Експерти: Електроенергийният сектор в България е започнал енергийния преход, но той е хаотичен. Липсва принципна рамка
Електроенергийният бранш на България е почнал енергийния преход. Поел е по пътя към декарбонизация. Създава се усещане за безредица. Няма изясненост какъв ще е моделът, по който ще се движи. Въпреки известните най-малко 5 сюжета за развиване освен на електроенергийният бранш, а и на енергетиката като цяло (ВЕИ, естествен газ) специалистите, а и участниците на пазара са в незнание. На този декор бизнесът и в частност огромните индустриални потребители са безапелационни – една бъдеща енергийна тактика би трябвало да върви с индустриална, защото става въпрос за потреблението на електрическа енергия (а и на естествен газ) на вътрешния пазар. Регулаторът от своя страна желае да построи сполучливо работещ регулаторен модел, даващ опция за присъединяване на актуалните мощности, само че и за включването на повече ВЕИ. Задачата наподобява ще е сложна поради проблемите, пред които пък се изправят търговците на електрическа енергия и желанието на енергийния регулатор за създаване на балансиращ пазар. Пред всичко това застава развиването на мрежата. Защото, както уточни специалистът Славчо Нейков, консолидираното на ВЕИ изисква вложения за развиването, както на преносната, по този начин и на разпределителната мрежа. КЕВР също е в развой на изясняване на визията си, само че към този момент има хрумвания за бъдещи стъпки във връзка с ВЕИ за лична приложимост, за образуването на регулация за батериите за предпазване на сила и по въпроса за основаване на балансиращ пазар на сила. Това стана ясно от изказаните мнения на участниците в полемиката „ Енергийната политика на Република България “, проведена от сп. „ Ютилитис “. Декарбонизацията и ТЕЦ-овете в комплекса „ Марица Изток “ Основният въпрос за България кой е моделът, по който може да реализира задачите за декарбинизация. Това е допустимо да се случи и през 2030 година и през 2050 година разяснява при започване на полемиката Оливие Маркет от AmCham. Той подсети за показания неотдавна отчет „ Декарбонизация на електроенергийната система на България 2022 година – 2050 година “. Обобщавайки и базирайки се данните от проучването и разбора на компанията Compass Lexecon, Маркет бе безапелационен – има път за постигането на задачата декарбонизация. Въпросът е по какъв начин да се случи? Отговорът е – с вложения. За да може енергийният преход да се реализира гладко, с цел да бъдат интегрирани сполучливо ВЕИ, даже при метод с всеобщото им нахлуване от 7,5 ГВт, би трябвало да има мощности, които да работят, с цел да бъдат генерирани и средства, а и с цел да може да се оправи и обществената система, изясни специалистът. Всички желаеме по-зелен свят и това може да се случи, само че е доста значимо и откъм цена. В сюжетите са прегледани благоприятни условия и за природен газ и за нуклеарна мощ. Маркет обърна внимание, че в тази ситуация с България е преимущество съществуването на локални енергийни запаси и в частност – ТЕЦ-овете на лигнитни въглища.
Трябва да се уверим, че ТЕЦ-овете ще продължат да работят. В противоположен случай ще имаме проблем с енергийната сигурност, уточни специалистът. Без комплекса „ Марица Изток “, България сега би била в извънредно сложна обстановка, както във връзка с стабилността на електроенергийната система, по този начин и във връзка с енергийната сигурност, сподели от своя страна изпълнителният шеф на AES България Иван Цанков. Той акцентира на опциите, които дават локалните запаси от въглища. Всички ние желаеме да живеем в по-зелен свят. Това е и задачата на зелената договорка и надали има рационален човек, който да се опълчи. Но най-щадящият метод за енергийния преход като цена за България е при продължение на работата ТЕЦ-овете в Маришкия басейн за един интервал от 10-12 години. ТЕЦ-овете са проектирани по този начин, че да горят лигнитните въглища, добивани в самия комплекс (Мини „ Марица Изток “), изясни от своя страна изпълнителният шеф на AES България Иван Цанков в отговор на въпрос на модериращия полемиката специалист Славчо Нейков какво ще стане след приключването на дълготрайните контракти през 2026. " Тези ТЕЦ-ове са проектирани и построени, тъй че да горят лигнитните въглища, добивани в комплекса ", В този смисъл изгаряне на други въглища би било компромис с технологията, сподели Цанков. Той изясни, че е бил прегледан сюжет за прекосяване от въглища на газ, само че се е стигнало до извода, че това