Николай Слатински: Путин блъфира , няма да натисне ядреното копче
Експертът по национална сигурност и някогашен учител във Военната академия проф. Николай Слатински направи обстоен разбор на съветския блъф с нуклеарното копче. и в апел, че Западът би трябвало да престане да се опасява от Онзи в бункера (президента Владимир Путин - б.р.), изясни дейностите му с известната Теория на игрите, известна като " Ястреби против гълъби " и Теорията на споровете в подтекста на интернационалната сигурност.
" Тези две теории и техният синтез се базираха (и не престават да се базират) на презумпцията, че би трябвало да се учат връзките и държанията на рационалните играчи.
В това е казусът на Запада – пиедестал на научните разработки в сигурността е приемането, че участващите в тях сътрудници са рационални играчи (актьори, àктори).
Рационалните играчи имат цели, тактики, запаси, информация и въз основата на всичкото това вземат своите решения.
Дори по време на Студената война и Съединени американски щати (Западът), и Съюз на съветските социалистически републики бяха рационални играчи, никой от тях не искаше да подпали и да унищожи света. И до ден сегашен Западът няма съществени научни разработки за игри и спорове в сигурността, при които (поне) един от участниците е несъизмерим състезател.
Именно по тази причина Западът разгрежда съперниците (противниците, враговете) си по инерция като рационално стратегиращи артисти. И тук, дублирам, е една от основните аргументи Западът да разполага с основаваща се на пожелателното мислене информация, да си слага нереалистични цели, да създава неправилни тактики и да заделя несъответстващи запаси в противодействието на своите съперници (противници, врагове).
В класическата Теория на игрите има моделна задача, която се назовава „ Chicken Game “ (Кой е Пилето, Кой е Страхливецът?). В тази игра двама души подкарват с висока скорост камионите си един против различен по права линия и който пръв завие, той е Пилето (Страхливецът). Изходната хипотеза, да го кажа още веднъж, е, че и двамата са рационални играчи и задачата не е да катастрофират и да се разбият, по тази причина се допуска, че единият постоянно ще отстъпи.
Да си представим в този момент, че единият участник е несъизмерим състезател... Какво може да направи той? Алтернативите са две. При първата опция, той изхвърля кормилото на камиона си. Значи никога няма да завие. Той е с нрав на самоубиец. Има ли избор другият, рационалният състезател в такава обстановка? Та нали в случай че и той не завие, злополуката с ужасяващи последствия е неизбежна.
В този случай " рационалният избор " на рационалният състезател – да не завие би бил чиста проба ирационално решение. Но този състезател е разумен и никога няма да вземе ирационално решение... И тогава? Теорията не му идва на помощ, за жалост. И към този момент.
При втората опция, ирационалният състезател още веднъж изхвърля през прозореца на камиона кормило, само че това е фиктивно, неистинското кормило. С други думи той блъфира. Какво би трябвало да направи рационалният състезател в този случай? И отново, за жал, теорията не му подсказва - тъй като към момента тя не е създадена. Причината бе казана - цялата Теория на Запада бе, че и двамата играчи са рационални артисти.
Западът изпитва изострен недостиг от развита Наука за сигурността, която да работи с ирационални играчи. Ако такава Наука за сигурността беше създадена, евентуално тя щеше да подчертае голямата роля на ранното сигнализиране и още повече – на стратегическото прогнозиране, с помощта на които да се реализира оптимално изчерпателен разбор на държанието на ирационалния състезател и да се направи оптимално правдиво предугаждане, че - в този случай той блъфира.
Така ще се преодолее съмнението относто неговото държание и ще се вземе вярното решение, гарантиращо успеха над него. Ако се върнем към действителността, то можем да кажем, че:
Първата опция – изхвърлянето на същинското кормило (самоубийството) – дава отговор на дейностите на актуалния религиозно стимулиран тероризъм в неговата най-жестока и най-брутална версия – ислямистката.
Втората опция – изхвърлянето на подправеното кормило (блъфирането) – дава отговор на дейностите на Онзи от бункера, на рашисткия Цар Плъх.
Този страхливец, това проклинание за днешната интернационална сигурност, това дяволско изчадие, този боен нарушител шантажира Запада с нуклеарни закани. Но неговото безумно държание се основава на илюзията, че като изхвърли подправеното кормило, Западът ще трепне и ще завие... Цар Плъх блъфира! ", уверен е проф. Николай Слатински.
И с огромна доза увереност твърди, че никой няма да разреши на Путин да натисне нуклеарното копче - нито близкото му обграждане, нито Китай, Индия, Пакистан, Израел, Япония. Нито пък Западът.
" Затова Западът би трябвало да преодолое страха от нуклеарния шантаж на Онзи в бункера.
Освободи ли се от този боязън, Западът ще престане да оказва помощ на Украйна толкоз лимитирано – колкото войната да продължава дълго, с цел да изтощава Русия, а ще помогне на Украйна по този начин, както би трябвало да се помогне на най-смелата и най-героичната страна, сражаваща се срещу рашизма и за демокрацията – в името на самата себе си, в името на Европа, в името на Запада, в името на света ", безапелационен е анализаторът.
