Живеем в етика на грижата: климатичното време на жените
Екологичната сигурност е основополагаща и дава опция за разрастване на потенциала на обособените човеци, споделя Милена Статева в разбор на Проблем на сигурността ли са климатичните промени? Ако следваме наложената линия, че климатът е проблем на сигурността, то това е сигурност, друга от “секюритизацията” като силов метод, а сигурност, учредена на нравственос на грижата, в смисъла на “свобода от тревога”. Виждаме сега в действително време до каква степен (не) води секюритизацията и последващата военизация (и/или криминализация). Мотивира се и се предлага потребността от активизиране на феминистка “научност” и се разказва методът, по който тези вероятности изискват незабавно да променим коренно разбирането ни за света.
В скорошна публикация National Geographic цитира проучване на Вагенинския университет в Нидерландия, съгласно което 1/3 от международното население ще бъде наранено от рискови жеги до 2070 година Според откривателите, предстоящите междинни температури от 29°C в голям брой зони се чака да изместят “екологичната ниша на индивида (от приблизително 11 – 15°C)” в други зони. Ежедневната нравственос, с която сме привикнали, е етиката, произлизаща от линията на Аристотел и изключително последващия го Кант и неговия честен императив. Идеята, че това не е единствената нравственос, и даже не е “най-добрата” или “правилната” нравственос, е доста тясно обвързвана с рамката, която създава още Хегел. Той изхожда точно от концепцията, че всичко, на всички места, и на всички равнища е обвързвано по един диалектичен – взаимодействащ си и динамичен – метод. Така се пораждат разумни последици за разбирането ни за това, което е морално и етично, в това число и когато става въпрос за предиспозициите и последващите решения по отношение на климата. Както ни споделя Станфордската енциклопедия по философия, феминистките философи, да вземем за пример Карол Джилиган (1982) и Нанси Чодоров в огромната част от трудовете ѝ, доразвиват вероятността, заложена от Хегел. Те означават, че две конкуриращи се настройки към етичното произтичат от половите разлики в индивидуацията на момчетата и девойките. Според това пояснение, за момчетата и мъжете, развиването на мъжествеността нормално включва оценяване на автономността, правата, откъсването от другите и независимостта, като в това време другите хора и интимните връзки се преглеждат като рискове или спънки за преследването на тези полезности. Перспективата на грижата в свят на климатични промени В общественото пространство и в България рядко се приказва какво се случва с жертвите на зачестилите в последните десетилетия естествени бедствия, като наводнения, пожари и други. Застраховката е водеща (и постоянно неработеща) “мярка” при катаклизми. Свидетели сме по какъв начин сега бежанци с друг цвят на кожата не могат да изоставен Украйна. Цветът на кожата, и надлежно – класата посредством пощенския ти код, остават водещите признаци кой ще живее. В изследванията на Джилиган, с изключение на, че и гледната точка на “справедливостта” не им е безусловно непозната, девойките и дамите са склонни да показват вероятността, която прави оценка интимността, отговорността, взаимоотношенията и грижата, като в същото време преглежда автономността като „ илюзорно и рисково търсене “ (Джилиган 1982, 48), в несъгласие с полезностите на привързаността. Тази вероятност е известна като вероятност на „ грижата “ (Фридман 1991; Драйвър 2005, представени отново там). “Феминистка” не значи безусловно “женска” – доста дами проповядват и легитимират принуждение, даже и “феминистки”, и доста мъже или небинарни и флуидни хора се грижат.
Конвенционалната просвета постоянно бива показана като единствената просвета. Тя произлиза от методите на естествените науки, в така наречен парадигма на позитивизма, които всекидневно, изключително в България, се придвижват върху публичните науки – и надлежно, върху науката за климата. Гарик (2000), обаче уголемява тази картина като разказва и други научни рамки и приликите и разликите сред тях: изключително интерпретивистката парадигма и сериозната парадигма. В последните 30 година от ден на ден се регистрира равностойността на интерпретивизма и сериозната обществена просвета като даже превъзхождащи позитивизма парадигми, когато става въпрос за задачите и на схващане, и на смяна в публичната сфера. От тази позиция, акцентът върху позитивистката просвета при проучването на климатичните промени и решенията по климата е даже рисков.
