Ново проучване изследва екранното време при децата в България! Можеш да се включиш и ти!
Екранното време на децата несъмнено е една от най-противоречивите и дискутирани тематики измежду родителите. Facebook изобилства от постове, в които ядосани родители гневно пазят своята теза, само че истината е, че постоянно информацията на всеки от нас е сведена до персоналния ни кръг от другари и познати.
Липсата на съответни данни и задълбочени изследвания по тематиката е и една от аргументите психотерапевтът Детелина Стаменова да стартира, обвързвано с родителските настройки и екранното време на децата във възрастта 0-14 година Така всеки от нас ще може да види по-широката картина на протичащото се, да почерпи опит и да разбере къде той и фамилията му се намират измежду общите настройки.
, а за още потребна информация по тематиката беседваме с Дети:
Коя съгласно теб е най-подходящата възраст, в която да въведем екранното време в живота на децата си?
Дали е въпрос на избор? Телефоните ни са непрестанно с нас, даже тв приемниците да не участват в домовете ни. Пренасищането с екрани е реалност - телефони, таблети, десктоп компютри. Дори когато децата са ограничавани, те не престават да виждат по какъв начин по-големите си гледат телефоните доста постоянно, съвсем ежеминутно и това става естественото. Преди десетина години ми бяха разказвали по какъв начин в заведение, когато почнала някаква музикална част, децата се струпали към музикантите и се правели, че ги снимат - през днешния ден същите деца биха имали лични телефони, толкоз доста се промени разбирането по въпроса “имат ли те потребност от телефони”.
Препоръките на за екранното време, уместно за децата са следните:
до 2 години – не се предлагат под никаква форма, с изключение на за връзка с баби, дядовци и родственици
2-5 години до 60-90 минути дневно умерено излагане, само че рекомендацията е да има родител до детето
за идващите възрастови групи се предлага да се наблюдава по отношение на потребностите на детето и фамилията – повече информация по тематиката, доцент по невронаука в катедра по психиатрия в Университета в Синсинати, която приказва за специфичен.
От твоята процедура, кои са най-често срещаните проблеми при децата, които пораждат след използването на екрани под друга форма?
Най-често няма проблеми, с изключение на изнервени родители, за които всяка минута е доста на телефона. Но по-късно - обездвижването е сериозен проблем, както и несъответствуващото наличие, което родителите не постоянно могат да филтрират. Третата страна е основаването на табиет за всекидневно взаимоотношение с екрани и удоволствието, което носят те. От логопеди знам, че когато едно малко дете прекарва прекалено много време с екрана става по-лениво с проговарянето.
За доста родители тематиката е напълно черно-бяла - или давам безкрайно време на децата си или напълно не разрешавам. Къде съгласно теб се крие златната среда?
Има толкоз разнообразни фамилии, че още е рано да приказваме за златна среда, сега занапред натрупваме познание какво се случва с децата, които прекарват доста време с екраните - и с какво са по-различни от предходните или не-екранните деца.
Училищата стартират все по-активно да вкарват електронни материали в образованието си, по какъв начин това се отразява съгласно теб на цялостната приложимост на екрани в живота на един възпитаник?
Въвеждането на толкоз дълъг престой пред екраните за децата беше шоково, пандемично и нито учителите, нито учебната стратегия беше подготвена за това - и това си пролича значително, за жалост в знанията на учениците и удовлетворението на учителите. Според мен влизането на екраните и по-адекватни, модерни форми на образование и интеракция, в това число и през екраните - е най-естественото нещо, което може да се случи. Нали никой не мисли, че през 2022 би трябвало да се придържаме към взаимоучителната метода и писането върху пясък - естествено, че ще сме в крайник с времето.
Какви правила следвате вкъщи във връзка с екраните с твоите деца?
Моите деца са на 7 и 12 година и вкъщи правилото е следното: Употреба на драго сърце и мярка. По време на почивката телефоните могат да се употребяват единствено за фотоапарати, аз също тогава съм с понижена приложимост на телефона, която се следи от децата ми. Делнични дни 30 минути, уикенда 60 минути пред таблет или смарт телефон, това е от към половин година.
Наскоро прочетох следната максима: “Да купиш смарт телефон на 9-годишно дете е все едно да му подариш пакет с цигари”. Всички обаче сме очевидци, че с телефони разполагат и доста по-малки деца, какво е твоето мнение по тематиката?
Някога децата правеха от цигарени кутии едни роботи и не пропушваха на 9. Или в случай че пропушваха, това ги държеше до към 16 преди да пробват отново. В телефоните и таблетите има доста познание - и развлечение. Телефонът е и сигурността на родителя, че детето може да се свърже с него при потребност.
В България не са събирани данни за екранното време при децата, а неотдавна ти стартира самодейност, чиято цел е да изследва точно този наболял проблем. Какво те накара да се заемеш с тази идея и по какъв начин всеки родител би могъл да помогне?
Правех мои изследвания по тематиката, водена от персонален и професионален интерес и открих с изненада, че няма данни по този въпрос. Обърнах се и към психолозите от Дружеството на психолозите в България и те ми дадоха информация за настоящи проучвания, само че нямаше такова, което да изследва родителските настройки, детското държание 0-14 и така нататък, поради което, което може да стане основа и на идващите и благодарение на всички родители, които се отзоват, ще създадем една “снимка” на ставащото сега, което имам вяра, ще е потребно за всички, в това число и други откриватели на тематиката. Събирайки данни ще забележим “къде сме ние”, както и ще научим какви са практиките на другите родители (освен тези на съучениците на децата ни).