ТЕМА преди 4 часа 1608 преди 19 часа 2132 преди 22 часа 782
" Тези две теории и техният синтез се базираха (и не престават да се базират) на презумпцията, че би трябвало да се учат връзките и държанията на рационалните играчи.
В това е казусът на Запада – пиедестал на научните разработки в сигурността е приемането, че участващите в тях сътрудници са рационални играчи (актьори, àктори).
Рационалните играчи имат цели, тактики, запаси, информация и въз основата на всичкото това вземат своите решения.
Дори по време на Студената война и Съединени американски щати (Западът), и Съюз на съветските социалистически републики бяха рационални играчи, никой от тях не искаше да подпали и да унищожи света. И до ден сегашен Западът няма съществени научни разработки за игри и спорове в сигурността, при които (поне) един от участниците е несъизмерим състезател.
Именно по тази причина Западът разгрежда съперниците (противниците, враговете) си по инерция като рационално стратегиращи артисти. И тук, дублирам, е една от основните аргументи Западът да разполага с основаваща се на пожелателното мислене информация, да си слага нереалистични цели, да създава неправилни тактики и да заделя несъответстващи запаси в противодействието на своите съперници (противници, врагове).
В класическата Теория на игрите има моделна задача, която се назовава „ Chicken Game “ (Кой е Пилето, Кой е Страхливецът?). В тази игра двама души подкарват с висока скорост камионите си един против различен по права линия и който пръв завие, той е Пилето (Страхливецът). Изходната хипотеза, да го кажа още веднъж, е, че и двамата са рационални играчи и задачата не е да катастрофират и да се разбият, по тази причина се допуска, че единият постоянно ще отстъпи.
Да си представим в този момент, че единият участник е несъизмерим състезател... Какво може да направи той? Алтернативите са две. При първата опция, той изхвърля кормилото на камиона си. Значи никога няма да завие. Той е с нрав на самоубиец. Има ли избор другият, рационалният състезател в такава обстановка? Та нали в случай че и той не завие, злополуката с ужасяващи последствия е неизбежна.
В този случай " рационалният избор " на рационалният състезател – да не завие би бил чиста проба ирационално решение. Но този състезател е разумен и никога няма да вземе ирационално решение... И тогава? Теорията не му идва на помощ, за жалост. И към този момент.
При втората опция, ирационалният състезател още веднъж изхвърля през прозореца на камиона кормило, само че това е фиктивно, неистинското кормило. С други думи той блъфира. Какво би трябвало да направи рационалният състезател в този случай? И отново, за жал, теорията не му подсказва - тъй като към момента тя не е създадена. Причината бе казана - цялата Теория на Запада бе, че и двамата играчи са рационални артисти.
Западът изпитва изострен недостиг от развита Наука за сигурността, която да работи с ирационални играчи. Ако такава Наука за сигурността беше създадена, евентуално тя щеше да подчертае голямата роля на ранното сигнализиране и още повече – на стратегическото прогнозиране, с помощта на които да се реализира оптимално изчерпателен разбор на държанието на ирационалния състезател и да се направи оптимално правдиво предугаждане, че - в този случай той блъфира.
Така ще се преодолее съмнението относто неговото държание и ще се вземе вярното решение, гарантиращо успеха над него. Ако се върнем към действителността, то можем да кажем, че:
Първата опция – изхвърлянето на същинското кормило (самоубийството) – дава отговор на дейностите на актуалния религиозно стимулиран тероризъм в неговата най-жестока и най-брутална версия – ислямистката.
Втората опция – изхвърлянето на подправеното кормило (блъфирането) – дава отговор на дейностите на Онзи от бункера, на рашисткия Цар Плъх.
Този страхливец, това проклинание за днешната интернационална сигурност, това дяволско изчадие, този боен нарушител шантажира Запада с нуклеарни закани. Но неговото безумно държание се основава на илюзията, че като изхвърли подправеното кормило, Западът ще трепне и ще завие... Цар Плъх блъфира! ", уверен е проф. Николай Слатински.
И с огромна доза увереност твърди, че никой няма да разреши на Путин да натисне нуклеарното копче - нито близкото му обграждане, нито Китай, Индия, Пакистан, Израел, Япония. Нито пък Западът.
" Затова Западът би трябвало да преодолое страха от нуклеарния шантаж на Онзи в бункера.
Освободи ли се от този боязън, Западът ще престане да оказва помощ на Украйна толкоз лимитирано – колкото войната да продължава дълго, с цел да изтощава Русия, а ще помогне на Украйна по този начин, както би трябвало да се помогне на най-смелата и най-героичната страна, сражаваща се срещу рашизма и за демокрацията – в името на самата себе си, в името на Европа, в името на Запада, в името на света ", безапелационен е анализаторът.
ТЕМА преди 4 часа 1608 преди 19 часа 2132 преди 22 часа 782
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