ще бъде развой, при който няма да се реализира основна успеваемост. Друг вид, софтуерно вероятен е изгарянето на биомаса или модифицирани. „ Освен спомагателните вложения, които това ще изисква, спомагателен проблем е и доставката на гориво “, уточни той. Цанков даде образец, че за една мощ от 650 МВт значи изгаряне на 2,5 млн. тона годишно, което е невероятно, няма от кое място да се вземе, изясни Цанков. „ Всичко това е компромис. Всяка от изброените други възможности изисква спомагателни вложения при стопански резултати, които са неразбираеми и не са стопански целесъобразни. Дори не знам дали е належащо да се търсят взаимни отстъпки, в случай че има ясна тактика и се реши въглищата да са преходното гориво, с цел да се подсигури електроенергийната система до развиване на нужните зелени технологии, уточни Цанков. Електроразпределителните предприятия, мрежата и ВЕИ Плавният преход би трябвало да се развива с ясни политики, изрази единодушие и заместник-председателят на управителния съвет на EVN България Калина Трифонова. За страдание ние още веднъж имаме едно бурно развиване и даже доста по-голям взрив на ВЕИ от 2012 година и, сякаш не сме си научили уроците, уточни тя. Трифонова се базира на данни на сдружението, съгласно които единствено за първите два месеца на годината към мрежата на " EVN България " има поръчки за присъединение на 470 мегавата - зелени централи, главно фотоволтаици, а като численост - 1300. По нейна информация към Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО) има поръчки за присъединение на близо 14 000 мегавата мощности от ВЕИ. Свидетели сме на голям интерес и заради политиките, и заради това, което се случва, разяснява тя. „ За страдание тази енергийна промяна не е " облечена " с съответни регулаторни и финансови механизми, тъй че мрежата да може да ги поеме. За консолидираното на всички тези ВЕИ-та са нужни съществени вложения, които за жалост надалеч надвишават разчетените мрежови цени “, уточни тя, наблягайки, че " мрежата би трябвало да бъде осъвременена, да се увеличи потенциалът и в действителност да стане една умна и интелигентна мрежа, която да може да посреща новите трендове ", съобщи Трифонова. В същото време означи, че не може да се " натоварят мрежовите цени " към крайните клиенти, с цел да може да се влага в развиването на мрежата. „ Добре е да се намерения и да се подходи стратегически “, посъветва тя. По думите й е добре да се извърши „ райониране “, да се дефинира къде да се насочат напъните за присъединение. Трифонова регистрира, че към този момент има и предложение за облекчение на режимите за лично ползване на тази ВЕИ сила. Както уточни тя, в случай че обаче няма гаранции и надзор, тази сила, която даже да е за лично ползване, може да се върне в мрежата. Ако това се случи, ще се увеличи напрежението в мрежата и това ще окаже влияние върху останалите консуматори. Затова би трябвало добре да се обмисли и да има ясна посока. Трифонова смята, че би трябвало от КЕВР да е ясно от кое място ще се вземат средствата за вложения за развиването на мрежата. Тя изрази страдание, че планът направен от трите ЕРП-та по този начин и не е влезнал в Плана за възобновяване и резистентност. Погледът на КЕВР, фотоволтаичният бранш, търговците и индустрията Председателят на КЕВР Станислав Трифонов от една страна се съгласи с Трифонова във връзка с вложенията, само че от друга по думите му електроразпределителните предприятия би трябвало да отворят потенциала на мрежата си и да преминат към различен бизнес модел с електронно ценообразуване. „ Това, което виждам са две неща – първо на хоризонта има една смяна, която, в случай че не я управляваме, ще ни настигне, ще ни удари, ще ни изхвърли и ще катастрофираме в нея. И тази смяна допускам, че всички са уверени, че ще се случи. Това е декарбонизацията, това е навлизането на електрическите коли като всеобщ превоз. Това е декарбонизацията, както на енергийния бранш, по този начин и на другите браншове в страната, в това число превоза. Наш дълг е да седнем и да опитаме да управляваме процеса, сподели той. По думите му всеки би трябвало да се опита да види какво да даде. Сега обаче всеки желае – електроразпределителните предприятия вложения, потребителите ниски цени, бизнесът – предвидимост и сигурност. Нека да помислим какво може да дадем “, уточни Тодоров. Той се съгласи, че трансформацията ще изисква вложения и това е едно от незнайните, които би трябвало да бъдат решени. В същото време съобщи, че „ това