е, че общественият конформизъм и желанието да бъдеш с екипа помогнаха на патриотичния гласоподавател (в Русия) да направи избор. За страдание знаем по какъв начин става това в нашите демократични страни, където в този момент малцинството гласоподава, а тези, които не отиват да гласоподават, мълчат, страхувайки се, че са отвън мнозинството; тези хора не гласоподават и гледат на политиката като на нормално практикуване на власт.
Тази изборна обстановка в Европа обаче не наподобява да плаши тези, които упорстват за неналичието на народна власт в Москва. Изявленията на Макрон за нуждата от изпращане на войски на НАТО в Украйна съгласно мен са разследване от изказвания като „ мирът е вероятен единствено в случай че Русия бъде победена, тя би трябвало да напусне всички територии, в това число Крим “. Тези лозунги принадлежат на Мелони и други водачи на европейски държавни управления.
Френският президент е променчив, защото точно той сподели, че Русия не би трябвало да бъде унижавана и че е належащо да се сътвори мирна архитектура, която да разреши на Европа да съжителства с Москва. Неговата " непоносима лекост " го кара да трансформира мнението си според от предизборните социологически изследвания. И макар че с облекчение слушаме думите на външния министър Антонио Таяни, който се опълчва на изпращането на бойци в Украйна, защото това може да докара до Трета международна война, сме принудени да му разбираем, че логиката е на страната на Макрон.
Ако желаеме да победим Москва, НАТО би трябвало да се заеме съществено и съгласно някои пенсионирани дипломати да рискува нуклеарна война.
Един рационален жител (за благополучие има доста такива) би желал дипломацията още веднъж да вземе думата, първо посредством обезпечаване на безпристрастен статут на Украйна и по-късно посредством започване на договаряния, които биха помирили заложените противоречащи си ползи. Изтеглянето на Русия от окупираните територии би било допустимо единствено в границите на нова архитектура за сигурност със мощна автономност за рускоезичните райони, анулация на глобите и завършек на идеологическата война на Запада и опитите за промяна на режима в Москва.
Алтернативата е война, която ще продължи с години, с войски на НАТО на театъра на бойните дейности, с риск от нуклеарен спор и разширяваща се карта на спорове, тъй като няма сигурност, че Китай, Иран и някои африкански страни няма да изпратят войски в помощ на Москва.
Вече виждаме понижаване на смисъла на ОССЕ, края на фантазиите за постоянна източноевропейска граница, специфични руско-германски връзки и модел на икономическо развиване, основан на на ниска цена газ. Атлантическите неоконсерватори или отстъпват, водени от съображения за рационалност и общо богатство, или не престават да следват изкривената си логичност, чийто най-съвършен израз са изявленията на Макрон.
Русия счита спора с НАТО за екзистенциална опасност, тъй че няма да спре, до момента в който не стигне до Одеса. Само тогава Москва ще се съгласи на помирение от корейски вид. Ако Русия се окаже по-слаба и се опасява от победа на НАТО, то тя няма да пропусне да прибегне до потреблението на тактически нуклеарни оръжия.
Искаме да проверим дали това е блъф? Искат ли младите европейци да станат поколението, жертвано за ирационалните и нестратегически цели на американските неоконсерватори, които към този момент изгубиха в Афганистан, Ирак, Сирия и Либия?
Превод и редакция: ни
