Да се погрижим за българските шофьори, за да не избягат на Запад
Екатерина Йорданова е ръководител на Съюза на транспортните синдикати в Българя и вицепрезидент на Европейската федерация на транспортните служащи. Член е на Управителния съвет на Международната транспортна федерация. Член на Изпълнителния съвет на КНСБ. Председател на Постоянната комисия по превоз и туризъм в Столичния общински съвет. Член на Сдружение “Пазители на българщината ”. Родена е през 1969 година в София. Висшето си обучение приключва в УНСС със компетентност „ Международни връзки “. Магистър е по „ Управление на европейски планове “ от ПУ „ Паисий Хилендарски “, има доста специализации в чужбина по тематики като образуване на акции, публично-частно партньорство и водачество. Завършва също индустриални връзки и стратегическо обмисляне в Токио, Япония, и в Харвард, Съединени американски щати.
- Госпожо Йорданова, окончателното приемане на пакет „ Мобилност “ беше отсрочено за идващия състав на Европейския парламент. По време на дебатите стана ясно, че документът разделя страните от Европа, тъй като не постанова обективни правила за всички в транспортния бранш. Явно има проблем и какъв е той съгласно вас?
- Дебатите в действителност разделиха Европейския парламент като в никакъв случай до момента, не беше реализиран консенсус по противоречивите въпроси, а беше изработен опит за бързо и силово налагане на решения от страна на държавите-членки с по-мощни стопански системи. Дебатите по този пакет не престават към този момент четири години и сякаш забравихме от къде стартира процеса, а това е значимо, с цел да се направи съответна оценка на обстановката и с цел да бъдат сполучливи идващите ни стъпки по отбрана на българския интерес, който включва интереса на българските превозвачи, само че и този на нашите водачи.
Пакет „ Мобилност “ беше основан в отговор на практики на нелоялна конкуренция в пътния бранш в Европейския съюз, съществуващи от дълго време, открити по неоспорим метод в редица планове и проучвания и реализирани от по този начин наречените „ компании - пощенски кутии “, които хвърлиха сянка върху целия бранш на интернационалните транспорти. Основните „ принадлежности “, с които този вид компании си служат, с цел да обезпечат по-ниска цена на услугата, са неприятните, съвсем безчовечен условия на труд за водачите, ниското възнаграждение и избягването на обществено обезпечаване.
Това никога не са практики, с които си служат превозвачи единствено от Източна Европа. За сметка на това обаче, заетите водачи в този вид компании, са най-вече български и румънски жители.
Тези неприятни практики отвориха тематиката за обществения дъмпинг. Въпросът закупи макроикономически темперамент и реакцията на бизнеса и политиците от западната част на Европа беше разумна и предстояща. Очаквано беше и тя да се придвижи на европейско равнище, защото казусът е трансграничен и не може да бъде напълно решен на национално равнище от нито една от засегнатите страни. На процедура, това е съвършен образец за корист с Общия пазар – опция, която следваше да бъде „ затворена “.
Кризата от близкото минало обезпечи задоволително работна ръка за сходни компании и имам вяра, че в сегашния подтекст на дефицит на професионални фрагменти за този отрасъл ще бъдем очевидци на естественото им изгубване.
- Настоящият пакет, обаче „ удря “ тежко огромните български, румънски и полски компании, които работят по разпоредбите и също са европейски. Защо се стигна до това едни да са по-европейски компании от другите?
Поради финансовата рецесия, почнала през 2008 година, която докара досериозна безработица и по-тромавата реакция на европейските институции по въпроса, вниманието се насочи и към легалните превозвачи от Източна Европа. Разликите в заплащането на труда и и равнището на обществени осигуровки, които компаниите в двата края на Европейски Съюз заплащат са съществени. Разликата в стандарта бе „ приобщена “ към нелоялната конкуренция, въпреки че превозвачите от Източна Европа не нарушават законите по никакъв метод. В отбрана на своите жители Германия първа постанови посредством народен закон, че за стопански дейности на нейна територия, следва да се заплаща една и съща цена на труда, без значение от националността на превозвача.