уравнение не е нерешимо “. По думите му преди да се решат обаче вложенията би трябвало да е ясно какво ще се реализира с тях. Така или другояче процесът на промяна ще се случи, безапелационен бе той, само че в случай че не бъде ръководен ще се стигне до импорт на електрическа енергия извън. „ Ако не управляваме добре процеса на декарбонизация на електрическата промишленост очевидния резултат ще бъде, че ще стартираме да внасяме електрическа енергия от прилежащите пазари и няма да имаме надзор както върху електроснабдяването, по този начин и върху цените “, уточни той. Според Тодоров, същото ще се случи и с процеса с електрическите коли, за които също би трябвало да вземем за пример инфраструктура. " Изведнъж като забранят дизеловите и бензиновите коли, а нямаме инфраструктура за електрически коли, какво ще обясняваме на тези хора към нас, че не сме си свършили работата, и с какво ще се придвижват те? ", сложи въпрос той. В този смисъл изрази мнение, че в случай че се подходи намерено и целеустремено, може да се основат бизнес проекти, които КЕВР да поддържа като рамка. Целта е държавното управление да има чувство, че дава парите по логичен метод, обществото да има увереността, че тези пари дават смислени резултати, както и бизнесът да има сигурността, че инвестирайки парите си в тези планове, в обозримо бъдеще ще си възвърне вложенията. Станислав Тодоров съобщи, че регулаторът (КЕВР) е отворен подготвен да одобри най-хубавите образци за регулация в тази сфера. Най-добрият образец за регулация е електроразпределителните предприятия да дадат цялата информация, която имат за потенциала за своите мрежи, да я отворят задоволително ясно, да се откажат от един бизнес модел обвързван със мнения за техническа допустимост за свързването и да преминат към един различен бизнес модел като да вземем за пример електронно ценообразуване, даващ изясненост и за вложителите. По думите му това може да се построи през идващите 4-5 години. „ Това, което планираме е да зададем тона на тази полемика. Започваме да изготвяме наши мнения по щекотливи въпроси. До края на тази седмица ще има мнение на комисията по това, какво би трябвало да се промени в регулаторните и техническите условия по присъединение на ВЕИ за лични потребности. Съществуват механически бариери, които не са на равнище регулаторни актове, а на равнище условия на обособените ЕРП и са неповторими за съответното ЕРП “, уточни Тодоров. По думите му, същото ще бъде направено и във връзка с съхранението на електрическа енергия. „ Към момента международната процедура демонстрира, че има 11 типа услуги, които батериите могат да дават. В България сега няма регулация. Нито пазара, нито изпълнителната власт, общо-взето, никой не знае какво би трябвало да направи, тъй като неналичието на регулация “, уточни той и се ангажира с следващ нормативен акт за контролиране на този вид услуги. По същия метод ще се създаде и опцията за даване на балансираща сила. „ Чудим се дали да не създадем проведен пазар на балансираща сила. Доколкото знам задължението ни е до 2023 година да създадем подобен пазар, а не съм чул някой да работи по въпроса “, уточни още Тодоров. Никола Николов от Българската фотоволтаична асоциация от своя страна разяснява, че актуалната обстановка открива удобна опция за България за по-бързо консолидиране на ВЕИ. „ България може да заеме водеща позиция във ВЕИ бранша в района “, уточни той и бе безапелационен, че страната ни може да стане „ огромен експортьор “ на електрическа енергия от ВЕИ. „ Нашата теза е, че това ще бъде най-конвертируемата стока в непосредствен и средносрочен проект с огромна добавена стойност за българската стопанска система. Капацитетът на България и климатичните дадености я вършат кандидат за водач и в построяването на фотоволтаични централи и други ВЕИ и дава опция за доста бързо развиване на промишлеността за съставни елементи, което има опция да изтегли българската енергетика и стопанска система в 21 век. Това е причина за основаване на стойност “, уточни Николов. В тоз смисъл той изрази очакване и за адаптиране на законодателството към европейското. Председателят на АТЕБ Мартин Георгиев от своя страна уточни като негатив многочислените промени в енергийното законодателство, в това число и на Правилата за търговия с електрическа енергия от страна на регулатора, които слагат в усложнение работата на търговците. Той обърна внимание на високите обезпечения, правото на БНЕБ да предлага стандартизирани артикули, избрани от самата борса, само че не и от участниците, блокирането на работата на брокерските платформи, което лимитира опцията за хеджиране на рисковете, неналичието на присъединяване на самата борса, т.