За позитивистката просвета дебатите са проведени към “обективните факти”, които се смята, че построяват битието ни – посредством измервания на климатичните промени (дали е захлаждане или стопляне, дали е закономерно и “нормално” в исторически проект, какви са равнищата на замърсяване, какъв брой души са наранени, какви територии и пр.). За интерпретивистката просвета светът е формиран от смисли и прекарвания, т.е. индивидуалност. Съответно акцентът е върху проучването на прекарването на климатичните промени, върху мотивациите ни да вредим или не, и да подхващаме дейности или не. Критичните подходи преглеждат битието като формирано от властови динамичности, по този начин както го познаваме в последните 10 000 години – учредено на доминация, употреба и принуждение. Съответно всяко научно знание би трябвало да е тясно обвързвано с постигането на естетика във властовия баланс. Като характерна цялостна рамка на мислене, феминистките епистемологии и рецензия на стандартната просвета могат да се отнесат към всяка една от тези парадигми, само че в най-развитата си форма, може да се каже, че принадлежат към сериозните подходи. Като ехтене на френския мъдрец Левинас и неговата позиция към “етиката като първа философия”, феминистките учени преглеждат онтологията и епистемологията като нравственос на грижата. Това значи, че с цел да разберем връзките си със средата (с нейните системи и подсистеми) и процесите, свързани с климатичните промени, тяхното превъзмогване или най-малко превъзмогването на следствията им, нужната просвета не е биологията, физиката или географията, а преди всичко етиката. Феминистките способи на правене на обществена просвета предизвикват теории, които подкрепят егалитарни и освободителни придвижвания.
Те пазят тези развития като прогрес в познанието и методите на узнаване и учене – надлежно и на взимането на решения. Феминистка доктрина на гледната точка: овластяване на потиснатите да подходят, схванат и изразят своята позиция. От тази вероятност следва, че фокусът би трябвало да е върху разбирането на тези, които са най-засегнати от климатичните промени, както и върху тези, които изпитват най-големи на практика и материални компликации да ги адресират. Това значи акцент върху опцията те да осмислят и приказват за това по какъв начин се трансформира животът им, по какъв начин те вземат участие и от какво имат потребност. Много по-важна и незабавна е потребността да се изследва какво се случва с хората в всекидневието и в житейските им траектории, по какъв начин направляват в изменящия се свят и по какъв начин вършат своите избори. Една такава рамка на социологически, психически, стопански, културни и политически проучвания би разкрила картина, която още веднъж демонстрира водещата роля в климатичната рецесия на неравнопоставеностите, употребата, насилието, бедността. Екофеминизмът като опция на секюритизацията на климата
Екофеминизмът е водещото обществено и политическо придвижване, което произлиза от тези съображения. Обобщено от Бъкингам (2015), екофеминизмът, както и обществените придвижвания, от които на собствен ред е произтекъл, е по едно и също време политически активизъм и интелектуална рецензия. Той сплотява феминизма и екологията като твърди, че и господството над дамите, и утежняването на околната среда са последствия от патриархата и капитализма. Следователно, акцентира авторката, всяка тактика за справяне с едното от тях би трябвало да регистрира въздействието му върху другото. Равенството на дамите не би трябвало да се реализира за сметка на утежняване на околната среда – да вземем за пример повече уреди за икономисване на грижлив и домашен труд, които са екологично нездравословни. Но и подобренията в околната среда не би трябвало да се реализират за сметка на дамите – да вземем за пример, лишаването от облекченията за грижлив и домашен труд, който е феминизиран и непризнат. Според екофеминизма, споделя Бъкингам, “само, в случай че се извърнат сегашните полезности, като по този метод се даде преимущество на грижата и съдействието пред по-агресивното и преобладаващо държание, може да се извлече изгода както за обществото, по този начин и за околната среда”. От позиция на политическата екология, както отбелязва Кларк (2012), екофеминизмът е една от най-сложните и изобретателни метафизичен екологии. Донякъде, той натъртва на въпросите на персоналния живот, полезностите и духовността. По-важно е, че се занимава предпочитано с световния обществен ред и мястото на дамите в международната стопанска система. Климатичните промени и ограниченията за справяне с тях в последните десетилетия се слагат в полето на сигурността, наред с проблеми пред света, дефинирани като проведена престъпност, незаконна миграция, тероризъм. На пръв взор наподобява прекомерно амбициозно да адресираме едновременно проблемите на дамите и грижовния труд, на употребата на хора, животни и естествени запаси, на миротворчеството, на филантропичните интервенции и други проблеми, с които се сблъскваме и които стават и ще стават все по-актуални, в случай че не променим посоката. Като цялостна рамка, систематичният и феминисткият метод, обаче ни разрешават да създадем точно това, и даже показва нуждата тези проблеми да бъдат обсъждани в едно цяло.