Липсата на съответни данни и задълбочени изследвания по тематиката е и една от аргументите психотерапевтът Детелина Стаменова да стартира, обвързвано с родителските настройки и екранното време на децата във възрастта 0-14 година Така всеки от нас ще може да види по-широката картина на протичащото се, да почерпи опит и да разбере къде той и фамилията му се намират измежду общите настройки.
, а за още потребна информация по тематиката беседваме с Дети:
Коя съгласно теб е най-подходящата възраст, в която да въведем екранното време в живота на децата си?
Дали е въпрос на избор? Телефоните ни са непрестанно с нас, даже тв приемниците да не участват в домовете ни. Пренасищането с екрани е реалност - телефони, таблети, десктоп компютри. Дори когато децата са ограничавани, те не престават да виждат по какъв начин по-големите си гледат телефоните доста постоянно, съвсем ежеминутно и това става естественото. Преди десетина години ми бяха разказвали по какъв начин в заведение, когато почнала някаква музикална част, децата се струпали към музикантите и се правели, че ги снимат - през днешния ден същите деца биха имали лични телефони, толкоз доста се промени разбирането по въпроса “имат ли те потребност от телефони”.
Препоръките на за екранното време, уместно за децата са следните:
до 2 години – не се предлагат под никаква форма, с изключение на за връзка с баби, дядовци и родственици
2-5 години до 60-90 минути дневно умерено излагане, само че рекомендацията е да има родител до детето
за идващите възрастови групи се предлага да се наблюдава по отношение на потребностите на детето и фамилията – повече информация по тематиката, доцент по невронаука в катедра по психиатрия в Университета в Синсинати, която приказва за специфичен.
От твоята процедура, кои са най-често срещаните проблеми при децата, които пораждат след използването на екрани под друга форма?
Най-често няма проблеми, с изключение на изнервени родители, за които всяка минута е доста на телефона. Но по-късно - обездвижването е сериозен проблем, както и несъответствуващото наличие, което родителите не постоянно могат да филтрират. Третата страна е основаването на табиет за всекидневно взаимоотношение с екрани и удоволствието, което носят те. От логопеди знам, че когато едно малко дете прекарва прекалено много време с екрана става по-лениво с проговарянето.
За доста родители тематиката е напълно черно-бяла - или давам безкрайно време на децата си или напълно не разрешавам. Къде съгласно теб се крие златната среда?
Има толкоз разнообразни фамилии, че още е рано да приказваме за златна среда, сега занапред натрупваме познание какво се случва с децата, които прекарват доста време с екраните - и с какво са по-различни от предходните или не-екранните деца.
Училищата стартират все по-активно да вкарват електронни материали в образованието си, по какъв начин това се отразява съгласно теб на цялостната приложимост на екрани в живота на един възпитаник?
Въвеждането на толкоз дълъг престой пред екраните за децата беше шоково, пандемично и нито учителите, нито учебната стратегия беше подготвена за това - и това си пролича значително, за жалост в знанията на учениците и удовлетворението на учителите. Според мен влизането на екраните и по-адекватни, модерни форми на образование и интеракция, в това число и през екраните - е най-естественото нещо, което може да се случи. Нали никой не мисли, че през 2022 би трябвало да се придържаме към взаимоучителната метода и писането върху пясък - естествено, че ще сме в крайник с времето.
Какви правила следвате вкъщи във връзка с екраните с твоите деца?
Моите деца са на 7 и 12 година и вкъщи правилото е следното: Употреба на драго сърце и мярка. По време на почивката телефоните могат да се употребяват единствено за фотоапарати, аз също тогава съм с понижена приложимост на телефона, която се следи от децата ми. Делнични дни 30 минути, уикенда 60 минути пред таблет или смарт телефон, това е от към половин година.
Наскоро прочетох следната максима: “Да купиш смарт телефон на 9-годишно дете е все едно да му подариш пакет с цигари”. Всички обаче сме очевидци, че с телефони разполагат и доста по-малки деца, какво е твоето мнение по тематиката?
Някога децата правеха от цигарени кутии едни роботи и не пропушваха на 9. Или в случай че пропушваха, това ги държеше до към 16 преди да пробват отново. В телефоните и таблетите има доста познание - и развлечение. Телефонът е и сигурността на родителя, че детето може да се свърже с него при потребност.
В България не са събирани данни за екранното време при децата, а неотдавна ти стартира самодейност, чиято цел е да изследва точно този наболял проблем. Какво те накара да се заемеш с тази идея и по какъв начин всеки родител би могъл да помогне?
Правех мои изследвания по тематиката, водена от персонален и професионален интерес и открих с изненада, че няма данни по този въпрос. Обърнах се и към психолозите от Дружеството на психолозите в България и те ми дадоха информация за настоящи проучвания, само че нямаше такова, което да изследва родителските настройки, детското държание 0-14 и така нататък, поради което, което може да стане основа и на идващите и благодарение на всички родители, които се отзоват, ще създадем една “снимка” на ставащото сега, което имам вяра, ще е потребно за всички, в това число и други откриватели на тематиката. Събирайки данни ще забележим “къде сме ние”, както и ще научим какви са практиките на другите родители (освен тези на съучениците на децата ни).
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