е. на поемането на риск от нейна страна. Проблемът освен това не е в работата с управлението на борсата, а в законодателството, уточни Георгиев. Председателят на АТЕБ бе безапелационен, че има какво да се направи и във връзка с балансиращия пазар. Енергийната тактика би трябвало да върви дружно с индустриална такава, която да дава изясненост и за вътрешния пазар на електрическа енергия, уточни от своя страна ръководителят на БФИЕК Ивайло Найденов. Вече има задоволително създадени сюжети за бъдещето на българската енергетика. Поне аз съм видял 5, само че нито един от тях за жалост не е създаден от страната, уточни той. По думите му към този момент се вижда доближаване и реализиране на кардинално единодушие на обособените играчи в енергийния бранш, изводите са общи. Необходима е обаче кардинална рамка за развиване на енергетиката и тя би трябвало да е равна на също толкоз добре развита индустриална такава, безапелационен бе ръководителят на БФИЕК. Експертите разясниха, че на този стадий няма изясненост и по какъв начин ще се развива нуклеарната енергетика, неяснотата към бъдещето на оборудването на площадката на Белене, технологиите за дребни модулни реактори. Остава и предизвикването - пораждане на нови пазари и нов вид конкуренция, които ще се появят с новите различни технологии.
Трябва да се уверим, че ТЕЦ-овете ще продължат да работят. В противоположен случай ще имаме проблем с енергийната сигурност, уточни специалистът. Без комплекса „ Марица Изток “, България сега би била в извънредно сложна обстановка, както във връзка с стабилността на електроенергийната система, по този начин и във връзка с енергийната сигурност, сподели от своя страна изпълнителният шеф на AES България Иван Цанков. Той акцентира на опциите, които дават локалните запаси от въглища. Всички ние желаеме да живеем в по-зелен свят. Това е и задачата на зелената договорка и надали има рационален човек, който да се опълчи. Но най-щадящият метод за енергийния преход като цена за България е при продължение на работата ТЕЦ-овете в Маришкия басейн за един интервал от 10-12 години. ТЕЦ-овете са проектирани по този начин, че да горят лигнитните въглища, добивани в самия комплекс (Мини „ Марица Изток “), изясни от своя страна изпълнителният шеф на AES България Иван Цанков в отговор на въпрос на модериращия полемиката специалист Славчо Нейков какво ще стане след приключването на дълготрайните контракти през 2026. " Тези ТЕЦ-ове са проектирани и построени, тъй че да горят лигнитните въглища, добивани в комплекса ", В този смисъл изгаряне на други въглища би било компромис с технологията, сподели Цанков. Той изясни, че е бил прегледан сюжет за прекосяване от въглища на газ, само че се е стигнало до извода, че това ще бъде развой, при който няма да се реализира основна успеваемост. Друг вид, софтуерно вероятен е изгарянето на биомаса или модифицирани. „ Освен спомагателните вложения, които това ще изисква, спомагателен проблем е и доставката на гориво “, уточни той. Цанков даде образец, че за една мощ от 650 МВт значи изгаряне на 2,5 млн. тона годишно, което е невероятно, няма от кое място да се вземе, изясни Цанков. „ Всичко това е компромис. Всяка от изброените други възможности изисква спомагателни вложения при стопански резултати, които са неразбираеми и не са стопански целесъобразни. Дори не знам дали е належащо да се търсят взаимни отстъпки, в случай че има ясна тактика и се реши въглищата да са преходното гориво, с цел да се подсигури електроенергийната система до развиване на нужните зелени технологии, уточни Цанков. Електроразпределителните предприятия, мрежата и ВЕИ Плавният преход би трябвало да се развива с ясни политики, изрази единодушие и заместник-председателят на управителния съвет на EVN България Калина Трифонова. За страдание ние още веднъж имаме едно бурно развиване и даже доста по-голям взрив на ВЕИ от 2012 година и, сякаш не сме си научили уроците, уточни тя. Трифонова се базира на данни на сдружението, съгласно които единствено за първите два месеца на годината към мрежата на " EVN България " има поръчки за присъединение на 470 мегавата - зелени централи, главно фотоволтаици, а като численост - 1300. По нейна информация към Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО) има поръчки за присъединение на