С времето временното си отива, остава вечното
Елена АЛЕКОВА
В живота на Петко Тотев има удивителни съвпадения, а измежду тях най-интересните са датите на раждането и гибелта му, по тази причина съм ги запомнила. Той е роден на 12 януари (1932). Датата съвсем съответствува с рождената дата на Алеко Константинов - 13 януари (1863): просто часове ги разделят от чистото съвпадане. А на 23 юли (2017), датата на гибелта му, в Софийското гарнизонно стрелбище през 1942 година е разстрелян Никола Вапцаров. И тук - просто някакви часове... Към това - в многотомното си литературнокритическо и публицистическо наследие Петко Тотев е отделил своите проучвания върху творчеството и на двамата в независими книги.
Фундаменталната част от неговите произведения излязоха през интервала от 2013 до 2017 година в издателство " Нов свят ". Всички забележителни книги и многокнижия (Петко обичаше думата " многокнижие ", а не " многотомник " ), които писателят издаде, до момента в който беше жив, прекатурнаха напълно визиите ни не просто за самия него, за мнозина от създателите, за които написа, за актуалната българска литература, само че и за българската литература изобщо - от появяването й през IХ век до наши дни: книгата за Алеко " Е, ами по кое време ще живеем? " (2013), за Васил Априлов " Априловски страници " (2014, дружно с Петрана Колева; належащо е тук да се напомни и това, че през 2009 година с помощта на Научноинформационен център " Българска енциклопедия " излезе от щемпел енциклопедичният труд на Петрана Колева " Априловски свод ", чийто виновен редактор бе Петко Тотев), книгата за Вапцаров " Бих влезнал във взривна ракета " (2014), и още веднъж за Щастливеца - " Пътеки към Алеко " (2015), двукнижието със публикации за модерни български писатели " Отгласи " (2014), и невероятното, солидно като размер четирикнижие " Единословия български " (2016).
Тъкмо посредством " Единословия български " Петко Тотев разруши " матриците " и моделите, които показват старобългарската, възрожденската и актуалната българска литература " като обособени окръзи, наложени с някакво административно разделяне ". В неговото виждане литературата от възникването й преди епохи до ден сегашен е една и единна. Той беше сигурен:
" Връзките на времената са проблем. Кой знае за какво си представяме старобългарската просвета, Възраждането и съвременността като обособени окръзи, наложени с някакво административно разделяне. А дълбочината на културния слой по нашите земи ще ни концентрира отсега нататък върху връзките и срещите, върху културните токове, които минават от столетие в столетие и от страна в страна - без граници и ограничавания или макар рестриктивните мерки. Наистина по възрожденски.
Когато се приказва за начало, това не значи непременно опълчване против нещо предходно. Началото може да бъде и изключително подчертана, подчертана, обновена връзка на столетия, събития, персони ".
И това трансформира всичко.
Но Петко Тотев не спря дотук, а с проникновени съпоставки и асоциации съизмери и съпостави българската литература със международните литературни мостри от близки и далечни времена. В това отношение за него времето като физическа големина сякаш не съществуваше. Той се разхождаше свободно във вечността и пред красивия му разум вековете изглеждаха единствено като порти към разнообразни времеви зони, където го чакаха несметни благосъстояния. Духовни благосъстояния. В този смисъл беше може би един от най-богатите хора на планетата.
След като Петко Тотев напусна живота, Петрана Колева, неговата брачна половинка, продължи взаимната им работа над публицистиката му и за има-няма година бяха издадени пет внушителни по размер книги от поредицата, посочена от него " Писано за мнозина ": " Ръкотворни и неръкотворни " (2017), " И културата е дом " (2017), " Устойчиви злободневия " (2018), " Напечатано в " Жарава " (2018) и " Попътен вятър " (2018). Макар и под разнообразни заглавия, те имат единно и изцяло звучене основно поради удивителната дарба на публициста да следи, проучва и обобщава някак извън- или по-скоро отвъдвременно.
Затова при Петко Тотев тогавашни събития звучат през днешния ден ненадейно настоящо. Този изумителен човек в действителност имаше непосредна връзка с оня обединен български " нравствен генофонд ", за който приказва в книгата си " Ръкотворни и неръкотворни ":
" На модерно мировъзренческо и креативно ниво дейците на историята, културното строителство, националната еднаквост не се побират към този момент в хронологични таблици, в периодизации на междинни и нови епохи, а от ден на ден се сливат в обединен " нравствен генофонд ", в случай че е допустимо сходно разбиране. Но то въпреки всичко дава известна начална визия за кръстопътя и измененията в понятията " остаряло " и " ново ".
Същевременно, с цел да задържа Петрана Колева към живота, й предложих да издаде книга за Петко Тотев, като предложения да вземат участие в нея негови другари и сътрудници през годините. Когато я приготви за щемпел в края на януари 2019 година, тя ми се обади по телефона: " Свърших всичко. Няма какво повече да върша... " Ден-два по-късно - на 29 януари 2019 година - тя също си отиде от живота. Тогава взех решение книгата да бъде отдадена на двамата и към квалифицираните от нея 83 текста поръчах и намерих още 30 текста. И по този начин - книгата " Цветословия. Думи за Петко Тотев и Петрана Колева " излезе през 2020 година също в издателство " Нов свят ". В нея вземат участие над 50 създатели - писатели, учители, публицисти, общественици.
