Алфа Рисърч: 64% от българите очакват влошаване на икономическата ситуация
Електорални настройки за гласоподаване. Източник: Алфа Рисърч
64% от българите са на мнение, че икономическата обстановка у нас се утежнява, което, дружно с политическата рецесия, поражда всеобщо споделен публичен скептицизъм, който чертае бъдеще на късите хоризонти “, настояват социолозите от Алфа Рисърч.
Какви са електорални настройки и доверието в партиите?
Два месеца след предварителните парламентарни избори партиите и техните водачи попадат в спиралата на намаляващо публично доверие. Тенденцията визира всички съществени политически играчи. Проучването записва още по-голям отлив в желанията за присъединяване в избори и респективно – загуба на поддръжка от всички политически сили.
Ако идната неделя се организират избори, до урните биха отишли едвам 35 на 100 от имащите право на глас пълнолетни българи.
ГЕРБ резервира водещите си позиции с 23,4%, само че губи два пункта от поддръжката си през октомври. Лидерът на партията Б. Борисов се употребява с 19,6% доверие и 55,7% съмнение.
На втора позиция със 17,7% са „ Продължаваме промяната “. Отливът при тях за последните два месеца е към 2,5 пункта. Това е партията, която понася най-сериозни вреди от отхвърли на младите гласоподаватели да гласоподават. Спада и утвърждението към водачите К. Петков и А. Василев – от 23 на 100 в предходните месеци до 15% – 16% в края на годината. За първи път неодобрението към тях минава границата от 50 на 100.
Движение за права и свободи е една от партиите с по-слаб отлив на поддръжка. Тя се резервира на нормалните за Движение за права и свободи равнища в страната от 10,4%, а доверието в водача М. Карадайъ –10,1%. Той обаче се откроява и с най-високо
ниво на съмнение измежду партийните водачи – 57,4%.
„ Възраждане “ е другата партия, регистрираща релативно по-леки загуби. Подкрепата за нея възпроизвежда вота от октомври (10,0%), а утвърждението за К. Костадинов е 13,9% против 55,5% отрицание.
Електоралните позиции на Българска социалистическа партия отслабват от 9,3% на изборите през октомври до 8,5% при започване на декември. К. Нинова губи 4 пункта от персоналния си рейтинг и все още се употребява с 14,1% доверие против 55,1% съмнение.
Подкрепата за „ Демократична България “ понижава с към 1 пункт през последните два месеца. Към момента тя възлиза на 6,5%. Разколебава се и доверието към съпредседателите на обединението. В края на годината Хр. Иванов има 14,5% утвърждение против 47,9% отрицание. Вл. Панев остава по-слабо прочут с 9,2% позитивно против 33,3% негативно отношение. Третият съпредседател А. Атанасов получава 8,3% доверие против 52,5% съмнение.
На границата на 4-процентната преграда е поддръжката за „ Български напредък “ (4,3%). Лидерът Ст. Янев обаче продължава да се преглежда като компромисна фигура, с умерено доверие и релативно ниско съмнение – надлежно 17,5% против 30,8%.
15,2% към момента не са се отдръпнали от групата на дейните гласоподаватели, само че са мощно разколебани коя партия да поддържат. Сред тях се открояват последователи на партии, които останаха отвън Народното събрание, само че също и такива на относително нови политически обединения като „ Продължаваме промяната “ и „ Български напредък “.
64% от българите са на мнение, че икономическата обстановка у нас се утежнява, което, дружно с политическата рецесия, поражда всеобщо споделен публичен скептицизъм, който чертае бъдеще на късите хоризонти “, настояват социолозите от Алфа Рисърч.
Какви са електорални настройки и доверието в партиите?
Два месеца след предварителните парламентарни избори партиите и техните водачи попадат в спиралата на намаляващо публично доверие. Тенденцията визира всички съществени политически играчи. Проучването записва още по-голям отлив в желанията за присъединяване в избори и респективно – загуба на поддръжка от всички политически сили.
Ако идната неделя се организират избори, до урните биха отишли едвам 35 на 100 от имащите право на глас пълнолетни българи.
ГЕРБ резервира водещите си позиции с 23,4%, само че губи два пункта от поддръжката си през октомври. Лидерът на партията Б. Борисов се употребява с 19,6% доверие и 55,7% съмнение.
На втора позиция със 17,7% са „ Продължаваме промяната “. Отливът при тях за последните два месеца е към 2,5 пункта. Това е партията, която понася най-сериозни вреди от отхвърли на младите гласоподаватели да гласоподават. Спада и утвърждението към водачите К. Петков и А. Василев – от 23 на 100 в предходните месеци до 15% – 16% в края на годината. За първи път неодобрението към тях минава границата от 50 на 100.
Движение за права и свободи е една от партиите с по-слаб отлив на поддръжка. Тя се резервира на нормалните за Движение за права и свободи равнища в страната от 10,4%, а доверието в водача М. Карадайъ –10,1%. Той обаче се откроява и с най-високо
ниво на съмнение измежду партийните водачи – 57,4%.
„ Възраждане “ е другата партия, регистрираща релативно по-леки загуби. Подкрепата за нея възпроизвежда вота от октомври (10,0%), а утвърждението за К. Костадинов е 13,9% против 55,5% отрицание.
Електоралните позиции на Българска социалистическа партия отслабват от 9,3% на изборите през октомври до 8,5% при започване на декември. К. Нинова губи 4 пункта от персоналния си рейтинг и все още се употребява с 14,1% доверие против 55,1% съмнение.
Подкрепата за „ Демократична България “ понижава с към 1 пункт през последните два месеца. Към момента тя възлиза на 6,5%. Разколебава се и доверието към съпредседателите на обединението. В края на годината Хр. Иванов има 14,5% утвърждение против 47,9% отрицание. Вл. Панев остава по-слабо прочут с 9,2% позитивно против 33,3% негативно отношение. Третият съпредседател А. Атанасов получава 8,3% доверие против 52,5% съмнение.
На границата на 4-процентната преграда е поддръжката за „ Български напредък “ (4,3%). Лидерът Ст. Янев обаче продължава да се преглежда като компромисна фигура, с умерено доверие и релативно ниско съмнение – надлежно 17,5% против 30,8%.
15,2% към момента не са се отдръпнали от групата на дейните гласоподаватели, само че са мощно разколебани коя партия да поддържат. Сред тях се открояват последователи на партии, които останаха отвън Народното събрание, само че също и такива на относително нови политически обединения като „ Продължаваме промяната “ и „ Български напредък “.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