близо 14 000 мегавата мощности от ВЕИ. Свидетели сме на голям интерес и заради политиките, и заради това, което се случва, разяснява тя. „ За страдание тази енергийна промяна не е " облечена " с съответни регулаторни и финансови механизми, тъй че мрежата да може да ги поеме. За консолидираното на всички тези ВЕИ-та са нужни съществени вложения, които за жалост надалеч надвишават разчетените мрежови цени “, уточни тя, наблягайки, че " мрежата би трябвало да бъде осъвременена, да се увеличи потенциалът и в действителност да стане една умна и интелигентна мрежа, която да може да посреща новите трендове ", съобщи Трифонова. В същото време означи, че не може да се " натоварят мрежовите цени " към крайните клиенти, с цел да може да се влага в развиването на мрежата. „ Добре е да се намерения и да се подходи стратегически “, посъветва тя. По думите й е добре да се извърши „ райониране “, да се дефинира къде да се насочат напъните за присъединение. Трифонова регистрира, че към този момент има и предложение за облекчение на режимите за лично ползване на тази ВЕИ сила. Както уточни тя, в случай че обаче няма гаранции и надзор, тази сила, която даже да е за лично ползване, може да се върне в мрежата. Ако това се случи, ще се увеличи напрежението в мрежата и това ще окаже влияние върху останалите консуматори. Затова би трябвало добре да се обмисли и да има ясна посока. Трифонова смята, че би трябвало от КЕВР да е ясно от кое място ще се вземат средствата за вложения за развиването на мрежата. Тя изрази страдание, че планът направен от трите ЕРП-та по този начин и не е влезнал в Плана за възобновяване и резистентност. Погледът на КЕВР, фотоволтаичният бранш, търговците и индустрията Председателят на КЕВР Станислав Трифонов от една страна се съгласи с Трифонова във връзка с вложенията, само че от друга по думите му електроразпределителните предприятия би трябвало да отворят потенциала на мрежата си и да преминат към различен бизнес модел с електронно ценообразуване. „ Това, което виждам са две неща – първо на хоризонта има една смяна, която, в случай че не я управляваме, ще ни настигне, ще ни удари, ще ни изхвърли и ще катастрофираме в нея. И тази смяна допускам, че всички са уверени, че ще се случи. Това е декарбонизацията, това е навлизането на електрическите коли като всеобщ превоз. Това е декарбонизацията, както на енергийния бранш, по този начин и на другите браншове в страната, в това число превоза. Наш дълг е да седнем и да опитаме да управляваме процеса, сподели той. По думите му всеки би трябвало да се опита да види какво да даде. Сега обаче всеки желае – електроразпределителните предприятия вложения, потребителите ниски цени, бизнесът – предвидимост и сигурност. Нека да помислим какво може да дадем “, уточни Тодоров. Той се съгласи, че трансформацията ще изисква вложения и това е едно от незнайните, които би трябвало да бъдат решени. В същото време съобщи, че „ това уравнение не е нерешимо “. По думите му преди да се решат обаче вложенията би трябвало да е ясно какво ще се реализира с тях. Така или другояче процесът на промяна ще се случи, безапелационен бе той, само че в случай че не бъде ръководен ще се стигне до импорт на електрическа енергия извън. „ Ако не управляваме добре процеса на декарбонизация на електрическата промишленост очевидния резултат ще бъде, че ще стартираме да внасяме електрическа енергия от прилежащите пазари и няма да имаме надзор както върху електроснабдяването, по този начин и върху цените “, уточни той. Според Тодоров, същото ще се случи и с процеса с електрическите коли, за които също би трябвало да вземем за пример инфраструктура. " Изведнъж като забранят дизеловите и бензиновите коли, а нямаме инфраструктура за електрически коли, какво ще обясняваме на тези хора към нас, че не сме си свършили работата, и с какво ще се придвижват те? ", сложи въпрос той. В този смисъл изрази мнение, че в случай че се подходи намерено и целеустремено, може да се основат бизнес проекти, които КЕВР да поддържа като рамка. Целта е държавното управление да има чувство, че дава парите по логичен метод, обществото да има увереността, че тези пари дават смислени резултати, както и бизнесът да има сигурността, че инвестирайки парите си в тези планове, в обозримо бъдеще ще си възвърне вложенията. Станислав Тодоров съобщи, че регулаторът (КЕВР) е отворен подготвен да одобри най-хубавите образци за регулация в тази сфера. Най-добрият образец за регулация е електроразпределителните