Безпомощната държава доуби Сакар с пожари
Ежегодните летни пожари безусловно доубиха така и така сложния живот в Сакар. " Гори от 2006 година - непрекъснато ", споделиха пред " Сега " локални поданици. Оттогава до момента са изгорели десетки къщи, а популацията е намаляло към пет пъти . В пограничното село Присадец от 35 души са останали 5, в близкото Филипово понижават от 25 на 6, а Варник тези дни е бил изоставен от последната баба - тъкмо след единия от двата пожара там. Непрекъснатият огън унищожава всевъзможни първи проблясъци на занаят, а провалите върху природата са неизчислими. Ориентир за апокалипсиса може да бъде остарял екологичен отчет на локалните общини, в който се сочи, че единствено в периода 2013 - 2017 година е имало 26 пожара в планината, които са унищожили към 250 000 декара - към една шеста от територията й.
На хората надалеч от Сакар може да им се коства, че пожарите са били постоянно присъщи за региона, поради, да кажем, леснозапалимата растителност. Но не е по този начин. Всичко стартира през 2006 година " Нито през социализма е имало такива стихии, нито след това в демократичното време до 2006-а ", декларират хората там. Защо точно средата на предишното десетилетие се явява вододел, не могат да кажат. Но е налице дълга наклонност от натрупвания - първо изчезнало земеделието, по-късно отглеждането на животни, паралелно нивите се трансформирали в пасища, а след това и в леснозапалими шубраци, тъй като няма кой да изяжда растителността. Наред с всичко това намяляла държавната предварителна защита и реакция. Местните хора дават доста образци за закъснели огнеборци, а и за необезпокоявани коли, които потеглят с мръсна газ малко след поява на пламък. Защо тъкмо се пали мъчно може да се каже, само че хората в региона се чудят по какъв начин може за толкоз години страната да не се оправи и да се повтаря едно и също.
Като провинен за един от пожарите в региона през това лято институциите показаха турски камионджия, хвърлил фас. Повечето от случаите през годините са без формален извършител. Но хората описват за част от тях: " Бежанците. Мине индивидът турската границата, не знае къде е тъкмо - и пали огън, с цел да бъде открит от българските управляващи ". Това се случвало главно преди появяването на телената ограда, само че, в действителност, преобладаваща оценка за нея е: " Не прави работа ".
Интересно е, че хората в региона настояват, че мигранти непрекъснато са се движели. Имало ги при войните в Ирак, Афганистан, само че почнало да се шуми едвам след световните разногласия за ориста на бежанците през 2015 г. Друго любопитно е, че от време на време службите залавят трафиканти на дрога в района. Пожарите и общата липса на занаят гонят популацията, а няма ли го - територията се употребява за други цели.
ОБИДНО ЗА ПАМЕТТА
Унищожаването на Сакар, изключително на региона до самата граница, е обидно и за историята. Браздата се мести няколко пъти през Балканските войни, с цел да остане най-после в България. Пожарите заличават и църкви. А в село Варник изгарят така наречен шаронски къщи, строени през войните. Носят името на французина Рене Шарон, тогавашен комисар за бежанците към Обществото на народите. Къщите са предоставяли неповторима за времето си функционалност. Докато множеството български селски фамилии живеели в обща стая, покрай животните, тези постройки разполагали с хол и стаи със независим достъп.
На хората надалеч от Сакар може да им се коства, че пожарите са били постоянно присъщи за региона, поради, да кажем, леснозапалимата растителност. Но не е по този начин. Всичко стартира през 2006 година " Нито през социализма е имало такива стихии, нито след това в демократичното време до 2006-а ", декларират хората там. Защо точно средата на предишното десетилетие се явява вододел, не могат да кажат. Но е налице дълга наклонност от натрупвания - първо изчезнало земеделието, по-късно отглеждането на животни, паралелно нивите се трансформирали в пасища, а след това и в леснозапалими шубраци, тъй като няма кой да изяжда растителността. Наред с всичко това намяляла държавната предварителна защита и реакция. Местните хора дават доста образци за закъснели огнеборци, а и за необезпокоявани коли, които потеглят с мръсна газ малко след поява на пламък. Защо тъкмо се пали мъчно може да се каже, само че хората в региона се чудят по какъв начин може за толкоз години страната да не се оправи и да се повтаря едно и също.
Като провинен за един от пожарите в региона през това лято институциите показаха турски камионджия, хвърлил фас. Повечето от случаите през годините са без формален извършител. Но хората описват за част от тях: " Бежанците. Мине индивидът турската границата, не знае къде е тъкмо - и пали огън, с цел да бъде открит от българските управляващи ". Това се случвало главно преди появяването на телената ограда, само че, в действителност, преобладаваща оценка за нея е: " Не прави работа ".
Интересно е, че хората в региона настояват, че мигранти непрекъснато са се движели. Имало ги при войните в Ирак, Афганистан, само че почнало да се шуми едвам след световните разногласия за ориста на бежанците през 2015 г. Друго любопитно е, че от време на време службите залавят трафиканти на дрога в района. Пожарите и общата липса на занаят гонят популацията, а няма ли го - територията се употребява за други цели.
ОБИДНО ЗА ПАМЕТТА
Унищожаването на Сакар, изключително на региона до самата граница, е обидно и за историята. Браздата се мести няколко пъти през Балканските войни, с цел да остане най-после в България. Пожарите заличават и църкви. А в село Варник изгарят така наречен шаронски къщи, строени през войните. Носят името на французина Рене Шарон, тогавашен комисар за бежанците към Обществото на народите. Къщите са предоставяли неповторима за времето си функционалност. Докато множеството български селски фамилии живеели в обща стая, покрай животните, тези постройки разполагали с хол и стаи със независим достъп.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