Междувременно и други страни с по-висок стандарт сложиха въпроса на масата за договаряния в опит да защитят своя пазар на труда посредством така наречен “Директива за командироване на служащите ”, заобикаляйки заплащането по непознати стандарти за по-дългосрочна работа на своя територия. Никой не възрази против сходна мярка заради нейната явна основателност. Заради своя априори трансграничен темперамент в началото интернационалният превоз бе изключен от тази инструкция.
Щетите, нанесени от нелоялната конкуренция в товарния превоз и практиката да се работи трайно на Западния пазар, обаче още веднъж сложиха въпроса в центъра на вниманието и този път реакцията на Европейската комисия бе „ по-комплексна “. Създавайки пакета „ Мобилност “, Европейска комисия реши да отговори на всички закани за западния пазар и обществена сигурност.
И по този начин се стигна до огромното разделяне на позициите. Големите страни в Европейски Съюз укоряват страните от Източна Европа, че отхвърлят оферти, които са в интерес на работещите в бранша, само че не са преференциални на притежателите на транспортни компании. От своя страна, страните от Източна Европа виждат зад отбраната на ползите на работещите, прикрит опит и механизъм за дискриминация на транспортния бизнес. Нашите работодатели заговориха за банкрути и освобождение на хора, в случай че пакетът бъде признат.
- Като синдикати не е ли по-нормално да подкрепите позицията на работещите?
И като синдикати, и като български жители ние няма по какъв начин да подкрепим позиции, които са в ущърб на България, българския бизнес и респективно на българския служащ. Ние отстояваме българския интерес, настоявайки за продължение на разговора и намиране на обективни решения, които да подсигуряват преустановяване на неприятните практики, само че не с цената на непостижими и ненужни регулации, които изкуствено да убият светлия и конкурентноспособен български бизнес, който е с дългогодишни обичаи в този отрасъл и който излъчва едни от най- положителните и професионални компании в Европа. От друга страна, ние няма да се уморим да призоваваме същия този бизнес изрично да покаже и на Европа, а и на нас в България, синдикати, политици, жители и другото си лице, а точно - на виновен обществен сътрудник и на заинтригуван за ориста на Родината поданик.
Ще си разреша едно признание, може би и тъй като сме в навечерието на Великденските празници... В качеството ми на вицепрезидент на Европейската транспортна федерация, а до неотдавна и на Международната транспортна федерация, цената която трябваше да платя от професионална позиция е доста висока, само че това няма значение, тъй като зная в името на какво го върша. От друга страна скърбя за големите благоприятни условия, които пропуснахме с цел да предотвратим това, което претърпяваме сега и като страна, и като нация, и като европейци, част от обединена Европа. В ЕТФ е извънредно мъчно повече от година да обяснявам и пазя нашата позиция, тъй като към момента нашите български водачи са с най-ниски заплати и с най-ниски равнища на обществено обезпечаване. Можеше да бъде доста по-лесно, в случай че ни бяха чули като синдикати по-рано и вкъщи. Чрез разговор и общи дейности, синдикати и бизнес, можехме дружно да се оправим с неприятния имидж, който компании от сивия бранш сътвориха за нас, в случай че бяхме договорили по-високи съществени заплати, даващи по-сериозни гаранции за обществена поддръжка при болест, безработица, а и за по-достойни старини.
Нямаме различен избор с изключение на да приемем нещата такива каквито са и от мястото, на което се намираме сега да продължим да се борим българската позиция да бъде чута и разбрана, да бъде предпазен и подсилен българският интерес, да бъдат предпазени тези работни места за българския бизнес, да бъдат предпазени и даже увеличени приходите за страната.