В скорошна публикация National Geographic цитира проучване на Вагенинския университет в Нидерландия, съгласно което 1/3 от международното население ще бъде наранено от рискови жеги до 2070 година Според откривателите, предстоящите междинни температури от 29°C в голям брой зони се чака да изместят “екологичната ниша на индивида (от приблизително 11 – 15°C)” в други зони. Ежедневната нравственос, с която сме привикнали, е етиката, произлизаща от линията на Аристотел и изключително последващия го Кант и неговия честен императив. Идеята, че това не е единствената нравственос, и даже не е “най-добрата” или “правилната” нравственос, е доста тясно обвързвана с рамката, която създава още Хегел. Той изхожда точно от концепцията, че всичко, на всички места, и на всички равнища е обвързвано по един диалектичен – взаимодействащ си и динамичен – метод. Така се пораждат разумни последици за разбирането ни за това, което е морално и етично, в това число и когато става въпрос за предиспозициите и последващите решения по отношение на климата. Както ни споделя Станфордската енциклопедия по философия, феминистките философи, да вземем за пример Карол Джилиган (1982) и Нанси Чодоров в огромната част от трудовете ѝ, доразвиват вероятността, заложена от Хегел. Те означават, че две конкуриращи се настройки към етичното произтичат от половите разлики в индивидуацията на момчетата и девойките. Според това пояснение, за момчетата и мъжете, развиването на мъжествеността нормално включва оценяване на автономността, правата, откъсването от другите и независимостта, като в това време другите хора и интимните връзки се преглеждат като рискове или спънки за преследването на тези полезности. Перспективата на грижата в свят на климатични промени В общественото пространство и в България рядко се приказва какво се случва с жертвите на зачестилите в последните десетилетия естествени бедствия, като наводнения, пожари и други. Застраховката е водеща (и постоянно неработеща) “мярка” при катаклизми. Свидетели сме по какъв начин сега бежанци с друг цвят на кожата не могат да изоставен Украйна. Цветът на кожата, и надлежно – класата посредством пощенския ти код, остават водещите признаци кой ще живее. В изследванията на Джилиган, с изключение на, че и гледната точка на “справедливостта” не им е безусловно непозната, девойките и дамите са склонни да показват вероятността, която прави оценка интимността, отговорността, взаимоотношенията и грижата, като в същото време преглежда автономността като „ илюзорно и рисково търсене “ (Джилиган 1982, 48), в несъгласие с полезностите на привързаността. Тази вероятност е известна като вероятност на „ грижата “ (Фридман 1991; Драйвър 2005, представени отново там). “Феминистка” не значи безусловно “женска” – доста дами проповядват и легитимират принуждение, даже и “феминистки”, и доста мъже или небинарни и флуидни хора се грижат.
Конвенционалната просвета постоянно бива показана като единствената просвета. Тя произлиза от методите на естествените науки, в така наречен парадигма на позитивизма, които всекидневно, изключително в България, се придвижват върху публичните науки – и надлежно, върху науката за климата. Гарик (2000), обаче уголемява тази картина като разказва и други научни рамки и приликите и разликите сред тях: изключително интерпретивистката парадигма и сериозната парадигма. В последните 30 година от ден на ден се регистрира равностойността на интерпретивизма и сериозната обществена просвета като даже превъзхождащи позитивизма парадигми, когато става въпрос за задачите и на схващане, и на смяна в публичната сфера. От тази позиция, акцентът върху позитивистката просвета при проучването на климатичните промени и решенията по климата е даже рисков.