Само допреди няколко години Петко и Петрана - тези даровити труженици на духа, живееха измежду нас. Живееха извънредно непретенциозно и безшумно, надалеч от прожекторите и шумотевиците на деня. Така участват и през днешния ден в нашето духовно пространство. Скромно и безшумно. Както се поставя на огромните, извънмерните. >
В живота на Петко Тотев има удивителни съвпадения, а измежду тях най-интересните са датите на раждането и гибелта му, по тази причина съм ги запомнила. Той е роден на 12 януари (1932). Датата съвсем съответствува с рождената дата на Алеко Константинов - 13 януари (1863): просто часове ги разделят от чистото съвпадане. А на 23 юли (2017), датата на гибелта му, в Софийското гарнизонно стрелбище през 1942 година е разстрелян Никола Вапцаров. И тук - просто някакви часове... Към това - в многотомното си литературнокритическо и публицистическо наследие Петко Тотев е отделил своите проучвания върху творчеството и на двамата в независими книги.
Фундаменталната част от неговите произведения излязоха през интервала от 2013 до 2017 година в издателство " Нов свят ". Всички забележителни книги и многокнижия (Петко обичаше думата " многокнижие ", а не " многотомник " ), които писателят издаде, до момента в който беше жив, прекатурнаха напълно визиите ни не просто за самия него, за мнозина от създателите, за които написа, за актуалната българска литература, само че и за българската литература изобщо - от появяването й през IХ век до наши дни: книгата за Алеко " Е, ами по кое време ще живеем? " (2013), за Васил Априлов " Априловски страници " (2014, дружно с Петрана Колева; належащо е тук да се напомни и това, че през 2009 година с помощта на Научноинформационен център " Българска енциклопедия " излезе от щемпел енциклопедичният труд на Петрана Колева " Априловски свод ", чийто виновен редактор бе Петко Тотев), книгата за Вапцаров " Бих влезнал във взривна ракета " (2014), и още веднъж за Щастливеца - " Пътеки към Алеко " (2015), двукнижието със публикации за модерни български писатели " Отгласи " (2014), и невероятното, солидно като размер четирикнижие " Единословия български " (2016).
Тъкмо посредством " Единословия български " Петко Тотев разруши " матриците " и моделите, които показват старобългарската, възрожденската и актуалната българска литература " като обособени окръзи, наложени с някакво административно разделяне ". В неговото виждане литературата от възникването й преди епохи до ден сегашен е една и единна. Той беше сигурен:
" Връзките на времената са проблем. Кой знае за какво си представяме старобългарската просвета, Възраждането и съвременността като обособени окръзи, наложени с някакво административно разделяне. А дълбочината на културния слой по нашите земи ще ни концентрира отсега нататък върху връзките и срещите, върху културните токове, които минават от столетие в столетие и от страна в страна - без граници и ограничавания или макар рестриктивните мерки. Наистина по възрожденски.
Когато се приказва за начало, това не значи непременно опълчване против нещо предходно. Началото може да бъде и изключително подчертана, подчертана, обновена връзка на столетия, събития, персони ".
И това трансформира всичко.
Но Петко Тотев не спря дотук, а с проникновени съпоставки и асоциации съизмери и съпостави българската литература със международните литературни мостри от близки и далечни времена. В това отношение за него времето като физическа големина сякаш не съществуваше. Той се разхождаше свободно във вечността и пред красивия му разум вековете изглеждаха единствено като порти към разнообразни времеви зони, където го чакаха несметни благосъстояния. Духовни благосъстояния. В този смисъл беше може би един от най-богатите хора на планетата.
След като Петко Тотев напусна живота, Петрана Колева, неговата брачна половинка, продължи взаимната им работа над публицистиката му и за има-няма година бяха издадени пет внушителни по размер книги от поредицата, посочена от него " Писано за мнозина ": " Ръкотворни и неръкотворни " (2017), " И културата е дом " (2017), " Устойчиви злободневия " (2018), " Напечатано в " Жарава " (2018) и " Попътен вятър " (2018). Макар и под разнообразни заглавия, те имат единно и изцяло звучене основно поради удивителната дарба на публициста да следи, проучва и обобщава някак извън- или по-скоро отвъдвременно.
Затова при Петко Тотев тогавашни събития звучат през днешния ден ненадейно настоящо. Този изумителен човек в действителност имаше непосредна връзка с оня обединен български " нравствен генофонд ", за който приказва в книгата си " Ръкотворни и неръкотворни ":
" На модерно мировъзренческо и креативно ниво дейците на историята, културното строителство, националната еднаквост не се побират към този момент в хронологични таблици, в периодизации на междинни и нови епохи, а от ден на ден се сливат в обединен " нравствен генофонд ", в случай че е допустимо сходно разбиране. Но то въпреки всичко дава известна начална визия за кръстопътя и измененията в понятията " остаряло " и " ново ".
Същевременно, с цел да задържа Петрана Колева към живота, й предложих да издаде книга за Петко Тотев, като предложения да вземат участие в нея негови другари и сътрудници през годините. Когато я приготви за щемпел в края на януари 2019 година, тя ми се обади по телефона: " Свърших всичко. Няма какво повече да върша... " Ден-два по-късно - на 29 януари 2019 година - тя също си отиде от живота. Тогава взех решение книгата да бъде отдадена на двамата и към квалифицираните от нея 83 текста поръчах и намерих още 30 текста. И по този начин - книгата " Цветословия. Думи за Петко Тотев и Петрана Колева " излезе през 2020 година също в издателство " Нов свят ". В нея вземат участие над 50 създатели - писатели, учители, публицисти, общественици.
Само допреди няколко години Петко и Петрана - тези даровити труженици на духа, живееха измежду нас. Живееха извънредно непретенциозно и безшумно, надалеч от прожекторите и шумотевиците на деня. Така участват и през днешния ден в нашето духовно пространство. Скромно и безшумно. Както се поставя на огромните, извънмерните. >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