Даваме си сметка, че във всяка компания работят български жители, а зад всяко работно място стои една човешка история, едно семейство, една орис. Затова СТСБ и КНСБ излязоха с позиция в поддръжка на общата и имам вяра, че отстоявайки такава позиция дружно, бизнес, страна и синдикати, си даваме нов късмет да реализираме от една страна правдивост за българския бизнес, а от друга да изградим постоянен мост на доверие, който да докара до позитивни резултати за всички страни.
- СТСБ като член на Европейската транспортна федерация остава много уединен в позицията си, макар че повече от година се пробвате да ги убедите, че текстовете в пакет „ Мобилност ” са дискриминационни. Имате ли поддръжката на полските и румънските федерации?
Има сътрудници от Румъния и от Полша, които мислят като мен, само че няма различен профсъюз член на ЕТФ, представляваща над 5 млн. транспортни служащи от Европа, с публична позиция като нашата, призната официално от органите за взимане на решения и обществено оповестена.
И в ЕТФ, и у на национално равнище, диалозите по пакета не престават. В пакет „ Мобилност “ има вътрешно несъгласие, което би трябвало да бъде преодоляно сред първо и второ четене посредством диалози и договаряния за доближаване на позициите. В документа има текстове, които ясно пазят водачите, като се подсигуряват по-добри условия на отмора, на труд, на възнаграждение. От друга страна обаче има текстове, които попречват съществено достъпа на българските, румънските и полските компании до Общия европейски пазар.
Факт е, че българският транспортен бизнес, българските превозвачи, като част от европейските обществени сътрудници пропуснаха опциите на европейския секторен обществен разговор да потвърдят с причини тезите си. Беше недооценен един главен инструмент на настоящата в Европейски Съюз политическа стратегия „ Социална Европа “,а точно - европейският обществен разговор, с което на процедура нашите компании изгубиха, както шанса си да убедят западните си сътрудници, че би трябвало да се прави ясно разграничаване сред противозаконни и легални практики, по този начин и този и да вземат участие директно или непряко в правенето на плана на пакета. Поради националната значителност на бранша както българската страна, по този начин и синдикатите застанаха на страната на превозвачите, въпреки всички страни да сме наясно с пропуските и с основанията на доста от клаузите, касаещи изискванията на труд в непозната страна.
- Има ли още късмет българската позиция да получи спомагателна поддръжка?
Шанс постоянно има, само че Европа няма да ни чуе, в случай че просто крещим. Трябва да се положат съществени старания за изработването на общ проект за деяние. Имаме обща позиция сред страната, синдикатите и работодателите. Оттук нататък, с цел да успеем, би трябвало да сме добре проведени, да изработим явен проект, който да следваме всеки от мястото, което заема в организациите, институциите и органите, къдетоимаме посланичество.
Има време и място за дейности, само че говоренето и представителите би трябвало да се трансформират. Публичният линч на трима евродепутати няма да позволи обстановката, нито паленето на камиони „ с цел да ни чуят “, нито превръщането на тематиката в предизборна дъвка. Ако не стартираме смяната неотложно, в случай че не създадем нещо за работещите в бранша незабавно, с цел да ги превърнем в ежедневни дейни представители на националната позиция, в случай че не дадем ясни гаранции за приходи, пенсии, отмора и условия на труд, няма по какъв начин да убедим Европейския съюз да спре пакета.
Необходимо е да покажем на Европа какъв брой е значим този бранш за стопанската система на страната, да я убедим, че нашите транспортни компании работят по европейски стандарти, съблюдават европейските правила и се грижат за хората си, както го прави всяка една виновна европейска компания. Трябва да е ясно, че и ние, българските обществени сътрудници, не по-малко от западните ни сътрудници, стоим зад правилните компании и вършим всичко допустимо да се ограничи сивият бранш. Именно заради тази причина настояваме за равнопоставеност и за ясни, само че и обективни правила.