За позитивистката просвета дебатите са проведени към “обективните факти”, които се смята, че построяват битието ни – посредством измервания на климатичните промени (дали е захлаждане или стопляне, дали е закономерно и “нормално” в исторически проект, какви са равнищата на замърсяване, какъв брой души са наранени, какви територии и пр.). За интерпретивистката просвета светът е формиран от смисли и прекарвания, т.е. индивидуалност. Съответно акцентът е върху проучването на прекарването на климатичните промени, върху мотивациите ни да вредим или не, и да подхващаме дейности или не. Критичните подходи преглеждат битието като формирано от властови динамичности, по този начин както го познаваме в последните 10 000 години – учредено на доминация, употреба и принуждение. Съответно всяко научно знание би трябвало да е тясно обвързвано с постигането на естетика във властовия баланс. Като характерна цялостна рамка на мислене, феминистките епистемологии и рецензия на стандартната просвета могат да се отнесат към всяка една от тези парадигми, само че в най-развитата си форма, може да се каже, че принадлежат към сериозните подходи. Като ехтене на френския мъдрец Левинас и неговата позиция към “етиката като първа философия”, феминистките учени преглеждат онтологията и епистемологията като нравственос на грижата. Това значи, че с цел да разберем връзките си със средата (с нейните системи и подсистеми) и процесите, свързани с климатичните промени, тяхното превъзмогване или най-малко превъзмогването на следствията им, нужната просвета не е биологията, физиката или географията, а преди всичко етиката. Феминистките способи на правене на обществена просвета предизвикват теории, които подкрепят егалитарни и освободителни придвижвания.
Те пазят тези развития като прогрес в познанието и методите на узнаване и учене – надлежно и на взимането на решения. Феминистка доктрина на гледната точка: овластяване на потиснатите да подходят, схванат и изразят своята позиция. От тази вероятност следва, че фокусът би трябвало да е върху разбирането на тези, които са най-засегнати от климатичните промени, както и върху тези, които изпитват най-големи на практика и материални компликации да ги адресират. Това значи акцент върху опцията те да осмислят и приказват за това по какъв начин се трансформира животът им, по какъв начин те вземат участие и от какво имат потребност. Много по-важна и незабавна е потребността да се изследва какво се случва с хората в всекидневието и в житейските им траектории, по какъв начин направляват в изменящия се свят и по какъв начин вършат своите избори. Една такава рамка на социологически, психически, стопански, културни и политически проучвания би разкрила картина, която още веднъж демонстрира водещата роля в климатичната рецесия на неравнопоставеностите, употребата, насилието, бедността. Екофеминизмът като опция на секюритизацията на климата
Екофеминизмът е водещото обществено и политическо придвижване, което произлиза от тези съображения. Обобщено от Бъкингам (2015), екофеминизмът, както и обществените придвижвания, от които на собствен ред е произтекъл, е по едно и също време политически активизъм и интелектуална рецензия. Той сплотява феминизма и екологията като твърди, че и господството над дамите, и утежняването на околната среда са последствия от патриархата и капитализма. Следователно, акцентира авторката, всяка тактика за справяне с едното от тях би трябвало да регистрира въздействието му върху другото. Равенството на дамите не би трябвало да се реализира за сметка на утежняване на околната среда – да вземем за пример повече уреди за икономисване на грижлив и домашен труд, които са екологично нездравословни. Но и подобренията в околната среда не би трябвало да се реализират за сметка на дамите – да вземем за пример, лишаването от облекченията за грижлив и домашен труд, който е феминизиран и непризнат. Според екофеминизма, споделя Бъкингам, “само, в случай че се извърнат сегашните полезности, като по този метод се даде преимущество на грижата и съдействието пред по-агресивното и преобладаващо държание, може да се извлече изгода както за обществото, по този начин и за околната среда”. От позиция на политическата екология, както отбелязва Кларк (2012), екофеминизмът е една от най-сложните и изобретателни метафизичен екологии. Донякъде, той натъртва на въпросите на персоналния живот, полезностите и духовността. По-важно е, че се занимава предпочитано с световния обществен ред и мястото на дамите в международната стопанска система. Климатичните промени и ограниченията за справяне с тях в последните десетилетия се слагат в полето на сигурността, наред с проблеми пред света, дефинирани като проведена престъпност, незаконна миграция, тероризъм. На пръв взор наподобява прекомерно амбициозно да адресираме едновременно проблемите на дамите и грижовния труд, на употребата на хора, животни и естествени запаси, на миротворчеството, на филантропичните интервенции и други проблеми, с които се сблъскваме и които стават и ще стават все по-актуални, в случай че не променим посоката. Като цялостна рамка, систематичният и феминисткият метод, обаче ни разрешават да създадем точно това, и даже показва нуждата тези проблеми да бъдат обсъждани в едно цяло.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