предприятия да дадат цялата информация, която имат за потенциала за своите мрежи, да я отворят задоволително ясно, да се откажат от един бизнес модел обвързван със мнения за техническа допустимост за свързването и да преминат към един различен бизнес модел като да вземем за пример електронно ценообразуване, даващ изясненост и за вложителите. По думите му това може да се построи през идващите 4-5 години. „ Това, което планираме е да зададем тона на тази полемика. Започваме да изготвяме наши мнения по щекотливи въпроси. До края на тази седмица ще има мнение на комисията по това, какво би трябвало да се промени в регулаторните и техническите условия по присъединение на ВЕИ за лични потребности. Съществуват механически бариери, които не са на равнище регулаторни актове, а на равнище условия на обособените ЕРП и са неповторими за съответното ЕРП “, уточни Тодоров. По думите му, същото ще бъде направено и във връзка с съхранението на електрическа енергия. „ Към момента международната процедура демонстрира, че има 11 типа услуги, които батериите могат да дават. В България сега няма регулация. Нито пазара, нито изпълнителната власт, общо-взето, никой не знае какво би трябвало да направи, тъй като неналичието на регулация “, уточни той и се ангажира с следващ нормативен акт за контролиране на този вид услуги. По същия метод ще се създаде и опцията за даване на балансираща сила. „ Чудим се дали да не създадем проведен пазар на балансираща сила. Доколкото знам задължението ни е до 2023 година да създадем подобен пазар, а не съм чул някой да работи по въпроса “, уточни още Тодоров. Никола Николов от Българската фотоволтаична асоциация от своя страна разяснява, че актуалната обстановка открива удобна опция за България за по-бързо консолидиране на ВЕИ. „ България може да заеме водеща позиция във ВЕИ бранша в района “, уточни той и бе безапелационен, че страната ни може да стане „ огромен експортьор “ на електрическа енергия от ВЕИ. „ Нашата теза е, че това ще бъде най-конвертируемата стока в непосредствен и средносрочен проект с огромна добавена стойност за българската стопанска система. Капацитетът на България и климатичните дадености я вършат кандидат за водач и в построяването на фотоволтаични централи и други ВЕИ и дава опция за доста бързо развиване на промишлеността за съставни елементи, което има опция да изтегли българската енергетика и стопанска система в 21 век. Това е причина за основаване на стойност “, уточни Николов. В тоз смисъл той изрази очакване и за адаптиране на законодателството към европейското. Председателят на АТЕБ Мартин Георгиев от своя страна уточни като негатив многочислените промени в енергийното законодателство, в това число и на Правилата за търговия с електрическа енергия от страна на регулатора, които слагат в усложнение работата на търговците. Той обърна внимание на високите обезпечения, правото на БНЕБ да предлага стандартизирани артикули, избрани от самата борса, само че не и от участниците, блокирането на работата на брокерските платформи, което лимитира опцията за хеджиране на рисковете, неналичието на присъединяване на самата борса, т.е. на поемането на риск от нейна страна. Проблемът освен това не е в работата с управлението на борсата, а в законодателството, уточни Георгиев. Председателят на АТЕБ бе безапелационен, че има какво да се направи и във връзка с балансиращия пазар. Енергийната тактика би трябвало да върви дружно с индустриална такава, която да дава изясненост и за вътрешния пазар на електрическа енергия, уточни от своя страна ръководителят на БФИЕК Ивайло Найденов. Вече има задоволително създадени сюжети за бъдещето на българската енергетика. Поне аз съм видял 5, само че нито един от тях за жалост не е създаден от страната, уточни той. По думите му към този момент се вижда доближаване и реализиране на кардинално единодушие на обособените играчи в енергийния бранш, изводите са общи. Необходима е обаче кардинална рамка за развиване на енергетиката и тя би трябвало да е равна на също толкоз добре развита индустриална такава, безапелационен бе ръководителят на БФИЕК. Експертите разясниха, че на този стадий няма изясненост и по какъв начин ще се развива нуклеарната енергетика, неяснотата към бъдещето на оборудването на площадката на Белене, технологиите за дребни модулни реактори. Остава и предизвикването - пораждане на нови пазари и нов вид конкуренция, които ще се появят с новите различни технологии.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