Ако обаче дружно и незабавно не се погрижим за българските водачи, те ще отидат и ще работят за западни компании, тъй като и там има потребност от техния професионализъм, със или без пакета “ Мобилност ”.
При по-лошия - нежелателен, само че вероятен сюжет те ще тръгнат със фамилиите си. Ще намерят може би по-високо възнаграждение, по-добри условия на труд и повече гаранции за бъдещето, само че ще престанат да се връщат в Родината си, а от това ще загубим всички, ще загуби България.
Стоян Палейков
- Госпожо Йорданова, окончателното приемане на пакет „ Мобилност “ беше отсрочено за идващия състав на Европейския парламент. По време на дебатите стана ясно, че документът разделя страните от Европа, тъй като не постанова обективни правила за всички в транспортния бранш. Явно има проблем и какъв е той съгласно вас?
- Дебатите в действителност разделиха Европейския парламент като в никакъв случай до момента, не беше реализиран консенсус по противоречивите въпроси, а беше изработен опит за бързо и силово налагане на решения от страна на държавите-членки с по-мощни стопански системи. Дебатите по този пакет не престават към този момент четири години и сякаш забравихме от къде стартира процеса, а това е значимо, с цел да се направи съответна оценка на обстановката и с цел да бъдат сполучливи идващите ни стъпки по отбрана на българския интерес, който включва интереса на българските превозвачи, само че и този на нашите водачи.
Пакет „ Мобилност “ беше основан в отговор на практики на нелоялна конкуренция в пътния бранш в Европейския съюз, съществуващи от дълго време, открити по неоспорим метод в редица планове и проучвания и реализирани от по този начин наречените „ компании - пощенски кутии “, които хвърлиха сянка върху целия бранш на интернационалните транспорти. Основните „ принадлежности “, с които този вид компании си служат, с цел да обезпечат по-ниска цена на услугата, са неприятните, съвсем безчовечен условия на труд за водачите, ниското възнаграждение и избягването на обществено обезпечаване.
Това никога не са практики, с които си служат превозвачи единствено от Източна Европа. За сметка на това обаче, заетите водачи в този вид компании, са най-вече български и румънски жители.
Тези неприятни практики отвориха тематиката за обществения дъмпинг. Въпросът закупи макроикономически темперамент и реакцията на бизнеса и политиците от западната част на Европа беше разумна и предстояща. Очаквано беше и тя да се придвижи на европейско равнище, защото казусът е трансграничен и не може да бъде напълно решен на национално равнище от нито една от засегнатите страни. На процедура, това е съвършен образец за корист с Общия пазар – опция, която следваше да бъде „ затворена “.
Кризата от близкото минало обезпечи задоволително работна ръка за сходни компании и имам вяра, че в сегашния подтекст на дефицит на професионални фрагменти за този отрасъл ще бъдем очевидци на естественото им изгубване.
- Настоящият пакет, обаче „ удря “ тежко огромните български, румънски и полски компании, които работят по разпоредбите и също са европейски. Защо се стигна до това едни да са по-европейски компании от другите?
Поради финансовата рецесия, почнала през 2008 година, която докара досериозна безработица и по-тромавата реакция на европейските институции по въпроса, вниманието се насочи и към легалните превозвачи от Източна Европа. Разликите в заплащането на труда и и равнището на обществени осигуровки, които компаниите в двата края на Европейски Съюз заплащат са съществени. Разликата в стандарта бе „ приобщена “ към нелоялната конкуренция, въпреки че превозвачите от Източна Европа не нарушават законите по никакъв метод. В отбрана на своите жители Германия първа постанови посредством народен закон, че за стопански дейности на нейна територия, следва да се заплаща една и съща цена на труда, без значение от националността на превозвача.
Междувременно и други страни с по-висок стандарт сложиха въпроса на масата за договаряния в опит да защитят своя пазар на труда посредством така наречен “Директива за командироване на служащите ”, заобикаляйки заплащането по непознати стандарти за по-дългосрочна работа на своя територия. Никой не възрази против сходна мярка заради нейната явна основателност. Заради своя априори трансграничен темперамент в началото интернационалният превоз бе изключен от тази инструкция.
Щетите, нанесени от нелоялната конкуренция в товарния превоз и практиката да се работи трайно на Западния пазар, обаче още веднъж сложиха въпроса в центъра на вниманието и този път реакцията на Европейската комисия бе „ по-комплексна “. Създавайки пакета „ Мобилност “, Европейска комисия реши да отговори на всички закани за западния пазар и обществена сигурност.
И по този начин се стигна до огромното разделяне на позициите. Големите страни в Европейски Съюз укоряват страните от Източна Европа, че отхвърлят оферти, които са в интерес на работещите в бранша, само че не са преференциални на притежателите на транспортни компании. От своя страна, страните от Източна Европа виждат зад отбраната на ползите на работещите, прикрит опит и механизъм за дискриминация на транспортния бизнес. Нашите работодатели заговориха за банкрути и освобождение на хора, в случай че пакетът бъде признат.
- Като синдикати не е ли по-нормално да подкрепите позицията на работещите?
И като синдикати, и като български жители ние няма по какъв начин да подкрепим позиции, които са в ущърб на България, българския бизнес и респективно на българския служащ. Ние отстояваме българския интерес, настоявайки за продължение на разговора и намиране на обективни решения, които да подсигуряват преустановяване на неприятните практики, само че не с цената на непостижими и ненужни регулации, които изкуствено да убият светлия и конкурентноспособен български бизнес, който е с дългогодишни обичаи в този отрасъл и който излъчва едни от най- положителните и професионални компании в Европа. От друга страна, ние няма да се уморим да призоваваме същия този бизнес изрично да покаже и на Европа, а и на нас в България, синдикати, политици, жители и другото си лице, а точно - на виновен обществен сътрудник и на заинтригуван за ориста на Родината поданик.
Ще си разреша едно признание, може би и тъй като сме в навечерието на Великденските празници... В качеството ми на вицепрезидент на Европейската транспортна федерация, а до неотдавна и на Международната транспортна федерация, цената която трябваше да платя от професионална позиция е доста висока, само че това няма значение, тъй като зная в името на какво го върша. От друга страна скърбя за големите благоприятни условия, които пропуснахме с цел да предотвратим това, което претърпяваме сега и като страна, и като нация, и като европейци, част от обединена Европа. В ЕТФ е извънредно мъчно повече от година да обяснявам и пазя нашата позиция, тъй като към момента нашите български водачи са с най-ниски заплати и с най-ниски равнища на обществено обезпечаване. Можеше да бъде доста по-лесно, в случай че ни бяха чули като синдикати по-рано и вкъщи. Чрез разговор и общи дейности, синдикати и бизнес, можехме дружно да се оправим с неприятния имидж, който компании от сивия бранш сътвориха за нас, в случай че бяхме договорили по-високи съществени заплати, даващи по-сериозни гаранции за обществена поддръжка при болест, безработица, а и за по-достойни старини.
Нямаме различен избор с изключение на да приемем нещата такива каквито са и от мястото, на което се намираме сега да продължим да се борим българската позиция да бъде чута и разбрана, да бъде предпазен и подсилен българският интерес, да бъдат предпазени тези работни места за българския бизнес, да бъдат предпазени и даже увеличени приходите за страната.
Даваме си сметка, че във всяка компания работят български жители, а зад всяко работно място стои една човешка история, едно семейство, една орис. Затова СТСБ и КНСБ излязоха с позиция в поддръжка на общата и имам вяра, че отстоявайки такава позиция дружно, бизнес, страна и синдикати, си даваме нов късмет да реализираме от една страна правдивост за българския бизнес, а от друга да изградим постоянен мост на доверие, който да докара до позитивни резултати за всички страни.
- СТСБ като член на Европейската транспортна федерация остава много уединен в позицията си, макар че повече от година се пробвате да ги убедите, че текстовете в пакет „ Мобилност ” са дискриминационни. Имате ли поддръжката на полските и румънските федерации?
Има сътрудници от Румъния и от Полша, които мислят като мен, само че няма различен профсъюз член на ЕТФ, представляваща над 5 млн. транспортни служащи от Европа, с публична позиция като нашата, призната официално от органите за взимане на решения и обществено оповестена.
И в ЕТФ, и у на национално равнище, диалозите по пакета не престават. В пакет „ Мобилност “ има вътрешно несъгласие, което би трябвало да бъде преодоляно сред първо и второ четене посредством диалози и договаряния за доближаване на позициите. В документа има текстове, които ясно пазят водачите, като се подсигуряват по-добри условия на отмора, на труд, на възнаграждение. От друга страна обаче има текстове, които попречват съществено достъпа на българските, румънските и полските компании до Общия европейски пазар.
Факт е, че българският транспортен бизнес, българските превозвачи, като част от европейските обществени сътрудници пропуснаха опциите на европейския секторен обществен разговор да потвърдят с причини тезите си. Беше недооценен един главен инструмент на настоящата в Европейски Съюз политическа стратегия „ Социална Европа “,а точно - европейският обществен разговор, с което на процедура нашите компании изгубиха, както шанса си да убедят западните си сътрудници, че би трябвало да се прави ясно разграничаване сред противозаконни и легални практики, по този начин и този и да вземат участие директно или непряко в правенето на плана на пакета. Поради националната значителност на бранша както българската страна, по този начин и синдикатите застанаха на страната на превозвачите, въпреки всички страни да сме наясно с пропуските и с основанията на доста от клаузите, касаещи изискванията на труд в непозната страна.
- Има ли още късмет българската позиция да получи спомагателна поддръжка?
Шанс постоянно има, само че Европа няма да ни чуе, в случай че просто крещим. Трябва да се положат съществени старания за изработването на общ проект за деяние. Имаме обща позиция сред страната, синдикатите и работодателите. Оттук нататък, с цел да успеем, би трябвало да сме добре проведени, да изработим явен проект, който да следваме всеки от мястото, което заема в организациите, институциите и органите, къдетоимаме посланичество.
Има време и място за дейности, само че говоренето и представителите би трябвало да се трансформират. Публичният линч на трима евродепутати няма да позволи обстановката, нито паленето на камиони „ с цел да ни чуят “, нито превръщането на тематиката в предизборна дъвка. Ако не стартираме смяната неотложно, в случай че не създадем нещо за работещите в бранша незабавно, с цел да ги превърнем в ежедневни дейни представители на националната позиция, в случай че не дадем ясни гаранции за приходи, пенсии, отмора и условия на труд, няма по какъв начин да убедим Европейския съюз да спре пакета.
Необходимо е да покажем на Европа какъв брой е значим този бранш за стопанската система на страната, да я убедим, че нашите транспортни компании работят по европейски стандарти, съблюдават европейските правила и се грижат за хората си, както го прави всяка една виновна европейска компания. Трябва да е ясно, че и ние, българските обществени сътрудници, не по-малко от западните ни сътрудници, стоим зад правилните компании и вършим всичко допустимо да се ограничи сивият бранш. Именно заради тази причина настояваме за равнопоставеност и за ясни, само че и обективни правила.
Ако обаче дружно и незабавно не се погрижим за българските водачи, те ще отидат и ще работят за западни компании, тъй като и там има потребност от техния професионализъм, със или без пакета “ Мобилност ”.
При по-лошия - нежелателен, само че вероятен сюжет те ще тръгнат със фамилиите си. Ще намерят може би по-високо възнаграждение, по-добри условия на труд и повече гаранции за бъдещето, само че ще престанат да се връщат в Родината си, а от това ще загубим всички, ще загуби България.
Стоян Палейков
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